Нередовно призоваване на страна при липса на пълномощно за въззивната инстанция

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 207

гр. София, 07.12.2023г.

В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември , две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р.Иванова

при участието на прокурор Арнаудова .

изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 4358/2022 година.

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е на касационна жалба на на Е. П. М. ,приподписана от адв. Г. Ч. от САК срещу въззивно решение №686 от 11.05.2022г. по в гр.дело № 3052/2021г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 17.05.2021г по гр.д №15582/2018г, Втори бр. състав на Софийски градски съд за прекратяване на осиновяване по чл.106, ал.1 т.2 предл. второ СК ,произнесено по иск на осиновителя П. М. М.. След като на 29.10.1981г сключил брак с С. К. Х. , през 1982г ищецът е осиновил при условията на чл .54 СК(отм) нейната дъщеря ответницата Е. П. М. , [дата на раждане] г, като е бил съставен нов акт за раждане.С решение по гр.д №3792/2002г ,влязло в сила на 27.03.2006г бракът им е бил прекратен с развод,като са водени дела за делба на придобитото по време на брака имущество Ответницата е оспорила иска с който ищецът е поддържал ,че между осиновителя и осиновената изначално не се е изградила никаква семейна връзка ,както и твърденията на последния за нейно виновно поведениеза това , че през 2018г се е сдобила с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка за имот,получен от осиновителя в дял след делба с бившата му съпруга ,по отношение на което ищецът е повдигнал спор и ответницата е била отстранена от имота със съдебен изпълнител. Поддържала е,че целта е да бъде обезнаследена в полза на децата на ищеца от друг брак. Ищецът е отсъствал дългосрочно от страната ,отношенията не са били лесни и безпроблемни ,но от ранна детска възраст ответницата го е възприемала като свой баща, има съхранени чувства,но същият бил развил субективно отрицателно отношение към нея след развода ,налице е и дезинтересиране на родител,което не обуславя втората хипотеза на чл.106, ал.1 т.2 СК.Страните взаимно са оспорвали твърденията си за минали събития, като след изслушване на свидетели,заключение на съдебно- психологическа експертиза и останалата доказателствена съвкупност първоинстанционният съд е уважил иска при предпоставките на чл.106, ал.1 т.2 предл. второ СК като е изтъкнал ,че в отношенията между страните изначално не е започнал процес на формиране на връзка основана на привързаност ,взаимност и доверие ,такава не съществува и не би могло да се очаква да бъде изградена и за в бъдеще , като меродавно значение има не естеството на причината , а характерът на резултата.

Недоволна от първоинстанционното решение, ответницата е изготвила лично въззивната си жалба ,в която е посочила своя адрес за призоваване и е заявила,че е освбодила”от написването на тази жалба„ своя процесуален представител в първоинстнационното производство адвокат Р. К. от САК , защото „вярва, че никой не може да се бори за баща си по- добре от неговата собствена дъщеря”.В срока за обжалване, въззивна жалба срещу решението е депозирана и от адв Р.К.. Въззивният съд е провел единственото по делото заседание с призоваване на жалбоподателката,като е изпратил съобщението единствено чрез този адвокт,който не е имал и пълномощния за въззивната инстнация, а само за представителство по първоинстнационното дело .Към отговора на исковата молба е приложено заверено копие (л.121 по описа на дело 15582/2018г на СГС) на бланково адвокатско пълномощно,в което с ръкописен текст е означено представителство само по първоинстанционното дело,което е описано ,като не е попълнено съдържанието по-натаък, предвидено за отбелязване има ли овластяване адвокатът да завежда и води делото до приключването му пред друга инстанция(ии) .При непопълване на бланката в тази част ,смислово текстът на изречението не засвидетества овластяване за по-горна инстанция.След образуване на въззивното поризводство съдът е известил лично страната - жалбоподател за отстраняване на недостатъци на посочения в жалбата неин адрес за кореспонденция ,като съобщението е връчено лично,но е изпратил съобщение до жалбоподателката за насроченото съдебно заседание чрез адв Р. К. от САК , като съобщението е връчено на сътрудник в кантората му. Същевременно адвокатът не се е явил в проведеното на 13.04.2022г открито съдебно заседание .По отношение на неявилата се ответница и въззивен жалбоподател ,на която съобщение за насроченото заседание не е било изпращано,е прието да е налице редовно уведомяване и е даден ход на делото по същество.На следващия ден е депозирана молба от жалбоподателката ,че не е знаела за насроченото заседание ,не е била редовно уведомена ,че оттегля пълномощията за адв.Р.К.,че следва да бъде уведомявана лично ,че иска препис от протокола,както и да й се даде срок за писмени бележки.Молбата не е разгледана.

С обжалваното понастощем решение въззивния съд на свой ред е приел, че между страните липсва каквато и да било емоционална обвързаност и емпатия каквито чувства, между баща и дъщеря не са се развили поначало,след като страните не са съжителствали в една семейна общност,предвид трайното и постоянно във времето пребиваване на ищеца извън страната преди навършване на пълноление на осиновената и след това. При многогодишна раздяла и прекъсване на контактите,не е необходимо да се изследва вина за констатираното трайно и дълбоко разстройство в отношенията ,които в случая не могат да бъдат възстановени.

Касационната жалба съдържа искане за отмяна на въззивното решение като постановено в съществено нарушение на съдопроизводствени правила, допуснато лишаване от право на участие в процеса , необоснованост и противоречие с материалния закон.Въззивният съд не е възприел правилно фактическата обстановка,позовал се е на недоказани факти и опровергани от доказателствата твърдения на ищеца.Не е съобразено равенство в положението на родени от брака и осиновени при пълно осиновяване деца пред закона ,което с уважаване на иска се накърнява , не е отчетена липсата на тежко провинение като „друго основание” за прекратявансе на осиновяването изтъква се значението на продължителността на отношенията между осиновител и осиновена ,в случая повече от 40 години
Ответникът по касационната жалба е заявил отговор чрез пълномощника си адв. Г. Г. Основния въпрос е редовно ли е била призована страната за заседанието на 13.04.2022г, като в жалбата се прави опит за превратно обяснение на фактите. Във въззивната жалба няма заявено оттегляне на пълномощия, а че жалбоподателката е решила да освободи адвоката „при написването на тази жалба” Въззивна жалба е била депозирана както лично от страната , така и друга жалба , от адв.Р.К.,което законът не забранява. При това положение не са нарушени процесуални правила,като страната е призована за открито заседание чрез адвоката. Доверените им отношения насрещната страна не е в положение да установява.В защита по същество се изтъква , че пълномощното има действие до завършване на делото , ако в него не са посочени ограничения.Съдебният адрес има приоритет пред личния адрес.Процесуални нарушения като основание за отмяна на обжалваното решение не са налице.Изтъква се ,че ако решението се отмени поради опущение на съда ,при това положение ответникът по касационната жалба не би следвало да носи отговорност к за разноски, налице е хипотеза на чл.78, ал.2 ГПК.

Прокуратурата на РБ , чрез прокурор Арнаудова от ВКП счита ,че е допуснато процесуално нарушение във въззивната инстанция ,което обуславя отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане

С определение №848 от 25.04.2023г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса за осигуряване участието на страна-жалбоподател при обжалване на решението по иск за прекратяване на осиновяване,призована чрез процесуален представител за който във въззивната жалба е посочено ,че е освободен като адвокат при това обжалване , същият няма изрично пълномощно за въззивна инстанция, но е получил съобщението за насроченото заседание, на което е даден ход в отсъствие на страната.

По въпроса , обусловил допускане до касационно обжалване, Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о намира следното :

Страната има правото да извършва съдопроизводствени действия лично /чл.28,ал.1 ГПК/ или чрез надлежно упълномощен представител/чл.34 ГПК/. Така законът гарантира правото на участие на страната в съдебното производство с оглед защита на нейните интересите.Гаранция за правото на участие са и разпоредбите,уреждащи начина на призоваване на страните. Понастоящем действащата уредба в чл.43 ГПК предвиджа възможност за връчване на съдебни книжа и съобщения лично,чрез друго лице, чрез прилагане на съобщението към делото,чрез залепване на уведомление или чрез публично обявление.Законодателят предпочита личното връчване (чл.45 ГПК),към което е приравнено и връчването на представител.Връчването на призовка на лице,посочено като пълномощник,което обаче не разполага с представителна власт по смисъла на чл.34 ГПК, както и връчването на съобщение на друго лице при несъобразяване на заявена от страната поредност на лицата с посочен адрес за призоваване, не може да се приеме за надлежно.( реш. №14/2012г по гр.д № 292 за 2011 година, Второ г.о на ВКС)

Съгласно установената практика на ВКС в Решение № 292 /2014г. по гр. д. № 2938/2014 г., IVг. о.,Решение №156/2019г по гр.д №3811/2018, Първо г.о, определение № 86 от 24.02.2014 г. по ч.гр.д. № 7620/2013 г. на Първо Г.О. на ВКС и др. следва да съобразява определената в чл.39, ал.1 ГПК поредност,изрично предвидена в действията на съда по призоваването на страните и връчването на съобщенията по делото..В чл. 39, ал. 1 ГПК нормата изисква когато страната е посочила пълномощник, съдебните книжа да се връчват на него, но когато страната е посочила себе си ,съдебните книжа съдът следва да връчи на нея или на пълномощника Към другите начини на връчване се пристъпва само ако връчването не може да бъде извършено лично.Поначало когато при сезиращото искане страната е посочила своя адрес за връчване на съобщения ,връчването им следва да е на него.Посочването на пълномощник следва се съдържа в сезиращото искане,без което наличието на упълномощен адвокат по делото в предходна инстанция не е достатъчно. Ако страната има съдебен адресат или упълномощен процесуален представител по делото,съдът връчва предназначените за страната призовки или съобщения чрез тези лица.Адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл.35 ГПК, отказ от пълномощие по чл.36 ГПК, както и ако от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията пред която делото е на ход. Когато обаче от съдържанието на пълномощното дадено за завеждане на делото и/или предвид изрични изявления на представляваната страна не може да се направи недвусмислен извод за учредено процесуалното представителство на адвоката при обжалване пред съответната инстанция,съдът следва да прояви активност за изясняване и проверка на представителството,за да обезпечи редовност на своите процесуални действия и надлежно връчване на съобщенията. Предвидена в чл. 39 ГПК поредност в действията на съда по призоваването на страните и връчването на съобщенията по делото е за да се гарантира правото им на участие в съдебното производство за което съдът следи при завишена служебна активност съгласно чл.7 и чл.101 ГПК в спорове относно упражняването на потестативни права,засягащи личната правна сфера и гражданското състояние на лицата ,при исковете по чл. 106, ал.1 т.2 СК включително .

Предвид отговора на поставения правен въпрос , касационната жалба е основателна в оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение,довело до нарушаване на правото на участие на страната в съдебното производство пред въззивна инстанция.Въззивният съд е нарушил чл.39, ал.1 ГПК при връчване на съобщение за насроченото открито съдебно заседание и не е проявил дължимата активност,като провери представителната власт на пълномощкника.След като жалбоподателката е била лишена от възможността да участвува в производството пред въззивния съд,а оттам и от възможността да организира защитата на правата си,настоящият състав приема,че по реда на чл.293,ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане

В този случай , съгласно чл.294, ал.2 ГПК ,този съд следва да се произнесе и по разноските , сторени в насоящето производство

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

Отменява решение №686 от 11.05.2022г. по в гр.дело № 3052/2021г. на Софийски апелативен съд и връща делото на същия съд за ново разглеждане , от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: