Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 03 Март 2024

Определяне на съпричиняване при ПТП и размер на обезщетение за пешеходец

Решение №50060/2024 · Върховен касационен съд · 03 Март 2024

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Пешеходец е блъснат от завиващ автобус на продължение на тротоар и търпи тежки увреждания с последваща ампутация на крак. Долните съдилища намаляват обезщетението му заради съпричиняване, приемайки, че е пресичал на необозначено място. Върховният касационен съд постановява, че пресичането е правомерно, изключва съпричиняването и увеличава присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.

Какво приема съдът

Съпричиняване от пострадал при ПТП не може да се предполага, а трябва да е категорично доказано; пресичането по продължение на тротоар в кръстовище представлява пешеходна пътека по закон и при правомерно започнало пресичане за пешеходеца няма задължение да спира.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

съпричиняванепешеходна пътекаГражданска отговорностнеимуществени вредиПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * възражение за съпричиняване * Застрахователно обезщетение * вреди от ексцес * справедливост на обезщетението

РЕШЕНИЕ
№ 50060
гр. София, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3-ти СЪСТАВ , в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

при участието на секретаря Ангел Йорданов

като разгледа докладваното от Васил Христакиев Касационно търговско дело № 246 по описа за 2022 година,

за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца И. И. срещу въззивно решение на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД не изразява становище.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно предпоставките, при които следва да се отчете съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и в частност при ПТП необходимо ли е поведението на пострадалия да нарушава правноустановено правило за движение по пътищата.
Произнасяйки се по жалби и на двете страни, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са били частично уважени предявените искове по чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, виновно причинено от водач на моторно превозно средство със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Споделяйки по реда на чл. 272 ГПК изложените от първата инстанция мотиви, въззивният съд е приел, че на 09.01.2019 г. в [населено място] застрахованият водач, при управление на автобус, предприел ляв завой от ул. „Д-р Н. В.“ към входа на Автогара – Габрово. В същия момент ищецът се движил попътно от лявата страна на улицата и в зоната пред входа на автогарата настъпило съприкосновение между него и предната лява странична част на автобуса, в резултат на което десният крак на ищеца бил прегазен от предното ляво колело, а настъпилият контакт с дясното рамо на пешеходеца предизвикал завъртане на тялото му с последващо отхвърляне наляво и падане върху пътя.
В резултат на произшествието ищецът получил 1) фрактура на лява бедрена кост; 2) фрактура на лакътната кост на лявата ръка; 3) премазване на ходилото на десния крак. Първата фрактура наложила протезиране на тазобедрената става, а втората – фиксиране с метална плака и винтове, като двете хирургически интервенции били извършени на различни дати. За лечението на третата травма били извършени няколко оперативни интервенции в периода от м. януари до м. май 2019 г., в хода на което поради настъпили усложнения била извършена ампутация на ходилото. Отчитайки претърпените от ищеца болки и страдания, въззивният съд е намерил за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението от 120 000 лв. На основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е намалил същото до 100 000 лв., като е приел, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредата. Последното е мотивирал с изводите на автотехническата експертиза, че ищецът е имал възможност във всеки момент да преустанови движението си, без да навлиза в коридора на движение на автобуса, като е пресичал на необозначено за това място при наличие на два подлеза в близост и при положение, че е спрял за известно време и след това изненадващо е продължил пресичането. На същото основание е намалил и претенцията за обезщетение за имуществени вреди.
В касационната жалба са изложени подробно аргументирани оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд по отношение на наличието на съпричиняване и приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и по отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди, приет за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
При установения механизъм на настъпване на произшествието - при извършване от застрахования водач на маневра „ляв завой“ на кръстовището, образувано от ул. "Д-р Н. В." и територията на Автогара - Габрово в района на входа/изхода и едновременно предприето от попътно движещия се от лявата страна на автобуса пешеходец пресичане на платното за движение в района на входа/изхода на автогарата, което в тази част не е било обозначено като пешеходна пътека - решаващият извод на въззивния съд, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е формиран в отклонение от установената трайна практика на ВКС по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съгласно тази практика (т. д. № 1740/2021 г. на ВКС, I т. о. и цитираното там) обезщетението може да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД при условие, че приносът на пострадалия е установен по категоричен начин при условията на пълно главно доказване от възразилата страна; изводът за наличие на принос не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. В разглеждания случай неправилно въззивният съд е приел за обуславящо вредоносния резултат предприетото от ищеца пресичане на необозначено за тази цел място, като не е съобразил, че мястото на пресичането, макар и необозначено като пешеходна пътека, се намира в рамките на кръстовище, явява се продължение на левия тротоар на ул. "Д-р Н. В." върху платното за движение и следователно представлява пешеходна пътека по смисъла на § 6, т. 54, изр. 2 ЗДП. Неправилен е и изводът за намиращо се в причинна връзка с вредата несъобразяване на ищеца с останалите участници в движението, конкретно управлявания от застрахования водач автобус. Независимо от посоченото в експертизата и възприето от въззивния съд, че във всеки един момент ищецът е имал възможност да възприеме движението и положението на автобуса и да преустанови движението си, съдът е игнорирал констатацията на вещото лице, че в момента, в който ищецът е започнал пресичането в зоната на изхода на автогарата, автобусът все още се е намирал значително по-назад (започвайки в същия момент след разрешаващ сигнал на светофара ляв завой от [улица]по ул. "Д-р Н. В." в посока към входа на автогарата), при което водачът е разполагал с техническата възможност да възприеме пешеходеца още преди да започне втория ляв завой към входа на автогарата, съответно да предотврати произшествието било чрез по-късно предприемане на маневрата, било чрез своевременно спиране преди да достигне точката на съприкосновението. Изложените обстоятелства обосновават извод, че ищецът е започнал пресичане на пътното платно на пешеходна пътека и в момент, в който автобусът се е намирал на разстояние и позиция, изключващи необходимостта от съобразяване по чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДП. Същевременно следва да бъде отчетено и това, че при вече започнало правомерно пресичане на пътното платно върху пешеходна пътека и съобразно изискванията по чл. 113 ЗДП, какъвто е разглежданият случай, за пешеходеца не съществува задължение да преустанови движението си. В обобщение предприетото от ищеца пресичане не е било извършено в нарушение на установените правила за движение и не се намира в причинна връзка с настъпилите при произшествието увреждания съгласно изискването на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради което предявеното от ответника възражение в този смисъл е неоснователно.
Неправилни са изводите на въззивния съд и по отношение на приетия за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД. Извода си, че такъв се явява размер от 120 000 лв., съдът е основал върху установените конкретни факти, а именно вида, интензитета и продължителността на болките и страданията на ищеца, обусловени от причинените едно тежка и две средни телесни повреди с ампутация на стъпалото и подмяна на тазобедрена става, чиито последици не подлежат на пълно възстановяване, възрастта на пострадалия и обществено-икономическите условия към момента на произшествието. Преценката на посочените обстоятелства обаче се отклонява от критериите по ППВС № 4/68, доколкото не са взети предвид и не са оценени в необходимата степен болките и страданията, претърпени от ищеца в резултат на наложилите се поради настъпилите усложнения допълнителни хирургически интервенции извън посочените по-горе, а именно на 22.04.2019 г., 08.05.2019 г. и 20.05.2019 г. за отстраняване на некротизирани тъкани и пластична корекция на меки тъкани на ампутирания крайник, нито болките и страданията, търпени от самите усложнения. Не е отчетено в достатъчна степен и обстоятелството, че само болничното лечение на ищеца е продължило 4,5 месеца от деня на произшествието 09.01.2019 г. до 27.05.2019 г., в рамките на което, наред с интензивните болки от уврежданията и оперативните интервенции, ищецът е бил принуден да търпи в условията на болничен престой и неудобствата от необходимостта да ползва чужда помощ за ежедневното си обслужване. С оглед изложеното справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение се явява сумата 140 000 лв., до който краен размер искът за обезщетение за неимуществени вреди е основателен.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде частично отменено, като исковете бъдат уважени допълнително за сумата 40 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди и за сумата 6896,01 лв. обезщетение за имуществените вреди. За разликата относно отхвърлените до пълните предявени размери части от исковете решението следва да се остави в сила.
С оглед крайния изход на спора следва да бъде преразпределена и отговорността на страните за разноските по делото съответно на уважените, респ. отхвърлените части от исковете. Така на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят допълнително разноски в размери, както следва: за първоинстанционното производство - 2618,59 лв., за въззивното производство - 1506,22 лв. и за касационното производство - 899,55 лв. Присъдените в полза на ответника разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК за първоинстанционното производство следва да бъдат намалени на 4077,47 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ответникът следва да заплати и държавна такса за касационното производство в размер на 967,62 лв.
С тези мотиви съдът РЕШИ:
Отменя решение № 240/15.10.2021 г. по т. д. № 205/2021 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, в частта, с която, с потвърждаване на решение № 260018/07.12.2020 г. по т. д. № 87/2019 г. по описа на Окръжен съд - Габрово, предявените от И. Д. И. срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000 лв., частично от 500 000 лв., и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 34 568,14 лв. са отхвърлени за разликата над 100 000 лв. до 140 000 лв. по иска за неимуществени вреди и за разликата над 27 584,08 лв. до 34 480,09 лв. по иска за имуществени вреди, вместо което постановява:

Осъжда ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на И. Д. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ап. 23, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ допълнително сумите 40 000 лв. и 6896,01 лв., представляващи обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ съответно за неимуществени вреди и за имуществени вреди, настъпили при пътно-транспортно произшествие на 09.01.2019 г., заедно със законната лихва от 20.09.2019 г. върху сумата 40 000 лв. и от 30.09.2019 г. върху сумата 6896,01 лв.

Оставя в сила въззивното решение в останалите обжалвани части, с което предявените искове са отхвърлени за разликата над 140 000 лв. до 200 000 лв., съответно над 34 480,09 лв. до 34 568,14 лв.

Осъжда ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД да заплати на И. Д. И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК допълнително разноски за първоинстанционното и въззивното производства в размери съответно 2618,59 лв. и 1506,22 лв., както и разноски за касационното производство в размер на 899,55 лв.

Отменя първоинстанционното решение в частта, с която И. Д. И. е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за първоинстанционното производство над размера от 4077,47 лв. до присъдения размер от 5271,82 лв.

Осъжда ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 967,92 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.