Поправка на очевидна фактическа грешка при разминаване между мотиви и диспозитив

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50050

София, 03.05.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 25 април две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 2389 /2022 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 50004 от 13.01.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 260002 от 27.01.2022 г. по гр.д.№ 24/2021 г. на Окръжен съд-Хасково по касационна жалба, подадена от М. Г. С. и Р. А. Т.. С това решение е оставена без уважение молбата им за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното въззивно решение № 260146 от 23.04.2021 г.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с нормата на чл. 247 ГПК, тъй като не е съобразено, че в мотивите съдът посочва, че е достигнал до същите изводи като РС и иска следва да се уважи в същите предели, а по същество е присъдил с диспозитива по-големи суми от тези, за които иска е уважен от РС.

Ответникът по тази касационна жалба я оспорва, счита, че с нея се цели изменение на основното решение.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Първата инстанция е уважила иска на М. С. и Р. Т. по чл. 108 ЗС за 612 кв.м. от имот с идентификатор ***, като е приела, че ищците се легитимират като собственици на целия имот, а ответниците ползват самоволно част от него за паркинг, като чрез бариери и други прегради контролират достъпа до процесната част от имота. За този извод съдът се е позовал на СТЕ и на непротиворечивите свидетелски показания. Уважен е и иска за обезщетение, предявен на основание чл. 73, ал.1 ЗС, като „Металик“ АД е осъден да заплати на ищците общо сумата 26 551.50 лева – обезщетение за ползите, от които ги е лишил с ползването на процесния недвижим имот, както и сумата 4648.23 лева – мораторна лихва за периода от 17.06.2015 г. до 06.03.2017 г., ведно със законната лихва от момента на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума, а в останалата част до пълния предявен размер 29 640 лева, искът е отхвърлен като недоказан както и претенцията за мораторната лихва от уважения размер до пълния претендиран размер - 4914 лв.

При първото въззивно разглеждане на делото по гр.д.№ 255/2019 г. е прието, че исковете са разгледани от родово некомпетентен съд, тъй като паричното вземане е за сума над 25 000 лв., което обосновава подсъдност на окръжен съд и по иска за собственост. Това решение обаче е отменено с решение № 114/08.01.2021 г. на ВКС, ІІ гр.о. и делото е върнато с указания да се уточни каква е претендираната сума от всяка от ищците по облигационните искове, като е съобразено, че претенцията на всяка е под 25 000 лв.

При второто въззивно разглеждане на делото, ищците са уточнили, че ищцата М. С. притежава ¾ ид.ч. от целия имот, респективно от спорната реална част от него и претендира такава част от първоначално заявената сума от 29640 лв., т.е. 22230 лв., а ищцата Р. Т. притежава ¼ ид.ч. и претендира обезщетение в размер на 7410 лв. От общо претендираната мораторна лихва 4914 лв., М. С. претендира 3685,50 лв., а Р. Т. – 1228,50 лв. С тази молба не е съобразявано за каква част са уважавани исковете от първата инстанция, а е уточнена претенцията на всяка от ищците според квотата й от имота в рамките на претенцията по исковата молба.

Възивната инстанция е уважила иска по чл. 108 ЗС, като решението на РС е отменено макар той да е стигнал до същия извод, за да се посочат в диспозитива правата на всяка от ищците, уточнени пред въззивната инстанция в изпълнение указанията на ВКС в отменителното решение. В тази част въззивното решение е влязло в сила на основание чл. 296, т.3 ГПК след като не е допуснато до касационно обжалване с определението по чл. 288 ГПК.

По иска, квалифициран по чл. 73, ал.1 ЗС, въззивната инстанция се е позовала на констатациите на СТЕ за наличие на паркинг с бетонови блокчета и ограда върху 612 кв.м. от имота на ищците, до който се стига през подход с бариера, която ограничава достъпа на ищците до имота им. За изграждането на паркинга няма строителни книжа, но е съобразен при издаване на строително разрешение за преустройство и разширение на сградите на комплекса, констатирано от обяснителната записка към проекта. Въз основа на това писмено доказателство, констатациите на експертизите и свидетелските показания, съдът е приел, че ответното дружество фактически използва източния паркинг. Затова е прието, че и облигационните искове са основателни и доказани „в параметрите, възприети от районния съд и с оглед заключението на съдебно-техническата експертиза с в.л. С. С.“. С диспозитива на решението, след отмяна решението на РС и в тази част поради направеното уточнение на размера на претендираната сума от всяка от ищците, въззивната инстанция е уважила този иск изцяло съобразно уточненията, като е присъдила на М. С. обезщетение в размер на 22230 лв. и мораторна лихва в размер на 3865,50 лв., а на Р. Т. – обезщетение в размер на 7410 лв. и мораторна лихва в размер на 1228,50 лв. Първоначалното решение не е допуснато до касационно обжалване и в тази част.

Ищците са поискали поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение, изразяваща се в това, че в мотивите съдът е посочил, че иска следва да се уважи в пределите, присъдени от РС, а в диспозитива е разпределил сумите така както са претендирани, а не от определения размер от заключението на вещото лице, за които е уважен иска от РС – не е съобразено, че исковете са отхвърлени частично над размера, определен от вещото лице като обезщетение за лишаване от ползване. Ищците са поискали да се поправи диспозитива, като се разпредели между ищците съобразно квотите им от съсобствеността сумата, за която е уважен иска от РС, т.е. на М. С. да се присъди сумата 19913 лв . обезщетение, вместо 22230 лв. и мораторна лихва 3486,17 лв ., вместо 3865,50 лв., а на втората ищца Р. Т. да се присъди обезщетение в размер на 6637,87 лв . вместо 7410 лв. и мораторна лихва – 1162,05 лв ., вместо 1228,50 лв

С решение № 260002 от 27.01.2022 г. на Окръжен съд-Хасково е оставена без уважение молбата на ищците за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното въззивно решение като се е позовал на исканото уточнение от ищците, с което са посочени първоначално предявените размери на обезщетението и претендираната лихва.

Решението е постановено в противоречие с нормата на чл. 247 ГПК и съдебната практика по приложението му, поради което е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В правната теория и съдебната практика по чл. 247 ГПК е изяснено, че очевидна фактическа грешка е несъответствието между формираната воля на съда в мотивите на решението и външното и изразяване в диспозитива. /Решение № 433/28..12.2011 г. по гр.д.№ 1332/2010 г. ІІІ гр.о., Решение № 54 от 7.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2081/2020 г., III г. о., Решение № 168 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 580/2012 г., IV г. о /

Решението на възивната инстанция в частта по иска на всяка от ищците по чл. 73, ал.1 ЗС и по чл. 86 ЗЗД е постановено при очевидна фактическа грешка, изразяваща се в противоречие между мотивите на решението, с които е прието, че тези искове следва да се уважи „в параметрите, възприети от районния съд и с оглед заключението на съдебно-техническата експертиза с в.л. С. С.“. Това означава, че на М. С., притежаваща ¾ ид.ч. от имота следва да се присъдят 19913 лв. обезщетение по чл. 73, ал.1 ЗС и мораторна лихва върху тази сума за процесния период - 3486,17 лв., а на втората ищца Р. Т., притежаваща 1/4 ид.ч. от процесния имот следва да се присъди обезщетение по чл. 73, ал.1 ЗС в размер на 6637,87 лв. и мораторна лихва – 1162,05 лв. Вместо тези размери, в диспозитива на въззивното решение, след отмяна решението на РС, въззивният съд е уважил исковете в пълния им претендиран размер, съобразявайки направеното уточнение размера на претендираната сума от всяка от ищците, като на М. С. е присъдил обезщетение в размер на 22230 лв. и мораторна лихва в размер на 3865,50 лв., а на Р. Т. – обезщетение в размер на 7410 лв. и мораторна лихва в размер на 1228,50 лв. Констатираното противоречие между мотиви и диспозитив следва да се отстрани чрез допускане на поправка на очевидна фактическа грешка, като се отмени преди това решението по чл. 247 ГПК на въззивната инстанция.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260002 от 27.01.2022 г. по гр.д.№ 24/2021 г. на Окръжен съд-Хасково.

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното въззивно решение № 260146 от 23.04.2021 г. по гр.д.№ 24/2021 г. на Окръжен съд-Хасково досежно суми, които „Металик“ АД с ЕИК 833067427 е осъдено да заплати както следва:

на М. Г. С. – вместо сумата 22230 лв., да се чете 19913 лв . и вместо сумата 3865,50 лв., да се чете 3486,17 лв .,

на Р. А. Т. – вместо сумата 7410 лв., да се чете 6637,87 лв . и вместо 1228,50 лв., да се чете – 1162,05 лв .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: