Обезщетения за неимуществени вреди при смърт след нанесена телесна повреда

Текстът на акта

Ключови фрази

Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда * изменение на решението по гражданския иск

Р Е Ш Е Н И Е

№ 549

Гр. София, 05 ноември 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА

СВЕТЛА БУКОВА

при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора ДАНИЕЛА МАШЕВА, като разгледа докладваното от съдия Букова наказателно дело № 628 по описа за 2024г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по жалба от защитника на подсъдимия Р. А. М. срещу решение № 118/ 23.04.2024 г. на Софийски апелативен съд по вохд № 1041/2023 г., с което е потвърдена присъда на ОС – Враца от 14.07.2023 г. по нохд № 694/22 г.

В жалбата се сочат всички касационни основания, като се оспорва и гражданскоправната част на съдебния акт. На първо място е изведено твърдение за нелогично възприета фактическа обстановка, чието изложение било неясно поради повърхностен и тенденциозен анализ на доказателствата с немотивирано отхвърляне доводите на защитата. Това според защитника е довело до погрешни фактически изводи за непредизвикана агресия от страна на подсъдимия, както и за причиняването на смъртта от нанесената травма на пострадалия без да е проследено лечението му. Акцентирано е и на това, че е ирелевантна предисторията на конфликта в по-ранен момент през деня, като е пренебрегнато последващото агресивно поведение на пострадалия и съпругата му спрямо майката на подсъдимия, за което сочело отиването им пред дома на последните и показанията на свидетелите М. и М..

В касационното съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата със заявените в нея основания. Считат, че е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в конституирането на допълнителни страни в процеса – частни обвинители и граждански ищци преди провеждането на разпоредително заседание. За неизяснено обстоятелство се сочи значението на закъснялата оперативна намеса на пострадалия в болница в гр. София, заради което се иска отмяна на постановеното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно на това с оглед тезата, че деянието е следвало да се оцени като защитно такова, насочено към предпазване на близък роднина, се иска преквалифицирането му по чл.124, ал.2 от НК.

Частните обвинители и граждански ищци Ц. М., С. М., С. В., В. В. (последните двама чрез законния им представител С. М.) и С. Ц., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание. Общият им назначен от съда служебен повереник също не взема участие, но по делото е депозирано писменото му становище за неоснователност на жалбата. В същото са изложени съображения за липсата на нарушения при конституиране на гражданските ищци и частни обвинители, както и при формиране вътрешното убеждение на съда, което да е довело до необективно и пристрастно решаване на делото. Относно наказанието се сочи, че то е правилно индивидуализирано и в съответствие с целите по чл.36 от НК.

Представителят на Върховна прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като не са налице сочените касационни основания. Обсъдени са били всички доказателствени източници, включително и противоречивите, като е даден аргументиран отговор за некредитираната част от свидетелските показания и обясненията на подсъдимия. Относно приложението на материалния закон също правилно е прието реализирането на престъпление по чл.124, ал.1, вр. чл.129, ал.1 от НК с излагане на съображения защо деянието не е извършено в условията на неизбежна отбрана или физиологичен ефект. По наказанието се счита, че то е справедливо определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а присъдените обезщетения са в съответствие с чл.52 от ЗЗД.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

С присъда № 14 от 14.07.2023 г. по нохд № 694/2022 г. на ОС – Враца подсъдимият Р. А. М. е признат за виновен за това, че на 13.07.2022 г. в с. Селановци, обл. Враца на [улица] по непредпазливост е причинил смъртта на М. Д. М. вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно –мозъчна травма, като смъртта е настъпила на 15.07.2022 г., поради което и на основание чл.124, ал.1, вр. чл.129, вр. чл.54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС. Наказанието е обединено с това по нохд № 936/22 г. на РС – Враца на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, като същото е наложено за общо най-тежко такова, търпимо отново при общ първоначален режим. С присъдата частично са уважени приетите за съвместно разглеждане граждански искове срещу подсъдимия, като в полза на гражданските ищци са присъдени обезщетения за неимуществени вреди от престъплението както следва: 80 хиляди лева - за Ц. М., 60 хиляди лв. – за С. М., 50 хиляди. лв. за С. Ц. и по 30 хиляди лв.- за малолетните С. В. и В. В. чрез законния им представител С. М..

Цялостен въззивен контрол върху постановената присъда е осъществен въз основа на депозирани жалби от защитника на подсъдимия М. и по жалба на гражданските ищци и частни обвинители, като последните са атакували присъдата само в частта й относно наказанието. С обжалваното понастоящем решение от 10.04.2024 г. на САС по внохд № 1041/23 г. първоинстанционният съдебен акт е изцяло потвърден.

На първо място касационният съд счете за неоснователно оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение при конституирането на гражданските ищци и частни обвинители, което според жалбоподателя неправилно е било извършено преди провеждането на разпоредително заседание в първата инстанция. В отговор на същото възражение въззивният съд правилно е счел, че отлагането на разпоредителното заседание по делото след приемането на гражданските искове и конституирането на сочените допълнителни страни е сторено с оглед уваженото искане за осигуряване на служебен повереник и това по никакъв начин не е нарушило правата на подсъдимия. Без съмнение процесуалният момент за конституирането на гражданския ищец и частен обвинител в производството е преди провеждането на обсъжданото заседание, с което им се предоставя възможност за пълноценно участие в същото. Друг е въпросът, че подсъдимият и защитникът му следва да участват при обсъждане допустимостта на направените молби за това, като в процесния случай не се констатира отклонение от този принцип. Видно от отразеното в протокола от съдебно заседание на 07.02.23 г. (на л.46-48 от нохд № 694/22 на ОС – Враца) подсъдимият М. е имал назначен по негова молба служебен защитник, който изрично е изразил положително становище по заявеното искане от наследниците на пострадалия за участието им като страни в процеса.

Останалите доводи в жалбата за допуснато процесуално нарушение, макар да са сочени като такива за необоснованост на съдебния акт, всъщност се свеждат до общото твърдение за нелогично възприети факти в резултат на повърхностен, непълен и „тенденциозен“ доказателствен анализ. Поради това и именно на тази плоскост в съответствие с правомощията си касационната инстанция обсъди същите, но не констатира пропуски в дейността на съда. Напълно неоснователно се твърди, че не е извършена преценка на годните доказателствени източници съобразно действителното им съдържание. Направените фактически констатации от първоинстанционния съд за нанасянето на удари от страна на подсъдимия спрямо пострадалия М., довели впоследствие до смъртта му, са били напълно споделени от въззивната инстанция, която е отказала да приеме различен механизъм на деянието въз основа на защитните твърдения. Това е сторено не произволно и тенденциозно, както се твърди в жалбата, а след проведено допълнително съдебно следствие, в рамките на което са разпитани нови свидетели, а подсъдимият е дал допълнителни обяснения. Именно цялостно извършената изискуема проверка на всички доказателствени източници с нужното внимание е дала основание да се счетат за недостоверни твърденията на подсъдимия и показанията на родителите му, очевидно омаловажаващи силата на нанесените удари, за провокация от страна на пострадалия. В тази насока съдът се е позовал на възприетите като обективни показания на свидетелите – очевидци Б. Б. и И. П., потвърждаващи казаното от свидетелката М. за изключително агресивното поведение на подсъдимия именно към инкриминирания момент, а не само в по-ранната част на деня. Принципната възможност за наличието на заинтересованост в твърденията на съпругата на пострадалия, участваща в производството като частен обвинител и граждански ищец, също е изрично обсъдена и аргументирано отречена при съпоставяне на показанията й и с тези на свидетелите Г. Д., Е. М., А. М. и допълнително изслушаните И. и А., които съдът също е оценил като правдиви. Самите обяснения на подсъдимия са частично възприети само относно породения по-рано през деня скандал с пострадалия, но не и относно съобщения повод за него, а именно опипване на приятелката му, което да е мотивирало последващото му поведение. Въз основа на изрично обсъдените и съпоставени помежду им свидетелски показания е изведена сочената като значима и в касационната жалба финална част на конфликтната ситуация. Действително е прието, че тя е реализирана пред дома на подсъдимия, както и след настъпило сдърпване между съпругата на пострадалия и майката на подсъдимия, но от фактическа страна е изяснено, че пострадалият не е проявил насилие спрямо подсъдимия, а само се е опитал да го възпре от физическа разправа, като е понесъл увреждащите го удари по врата и лицето докато е правел опити да разтърве двете жени.

В основата на направените фактически изводи относно медикобиологичния характер на телесното увреждане, намиращо се в причинна връзка с настъпилата смърт, са поставени възприетите като компетентни експертни изводи на изслушаната съдебномедицинска експертиза. Съобразно заключението и допълнително дадените разяснения от вещите лица в съдебно заседание е приет изводът за възможността именно чрез процесния силен удар с ръка в областта на носа, а не само от падане, да се причини констатираното телесно увреждане на пострадалия – нараняване, проникващо в черепната кухина с разрушаване на костните структури, изграждащи носа, решетъчната кост и покрива на очниците с контузия на мозъка двустранно челно, довело до оток на мозъка с възпалителни промени и в белите дробове. Искането на защитника пред въззивния съд за назначаването на допълнително изследване, което да проследи в детайли оказването на медицинска помощ и оцени адекватността на проведената оперативната намеса също е било обсъдено и мотивирано отхвърлено. Въз основа на аутопсионната находка и история на заболяването ясно е даден категоричен експертен отговор за своевременно предприетата противооточна терапия и извършената спешна оперативна интервенция за отстраняване на счупените носни кости, за да не притискат мозъка в челната му част. При изрично подчертаната роля на вече включения патологичен механизъм за развитие на мозъчен оток и усложнения като причина за настъпване на смъртта, е било напълно безпредметно назначаването на нови експертни изследвания по въпроса по настояване на защитата.

Предвид тези съображения касационната инстанция не прие за основателни оплакванията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при изясняването на фактите по делото, чието установяване е професионално издържано. Изложени са и ясни съображения за невъзприетите доводи на подсъдимия и защитника му, като несъгласието с дадения от съда отговор не е равнозначно на игнорирането им.

Не могат да бъдат споделени и доводите за неспазване на материалния закон. Обсъдената вече процесуално изрядна дейност на съда при установяване на фактите по делото с ясно проследим път за формиране на вътрешното му убеждение, е осигурена и възможността за тяхната коректна правна оценка. Последната е в съответствие със закона, който е приложен правилно при вярно обсъждане на обективните и субективни признаци на престъплението по чл.124, ал.1, вр. чл.129, ал.2 НК, за което подсъдимият е признат за виновен. Възприетата медицинска експертна оценка за вида и характера на причиненото на пострадалия телесно увреждане и последиците от него, са дали основание за квалифициране на повредата като средна такава по смисъла на чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, изразяваща се в черепно-мозъчна травма със счупване на черепната основа и проникване в черепната кухина на пострадалия, както и за извод, че чрез нея е бил стартиран процесът на настъпване на установените усложнения, обусловили смъртта. Поради това без основание от касационния жалбоподател се оспорва наличието на причинна връзка между съставомерния резултат и констатираното телесното увреждане.

Юридически вярно и в съответствие с утвърдената практика съдът е обсъдил и очертаните в жалбата смекчаващи отговорността институти – превишени предели на неизбежна отбрана и физиологичен афект, които е счел за неприложими в процесния случай с оглед изяснените обстоятелства при нанасянето на телесното увреждане, довело до съставомерния резултат. Така липсата на фактически установено непосредствено противоправно поведение от страна на пострадалия, заплашващо подсъдимия или близките му, не дава основание за квалифициране на действията на последния като защитни. Именно изначално противоправното негово поведение го очертава като провокатор на конфликтната ситуация, независимо от пренасянето й пред дома му с въвличането и на други близки лица в нея, поради което не би могъл да се позовава на неизбежна отбрана. На следващо място по делото не е установено изпадането му в особено емоционално състояние, породено от неправомерни действия на жертвата, което сериозно да е намалило способността му да ръководи постъпките си и да взема решения, без тази възможност да е напълно изключена. Евентуално създаденото у подс. М. погрешно впечатление за посегателство на пострадалия спрямо приятелката му не е пренебрегнато от съда, но с основание е отхвърлено като отключващо състояние на силно раздразнение не само поради отречената достоверност на подобен факт, а и с оглед липсата на непосредствена обвързаност с инкриминираното поведение на дееца, реализирано след преспиването му на улицата, при предшестваща употреба на алкохол и в рамките на нововъзникнал конфликт с отправяне на обиди към съпругата на пострадалия.

Субективната страна на престъплението с вярното изясняване на смесената форма на вината също е обсъдена от въззивния съдебен състав в пълнота, сочеща липсата на необходимост от внасяне на каквито и да е корекции или допълващи съображения от страна на касационната инстанция. Не биха могли да се изложат и конкретни аргументи в отговор на общо направеното оплакване в жалбата за игнориране доводите на защитата в тази насока, доколкото по никакъв начин не е изяснено в какво се изразява несъгласието с дадената оценка за умишлено причиняване на телесната повреда и постигането на крайния резултат с непредпазлива форма на вината. Единствено за пълнота следва да се отбележи, че нанасянето на причинилия фаталното увреждане силен удар в главата на пострадалия е било предшествано от предходен такъв по врата му, което категорично опровергава защитните твърдения за целено въздействие върху пострадалия, ограничено само до преустановяване намеса в конфликта между двете жени.

В обобщение на казаното, ВКС счете, че не е налице нарушение на материалния закон, включително и такова обуславящо основателност на искането за преквалифициране на деянието в по-леконаказуемо престъпление.

При извършената проверка относно оспорената справедливост на наложеното наказание в размер на четири години лишаване от свобода, ВКС не констатира отклонение от правилата за индивидуализация на отговорността. Точно обратното е видно от изложените съображения в тази насока, тъй като изрично са обсъдени данните за личността на дееца /осъждан, макар и не към инкриминираната дата, с недобри характеристични данни/ и конкретните характеристики на деянието, очертаващи го като упорито и непровокирано посегателство спрямо личността на негов съсед. Лишено от доказателствена опора в материалите по делото и съответно липсващо в приетата за установена фактология е твърдяното от защитата нанасяне на процесните удари от страна на подсъдимия при опит да се намеси във физическа разправа между неговата майка и съпругата на пострадалия. Съдът обяснимо не е отчел подобно обстоятелство като намаляващо укоримостта на извършеното при различно изяснения механизъм на протичане на процесния конфликт. Водеща роля в него има проследеното изначално агресивно поведение именно на подсъдимия, а констатацията за предприети опити за противодействие и възпиране, както на неговите нападателни действия, така и между въвлечените в разпрата близки лица, е направена единствено по отношение на пострадалия, увреден фатално в резултат на това. От друга страна няма данни да са пренебрегнати наличните смекчаващи отговорността обстоятелства – млада възраст (19 години) и трудова ангажираност на подсъдимия, чиято значимост с основание не е счетена за налагаща отмерване на наказание при условията на чл.55 от НК. Поради това не би могло да се приеме, че определеният под средния законов размер срок на лишаване от свобода е явно несправедливо и налагащо изменение на съдебния акт.

Въззивното решение, потвърждаващо постановената присъда и в гражданскоправната й част, се атакува по същество от касационния жалбоподател с доводи за прекомерност на присъдените обезщетения, тъй като липсвали неимуществени вреди в оценената от съдилищата степен. Пред въззивния съд искането на подсъдимия да се отхвърлят приетите граждански искове е мотивирано на първо място с поддържаната теза за невиновност и исканото оправдаване по обвинението, а в пледоарията си по същество защитникът изрично е настоявал и за недоказаност на приетите граждански искове с изключение на този от съпругата на пострадалия. Конкретно е направено позоваване на обстоятелството, че по делото не е установено поддържането на близки връзки и ежедневни контакти между пострадалия М. и останалите ищци. За да потвърди атакуваната присъда и в тази й част, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния такъв за наличие предпоставките на чл.45 от ЗЗД и справедливост на присъдените обезщетения в присъдените на всеки от ищците размери при данните за претърпените от тях страдания. Така извършената обща преценка, обаче не е съответна на дължимата пълноценна проверка чрез обсъждане на установените конкретни факти, даващи основание в крайна сметка да се реши необходимо ли е ревизиране на атакувания съдебния акт съобразно изначално отправеното искане за отхвърляне на претенциите като неоснователни и недоказани. Касационната инстанция счете, че с приемането за съвместно разглеждане на предявените искове (вкл. и с оспорения процесуален момент за това - преди провеждането на разпоредително заседание) не е допуснато нарушение, но при произнасянето по основателността им не е изцяло съобразена задължителната съдебна практика. С ТР № 1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/16 г. на ОСНГТК е разширен кръгът на лицата, материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на техен близък, като това са не само лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на ПВС (низходящи – деца, съпруг и възходящи – родители, както и отглеждано, но неосиновено дете и лицето, съжителствало на съпружески начала с починалия), но по изключение и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от смъртта му, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на решението е прието, че част от този най-близък кръг в традиционните за българското общество отношения са братята и сестрите, както и внуците, отношенията с които се отличават с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на родственик е причинила болки и страдания в по-голям от обичайния интензитет, е справедливо да се признае право на обезщетение, но като изключение от принципното разрешение за такова право само спрямо най-близките родственици на починалия. Следователно за уважаване на предявените искове от лица, извън този кръг е необходимо да се установи кумулативното наличие на създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и реално претърпени неимуществени вреди, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно присъщите вреди.

В процесния случай с основание е прието, че наличието на противоправно деяние, от което са последвали подлежащи на обезщетяване вреди в неимуществената сфера на съпругата и дъщерята на пострадалия, обосновава правилността на извода за основателност на гражданскоправните им претенции спрямо подсъдимия. Не са спорни, а и установени чрез свидетелските показания по делото наличните дългогодишни отношения на разбирателство, обич, привързаност и взаимна подкрепа на свидетелката Ц. М. с починалия й съпруг, както и отражението на загубата върху нея /тъгувала, отслабнала, сама се справяла в трудности/. Установена е също така понесената необратима загуба на бащина грижа и помощ за осиновената им дъщеря – свид. С. М., не само с оглед съществувалите близки отношения помежду им и след създаването на нейно собствено семейство, но и поради обстоятелството, че след смъртта на баща си тя е била принудена да се върне да живее при майка си. В съответствие с правилото на чл.52 от ЗЗД и при отчитане степента на родствена близост и отношенията с починалия, правилно са счетени за справедливи присъдените обезщетения за причинените вреди в размер на 80 хиляди лв. за Ц. М. и 60 хиляди лв. – за С. М.. В тази й част с основание присъдата е счетена за неналагаща намеса от страна на въззивния съд, поради което и касационното оплакване за прекомерност на така уважените искове е неоснователна.

Изложените съображения не са относими и за останалите гражданскоправни претенции, както практически е счел с произнасянето си въззивният съд. Спрямо внуците на починалия – малолетните С. и В. В. /съответно на 5 г. и на 1 г. към инкриминираната дата/ не би могло да се приеме за доказано по делото наличието на формирана особено близка връзка, надхвърляща считаната за обичайна такава. На първо място и двете деца не са били отглеждани в дома на починалия, а са живеели отделно с двамата си родители в друго населено място, като посещенията им в дома на М. следва да се приемат за обичайни за родствените отношения на духовна и емоционална близост с техния дядо. Самата им възраст от друга страна не предполага изграждането на особена привързаност, обуславяща по-висока интензивност на претърпените от децата болки и страдания от загубата на родственика им. Поради това и приемането на предявените от тяхно име искове за основателни е в отклонение от посочените вече разяснения на ТР № 1/2018 г. по т.д. № 1/16 г. на ОСНГТК. Правилното им приложение налага отхвърлянето на уважените искове, в каквато насока е необходимо да се внесе промяна в обжалвания съдебен акт.

Относно размера на уважения граждански иск от С. Ц. – едноутробен брат на починалия, касационната инстанция също счете, че е налице частична основателност на жалбата. Действително окръжният съд е отчел наличието на запазени с годините добри отношения между двамата братя, както и понесените болки и страдания от ищеца от смъртта на пострадалия. В тази насока следва да се акцентира на сочените обстоятелства за особена привързаност помежду им, обусловена не само от родствената връзка, но и от поддържаните до смъртта на единия близки отношения, тъй като са израснали заедно с грижа на ищеца към починалия, а впоследствие живеели в близост, помагали си и се обгрижвали при нужда, а при възникналата необходимост от медицинска помощ за пострадалия, брат му се отзовал да внесе неплатени здравни осигуровки. Поради това с основание са счетени за установени по делото подлежащи на обезщетяване болки и страдания за С. Ц., като единствено присъденият размер от 50 хиляди лв. се явява прекомерен и несъответен на критерия за справедливост. Установената емоционална връзка с оглед възрастта на лицата, както и степента на родствена и емоционална близост помежду им при отчитане действителното съдържание на установените актуални житейски отношения на привързаност (всеки от тях е имал собствено семейство, с което е живял в отделен дом), дават основание да се счете, че претърпените болки и страдания от ищеца е справедливо да бъдат компенсирани в значително по-малък размер, а именно 10 хиляди лв., до който следва да се намали определеното обезщетение.

При изхода на делото и данните за подлежащи на възстановяване деловодни разноски по същото с потвърдената присъда правилно е постановено възлагането им в тежест на подсъдимия. В съответствие с изменения общ размер на уважените граждански искове, обаче дължимата държавна такса следва да бъде намалена от 10 хиляди лв. на 6 хиляди лв.

По изложените съображения ВКС счете за частично основателна депозираната жалба от защитника на подсъдимия, касаеща потвърдената с атакуваното решение гражданскоправна част на присъдата, което налага единствено изменение на обжалваното решение на САС в посочения смисъл, включително и относно размера на дължимата държавна такса върху уважената част на гражданските искове. Извън това при липсата на основание за внасяне на други промени в съдебния акт в останалата му част същият следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл.354, ал.2, т.5, вр. ал.1, т.4 и чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ решение № 118 от 23.04.2024, постановено по внохд № 1041/2023 по описа на САС, като

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. М. М., действаща като законен представител на малолетните С. М. В. и В. М. В. граждански искове за по 30 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2022 г.

НАМАЛЯВА присъденото на гражданския ищец С. Р. Ц. обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лв. на 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.07.2022 г. до окончателното плащане.

НАМАЛЯВА размера на дължимата от подсъдимия Р. М. държавна такса върху уважения размер на гражданските искове от 10 000 лв. на 6 000 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.