Обезщетение за некомпенсирано удължено служебно време на военнослужещ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 163

гр. София, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито закрито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАИЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Цанова гр. дело № 4483/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по подадена от Г. Х. И. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от СГС, ГО, ІІ- „Е“ въззивен състав решение № 262926/10.05.2021г. по гр.д. № 3461/20г., в частта, с която е отменено решение № 8695/13.01.2020 г. на СРС, ІІ ГО, 70 състав по гр.д. № 14988/19 г., в частта, с която Военно формирование 46380- София е осъдено да заплати на Г. Х. И. на осн. чл.194, ал.3 ЗОВСРБ, вр. чл. 214, ал.1, т.3 ЗОВСРБ, като неправилно и необосновано.

В касационната жалба се твърди, че да се приеме, че се дължи само обезщетение в размер на допълнителното възнаграждение за превишената продължителност на удълженото работно време, би означавало за положения труд над нормалната до общата продължителност на служебното време да не се заплати дори и основното месечно възнаграждение, пропорционално на отработеното време, какъвто не е смисъла на закона. Обстоятелството, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение жалбоподателят не е бил обезщетение чрез компенсиране или изплащане на допълнително възнаграждение категорично рефлектирало върху начина, по който следва да бъде изчислено претендираното обезщетение. Неправилно и необосновано съдът не кредитирал и приетото по делото заключение на съдебно- счетоводната експертиза, съобразно което дължимият размер на обезщетението възлиза на общата сума от 78017,84лв. Иска се съдът да отмени обжалваното решение, с присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

С писмения си отговор ответникът по касацията Служба „Военно разузнаване“ изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

За да постанови решението си СГС, ГО, ІІ е въззивен състав е приел, че страните са обвързани от договор за военна служба, по силата на който ищецът е назначен на длъжност „началник на звено“, като на 18.04.19г. е отчислен от списъчния състав на службата. За исковия периода 01.01.2015г.- 31.12.2017г. ищецът е положил труд над нормативно установената обща продължителност на служебното време, но в рамките на нормативно установената обща продължителност в размер на 432 часа, некомпенсирани с намалено работно време. Изложил е че съгласно трайно и безпротиворечиво установената практика на ВКС по приложението на ЗОВСРБ, положеният труд в рамките на общата продължителност на служебното време, некомпенсиран с почивка, се заплаща като извънреден труд съобразно чл.136а, ал.5 КТ, приложима по аналогия поради липсата на норма в специалния закон, каквато не е предвидена и в действащия ЗОВСРБ. Приел е и че нормата на чл.262 КТ не намира приложение в случая с оглед предвидената в специалния ЗОВСРБ уредба за заплащане на допълнителното възнаграждение при превишаване на общата продължителност на служебното време, като на осн. чл.194, ал.3 ЗОВСРБ в случаите на превишаване общата продължителност на служебното време по ал.2, на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение по чл.214, ал.1 ЗОВСРБ. В този случай по силата на чл. 194, ал.3 и ал.8 ЗОВСРБ допълнителното възнаграждение се определя при условията и по реда, предвидени в Наредба № Н-18/19.12.12г., което за месеца е в размер на 25 на сто от основното възнаграждение на военнослужещият за един час, определено по реда на т.1 и умножено по броя на часовете на месеца, през който е изпълнявал възложените му задължения над общата продължителност на служебното време, а не при условията на чл.234 ЗОВСРБ. Тъй като допълнителното възнаграждение по чл.194, ал.3 във вр. чл. 214, ал.1, т.3 ЗОВСРБ за 432 часа изпълнение на възложените задължения над общата продължителност на служебното време за исковия период възлизало на 3412,80лв., е приел, че предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 3412,80лв., като за разликата до пълния предявен размер бъде отхвърлен.

С определение № 340 от 03.05.2022г., постановено по гр.д. № 4483/21г., Върховният касационен съд, четвърто гр. отд., е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК по уточнения въпрос: "Как се определя размерът на обезщетението за извънреден труд за некомпенсираните часове при прекратяване на правоотношението?“.

В константната съдебна практика се приема, че часовете до максимално определеното като допустимо служебно време, което не е било разрешено и отчетено като извънреден труд, представляват увеличено служебно време. За него се дължи компенсация чрез намалено работно време в рамките на общата продължителност за същия или най-късно за следващия месец. В случаите, когато до прекратяване на правоотношението положеният от военнослужещия при увеличено служебно време труд не е компенсиран, той следва да се заплати като извънреден, по аналогия на чл.46, ал.2 ЗНА, но удълженото служебно време при 24 часови дежурства не е извънреден труд по смисъла на чл.194 ЗОВСРБ. Или в случая не се касае за претенция за извънреден труд, а за обезщетение на фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време, което се дължи след прекратяване на служебното правоотношение и което се определя в размера и по начина на обезщетението за извънреден труд. В ЗОВСРБ е предвидена специална уредба за заплащането на допълнително възнаграждение която изключва прилагането по аналогия на разпоредбата на чл.262 КТ. В този случай по силата на чл.194, ал.5 и чл.194, ал.8 от ЗОВСРБ компенсирането на служебното време извън нормалната продължителност се определя при условията и по реда, предвидени в Наредба № Н-18/19.ХІІ.2012г. за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на Министерството на отбраната и Българската армия, неговото отчитане извън нормалната му продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници. Предвиденото в Наредба № Н-19/19.12.12г. допълнително възнаграждение обаче се прибавя към основното и по този начин го увеличават. Да се приеме, че се дължи само обезщетение в размер на допълнителното възнаграждение за некомпенсираното служебно време би означавало за положения труд над нормалната до общата продължителност на служебното време да не се заплати дори и основното месечно възнаграждение, пропорционално на отработеното време, какъвто не е смисълът на закона. В този смисъл е и решение № 195/28.12.2017г. на ВКС, ІV ГО по гр.д. № 4282/2016г.

По съществото на касационната жалба.

С оглед отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, настоящият състав намира, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно и следва да се отмени. Касационният съд следва да постанови решение по съществото на спора, тъй като допуснатото от въззивният съд нарушение на материалния закон не налага повтаряне или извършване на нови процесуални действия.

Н еправилно въззивният съд е приел, че на ищеца се дължи единствено допълнителното възнаграждение за извънреден труд, но не и брутното възнаграждение за отработеното и некомпенсирано с почивки 432 часа /54 работни дни/ над нормалната в рамките на общата продължителност на служебното време. За тези часове се дължи не само обезщетение в размер на допълнителното възнаграждение по чл.195, ал.4 във вр. чл.194, ал.8 ЗОВСРБ, определено по Наредба № Н-18/2012г., но и дължимото месечно възнаграждение, пропорционално на отработеното време. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.234 ЗОВСРБ, предвиждаща, че обезщетенията по закона се определят на базата на брутното месечно възнаграждение, дължимо към датата на освобождаването от военна служба, което включва основното месечно възнаграждение, допълнителни месечни възнаграждения за продължителна служба, за специфични условия при изпълнение на военната служба с постоянен характер и за образователна и научна степен „доктор” или за научна степен „доктор на науките”, на ищеца следва да се присъди и обезщетение за положения труд над нормалната до общата продължителност на служебното време. Поради това и съдът кредитира вариант № 2 на допълнителното корегирано заключение на съдебно- счетоводната експертиза, съобразно който дължимият размер на обезщетението възлиза на общата сума от 7873,20лв., от които 855,36лв.- допълнително възнаграждение, определено по Наредба № Н-18/12 г. за исковия период и 7 017,84лв.- брутно трудово възнаграждение, пропорционално на отработеното време.

С оглед на изложеното и в отхвърлителната му част за разликата над 3412,80лв. до 7873,20лв. въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което на ищеца бъдат присъдени още 4 460,40лв., ведно със законната лихва от 04.01.2019г. до окончателното й изплащане.

По съдебните разноски:

С оглед крайното решение по спора следва да се разпредели отговорността за всички разноски в производството и пред трите инстанции, като Служба „Военно разузнаване“ бъде осъдена да заплати на Г. И. направените пред първата и пред въззивната инстанция разноски в размер на общо 1641,56лв. Ответната служба следва да заплати в полза на бюджета на съда и дължимата държавна такса за първата инстанция, както и платените от бюджета на съда да разноски за експертизи /чл.78 ал.6 ГПК/, съобразно уважения размер на иска.

С оглед направеното пред настоящата инстанция възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, при отчитане фактическата и правна сложност на спора, настоящият състав на Върховният касационен съд счита, че заплатеното за касационното обжалване адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв., е прекомерно и следва да бъде намалено до 800лв. /при минимален размер по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г.- 723,66лв./, която сума следва да бъде заплатена на Г. И..

На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ВКС сумата от 465,75лв. - държавна такса съразмерно с уважената от настоящата инстанция част от иска.

Воден от изложеното и на осн. чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV гр.отд.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 262926/10.05.2021г. на СГС, ГО, ІІ „Е“ въззивен състав, постановено по гр.д. № 3461/2020г. в частта, с която е отменено решение № 8695/13.01.2020 г. на СРС, ІІ ГО, 70 състав по гр.д. № 14988/19 г., в частта , с която Военно формирование 46380- София е осъдено да заплати на Г. Х. И. на осн. чл.194, ал.3 ЗОВСРБ вр. чл. 214, ал.1, т.3 ЗОВСРБ, сумата над 3 412,80 лв. до 7 873,20 лв., представляващо дължимо за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г. възнаграждение за положен извънреден труд, ведно със законната лихва, считано от 04.01.19г., както и за сумата над 364,79 лв. до 841,56 лв.- разноски за адв. възнаграждение, дължими на основание чл.78, ал.1 ГПК, в частта, с която Военно формирование 46380- София е осъдено за заплати по сметката на СРС сумата над 554,69лв. до 691,20лв.- държавна такса и разноски по делото, и е отхвърлил предявения от Г. Х. И. срещу Военно формирование 4638- София иск с правно основание чл.194, ал.3 ЗОВСРБ, вр. чл. 214, ал.1, т.3 ЗОВСРБ за сумата над 3412,80лв. до 7873,20лв., както и в частта на присъдените разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Служба „Военно разузнаване“ /с предишни наименования Военно формирование 46380- София и Служба „Военна информация“/, с адрес: [населено място]- 1618, [улица], да заплати на Г. Х. И., ЕГН: [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, кантора 103- адв. А. Т., на осн. чл.194, ал.5 във вр. чл.194, ал.8 ЗОВСРБ сумата от 4 460,40лв.- за обезщетение на фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време за периода 01.01.2015г.-31.12.2017г., ведно със законната лихва от 04.01.2019г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Служба „Военно разузнаване“ /с предишни наименования Военно формирование 46380- София и Служба „Военна информация“/, с адрес: [населено място]-1618, [улица], да заплати на Г. Х. И., ЕГН: [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, кантора 103- адв. А. Т., направените по делото разноски в размер на общо 2 365,22лв.

ОСЪЖДА Служба „Военно разузнаване“ /с предишни наименования Военно формирование 46380- София и Служба „Военна информация“/, с адрес: [населено място]-1618, [улица], на осн. чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 691,20лв.- държавна такса и разноски.

ОСЪЖДА Служба „Военно разузнаване“ /с предишни наименования Военно формирование 46380- София и Служба „Военна информация“/, с адрес: [населено място]-1618, [улица], на осн. чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметката на Върховният касационен съд сумата от 465,75лв - държавна такса.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/.

2/.