Дължимост на трудов бонус при прекратен трудов договор

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 235

гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 1684 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. В. К., чрез пълномощник адв. А. Д. П. от АК-Пловдив, против въззивно решение № 9/03.01.2024 г., постановено по възз.гр.д. № 2657/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение № 2732/15.06.2023 г. /поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 3715/21.08.2023 г./ по гр. д. № 16938/2022 г. на Районен съд- Пловдив, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. В. К. против „Деворекс" ЕАД, [населено място], обл. Пловдив, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, за признаване за установено между страните дължимостта на сумата от 16 060 лв., представляваща допълнителен годишен бонус извън основното месечно трудово възнаграждение в размер на 1,00 % от нетната печалба на „Деворекс“ ЕАД за 2021 г., съгласно одитираните финансови отчети, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 08.09.2022 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 12931/2022 г., по описа на Районен съд – Пловдив.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и за необоснованост, предвид несъответствието му със събраните в хода на производството доказателства.

Ответника по жалбата „Деворекс" ЕАД е депозирал отговор, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалбата.

С определение № 5887/17.12.2024 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса може ли работодателят да откаже изплащане на уговорено в индивидуален трудов договор допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати за предходна година, след положен от служителя труд и действително установени резултати, с позоваване на утвърдени от него Вътрешни правила за работна заплата, съдържащи условие - към момента на изплащането на възнаграждението трудово правоотношение със служителя да не е прекратено.

По поставения въпрос: Премиалното възнаграждение (бонус) за постигнати резултати - индивидуални или общи, е включено в заплатата над основното трудово възнаграждение. Поради предназначението си да стимулира трудовото участие и да награди показан висок трудов резултат, то не спада към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер /съобразно чл.15 НСОРЗ допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер са тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време/. То се дължи само доколкото работодателят е определил условията и размера, в който ще се плаща. Те пък следват от договорите и вътрешните правила по чл. 13, ал. 1 от НСОРЗ. Посочената разпоредба позволява: с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения /освен изрично уредените в Кодекса на труда и НСОРЗ – за извънреден труд, за нощен труд, за придобит трудов стаж и професионален опит и т.н./ в т.ч. за постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период /чл. 13, ал. 1 т. 1 от НСОРЗ/. Следователно, законодателят е предвидил правната възможност работодателят както едностранно, така и по съгласие със служителя/работника да определя правила за допълнителни трудови възнаграждения при постигане на определени трудови резултати. Когато условията, при които ще се изплаща това допълнително възнаграждение, неговия размер и сроковете за получаването му, са уговорени с индивидуалния трудов договор по съгласие на двете страни, целевият бонус се дължи при сбъдване на условията при които той е уговорен. Съгласно разпоредбата на чл.118 ал.1 КТ, работодателят не може едностранно да променя съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона, поради това същият не може да откаже изплащане на уговорено в посочената хипотеза допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда, позовавайки се на едностранно приетите от него правила за работна заплата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Страните не спорят, че по ч.гр.д. № 12931/2022 г., по описа на Районен съд – Пловдив в полза на касатора -ищец била издадена заповед за изпълнение по на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение от длъжника. В изпълнение указанията на съда заявителят, предявил установителен иск за вземането си.

От данните по делото е видно, а и между страните липсва спор, че въз основа на допълнително споразумение към трудов договор № 9/29.09.5015 г. касаторът е заемал длъжността „директор производство“ в „Деворекс“ ЕАД. Считано от 16.03.2022 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено по реда на чл. 331, ал.1 от КТ /в т. вр. предложение изх. № 23/15.03.2022 г. за прекратяване на трудов договор на основание чл. 331, ал.1 от КТ, заявление – съгласие от същата дата и заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 847/15.03.2022 г./. В раздел пети на Допълнително споразумение към трудовия договор от 29.09.2015 г. е уговорен допълнителен годишен бонус извън основното месечно трудово възнаграждение в размер на 1% от нетната печалба на дружеството, съгласно одитираните финансови отчети, платим не по- късно от 60 дни от датата на съставянето им.

Установено е също, че ответникът „Деворекс“ ЕАД е реализирал печалба за 2021 г., за което е изготвен доклад на независим одитор от 01.06.2022 г., публикуван в Търговския регистър на 16.06.2022 г. Съгласно публикуваната информация нетната печалба на дружеството за 2021 г. e била в размер на 1 606 000 лв., съответно допълнителния годишен бонус от 1 % се равнява на сумата от 16 060 лв.

Прието е от въззивния съд, че в действащите към този момент Вътрешни правила за работната заплата /ВПРЗ/ в дружеството работодател - раздел 8 „Годишни бонуси. Парични и предметни награди“ в чл. 15 е било уредено изплащане на допълнителен годишен бонус на служителите на управленска позиция, каквато заемал К.. Според разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ВПРЗ допълнителният годишен бонус бил платим на работниците и служителите, чиито трудови правоотношения не са прекратени към момента на изплащането му, а според чл. 15 ал. 2 допълнителният годишен бонус бил платим не по-късно от 60 дни от датата на съставянето на одитираните финансови отчети.

За да приеме, че искът е неоснователен, въззивният съд е посочил, че анализа на разпоредбите на чл. 15, ал.1 и ал.2 от ВПРЗ /действали и през 2022 г./ водел до извод, че за изплащането на допълнителен годишен бонус следва да са налице две условия: съставени или обявени одитирани финансови отчети и съществуващи трудови правоотношения между работодателя е съответния служител в шестдесет дневния период след съставянето на тези отчети. В случая финансовите отчети за 2021 г. били одитирани на 01.06.2022 г. и публикувани в търговския регистър на 16.06.2022 г., към която дата трудовото правоотношение между страните било прекратено. Макар посочената печалба да била за 2021 г., когато К. заемал длъжността „директор производство“, липсвало другото условие- към момента на изплащане на допълнителния годишен бонус трудовите правоотношения между служителя и работодателя да не са прекратени.

Предвид отговора на поставения правен въпрос, довел до допускане на касационно обжалване, въззивното решение е неправилно. Макар правилно да е установил фактическата обстановка по делото, въззивният съд е направил неправилен извод, за недължимост на претендираното допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 от НСОРЗ. В случая видно от доказателствата по делото, редът и начинът за определяне на допълнителното трудово възнаграждение за постигнати резултати е бил уговорен в сключеното между страните допълнително споразумение към трудовия договор, с което на ищеца е било възложено да изпълнява длъжността „директор производство“ в ответното дружество. Страните са постигнали съгласие, че „допълнителен годишен бонус“ ще се дължи при реализирана печалба - в размер на 1% от нетната печалба на „Деворекс“ ЕАД, съгласно одитираните финансови отчети и ще е дължим в 60 дневен срок от съставяне на същите. Други предпоставки за заплащане на това възнаграждение не са уговаряни, нито изрично, нито чрез препращане към вътрешните правила за работна заплата на дружеството. Както се посочи, допустимо е, условията при които ще се изплаща това допълнително възнаграждение и неговия размер, да е уредено, в т.ч. изцяло във вътрешните правила за работната заплата, но тъй като последните се приемат едностранно от работодателя, същите не намират приложение, в случаите когато с индивидуален трудов договор, страните са постигнали съгласие за нещо различно.

По изложените съображения обжалваното въззивно решение като постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК и следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. При нетната печалба на дружеството за 2021 г. в размер на 1 606 000 лв., допълнителният годишен бонус от 1 % е - 16 060 лв. С оглед липсата на доказателства, процесната сума да е била заплатена на ищеца, искът се явява основателен и доказан. Ето защо предявения от Д. В. К. против „Деворекс“ ЕАД, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 от НСОРЗ, следва да бъде уважен.

Съобразно разрешението, дадено с ТР № 4/2013 г. на ОСГТК /т.12/, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. С оглед изхода на спора от исковото производство, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата 1321,20 лв., представляваща разноски направени в заповедното производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

При този изход на делото, общо в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените в исковото производство разноски, в общ размер на 2431,20 лв., от които: сумата 1231,20 лв.- разноски в първоинстанционното производство /съгласно представен списък за разноските и доказателства за сторени такива, намалени с присъдените от първоинстнционния съд 90 лв./ и сумата 1200 лв. -разноски пред касационната инстанция /съгласно представен списък за разноските и доказателства за сторени такива/.

Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавни такси за водене на настоящото производство на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество „Деворекс“ ЕАД следва да заплати държавна такса в размер на 321,20 лв. по сметка на Окръжен съд- Пловдив, и държавна такса в размер на 351,20 лв. по сметка на Върховен касационен съд /в заповедното производство и в първоинстанционното производство, дължимите държавни такси са били внесени от ищеца/.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 9/03.01.2024 г., постановено по възз.гр.д. № 2657/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК , вр. с чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 от НСОРЗ, че „Деворекс“ ЕАД [населено място], обл. Пловдив, с ЕИК[ЕИК] дължи на Д. В. К., с ЕГН [ЕГН], сумата 16 060 лв., представляваща допълнителен годишен бонус извън основното месечно трудово възнаграждение в размер на 1,00 % от нетната печалба на „Деворекс“ ЕАД за 2021 г., съгласно одитираните финансови отчети, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 08.09.2022 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 12931/2022 г., по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА „Деворекс“ ЕАД [населено място], обл. Пловдив, с ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. В. К., с ЕГН [ЕГН] направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 12931/2022 г., по описа на Районен съд – Пловдив, в размер на 1321,20 лв.

ОСЪЖДА „Деворекс“ ЕАД [населено място], обл. Пловдив, с ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. В. К., с ЕГН [ЕГН] направените разноски в исковото производство, в общ размер на 2431,20 лв.

ОСЪЖДА „Деворекс“ ЕАД [населено място], обл. Пловдив, с ЕИК[ЕИК] да заплати, както следва: държавна такса в размер на 321,20 лв. по сметка на Окръжен съд- Пловдив, и държавна такса в размер на 351,20 лв. по сметка на Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.