Окончателно оправдаване за опит за умъртвяване на куче поради недоказаност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 166
гр. София, 26.03.2026 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ДАЦОВ

ИВАН СТОЙЧЕВ

при секретаря Илияна Рангелова

в присъствието на прокурора Евгения Стоянова

като изслуша докладваното от съдия Колева КНД № 80/2026 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на частния обвинител И. М., депозирана чрез повереника му адв. С., срещу присъда № 60/02.10.2025 г., постановена по ВНОХД № 877/2025 г. на Окръжен съд - Пловдив.

В жалбата са наведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Повереникът претендира нарушена тайна на съвещанието, изразяващо се в присъствие на секретаря на състава по време на провеждане на съвещанието за постановяване на присъдата, което оплакване впоследствие макар да е поддържано, е видоизменено в такова, че не е забелязано излизането от съдебната зала на секретаря преди провеждането на тайното съвещание от съдебния състав; отправя критика към въззивния съд, че е преразказал установената от районния съд фактическа обстановка без да изложи приетата от него такава. Намира, че втората инстанция е кредитирала обясненията на подсъдимия и показанията на неговата съпруга за сметка на останалите доказателствени източници, от където според него се е стигнало до неправилни правни изводи. Адв. С. сочи, че в мотивите си Пловдивският окръжен съд е подценил показанията на свид. П., А., В. Т. и С. Т., на свид. М. и писмените доказателства – в това число собственоръчно написаните обяснения от свид. П. в хода на производството. Твърди, че с оправдаването на подсъдимия е налице нарушение на материалния закон и на това основание иска отмяна на постановената от въззивния съд присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

В депозирано възражение срещу касационната жалба на частния обвинител, защитникът на подс. Т. – адв. Р. сочи, че касационната жалба е неоснователна. Излага доводи, че не е налице опит за умъртвяване на кучето М., т. к. обектът на престъплението не е надлежно доказан, както и че единствения начин за попадане на сланината върху оградата е чрез хвърлянето й от подзащитния му, като на практика оспорва авторството и механизма на деянието. Защитникът твърди, че не представлява нарушение на чл. 300 НПК невъзприемането на излизането на секретаря от съдебната зала, доколкото в протокола от проведеното съдебно заседание е отразено, че от залата са изведени всички присъстващи.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание изразява становище, че касационната жалба на частното обвинение е неоснователна, а въззивната присъда е законосъобразна. Намира, че макар да не е изложил своя фактическа обстановка, Пловдивският окръжен съд е възприел тази на районния, което не е съществено процесуално нарушение, предвид характера на постановения съдебен акт – оправдателна присъда и нейното основание – оправдаване поради недоказаност на обвинението. Държавният обвинител смята, че делото страда от доказателствен дефицит относно основни факти от предмета на доказване. Отделно счита, че всички доказателства са били подложени на внимателен анализ и не е налице превратна оценка на заявеното от свид. П., чиито показания съдържат противоречия, които не са били отстранени и след разпита й във въззивното производство. Твърди, че окръжният съд не е основал съдебния си акт на обясненията на подсъдимия, а те са разколебали обвинителната теза. Акцентира на факта, че по тези съображения е оттеглен подаденият касационен протест от Окръжна прокуратура – Пловдив.

Страните, уведомени за датата и часа на съдебното заседание, не се явяват, като всяка с нарочно волеизявление до съда е заявила, че поддържа изложените от нея съображения в касационната жалба и възражението срещу нея.

Подс. Т., редовно призован за съдебното заседание, не изразява становище по жалбата на частния обвинител И. М..

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 60/02.10.2025 г., постановена по ВНОХД № 877/2025 г. на Окръжен съд - Пловдив е отменена присъда № 53/05.03.2025 г. на Районен съд - Пловдив, с която подс. Г. К. Т. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК и вместо това е постановена друга, с която той е оправдан по повдигнатото обвинение.

Със същата присъда е отменена присъдата на Пловдивския районен съд по НОХД № 53/2025 г. и относно разноските като направените по делото такива са оставени за сметка на държавата.

Касационната жалба е депозирана в срок, но е неоснователна.

Приоритетно настоящият състав е необходимо да се занимае с възражението за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, т. к. от наличието му зависи дали ще се подложи на коментар и другото заявено касационно основание.

След осъществената проверка не се установи да са допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяна на постановения от нея съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от окръжната инстанция.

По отношение оплакването за нарушена тайна на съвещанието следва да се посочи, че няма данни, от които касационният съд да направи извод, че секретарят е присъствал по време на съвещанието, провеждано от съдебния състав преди постановяване на присъдата. В този смисъл, ако действително частното обвинение е забелязало подобен факт, който всякога е третиран като особено съществено процесуално положение, е трябвало да направи искане това обстоятелство да се отрази в съдебния протокол или да иска поправка на протокола, каквато претенция в случая не е била отправена към окръжния съд от частния обвинител или неговия повереник. При положение, че страната не е упражнила правото си да иска внасяне на поправка в съдебния протокол, а последният е доказателство за начина, по който са били осъществени процесуално-следствените действия пред съответната инстанция, проверката на твърдяното обстоятелство не потвърждава претендираното процесуално нарушение.

Вярно е, че в съдебния си акт окръжният съд след очертаване на приетата от Пловдивския районен съд фактическа обстановка не е посочил в изложението фактическите обстоятелства, които той приема за установени, както това стандартно се прави, а след като е описал какво е приел първостепенният съд, е отправил упрек към извършената от проверяваната от него инстанция дейност по анализ на доказателствените източници и направените правни изводи. На пръв поглед, доколкото окръжният съд директно е подходил към критика на мотивите на долустепенния съд и обсъждане на доказателствата и правните му изводи, се създава впечатлението, че такава липсва. Това е резултат от избрания начин, по който съдебният състав чрез съдията-докладчик е формулирал съображенията си по казуса. Пропускът е само привиден. Запознавайки се внимателно с мотивите на окръжния съд, този състав констатира, че на л. 9 от съдебните мотиви (л. 55 от въззивното дело) е посочено следното: „Т. е. според настоящия въззивен състав промяна във възприетата от районния съд фактология, установена от събраните още пред първата инстанция доказателства, се налага по отношение на възприетото от районния съд съзнателно хвърляне от страна на подсъдимия на парчето сланина в посока оградата между двата имота.“ Следователно, цитираното изречение ясно показва различието в приетата от въззивния съд фактическа обстановка с тази на районния такъв. Очевидно е, че втората инстанция приема поначало фактите, очертани от първостепенния съд с изключение на това, че подс. Т. е хвърлил парчето сланина с рибарска кукичка в него. Отклонението във фактологията, установена от долустепенните съдилища, се състои в това, че втората инстанция не е намерила авторството на деянието за доказано. В този смисъл, лишен от основание е доводът на частното обвинение, че в мотивите липсват фактите, които окръжният съд е установил. Затова, не може да се счете, че е налице липса на съществена част от мотивите на второстепенния съд, което да доведе до търсения от частното обвинение резултат - отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжната инстанция.

Следва да се подчертае, че в проведеното въззивно съдебно следствие са били надлежно събрани всички възможни доказателства във връзка с обвинението. Контролираният съдебен състав, извън задължителната оценка на аналитичната дейност на първоинстанционния съд, е извършил самостоятелен анализ на доказателствената маса и е достигнал до различни правни изводи. Това обаче не означава, че е допуснато изопачаване на доказателствата в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК.

Освен това оценката на доказателствата е суверенна дейност на инстанциите по фактите, а касационната проверява само процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища, в случая на окръжния съд, т. к. неговият краен акт подлежи на контрол. В правомощията на касационния съд при първо редовно гледане на делото, каквото е настоящето, влиза проверка на спазването на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В случая това изискване на закона е спазено от проверявания съд.

Претенцията на адв. С. за превратно ценене и подценяване на показанията на свид. П. е неоснователна. В отговор на така формулирания довод следва да се посочи, че съдът по фактите е свободен да определя самостоятелно процесуалната стойност на доказателствените материали като този процес следва да е подчинен на правилата, уредени в НПК и на база задълбочен анализ на всички относими към предмета на доказване доказателствени източници. Той с основание е счел показанията на свид. П. за производен източник на информация относно факта как е попаднало парчето сланина на оградата. Сведения за това, свидетелката твърди, че е получила от подс. Т., който в съдебно заседание ги оспорва. Следователно, въззивният съд е имал само косвени данни за начина на попадане на сланината на оградата, доколкото първичният доказателствен източник - обясненията на подс. Т. ги отрича. При положение, че никой от издирените и разпитани свидетели не е възприел как сланината с кукичка в нея се е оказала на оградата, а всички свидетели са узнали за това обстоятелство от свид. П., която също не е очевидец на това обстоятелство, окръжният съд е счел, че не са налице безспорни доказателства относно този съществен за обвинението факт. Това не означава, че съдът е основал акта си на обясненията на подсъдимия. Просто е направил извод, че защитната му теза не е опровергана.

Аргументът, че не са били коментирани от въззивния съд изявленията на свид. П., направени в хода на наказателното производство в саморъчно обяснение, е верен, но не обосновава допускане на процесуално нарушение. Напротив, процедирайки по описания начин, окръжният съд е постъпил правилно. Ако бе коментирал тези изявления на свид. П., би допуснал нарушение на процесуалните правила, защото би обсъждал писмено изявление, което не е част от доказателствения материал. Отделно от това, както стана дума по-горе, нейните изявления не съдържат преки доказателства за начина, по който сланината се е оказала на оградата.

Не е подминато от съда по фактите обстоятелството, че според показанията на свид. П. подс. Т. й е казал да премахне сланината от мрежата, но от този факт, според окръжния съд не следва извод, че тъкмо подсъдимият я е „метнал“ там „отгоре“, както по мнението на съда предполага свидетелката в показанията си. На всички показания на свид. П. е отделено внимание в съдебните мотиви, като според тях те освен предположения съдържат и противоречия, които не са били отстранени в хода на проведеното въззивно съдебно следствие. По тези причини съдът не им се е доверил безрезервно и изцяло. Оценката им е сторена не въз основа на житейски предположения, а правно аргументирано.

Не намира опора в делото и възражението за кредитиране на едни (обясненията на подсъдимия и показанията на съпругата му) вместо други доказателствени източници – тези на всички останали свидетели. Тук доводът на частното обвинение представлява такъв за необоснованост, която не е касационно основание. Отново е необходимо да се подчертае, че дали и кои доказателствени материали съдът ще кредитира с доверие, е правомощие на инстанцията по фактите, стига да изложи съображения за това, както в случая. Според съда обясненията на подс. Т. разколебават обвинението, като те не са опровергани от показанията на свидетелите, които частното обвинение счита за подценени. Не може да се счете, че съдът не се е фокусирал върху показанията на свид. А., В. Т. и С. Т., на свид. М.. Напротив, отчетени са влошените отношения между подсъдимия и свид. М. и много важните обстоятелства, възприети лично и заявени в показанията на първите две свидетелки относно височината на закрепване на сланината върху телената ограда и че достъп до нея в този момент е имало кучето на свид. В. Т. - Р., което в съчетание с посоченото от свид. П., че кучето на свид. М. не е било извън ограждението си тогава, не влиза в конфликт с казаното от подс. Т. и свид. Т.. По делото няма надценени или подценени доказателствени материали. Всички са оценени съобразно действителното им съдържание. Няма игнорирани доказателствени източници, обсъждането на които би довело до различни фактически изводи.

По изложените съображения касационният съд намери оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за неоснователно.

Следва да се отхвърли и доводът на частното обвинение за нарушен материален закон. Твърдяното нарушение е посочено като последица от допуснатите според повереника и частния обвинител нарушения на процесуалните правила, рефлектиращи върху процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав и е лишено от самостоятелна аргументация. Горното ограничава отговора на проверяващия съд до това, че след като не са допуснати нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд и е направен извод, че съставомерното поведение на подсъдимия не е доказано по несъмнен начин, няма как да се ангажира неговата наказателна отговорност. На заключението, че направената оценка на доказателствените източници не е могла да доведе до изводи в полза на повдигнатото обвинение, следва да се настои. Делото е лишено от сигурна доказателствена основа, която да позволи осъждането на подс. Т. по вмененото му престъпление. В подкрепа на това са оттегленият от прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив протест срещу присъдата на окръжния съд, както и становището на явилия се в съдебното заседание пред Върховния касационен съд прокурор по основателността на жалбата на частното обвинение и за доказателствената скрепеност на обвинението.

Затова, следва да се приеме, че материалният закон е бил приложен правилно, като не са налице основания за отмяна на обжалваната въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № № 60/02.10.2025 г., постановена по ВНОХД № 877/2025 г. на Окръжен съд - Пловдив.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.