Отмяна на влязло в сила решение поради преправени документи и извършено престъпление

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60211

гр. София, 06 октомври 2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Райна Пенкова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1135 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 307, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.

Образувано е по подадена от А. Д. Д., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 455/21.11.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 629/2018 г. на Плевенския окръжен съд (ПОС), с което е отменено осъдителното първоинстанционно решение № 1140/16.07.2018 г. по гр. дело № 423/2018 г. на Плевенския районен съд (ПРС) и е отхвърлен, предявеният от молителя срещу Г. П. Г., осъдителен иск с правно основание чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ за заплащане на сумата 4 136.55 лв., представляваща арендно плащане за стопанската 2016/2017 г. по договор за аренда на земеделска земя, сключен между страните на 08.01.2013 г., вписан в СлВп-Плавен под № 134/09.01.2013 г., том I, акт 30, ведно със законната лихва от 16.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; в тежест на молителя са възложени разноските по делото.

С молбата се навеждат основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Молителят твърди и представя писмени доказателства, че с решение № 373/15.07.2020 г. по н.а.х.д. № 675/2020 г. на ПРС ответникът е бил признат за виновен в това, че на неустановена дата до 11.04.2018 г. е преправил съдържанието на три издадени от него разходни касови ордера (РКО) за изплатени суми на молителя, а именно: РКО от 27.12.2014 г. за сумата 6 350 лв., като дописал текст „аванс 2014/15“; РКО от 01.12.2015 г. за сумата 6 350 лв., като дописал текст „допл+аванс“ и РКО от 26.11.2016 г. за сумата 4 150 лв., като дописал текст „26.11.2016 г. и аванс“; и ги употребил пред ПРС по гр. дело № 423/2018 г., за да докаже, че не съществува парично задължение за стопанската 2016/2017 г. към молителя. Това решение е потвърдено с решение № 142/08.12.2020 г. по в.н.а.х.д. № 675/2020 г. на ПОС. Молителят поддържа, че с тези решения на наказателния съд е установено ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно – че ответникът е преправил трите РКО и ги е употребил по гражданското дело със субективната цел да докаже, че не съществува процесното парично задължение за стопанската 2016/2017 г. Молителят излага и съображения, че това обстоятелство е от съществено значение за делото, както и че то не е било известно на ПОС при решаване на делото. Наред с това молителят излага и поддържа и съображения, че с решенията на наказателния съд, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, по надлежния съдебен ред е установена неистинност на документ – трите РКО, на които е основано решението, чиято отмяна иска, както и че е установено престъпно действие на страната във връзка с решаването на делото, а именно – престъплението по чл. 309 от НК, за извършването на което ответникът е признат за виновен. Изложеното в молбата за отмяна се поддържа в откритото съдебно заседание.

Ответникът по молбата за отмяна Г. П. Г. в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на молбата, като в тази връзка изтъква, че дописването на трите РКО е доказано още в исковото производство със заключението на съдебно-графологичната експертиза по делото, съдът е обсъдил това обстоятелство в съвкупност с останалите доказателства по делото, като изрично е приел, че добавките в трите РКО са без значение за спора между страните. С оглед на това ответникът поддържа и че не са налице наведените от молителя основания за отмяна на влязлото в сила въззивно решение, тъй като установеното с влязлото в сила решение на наказателния съд дописване на ордерите не внася нищо ново по гражданското дело, което да не е било известно и да не е било съобразено от гражданския съд.

Настоящият съдебен състав намира, че разгледана по същество, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е основателна, като съображенията за това са следните:

С приетото в отменителното производство (в официално заверен препис) решение № 373/15.07.2020 г. по а.н.д. № 675/2020 г. на ПРС, ответникът по молбата за отмяна и по иска – Г. П. Г. е признат за виновен в това, че на неустановена дата до 11.04.2018 г. е преправил съдържанието на три издадени от него, в качеството му на земеделски производител, разходни касови ордера (РКО) за изплатени суми на молителя-ищец А. Д. Д., а именно: РКО от 27.12.2014 г. за сумата 6 350 лв., като дописал текст „аванс 2014/15“; РКО от 01.12.2015 г. за сумата 6 350 лв., като дописал текст „допл+аванс“ и РКО от 26.11.2016 г. за сумата 4 150 лв., като дописал текст „26.11.2016 г. и аванс“; и на същата дата 11.04.2018 г. чрез адв. Й. Я. ги е употребил пред ПРС по гр. дело № 423/2018 г. (т.е. по гражданското дело, по което е постановено влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна не иска), за да докаже, че не съществува парично задължение за стопанската 2016/2017 г. към арендодателя (молителя-ищец) А. Д. Д. – престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК. Наказателният съд, на основание чл. 78а от НК, е освободил ответника Г. Г. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба. Това решение на наказателния съд е влязло в сила, като е потвърдено с необжалваемото решение № 142/08.12.2020 г. по в.н.а.х.д. № 675/2020 г. на ПОС, което също е прието (в официално заверен препис) като писмено доказателство в настоящото отменително производство. Така постановеното и влязло в сила решение по чл. 78а от НК е приравнено по значение на влязла в сила присъда и има обвързващата сила по чл. 300 от ГПК за гражданския съд, съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 15 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 6/06.11.22013 г. на ОСГТК на ВКС.

От горното е видно, че са налице две от хипотезите, осъществяващи основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на ПОС, а именно – по надлежния съдебен ред – с влязлото в сила решение по чл. 78а от НК са установени както престъпно действие от страна на ответника Г. Г. – извършеното от него престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, което е във връзка с решаването на гражданското дело, така и неистинността на документи – трите преправени РКО, които са приети като писмени доказателства по делото и са обсъдени от гражданския съд, респ. – върху които е основано влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна се иска от молителя.

Неоснователни са възраженията и доводите на ответника, че тъй като гражданският съд е обсъдил в мотивите към това решение преправката на трите РКО и е приел, че тя е ирелевантна за гражданскоправния спор, то не било налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК. Извършването на престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК от ответника и следващата от него неистинност на трите преправени РКО са установени по надлежния съдебен ред едва с влизането в сила на 08.12.2020 г. на решението по чл. 78а от НК на наказателния съд, поради което при постановяване на решението си от 21.11.2018 г. въззивният граждански съд не е и могъл да го вземе предвид, респ. – не е могъл да съобрази неговата задължителна сила по чл. 300 от ГПК. Ако беше направил това, съдът би достигнал до други правни изводи, респ. – до краен резултат по гражданскоправния спор, различен от постановения. Освен това, в случая връзката между престъпното деяние на ответника и следващата от него неистинност на трите преправени РКО от една страна, и решаването на гражданскоправния спор между страните от друга страна, е и изрично установена с влязлото в сила решение по чл. 78а от НК, тъй като в него, като елемент от това престъпно деяние, изрично е посочено употребяването от страна на ответника на трите преправени РКО именно по гражданското дело, по което е постановено влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна се иска в настоящото производство, както и целта на тази употреба – за да докаже ответникът, че не съществува именно процесното по делото парично задължение към молителя за стопанската 2016/2017 г. (подробни съображения в тази насока са изложени и в мотивите към решенията на двете съдебни инстанции в наказателното производство). Настоящият състав на ВКС, съгласно чл. 300 от ГПК, също е задължен да приеме за установени тези обстоятелства, изрично визирани във влязлото в сила решение по чл. 78а от НК, от които по несъмнен начин следва, че са налице посочените по-горе две хипотези, визирани в чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Формално е осъществен и фактическият състав на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК (решението по чл. 78а от НК съставлява ново писмено доказателство, установяващо ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно при решаването му, и с което молителят не е могъл да се снабди своевременно), но това по-общо формулирано в закона основание за отмяна се „поглъща“ и дерогира от основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като последното е специално (особено) спрямо него.

По изложените съображения, молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на ПОС следва да бъде уважена и делото следва да се върне на същия съд – за новото му разглеждане от друг негов въззивен състав (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 13 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС). Новото разглеждане следва да започне от фазата по събиране на доказателствата, а именно – с приемането като писмени доказателства по делото на решение № 373/15.07.2020 г. по а.н.д. № 675/2020 г. на ПРС и решение № 142/08.12.2020 г. по в.н.а.х.д. № 675/2020 г. на ПОС, които следва да се обсъдят и вземат предвид от съда съгласно чл. 300 от ГПК при постановяването на новото въззивно решение.

По претенциите на страните за присъждане на разноските, направени в настоящото отменително производство, компетентен да се произнесе е също ПОС, който при новото разглеждане на делото следва да се произнесе и по тези претенции с крайния си съдебен акт по спора, с оглед изхода на същия – чл. 78 от ГПК (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, влязлото в сила решение № 455/21.11.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 629/2018 г. на Плевенския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Плевенския окръжен съд за ново разглеждане от друг негов въззивен състав, което следва да започне от фазата по събиране на доказателства, съобразно изложеното в мотивите към настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: