Недопустимост на въззивно решение относно необжалвана част от съдебен акт

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 441
София, 03.07.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Нели Първанова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 4257 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

С определение №2314/25.07.2023г., постановено по настоящето дело е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на "СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД на въззивно решение № 146 от 20.12.2021 г. на Апелативен съд – Бургас, постановено по в. гр. д. № 436/2021 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 57/01.03.2016 г. по гр. д. № 1467/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е осъдено "СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД (правоприемник на "Сънсет Ризорт" ООД) да отстрани за своя сметка от покривната тераса – обща част за етажната собственост, предвидена по архитектурен проект към собствения на ищеца Р. Л. имот с идентификатор №... поставената стена, с която е преградена част от терасата, за да бъдат използвани 28, 81 кв. м. от застроената й площ, да премахне алуминиевата врата и да възстанови целостта на стената на нейно място и да премахне и чилърите, поставени в тази преградена част, да възстанови подовата настилка, идентична с тази на останалата част от терасата и да прекрати занапред всички неоснователни действия, с които пречи на етажните собственици да упражняват в пълнота своите права върху общата част.

Със същото определение е допуснато касационно обжалване и по насрещната касационна жалба на Р. Л. на въззивно решение № 146 от 20.12.2021 г. на Апелативен съд– Бургас, постановено по в. гр. д. № 436/2021 г. в частта му, с която след частична отмяна на решение № 57/01.03.2016 г. по гр. д. № 1467/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд е отхвърлен искът по чл. 109 от ЗС, предявен от Р. Л. срещу „Сънсет Ризорт"АД в частите, извън уважените части, за осъждане на ответника да отстрани за своя сметка от терасата, част от собствения на ищеца Р. Л. имот с идентификатор №..., поставената без негово съгласие стена, с която е преградена част от терасата, за да бъдат използвани 32, 50 кв. м. от застроената й площ, да премахне алуминиевата врата и да възстанови целостта на стената на нейно място и да премахне и чилърите, поставени в тази преградена част, да възстанови подовата настилка, идентична с тази на останалата част от терасата и да прекрати занапред всички неоснователни действия, с които пречи на собственика да упражнява в пълнота своите права върху имота.

В касационната жалба на "СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД, [населено място] са направени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В открито съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба Р. Л., чрез процесуалния си представител адв. Р. Р., е изразил становище за недопустимост на въззивното решение в обжалваната му част.

В насрещната касационна жалба, подадена от Р. Л., чрез процесуалния му представител адв. Р. Р., се поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо, а по същество е неправилно. В открито съдебно заседание от Р. Л., чрез процесуалния си представител адв. М., поддържа подадената насрещна касационна жалба.

„СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД и „Трем“ ООД са изразили становища за неоснователност на насрещната касационна жалба.

Останалите ответници по касационните жалби не са изразили становище.

По основателността на касационната жалба и на насрещната касационна жалба :

Производството по гр. д. № 1467/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд е образувано по предявени от Р. Л. искове с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС.

С решение № 57/01.03.2016 г. по гр. д. № 1467/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд :

-е уважен изцяло искът по чл. 109 ЗС против „СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД, като дружеството е осъдено да отстрани за своя сметка от собствения на ищеца Р. Л. имот, поставената без негово съгласие стена, с която е преградена част от тераса, за да бъдат използвани 32,50 кв. м. от застроената й площ, да премахне алуминиевата врата и да възстанови целостта на стената на нейно място и да премахне и чилърите, поставени в тази преградена част, да възстанови подовата настилка, идентична с тази на останалата част от терасата и да прекрати занапред всички неоснователни действия, с които пречи на собственика да упражнява в пълнота своите права върху имота;

- е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС за осъждане на „СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД да предаде владението върху преградената със стена част от тераса с площ от 32,50 кв. м., върху която са разположени 12 бр. чилъри, като неоснователен;

- са отхвърлени предявените против „СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД искове за парични вземания;

- е прекратено производството по предявените против етажната собственост искове.

Срещу това решение са постъпили въззивна и частна жалба от ищеца Р. Л.. Образувано е гр.д. № 282/2016г. по описа на Апелативен съд – Бургас и с определение № 414/10.08.2016г. е отменено първоинстанционното решение в прекратителната му част, като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

С допълнително решение № 211/19.08.2020 г. са уважени исковете на Р. Л. по чл.109 ЗС, предявени против физическите и юридическите лица - етажни собственици на комплекс "Сънсет Ризорт“, блок "Сигма“, сред които и „СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД и са осъдени етажните собственици да предадат на ищеца владението върху преградената със стена част от тераса с площ от 32, 50 кв. м., върху която са разположени 12 бр. чилъри.

С решение № 260444/16.06.2021 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в допълнително решение № 211/19.08.2020 г., изразяваща се в погрешно изписване идентификатора на имота на ищеца.

С допълнително решение № 260445/16.06.2021 г. по гр. д. № 1467/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд е :

-прието за установено по отношение на "СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД, че ищецът е собственик на имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №..., находящ се в [населено място], комплекс "Сънсет Ризорт";

- прието за установено по отношение на физически и юридически лица- етажни собственици на комплекс „Сънсет Ризорт“, блок „Сигма", сред които и "СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД, че ищецът е собственик на имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №....

Срещу допълнително решение № 211/19.08.2020 г. са постъпили въззивни жалби от адв. Д. – особен представител на физическите лица – етажни собственици и от „Трем“ ООД.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционните решения /основно и допълнителни/, с които:

- е прието за установено, че Р. Л. е собственик на имот представляващ самостоятелен обект с идентификатор №...;

- е осъдено "СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД да отстрани за своя сметка от покривната тераса поставената стена, с която е преградена част от терасата, за да бъдат използвани 28, 81 кв. м. от застроената й площ, да премахне алуминиевата врата и да възстанови целостта на стената на нейно място и да премахне и чилърите, поставени в тази преградена част, да възстанови подовата настилка, идентична с тази на останалата част от терасата и да прекрати занапред всички неоснователни действия, с които пречи на етажните собственици да упражняват в пълнота своите права върху общата част;

-е отхвърлен искът на Р. Л. срещу "СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД за предаване владението върху преградената със стена част от тераса с площ от 32, 50 кв. м., върху която са разположени 12 бр. чилъри.

Въззивният съд, след отмяна на решенията в останалите обжалвани части, е:

- отхвърлил иска по чл. 109 от ЗС срещу „СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД в частите извън уважените части;

- отхвърлил исковете по чл. 109 от ЗС и чл. 108 от ЗС предявени от Р. Л. против физическите лица – етажни собственици, всички представлявани от особения им представител адв. Б. Д., както и против "ТРЕМ" ООД, "СЕЛТ ЕНТЪРПРАЙСИЗ ЛИМИТИД", "МОРОДЖО ПРОПЪРТИС ЛИМИТЕД", "ПИЛАД" ЕООД, "ОРАКТЕКС" ООД, "РАСМУНСЕН ЕНД СТРАНД" АС, "ЯНЦЕН ДИВЕЛЪПМЪНТ" и "АГРОМЕЙТ" ООД .

С определението по чл.288 ГПК №2314/25.07.2023г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280,ал.2, предл. 2 ГПК – поради вероятна недопустимост на въззивното решение.

При така установеното въззивното решение, в допуснатата му до касационно обжалване част, е недопустимо. След като „СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД не е подало въззивна жалба против решението на първоинстанционния съд в частта му за уважаване на иска по чл. 109 ЗС по отношение на дружеството, то и съгласно чл. 296, т. 2, предл. 1 от ГПК, първоинстанционното решение е влязло в сила в тази му необжалвана част. Последната не е била предмет на въззивното производство и произнасяйки се по отношение правилността на необжалваната и влязла в сила част на решението, постановено в първоинстанционното производство, въззивният съд се е произнесъл извън предмета на спора, с който е бил сезиран. Ето защо и е недопустимо решението на въззивния съд, с което първоинстанционното решение, с което е уважен иска по чл.109 ЗС, предявен против „СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД, е частично потвърдено, а в другата му част е отменено и искът по чл.109 ЗС е отхвърлен. На основание чл. 270, ал. 3, изр. 1, вр. с чл. 293, ал. 4 от ГПК, в тази негова процесуално недопустима част обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено.

Като последица от обезсилването на въззивното решение в частта му , с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният против „СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД негаторен иск, подлежи на обезсилване и решението в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение за осъждане на дружеството да заплати разноски на Р. Л. над 250 лв. до пълния им размер от 5 343,55 лева.

Подлежи на отмяна въззивното решение в частта му, с която „СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД е осъдено да заплати на Р. Л. сумата от 375 лева, съставляващи направени разноски за въззивното производство. По правилото на чл. 78 ГПК отговорността за разноски лежи върху страната , неоснователно предизвикала правния спор. След като ответникът „СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД не е подавал въззивна жалба, то и ищецът по делото Р. Л. не се е защитавал по жалба на дружеството, а направените от него разноски за въззивното производство, са такива за защита по неговата жалба, както и срещу останалите въззивни жалби.

Предвид основателността на касационната и на насрещната касационна жалби, както и съобразявайки, че причина за образуване на касационното производство е пропускът на въззивния съд, а не поведението на страните по делото, то направените пред касационната инстанция разноски не следва да се възлагат в тежест на насрещната страна по всяка от жалбите, а следва да останат за сметка на страните така, както са направени.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА по касационната жалба на "СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД въззивно решение № 146 от 20.12.2021 г. на Апелативен съд – Бургас, постановено по в. гр. д. № 436/2021 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 57/01.03.2016 г. по гр. д. № 1467/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд /допълнено и поправено с решение № 211/19.08.2020 г., решение № 260444/16.06.2021 г. по гр. д. № 1467/2013 г. и решение № 260445/16.06.2021 г./ в частта, с която е осъдено "СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД (правоприемник на "Сънсет Ризорт" ООД) да отстрани за своя сметка от покривната тераса – обща част за етажната собственост, предвидена по архитектурен проект към собствения на ищеца Р. Л. имот с идентификатор 57491.509.24.3.704 поставената стена, с която е преградена част от терасата, за да бъдат използвани 28, 81 кв. м. от застроената й площ, да премахне алуминиевата врата и да възстанови целостта на стената на нейно място и да премахне и чилърите, поставени в тази преградена част, да възстанови подовата настилка, идентична с тази на останалата част от терасата и да прекрати занапред всички неоснователни действия, с които пречи на етажните собственици да упражняват в пълнота своите права върху общата част, като постановено по отношение на влязло в тази му част в сила решение на първоинстанционния съд.

ОБЕЗСИЛВА по насрещната касационна жалба на Р. Л. въззивно решение № 146 от 20.12.2021 г. на Апелативен съд– Бургас, постановено по в. гр. д. № 436/2021 г. в частта му, с която след частична отмяна на решение № 57/01.03.2016 г. по гр. д. № 1467/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд /допълнено и поправено с решение № 211/19.08.2020 г., решение № 260444/16.06.2021 г. по гр. д. № 1467/2013 г. и решение № 260445/16.06.2021 г./, е отхвърлен искът по чл. 109 от ЗС, предявен от Р. Л. срещу „Сънсет Ризорт"АД в частите, извън уважените части, за осъждане на ответника да отстрани за своя сметка от терасата, част от собствения на ищеца Р. Л. имот с идентификатор №..., поставената без негово съгласие стена, с която е преградена част от терасата, за да бъдат използвани 32,50 кв. м. от застроената й площ, да премахне алуминиевата врата и да възстанови целостта на стената на нейно място и да премахне и чилърите, поставени в тази преградена част, да възстанови подовата настилка, идентична с тази на останалата част от терасата и да прекрати занапред всички неоснователни действия, с които пречи на собственика да упражнява в пълнота своите права върху имота, както и в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение, с което „Сънсет Ризорт"АД е осъдено да заплати на Р. Л. разноски над сумата от 250 лева до 5 343,55 лева, като постановено по отношение на влязло в тези му части решение на първоинстанционния съд.

ОТМЕНЯ въззивно решение № 146 от 20.12.2021 г. на Апелативен съд– Бургас, постановено по в. гр. д. № 436/2021 г. в частта му, с която „Сънсет Ризорт"АД е осъдено да заплати на Р. Л. разноски за въззивното производство в размер на 375 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: