Недопустимост на иска за възстановяване на работа при смърт на служителя

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3 Р Е Ш Е Н И Е

№ 50050
София, 24.03. 2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров
при участието на секретаря Диана Аначкова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 1253 /2022 г.:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 50017 /13.01.2023 г. по касационна жалба на Столична община, Район „Витоша“ е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 263593 /03.06.2021 г. по в.гр.д. № 2573 /2021 г. на Софийския градски съд, г.о., с което е потвърдено решение № 20232898 /22.10.2020 г. по гр.д. № 31774 /2012 г. на Софийския районен съд, в частта, с която е уважен предявеният от В. Д. М. срещу Столична община, Район „Витоша“ иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на предишната работа.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато за проверка на неговата допустимост в частта по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ поради настъпилата след постановяването на въззивното решение смърт на ищеца В. Д. М..
Касационният жалбоподател Столична община, Район „Витоша“ поддържа касационната жалба.
Конституираните като правоприемници на починалия В. Д. М. на основание чл.227 ГПК - съпругата му А. А. Б. и синът му Д. В. М. поддържат, че в частта по иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ, в която въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, то е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а в останалата част, в която не е допуснато до касационно обжалване, то е влязло в сила.
Настоящият съдебен състав намира, че спорното по делото субективно потестативно право, защитавано чрез иска с правно основание чл.344, ал.1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението работа, е строго лично неимуществено и ненаследимо право.
Предвид настъпилата на 29.10.2021 г. след постановяване на въззивното решение смърт на ищеца, конститутивният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ е недопустим, в тази част обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени и производството по иска да бъде прекратено.
С това предметът на касационното производство е изчерпан, тъй като с определение № 50017 /13.01.2023 г., постановено в производството по чл.288 ГПК по делото, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в останалата част - с която са уважени предявените от В. Д. М. срещу Столична община, Район „Витоша“ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ и е прието, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата правилност.
Поради това е недопустимо да бъдат разглеждани наведените в касационната жалба доводи за неправилност на въззивното решение.
С касационната си жалба Столична община, Район „Витоша“ е поискала, в случай, че въззивното решение бъде отменено, да и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. При устните състезания процесуалният представител на Столична община, Район „Витоша“ поддържа искането. Конституираните на основание чл.227 ГПК правоприемници на ответника по касационната жалба претендират разноски.
С оглед изхода от това производство – че касационно обжалване не е допуснато по наведените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване, а поради настъпилата след постановяване на въззивното решение смърт на ищеца, искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважено, а жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените от тях разноски за процесуално представителство в касационното производство в размер на 600 лева за защита срещу подадената касационна жалба.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът

Р Е Ш И :

Обезсилва въззивно решение № 263593 /03.06.2021 г. по в.гр.д. № 2573 /2021 г. на Софийския градски съд, г.о. и потвърденото с него решение № 20232898 /22.10.2020 г. по гр.д. № 31774 /2012 г. на Софийския районен съд, в частта, с която е уважен предявеният от В. Д. М. срещу Столична община, Район „Витоша“ иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на предишната работа и прекратява производството по делото в тази част.
Осъжда Столична община, Район „Витоша“ да заплати на А. А. Б. и Д. В. М. сумата 600 (шестстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.