Осъждане за участие в престъпна група с цел данъчни престъпления

Текстът на акта

Ключови фрази

Участие в ОПГ * неоснователност на касационна жалба * бланкетно оплакване

1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 380

гр. София, 26 август 2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА
КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

при участието на секретаря Невена Пелова

и в присъствието на прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ

като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №1125/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по касационни жалби от адв. Н. К., служебен защитник на подсъдимата Г. Н. Ц., и адв. Б. Б., защитник на подсъдимата Р. Х. Н., срещу решение № 460003 от 21.08.2023г. по внохд № 302/2019г. по описа на Апелативен съд – София, АСНС – закрит.

С присъда № 59 по нохд № 1321/15г. на Специализирания наказателен съд /закрит/ подсъдимите Г. Н. Ц., К. Г. Н., М. П. Ч. и Р. Х. Н. са признати за виновни в това че, за периода от месец октомври 2011г. до 16.10.2012г., в [населено място], участвали в организирана престъпна група, ръководена от И. А. Ш. и Ю. Б. Г. и с участници Г. Н. Ц., К. Г. Н., М. П. Ч., Р. Х. Н. и У М., създадена с цел да върши престъпления по чл. 255 от НК и с користна цел, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК, са осъдени, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, на по една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

На основание чл. 304 от НПК подсъдимите Г. Н. Ц., К. Г. Н., М. П. Ч. и Р. Х. Н. са признати за невиновни да са участвали в така очертаната организирана престъпна група и с Дзън Й., поради което и са оправдани по обвинението в този смисъл.

На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимите Г. Н. Ц., К. Г. Н., М. П. Ч. и Р. Х. Н. са били задържани.

Със същия съдебен акт подсъдимият Дзън Й. е признат за невиновен в това, че за периода от месец октомври 2011г. до 16.10.2012г., в [населено място], участвал в организирана престъпна група, ръководена от И. А. Ш. и Ю. Б. Г. и с участници Г. Н. Ц., К. Г. Н., М. П. Ч., Р. Х. Н. и У М., създадена с цел да върши престъпления по чл. 255 от НК и с користна цел, поради което е оправдан по обвинението по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК.

Срещу първоинстанционната присъда е бил подаден протест от прокурор при Специализирана прокуратура /закрита/ срещу осъдителната част на присъдата и жалби от адв. Б. Х., служебен защитник на подс. Р. Н., от адв. Н. К., служебен защитник на подс. Г. Ц., от адв. М. Д., защитник на подс. М. Ч. и от адв. О. М., защитник на подс. К. Н.. С решение № 460003 от 21.08.2023г. по внохд № 302/2019г. по описа на Апелативен съд – София, АСНС – закрит присъда № 59 по нохд № 1321/15г. на Специализирания наказателен съд /закрит/ е изменена като: е увеличено наложеното на подсъдимата Г. Ц. наказание лишаване от свобода от една година и шест месеца на две години и изпитателният срок, за който е отложено изтърпяването на това наказание, е увеличен от три на четири години; увеличен е изпитателният срок, за който е отложено изтърпяването на наложените на подсъдимите Р. Н. и К. Н. наказания лишаване от свобода от три години на три години и шест месеца. Съдът се произнесъл и по разноските. Присъдата била потвърдена в останалата й част.

В касационната жалба от адв. Б. Б. – защитник на подс. Р. Н., са заявени всички основания за проверка по чл. 348, ал. 1 от НПК. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се състои в твърдение за нарушение на разпоредбите на чл. 12, 13 и 16 от НПК, на правилата за равнопоставеност на страните в процеса и на задължението за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Възразява се, че подсъдимата Н. е осъдена в разрез с разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК. Твърди се, че постановеният акт не отговаря на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Сочи се, че деянието на Р. Н. е несъставомерно, поради липса на пряк умисъл за извършването му. Според защитника, обвинението срещу подс. Н. се основава единствено на свидетелските показания на инспектори от ГДБОП, които са работили по експлоатацията на СРС. Акцентира се, че липсват доказателства за връзката на Н. с дружества, чиято дейност е свързана с предмета на настоящото дело. Изтъква се, че ако съдът беше направил задълбочен и прецизен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, би установил, че името на Р. Н. не фигурира в документацията на дружествата нито като заявител, нито като пълномощник, като липсват доказателства подсъдимата да е откривала банкови сметки на тези дружества. Възразява се, че съдът не е взел предвид заключението на компютърно техническата експертиза и показанията на свидетелките П. и Н.. Твърди се, че въззивният съд се е предоверил единствено и само на ВДС и протоколите, изготвени във връзка с тях. Възразява се, че Н. не е съставяла първични счетоводни документи, а е работила с тях само след като вече са били подписани от управителите на дружествата. Също така, според защитата, е останал неизяснен фактът кой от дружеството „Евро одит 71“ Е. е автор на файловете и папките в иззетата от органите на досъдебното производство компютърна конфигурация. В обобщение се сочи, че от събраните от съда и приобщените от ДП доказателствени материали, не се установява по категоричен начин подс. Р. Н. да е извършила деянието, за което е обвинена. С жалбата се прави искане за оправдаване на Н..

По реда на чл. 351, ал. 4 от НПК е депозирано и прието от съда, допълнение към касационната жалба, изготвено от упълномощения пред касационната инстанция защитник на подсъдимата Р. Н. – адв. Х. Х.. С него са развити съображения, аргументиращи основанията за проверка по чл. 348, ал.1, т. 1-3 от НПК. В обобщение се сочи, че едностранчивата оценка на доказателствения материал и избирателния подход при кредитирането на доказателства са преопределили липсата на отговор от страна на въззивния съд на възраженията на защитата, което се възпроизвежда като липса на мотиви. Според защитника, вместо съдът да обсъди задълбочено аргументите на защитата и да им даде дължимия отговор, и да изпълни задълженията си, регламентирани в чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК, като събере допълнителни доказателства по силата на служебното начало, въззивният съд декларативно е отхвърлил доводите на защитата. Приема се, че водещ порок в доказателствената дейност на съдилищата по фактите е липсата на достатъчна активност за събиране на всички възможни и допустими доказателства, задължението за което произтича от основния принцип за разкриване на обективната истина и от разпоредбите на чл. 107, ал. 3 и 5 от НПК. Възразява се, че декларативният извод за несъстоятелност на направените от защитата възражения и пълното игнориране на източниците на оправдателни доказателства, е довело до липса на мотиви по отношение на авторството на престъплението. Твърди се липса на доказателства за участие на подс. Н. в осъществяване на данъчно престъпление, като дейността й е определена като нормална счетоводна дейност. Навеждат се доводи за липса на съзнание у подсъдимата, че извършва престъпна дейност. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.

В касационната жалба от адв. Н. К., служебен защитник на подсъдимата Г. Н. Ц., са заявени всички основания за проверка по чл. 348, ал. 1 от НПК, като е посочено, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при противоречиви гласни доказателства и базирана основно на предположения. Твърди се, че фактическите констатации на въззивния съд са в разрез със събраните по делото доказателства, които са погрешно интерпретирани относно авторството на подс. Г. Ц. на данъчни престъпления и относно съпричастността й към организирана престъпна група. Сочи се, че в решението на апелативния съд има изопачаване на факти и обстоятелства. Явната несправедливост на наказанието е аргументирана с възражението, че на ръководителите на организираната престъпна група са наложени значително по-ниски наказания, при доказани данъчни престъпления, нанесени щети в особено големи размери. С жалбата се прави искане за оправдаване на подсъдимата Ц. или, алтернативно, за намаляване на наказанието.

По реда на чл. 351, ал. 4 от НПК е постъпило допълнение към касационната жалба, депозирано от адв. К. и подсъдимата Г. Ц.. В същото се акцентира на обстоятелството, че инкриминираните 10 броя данъчни фактури, с доставчик „И. трейд“ Е. и получател „Г. спорт 1“ Е., не са издадени от подсъдимите Ц. и Н. и неоснователно върху тях двете се прехвърлят престъпните действия на счетоводителите на „Г. с. 1“ Е. и „М.л.“ Е., които са потвърдили неистина в подадените счетоводни декларации по ЗДДС и са получили неследващ се данъчен кредит. Твърди се, че тези две подсъдими са отразявали всичко истинно и законно в издаваните фактури, не са имали съзнание за принадлежност към престъпно сдружение и в техните действия няма корист, доколкото те не могат да знаят какво ще направят следващите фирми със законно издадените фактури и стоката. Сочи се, че у подсъдимите липсвало знание за действията на другите лица, като нито са можели да ги предотвратят, нито са давали съгласие за извършване на престъпление и тяхното лично поведение не е било от естество да подпомогне или да попречи постигането на престъпните цели от И. Ш. и У М.. В тази насока се твърди, че липсва съществуващо и функциониращо структурирано трайно сдружение за извършване на престъпления с участието на подс. Ц.. Изключително важни, според касаторите, са показанията на свидетеля Е. Й. относно това, че Г. Ц. не е извършвала счетоводни операции, както и че той е работил заедно с Р. Н.. Изтъква се, че от проведените специални разузнавателни средства (СРС) няма нито едно доказателство за извършена или готвена престъпна дейност, както и че обвинението не е представило нито една фактура, договор или справка-декларация по ЗДДС, изготвена от Г. Ц., и нито едно доказателство тя да е регистрирала някое от търговските дружества. С оглед основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК отново се сочи, че наложеното на подсъдимата наказание е по-високо от това на ръководителите на ОПГ, и обстоятелството, че производството по делото вече е с продължителност 12 години.

В съдебното заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимата Р. Н. – адв. Х. Х., поддържа депозираната касационна жалба и допълнение към нея и моли за уважаване на жалбата, отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд. Представените писмени бележки са буквален препис на допълнението към касационната жалба.

В лична защита подсъдимата Р. Н. се солидаризира с пледоарията на защитника си и моли за справедлив процес.

Служебният защитник на подс. Г. Ц. – адв. Н. К., акцентира върху липсата на доказателства, които да доказват вината на подсъдимите, поддържа депозираната жалба и допълнение към нея и моли за отмяна на атакувания съдебен акт.

Подс. Г. Ц. не взема участие в производството пред настоящата инстанция.

Резервният защитник на подс. К. Н. – адв. К. К., заявява, че се присъединява към депозираните касационни жалби, счита решението на АСНС (закрит), с което е потвърдена присъдата на СНС (закрит), за неправилно и незаконосъобразно, като моли за отмяната му и за оправдаване на неговия подзащитен или алтернативно – за намаляване на наложеното наказание. Защитникът представя и писмени бележки, в които излага съображения за неправилно приложение на материалния закон и за недоказаност на авторството на деянието.

Подс. К. Н. не се явява.

Резервният защитник на подс. М. Ч. – адв. Г. М., моли на основание чл. 347, ал. 2 от НПК да бъде отменен или изменен атакувания съдебен акт и по отношение на необжалвалия подсъдим Ч., ако са налице основанията по чл. 348, ал. 1 от НПК.

Подс. М. Ч. не взема участие в касационното производство.

Представителят на ВКП намира депозираните касационни жалби за неоснователни, счита, че не са допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1 от НПК, които да налагат отмяна или изменение на въззивното решение и пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.

В последна дума, подсъдимата Р. Н. твърди, че няма конкретни доказателства за това, в което е обвинена, предвид което не може да се защити. Твърди, че единствено е гарантирала спазване на данъчното законодателство и у нея липсва користна цел.

В резултат на извършената проверка за наличието на релевираните в касационните жалби основания и подкрепящи ги доводи и след като съобрази становището на страните в съдебно заседание, ВКС намери жалбите за НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Преди да изложи съображенията си по доводите в сезиращите жалби, съдът следва да отбележи, че не дължи произнасяне по доводите и исканията, обективирани в писмените бележки от адв. К. като защитник на подс. К. Н.. Този подсъдим не е подал касационна жалба. Процесуалният закон не предвижда възможност за присъединяване към касационната жалба на другите подсъдими (за разлика от въззивното производство – чл. 320, ал. 3 от НПК), така че направеното в тази насока изявление от защитника не може да породи действие. Проверката, която извършва касационната инстанция, е само по отношение на обжалвалите лица, така че релевираните за пръв път в писмена защита пред настоящия съд касационни основания по отношение на постановения спрямо подс. Н. съдебен акт не подлежат на разглеждане, като не е възможно удовлетворяване на претенцията за неговата отмяна и оправдаване на този подсъдим. Единствено в хипотезата на чл. 347, ал. 2 от НПК е допустима корекция на присъдата по отношение на необжалвал подсъдим, ако основанията за това са в негова полза.

По жалбата и допълнението към нея от защитниците на подсъдимата Р. Н. .

Преди всичко на разглеждане подлежат доводите за допуснати при постановяване на съдебния акт съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото, ако такива са допуснати, проверката за наличие на другите касационни основания е невъзможна.

Оплакванията за нарушение на процесуалните правила поради едностранчиво събиране на доказателства в подкрепа на обвинителната теза и избирателно обсъждане само на обвинителни доказателства, са заявени декларативно, без да се сочат конкретни недостатъци в доказателствената дейност на контролирания съд, което препятства проверката. Тези оплаквания са и без основание, тъй като въззивната инстанция, с оглед направените пред нея възражения и искания и изпълнявайки задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, е провела въззивно съдебно следствие, в хода на което са разпитани и повторно разпитани свидетели и са приобщени писмени доказателства. Доказателствените искания на подс. Н. са били удовлетворени (допуснат е по нейно искане свид. А. А., приети са представени от защитника й писмени доказателства). В този смисъл съдът не търпи укор за това да е събирал и проверявал само обвинителни доказателства, както и да е нарушил равнопоставеността на страните. Прочитът на мотивите на атакуваното решение, макар и затруднен поради излишна многословност, сочи, че съдебният състав не е оставил извън вниманието си нито едно от събраните по делото доказателства и ги оценил поотделно и в съвкупност с останалите. Без основание е и възражението, че обвинението спрямо подс. Н. се основава само върху показанията на служителите от ГД “БОП“, които са работили по експлоатацията на СРС. Тези свидетели действително са давали показания, но не и за обстоятелствата, възприети от тях при прилагане на оперативни способи, чието включване в доказателствената съвкупност действително би било недопустимо, а за обстоятелства, които са възприели лично. Приетото от фактическа страна в какво се е изразявало поведението на подс. Р. Н. не се базира само на тези свидетелски показания, а и на показанията на свидетелите И. Ш., Ю. Г., Е. Й., М. П., на резултатите от извършените претърсвания и изземвания (иззет от тази подсъдима телефон, иззета документация от складово помещение, в което тази подсъдима съхранявала документи на различни дружества), на заключението на техническата експертиза досежно съдържанието на компютърната конфигурация, иззета от подс. Н., на информацията, съдържаща се във ВДС, изготвени въз основа на прилагане на СРС, сочеща на осъществявани контакти с други лица от престъпното сдружение и конкретните уговорки между тях.

Твърденията в касационната жалба, че няма доказателства подс. Н. да е регистрирала в Агенция по вписванията (АВ) процесните дружества и да им е откривала банкови сметки, са верни, като такива факти не са възприети в мотивите на решаващия съд. Това, че такива действия не са извършени от подсъдимата, е в обхвата на преценката за това, дали тя е реализирала състава на престъплението, в което е обвинена. Няма основание заявеното от касатора, че тези обстоятелства са останали извън вниманието на съда, доколкото изводите за нейното участие в ОПГ са направени въз основа на множество доказателства, а възраженията, че тя не е реализирала точно такава дейност са обсъдени от въззивния съд и приети от него като обстоятелства, които не изключват съставомерността на извършеното.

По-нататък, допълнително развитите в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК съображения също се възприемат като лишени от основание. В допълнението към касационната жалба се твърди липса на мотиви и липса на отговор на възражения на защитата. Тези твърдения са лишени от конкретика, доколкото само принципно са изложени установените в практиката стандарти за съдържание на въззивния съдебен акт. Касационната инстанция не дължи цялостна проверка на невлязлата в сила присъда (за разлика от въззивната), поради това, за да извърши контрол, трябва да е сезирана с конкретни доводи, подкрепящи заявеното основание.

Възраженията в допълнението към касационната жалба по отношение на „превратно тълкуване“ на показанията на свид. Е. Й. не могат да бъдат възприети. Заявеното от този свидетел по отношение на осъществяваната от него и от подс. Р. Н. дейност в счетоводната фирма изцяло е кредитирано от съдебния състав. Друг е въпросът, и на него е отговорено в изводите по правото на решаващите съдилища, че обстоятелството, че двамата – Н. и Й. са извършвали на практика едни и същи дейности, като свид. Й. също така е подавал и справки-декларации, не изключва съставомерността на дейността на подсъдимата, защото поведението, което е възприето като участие в ОПГ, не е проявено само чрез счетоводната й работа, която, ако е осъществявана добросъвестно, не би била престъпна, а и чрез други дейности. Доводът, че въззивната инстанция е преценила, че единият (свид. Й.) не е извършвал престъпна дейност, за разлика от подс. Н., не може да бъде възприет, защото преценка за престъпно поведение на свидетеля не е и няма как да бъде правена, доколкото спрямо него не е повдигано обвинение, за да може решаващият съд да обсъжда негово престъпно поведение.

Всъщност основните възражения са за недоказаност на обвинението по отношение на подс. Р. Н.. Те обаче са лишени от основание. Двете съдебни инстанции са възприели за установени фактически обстоятелства, според които ролята на подсъдимата Н. в организираната престъпна група е да участва в съставянето на документи (фактури) като част от документалния поток, включващ във веригата и дружество – „липсващ търговец“, която дейност е съгласувана и координирана от подс. Ц. и е възлагана от свид. Ш. и свид. Г.; да подготвя документи за вписване на промени в дружества, контролирани от групата, проекти за пълномощни, необходими за данъчното представителство. Тези нейни действия са елемент от задружното, координирано и структурирано функциониране на групата, организирана и ръководена от свидетелите Ш. и Г., с участници свид. У М., подсъдимите Н., Ц., Кр. Н. и М. Ч., с цел извършване на престъпления против данъчната система и с користна цел.

Така описаните действия на подс. Н. са посочени във фактическата рамка на обвинителния акт – да подпомага подс. Ц. в регистриране на дружества и откриването на сметки, да изготвя документи, които не отразяват реални доставки.

Изводите на решаващите съдилища за това, че тази подсъдима е осъществявала описаните действия, са въз основа на събраните преки и косвени доказателства, които внимателно са оценени в съвкупност и са дали възможност за верни фактически изводи. Така, преки доказателства за мястото и ролята на подс. Н. в престъпното сдружение се съдържат в показанията на свид. Ю. Г. – за това, че е давал указания на подс. Н. за изготвяне на фактури – на каква цена, на кое дружество, за каква стока. Тези свидетелски показания са в пряка връзка с информацията, съдържаща се в протоколите за изготвяне на ВДС, отразяващи разговори на тези лица, както и такива между подсъдимите Ц. и Н.. В доказателствената съвкупност правилно е включено и заключението на техническата експертиза. Действително, както отбелязват защитниците, наличните файлове в компютърната система на „Е. 71“ Е., не могат еднозначно да бъдат свързани с подс. Н., но пък тези, съхранявани в компютърната конфигурация, иззета от жилището на тази подсъдима, косвено сочат на нейната връзка със съставянето на документи, свързани с дейността на групата. Става въпрос за множество фактури, описи на фактури, относими към дейността на контролираните от групата дружества, за учредителни актове, образци от подписи, заявления за вписване до АВ, част от които също са свързани с дружества, включени в схемата. Инстанционните съдилища правилно са ценили и резултатите от извършеното претърсване и изземване в складово помещение в[жк], ползвано от подс. Р. Н., при което са намерени и иззети като веществени доказателства множество документи и вещи, свързани с дружества и лица, имащи отношение към дейността на групата.

Фактът, сочен от защитниците, че в „Е. 71“ Е., както и персонално от подс. Н. не е водено счетоводство на част от дружествата, които според обвинението са „липсващи търговци“, не променя изводите за нейното участие в престъпното сдружение, доколкото подготвянето на условия за осъществяване на данъчни престъпления от тази организирана група не се изразява само във водене на счетоводство, а в множество други действия, а също и по отношение на такива дружества, към които тази подсъдима няма причастност, но други участници в групата са имали.

Тезата, развита в касационната жалба, че документите за стоките са стигали до Н. съставени и подписани, че тя се е занимавала с оформяне на реално съществуваща стока, е оборена от събраните по делото доказателства. Противостоящи аргументи се съдържат в показанията на свид. Г., който посочва, че е давал указания на подсъдимата на кои фирми и за каква стока да се изготвят фактури, да започне фактуриране на друга фирма, да се намали цена и т.н., а също и в заключението на техническата експертиза досежно съдържащи се в компютъра, иззет от дома на подс. Н. множество фактури с получател различни дружества, сред които и „Г. спорт 1“. Независимо, че подс. Н. не е подписвала такива документи, тези обстоятелства правилно са обосновали извод за нейното участие в сдружението чрез подготвяне на фактури с невярно съдържание. В тази връзка не може да бъде споделено и твърдението, че тя не е знаела, че дружествата са тип „липсващ търговец“, доколкото съдържанието на съставяните документи е било посочвано от други лица и то е зависило от различни фактори, които са преценявани от ръководителите на групата.

Възраженията в жалбата и допълнението, че името на подс. Н. не фигурира никъде, че тя не е подавала документи за регистрация, както и че дружествата, посочени от обвинението, са регистрирани по-рано от инкриминирания период, също не могат да бъдат възприети. Няма спор, че подсъдимата Н. не е подавала от свое име или със свой подпис документи за вписване на дружествата или за промени по партидата, но откритите в личната й компютърна конфигурация документи, свързани с фирмени регистрации и кореспонденция, сочат на нейно участие при осигуряване на юридическия статут на използваните за дейността на групата дружества. Създаването им по-рано е без значение, доколкото вписваните промени в представителството и собствеността, както и упълномощаването, са относими към процесния период на функциониране на групата.

Касационната инстанция не намира за нужно да разглежда подробно изложените в допълнението към касационната жалба, изготвено от адв. Х., съображения за това, че подс. Н. не е извършвала действия по подаване на справки-декларации с неверни данни, че тези действия са извършвани от счетоводителите на съответните дружества, че няма доказателства за данъчно престъпление по чл. 255 от НК. Тази подсъдима не е обвинена в извършване на данъчно престъпление, така че действията, свързани с подаване на справки-декларации са без значение по отношение на обвинението спрямо нея. На нея, както и останалите подсъдими, е повдигнато обвинение за участие в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления против данъчната система. Дейността на организираната престъпна група е предварителна и подготвителна дейност, насочена към създаване на условия и предпоставки за осъществяване на вторичната престъпна дейност. Няма значение дали престъпленията – цел на групата, са били осъществени, като е достатъчно да се установи това, че функционирането на групата е насочено към последващо осъществяване на определена престъпна дейност. В конкретния случай тази вторична престъпна дейност е и осъществена от свидетелите Ш., Ю. Г. и У М..

По изложените съображения настоящият състав на касационната инстанция не намира за основателни доводите, подкрепящи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и свързаното с него искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

Не са налице и основания за отмяна на атакуваното решение и оправдаване на подс. Н., каквото искане се прави в касационната жалба, доколкото доказателствата по делото по несъмнен начин установяват нейното участие в организираната престъпна група, чието съществуване и функциониране ще бъде обосновано едновременно по отношение на всички подсъдими.

Позоваването на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е декларативно и не се сочат никакви доводи за явна несправедливост на наложеното на подс. Н. наказание. Оплакването, че въззивният съд не е изложил съображения за увеличаване на наложеното й наказание, не може да бъде възприето. Наказанието на Р. Н. не е изменено от въззивния съд, но е увеличен размерът на изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването. То е аргументирано с преценката за реализиране на целите на генералната и специалната превенция, като е верен изводът, че поправянето и превъзпитаването на подсъдимата Н. би било осъществено чрез по-дълъг изпитателен срок.

По жалбата и допълнението към нея от защитника на подсъдимата Г. Ц. .

Оплакванията за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на процесуалните правила в жалбата и допълнението към нея са декларативни и липсата на подкрепящи доводи препятства касационната проверка. Пресъздаването в допълнението към касационната жалба на показанията на свид. Е. Й. не съставлява аргументиране на наличие на касационно основание, още повече, че тези свидетелски показания са кредитирани изцяло от решаващия съд. Твърдението, че във ВДС от СРС няма доказателства за престъпна дейност, не може да бъде споделено, доколкото този доказателствен източник не е бил обсъждан изолирано, а в съвкупност с други доказателства.

Именно задълбоченият доказателствен анализ е дал възможност на контролирания съд да направи верни фактически изводи за това, че подс. Г. Ц. е подсигурявала по искане на свид. Ш. дружества, на чието име да се извършва внос на стоки от Китай. Конкретно, тази подсъдима заплатила на подс. Ч. от името на Ш. 500лв., за да бъде ползвано в схемата дружеството му „М.“ Е., по нейно настояване свид. Т. П. регистрирала „К. г.“ Е.. Свид. Ш. заявява в показанията си, че тази подсъдима му е „предоставила“ „К. г.“ Е., „К. експорт“ Е., „М.“ Е. за осъществяване на документален внос, както и посочва кои са били фактическите получатели. В същата насока са и показанията на свид. Ю. Г., който освен това заявява, че е указвал на коя фирма, каква стока и на каква цена да се фактурира. Счетоводната фирма на подс. Ц. обслужвала счетоводството на част от дружествата, получатели на стоки, като също така в изпълнение на указанията на свидетелите Ш. и Г., с участието на подс. Н. съставяли фактури. Тези обстоятелства са изведено от показанията на посочените свидетели, като те са в кореспонденция със съдържанието на ВДС, изготвени в резултат на експлоатирани СРС. Последният доказателствен източник дава възможност за извод и за активна комуникация между подсъдимите Ц. и Н. във връзка с прехвърляне на фирми, заверка на пълномощни и съставяне на счетоводни документи.

Така установените фактически обстоятелства са дали възможност на решаващите съдилища да направят извод за връзките на подс. Ц. с останалите лица от престъпното сдружение, като не обстоятелството, че тя е имала записани техните телефонни номера, както твърди защитникът, е обосновало този извод.

По-нататък, във връзка с осигуряване на използването на дружествата – документални получатели на китайските стоки, са съобразени и показанията на свид. П. П. във връзка със сключени договори за наем на складово помещение и участието на подсъдимите Ч. и Ц..

Показанията на свид. Р. К. от досъдебното производство, приобщени по надлежния ред, правилно са кредитирани и в тях се съдържат първични доказателства за това, че по молба на подс. Ц. е проверявала в системата на НАП дружества, на името на които е осъществяван внос, че е контактувала и със свидетелите Ш. и Ю. Г., както и производни такива за описаната й от Ц. схема на доставки с цел избягване плащането на ДДС. Тези показания са изцяло в подкрепа на възприетите от контролирания съд фактически положения.

Не може да бъде споделена развитата от защитника теза за несъставомерност на поведението на подс. Ц. поради това, че дружеството „Г. с.“ Е. е избегнало установяването и плащането на данъчни задължения, като фактурите от доставчика „И. т.“ не са издадени от подсъдимите Н. и Ц., а по друга фактура - от дружество, обслужвано счетоводно от счетоводната фирма на подс. Ц., е начислен и платен ДДС, както и че Ц. не водела счетоводството на това дружество и не е подавала справки-декларации. Тя почива на неправилното разбиране, че елементите на данъчното престъпление са част от тези на престъплението участие в ОПГ, като не се прави разлика между участието в престъпно сдружение и вторичната престъпна дейност. Необходимо да се подчертае, че обвинението спрямо подс. Ц. не е за извършено данъчно престъпление, за да се преценяват действия, свързани с данъчното деклариране и облагане на конкретно дружество. Спрямо нея е повдигнато обвинение за участие в организирана престъпна група, създадена с цел извършване на данъчни престъпления и според обвинението нейното участие се изразява в осигуряване на дружества тип „липсващ търговец“ и водене на счетоводството им. Както вече беше посочено, подс. Ц. е извършвала действия по осигуряване и използване на дружества, на които да се фактурират доставяните стоки формално, докато реалните получатели са други, които действия, като част от общата деятелност на участниците в групата, са създали условия за осъществяване на вторичната престъпна дейност. В този смисъл е без основание твърдението в допълнението към касационната жалба, че от подсъдимите Ц. и Н. се търси отговорност за данъчното престъпление, извършено от подс. Ш..

В тази връзка е без значение соченото от защитника обстоятелство, че счетоводната фирма на подс. Ц. дава вярна данъчна декларация, което не е спорно, но и няма връзка с конкретното обвинение.

Твърдението на защитника, че подсъдимите Ц. и Н. са оформяли стоката, която е реално съществуваща и са отразявали истинно в издаваните фактури, не съответства на събраните по делото доказателства. Стоките действително са реални, но документалните им получатели не съответстват на действителните такива. По този начин е създавана документално привидност, която е създала условия за осъществяване на данъчно престъпление от други участници в ОПГ.

На възраженията за липса на съзнание за принадлежност на подс. Ц. към престъпно сдружение ще бъде отговорено по-долу.

Оплакването за явна несправедливост на наложеното на подс. Г. Ц. наказание не се възприема като основателно. Въззивният съд е увеличил размера на наложеното на подсъдимата наказание „лишаване от свобода“ и размера на изпитателния срок. Този съдебен състав намира, че отмереният от въззивната инстанция в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК размер на наказанието лишаване от свобода е адекватен на преценката за степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимата, като е отчетена нейната конкретна активна роля в престъпното сдружение. Соченото в жалбата обстоятелство за неразумен срок на наказателното производство е било отчетено сред смекчаващите вината обстоятелства, обосновали определяне на наказанието под предвидения в специалната норма минимум. Това, че наказанието, наложено със споразумение на Ш. и Г. като ръководители на ОПГ е по-ниско по размер от определеното на подс. Ц., не би могло да бъде аргумент за явна несправедливост, тъй като наказанието се индивидуализира за всеки един подсъдим, като се извършва специфична аналитична и оценъчна дейност на обстоятелствата, влияещи върху неговата отговорност.

По-нататък по отношение и на четиримата подсъдими (включително и необжалвалите) се дължи преценка от настоящата инстанция за правилно приложение на материалния закон с осъждането им като участници в организирана престъпна група.

В принципен план, за да е налице организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, е необходимо положителното установяване на няколко условия: групата трябва да е съставена от три или повече лица, сдружението между съставящите я лица трябва да е трайно, групата трябва да е структурирана, а тя е структурирана и без наличието на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура, групата трябва да има специална цел – участниците да са се сдружили, за да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода” повече от три години.

В настоящия случай подсъдимите Ц., Н., Н., Ч., както и сключилите споразумение Ш., Г. и У М. в периода м. октомври 2011г. - 16.10.2012г. се намирали в обективна връзка помежду си. Сдружаването им има белега трайност, доколкото обвързаните им действия се отличават с повтаряемост и продължават в посочения период. Всяко едно от тези лица е осъществявало специфични функции, съгласувано и координирано с останалите, за извършване на дейност по невярно документиране, създаване на фиктивен документооборот с търговски дружества тип „липсващ търговец“, при внос на доставени от Китай стоки през Гърция. Тази предварителна дейност създава условия и предпоставки за избягване установяване и плащане на данъчни задължения по ДДС от търговски дружества и това сочи на целта на групата – извършване на данъчни престъпления. Ръководната роля в ОПГ принадлежала на Ш. и Г., които заедно с осъществяването на митнически формалности при внос на стоките, организирали фактурирането на определени търговски дружества, като указвали на подсъдимите Н. и Ц. на кое дружество да се фактурира, каква стока и на каква цена. Подс. Ц. осигурявала дружества, на които да се фактурира фиктивно, доколкото реалните получатели били различни, както и заедно с подс. Н. изпълнявали организационните разпореждания на ръководителите на групата във връзка с осигуряване на доументооборота. Тези две подсъдими подготвяли също така документи за вписване на промени в статута на дружествата, пълномощни и други документи. Подсъдимият Ч. бил склонен срещу заплащане да предостави дружеството си „М.“ Е. за включване в престъпната схема, сключил договори за наем на складови помещения без реално те да били ползвани. Подс. К. Н. бил пълномощник на дружествата – „липсващи търговци“ и под ръководството на Ю. Г. съдействал за организиране на транспорта, като в базата в И. указвал при кой реален получател да бъде разтоварена стоката.

От субективна страна е налице общност на умисъла, като подсъдимите са съзнавали, че участват в организирана престъпна група, както и че функционирането на групата има за цел извършване на данъчни престъпления, както и користна цел. Всеки един от тях е съзнавал, че се намира във връзка с останалите и извършва специфична дейност, която е елемент от общото функциониране на групата. В тази връзка нямат основание възраженията на защитника на подс. Ц., че тя и подс. Н. не са имали представа какво се случва с издадените вече фактури и как процедират следващите търговци. Това е така, защото те са имали съзнание за невярното фактуриране, както и че дружествата на които се фактурира, реално не осъществяват дейност, нито са фактически получатели на стоките. Всички участници са съзнавали, че целта на групата е да се създадат условия за извършване на данъчни престъпления и това съзнание е базирано на обективните факти за това, че съставяните и разменяни документи отразяват фиктивни сделки, за това, че дружествата – фиктивни получатели нямат дейност, за това, че фактически стоките биват получавани от други лица, различни от документалните получатели.

Правилно съдилищата са приели, че е налице и користна цел, доколкото с участието си подсъдимите са целели набавянето на имотна облага. Такава облага е придобивана чрез извършените от Ш. плащания на Ч., Н. и Ц..

Предвид изложените съображения настоящата инстанция намира, че не се констатират нарушения на процесуалния и материалния закон, които да създават основания за отмяна на присъдата и да обосновават приложението на чл. 347, ал. 2 от НПК по отношение на подсъдимите Ч. и Н..

Претенцията на касатора Ц. за оправдаването й е лишена от основание, защото не е налице случая на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 460003 от 21.08.2023г., постановено по внохд № 302/2019г. по описа на Апелативен съд – София, АСНС – закрит.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.