Недопустимост на решение, постановено по непредявен иск за връщане на капаро

Текстът на акта

Ключови фрази

7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 614

гр. София, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 3671 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. С. Д., трето лице помагач на ответника Д. Е. Б., срещу въззивно решение № 598/20.05.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 2004/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, в частта, с която е потвърдено решение № 286/18.01.2023 г. по гр.д. № 4095/2021 г. на Софийски градски съд: в частта с която Д. Е. Б. е осъден да заплати на Ю. А. М. сумата 25425,79 лв. - дадено от нея капаро по прекратен предварителен договор от 31.07.2019 г., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 23.11.2021 г.; и в частта, с която П. С. Д. е осъден по предявения обратен иск с правно основание чл. 79, изр. 1, предл. 1 вр. чл. 200 ЗЗД да заплати на Д. Е. Б. сумата 25425,79 лв. /Въззивното решение в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от Ю. А. М. срещу Д. Е. Б. иск с правно основание чл.93, ал.2, изр.1 ЗЗД за заплащане на сумата 25425,79 лв., представляваща двойния размер на платено по договор от 31.07.2019 г. капаро, и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по обратния иск на ответника срещу касатора за разликата над 25425,79 лв. до размера от 50851,58 лв., е влязло в сила като необжалвано/.

С касационната жалба е въведено оплакване, че решението в обжалваната му част касаеща главния иск е недопустимо, тъй като с него е уважен непредявен иск. Предявеният от Ю. М. иск бил с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД с искане Д. Б., като продавач по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот да й заплати сумата от 50 851,73 лв., представляваща платения от ищцата задатък в двоен размер. Сочи се, че вместо да отхвърли предявения иск като неоснователен в пълният му предявен размер, каквито мотиви били изложени в решението, въззивният съд е разгледал и уважил иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, какъвто не е бил предявен по делото, и приел, че продавачът дължи връщане на авансово получената част от продажната цена в размер на 25 425,79 лв., която той държал на отпаднало основание, тъй като договорът по отношение на ищцата бил прекратен. В исковата молба нямало изложени твърдения и искане за връщане на платената без основание цена, а претенцията по главния иск била за обезщетяване на ищцата за вреди от неизпълнение на договора, т.е. търсене на договорна отговорност, а не иск за неоснователно обогатяване.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Д. Е. Б., е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Ответникът по жалбата Ю. А. М., не е депозирала писмен отговор и не е изразила становище по жалбата.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 2098/28.04.2025 г. по съображения, че съществува вероятност въззивното решение в обжалваната му част да е процесуално недопустимо поради това, че предявеният като главен иск е разгледан от въззивния съд на непредявено основание - неоснователно обогатяване, а не е разгледан иска на предявеното - договорно основание. Съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС в случай, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид изложените доводи от странните и като провери данните по делото, с оглед заявените основания за касиране на решението, намира следното:

С първоинстанционното решение на СГС по гр. д. № 4095/2021 г., Д. Е. Б.- ответник по главния иск, е бил осъден на основание чл.93, ал.2 ЗЗД да заплати на ищцата Ю. А. М. сумата 50851,58 лв., представляваща двойния размер на платен от ищцата задатък по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 31.07.2019 г., със законната лихва от 23.11.2021 г. Със същото решение касаторът П. С. Д. - трето лице помагач на ответника, е бил осъден на основание чл.79, ал.1 ЗЗД да заплати на Д. Е. Б., по предявения от последния обратен иск, сумата 25425,79 лв. – част от договорената продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 10.10.2019 г., като обратният иск е бил отхвърлен за разликата до 50851,58 лв.

Въззивният съд е приел, че страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че с предварителен договор от 31.07.2019 г. ответникът Д. Б., като продавач се задължил да продаде на ищцата Ю. М. и на третото лице помагач- П. Д., като купувачи описаните в исковата молба недвижими имоти за сумата 260000 евро. Уговорено било част от цената в размер 26000 евро да бъде заплатена при подписване на предварителния договор и да служи за капаро /задатък/, а останалата част да се заплати веднага след сключване на договора за прехвърляне на правото на собственост пред нотариус. Уговорен бил и редът за изплащане на останалата част от цената от 234000 евро- чрез ипотечен кредит. При забава на продавача да изпълни свое изискуемо задължение за повече от седем дни, за купувача възниквало право да развали договора с едностранно писмено изявление и да получи платения задатък в двоен размер. Не било спорно, че капарото в размер на 50851,58 лв. било преведено от банкова сметка на ищцата, както и че с влязло в сила решение П. Д. е осъден да заплати на ищцата сумата 25425,79 лв., представляваща дължимата от него част от задатъка по процесния предварителен договор. Липсвал спор и за това, че правото на собственост върху имотите, предмет на предварителния договор е било прехвърлено само на П. Д., както и че ищцата е присъствала в кантората на нотариус Ж., при съставяне на нотариалния акт на 10.10.2019 г. Не били направени твърдения и липсвали доказателства, при сключване на окончателния договор пред нотариуса, ищцата да е заявила готовност да придобие права върху имотите, съответно на платената от нея част от общата цена, както и да заплати допълнителна сума над платеното от нея капаро, съгласно поетото задължение по т.2.7.1. от предварителния договор. Установено е, че доплащането от 234 000 евро било извършено, чрез банков кредит, предоставен на купувача П. Д. с договор от 01.10.2019 г. /съгл. посоченото в нотариалния акт/.

Посочено е, че с нотариална покана, връчена на Д. Б. на 27.10.2021 г., ищцата М. упражнила правото си на разваляне на предварителния договор поради неизпълнение на задължението на Д. да й прехвърли правото на собственост върху имотите и поискала той да й върне заплатеното от нея капаро в размер 25425,79 лв. В поканата се сочело, че ако сумата не бъде върната в десетдневен срок, ще бъде предявена претенция по съдебен ред включително и за задатъка в двоен размер.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че предявеният от Ю. М. иск е с правно основание чл. 93, ал.2 ЗЗД- за осъждане на продавача по предварителния договор Д. Б. да й заплати сумата от 50851,73 лв. – платен от ищцата задатък в двоен размер поради неизпълнение на поетото задължение за сключване с нея на окончателен договор за покупко - продажба на процесния недвижим имот. Посочил е, че за да има право на договорения в предварителен договор задатък, ищцата е следвало да установи, освен виновното неизпълнение на договорните задължения на насрещната страна и своето качество на изправна страна по облигационното правоотношение. Прието е в случая, че не е доказана добросъвестността на ищцата като елемент от фактическия състав на нормата на чл.93, ал.2 ЗЗД, и че за нея не е възникнало основание да претендира връщане на задатъка в двоен размер. Липсвали доказателства тя да е изпълнила или да е предложила на продавача да изпълни поетото от нея задължение по предварителния договор – за заплащане на уговорената продажна цена и за придобиване на правото на собственост съвместно с другия купувач – П. Д.. Според въззивния състав двата факта били положителни и от тях интерес черпела ищцата, поради което доказателствената тежест за установяване на тези факти бил върху нея. Задатъкът обезпечавал изпълнението на сключения договор и обезщетявал за вреди от неизпълнението му изправната страна по него, но в случая ищцата - купувач по предварителния договор, претендираща връщане на задатъка в двоен размер, също била неизправна страна, поради което липсвало основание за получаване на задатъка в двоен размер. Въззивният съд е приел, че тъй като продавачът е прехвърлил правото на собственост само на другия купувач по предварителния договор П. Д., изразил готовност да заплати цената, по отношение на ищцата предварителният договор е прекратен. Имотите били продадени на третото лице Д. и единствено той дължал продажната цена. Направен е извод, че след прекратяване на договора, съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД продавачът дължи връщане на авансово получената част от цената на процесните имоти, която той задържал без правно основание, тъй като отпаднало основанието за получаването й, след като продажбата не била осъществена в лицето на ищцата. По тези съображения е прието, че „предявеният от ищцата осъдителен иск е основателен само до сумата 25425,79 лв.“.

С горните мотиви, първоинстанционното решение, е потвърдено в частта с която „Д. Б. е осъден да заплати на Ю. М. сумата 25425,79 лв. –дадено от нея капаро по прекратен предварителен договор от 31.07.2019 г., на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 23.11.2021 г.“, а в частта с която Д. Б. е осъден да заплати на Ю. М. разликата над 25425,79 лв. до 50851,58 лв., претендирана като задатък по сключения между страните по делото предварителен договор, първоинстанционното решение е отменено и вместо това искът с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 25425,79 лв.

За да уважи обратния иск на ответника срещу третото лице помагач, с правно основание чл.79, изр.1, предл.1 вр. чл.200 ЗЗД, въззивният съд е посочил, че основателността на му е предпоставена от установяване на факта, че П. Д. не е заплатил пълния размер на продажната цена, дължима по договора от 10.10.2019 г. Общата продажна цена била 260000 евро, от които продавачът получил от Д. 234000 евро. Разликата от 26000 евро била платена от ищцата при сключване на предварителния договор. Половината от платеното капаро било присъдено в нейна полза по иска й срещу П. Д. – като платени в негов интерес /решение от 20.10.2022 г. по гр.д. № 14094/2021 г. на СГС/. Поради прекратяването на предварителния договор и осъждането на ответника- продавач по договора, да върне на ищцата заплатената от нея сума за капаро в размер на 25425,79 лв., тази сума се дължала от третото лице, като неиздължена част от продажната цена по договора от 10.10.2019 г. Тъй като главният иск на ищцата бил основателен за сумата 25425,79 лв., до същия размер бил основателен и предявеният от ответника обратен иск.

В практиката на ВКС: решение № 249/23.07.2010 г. по гр.д. № 92/2009 г. ІV г.о.; решение № 77/08.03.2011 г. по гр.д. № 127/2010 г. на ІV г.о. и др. се приема, че предмет на делото е спорното материално субективно право, т.е. претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.

Въззивният съд се е произнесъл по редовна искова молба, в която са изложени обстоятелствата, от които произтича претенцията на ищцата Ю. М. против ответника Д. Б.. Предявената претенция е за осъждане на продавача по предварителния договор Д. Б. да заплати на ищцата /единия от двамата купувачи по предварителния договор/ сумата от 50851,73 лв. – платен от М. задатък в двоен размер поради неизпълнение на поетото задължение за сключване с нея на окончателен договор за покупко - продажба на процесния недвижим имот. Като е преценил съдържащите се в обстоятелствената част на исковата молба правопораждащи за спорното вземане факти и заявен петитум, въззивният съд е приел, че е надлежно сезиран с иск с правно основание чл. 93, ал.2 ЗЗД. Изложил е подробни мотиви за неоснователност на иска и е постановил диспозитив за неговото отхвърляне в разликата над 25425,79 лв. до 50851,58 лв. Потвърждавайки първоинстанционното осъдително решение по главния иск до размера от 25425,79 лв., присъден в полза на ищцата, въззивният съд обаче е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Претенция за присъждане на главницата на това основание не се съдържа в исковата молба. Искът следва да бъде разгледан на основанията, на които е предявен, според наведените от ищеца факти и заявен петитум. Като не е съобразил с това, въззивният съд се е произнесъл по главния иск до размера от 25425,79 лв. на непредявено основание и е постановил недопустимо решение. Това налага обезсилване на въззивното решение в посочената му част и връщане на делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд на предявеното основание.

Въззивното решение следва да бъде обезсилено и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта с която П. Д. е осъден по предявения обратен иск с правно основание чл. 79, изр. 1, предл. 1 вр. чл. 200 ЗЗД да заплати на Д. Б. сумата 25425,79 лв. Щом главният иск до размера от 25425,79 лв. не е бил разгледан на предявеното основание и постановеното по него въззивно решение е недопустимо, няма предпоставки за разглеждане по същество и на обратния иск предявен от ответника Д. Б. против третото лице помагач - Д.. По своята процесуална характеристика, предявяването на обратен иск по реда на чл. 219 ал. 3 ГПК съставлява последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност. Уважаването на главния иск е предпоставка за разглеждане на евентуалния. Липсата на уважен главен иск по делото, препятства разглеждането и произнасянето по последващо заявения като евентуален обратен иск на ответника срещу третото лице- помагач, като води до забрана за съда да го разгледа и да се произнесе по него.

При този изход на делото, въззивното решение следва да бъде отменено в частта му, за присъдените в полза на Ю. А. М. съдебни разноски за първоинстанционното производството в размер на 2281,83 лв. и съдебни разноски пред въззивната инстанция в размер на 1260 лв., определени съразмерно с частичното уважения размер от 25425,79 лв. на главния иск, както и в частта му за присъдените в полза на Д. Е. Б. съдебни разноски за първоинстанционното производството в размер на 630 лв., определени съразмерно с частичното уважения размер от 25425,79 лв. на предявения от него обратен иск.

При новото разглеждане на делото, съобразно изхода на висящия по делото спор по посочените искове, въззивната инстанция следва да се произнесе и по отговорността за разноските пред първата и въззивната инстанции, както и по отговорността за направените в настоящото производство разноски.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 598/20.05.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 2004/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, в частта, с която е потвърдено решение № 286/18.01.2023 г. по гр.д. № 4095/2021 г. на Софийски градски съд: в частта с която Д. Е. Б. е осъден да заплати на Ю. А. М. сумата 25425,79 лв. - дадено от нея капаро по прекратен предварителен договор от 31.07.2019 г., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 23.11.2021 г.; и в частта, с която П. С. Д. е осъден по предявения обратен иск с правно основание чл. 79, изр. 1, предл. 1 вр. чл. 200 ЗЗД да заплати на Д. Е. Б. сумата 25425,79 лв.

ОТМЕНЯ въззивно решение № 598/20.05.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 2004/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, в частта му за присъдените в полза на Ю. А. М. съдебни разноски за първоинстанционното производството в размер на 2281,83 лв. и съдебни разноски пред въззивната инстанция в размер на 1260 лв., както и в частта му за присъдените в полза на Д. Е. Б. съдебни разноски за първоинстанционното производството в размер на 630 лв.

ВРЪЩА делото в посочените части за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – София.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.