Потвърждаване на осъдителна присъда за грабеж и продължавано изнудване

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 441

гр. София, 22.10. 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година, в следния състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове : 1 . Надежда Трифонова

2. Иван Стойчев

в присъствието на секретаря Рангелова и прокурора Димитров, като разгледа докладваното от съдия Стойчев КНОХД № 517 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по повод на касационни жалби от защитника на подсъдимия С. М. А. адвокат К. К. и повереника на пострадалия К. И. А. адвокат М. Д. срещу решение, постановена по ВНОХД № 236/24г. по описа на ПАС – НО, с което съдът потвърждава изцяло присъда на ОС – Пловдив по НОХД2363/22г., с която подсъдимия С. М. А. на основание чл . 198, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, на основание чл. 214, ал. 2, т. 1, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1 , т. 1 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, както и на „ГЛОБА“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено за изтърпяване едно общо, най-тежкото от определените му за двете престъпления наказания, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ при общ режим на изтърпяване. На основание чл. 23, ал. 3 от НК към общото наказание е присъединено изцяло и наказанието „ГЛОБА“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

С касационната жалбата на защитата се иска постановяване на решение, с което подсъдимият да бъде оправдан. При условията на евентуална защита се иска наказанието на подсъдимият да бъде намалено.

С касационната жалба на частния обвинител А., подадена чрез повереника адвокат М. Д. се иска делото да бъде върнато на ПАС, поради явна несправедливост на наказанието, което следва да бъде завишено.

В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата на посочените в нея основания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК, както и направените с нея искания.

Представителят на прокуратурата счита, че жалбите на защитата и частното обвинение са изцяло неоснователни, а решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Редовно уведомени частният обвинител и повереникът не се явяват. От повереника е постъпила молба да се разгледа делото в негово отсъствие и да се присъдят на А. разноски за защита пред ВКС.

Подсъдимият, редовно уведомен не се явява и не взема становище пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери жалбите за неоснователни.

По жалбата на защитата.

Макар да сочи и трите касационни основания по същество касаторът развива конкретни доводи само за съществено нарушение на процесуалните правила и за явна несправедливост на наказанието. Това е така, защото доводите за нарушение на материалния закон се изразяват не в твърдение за неправилно квалифициране на фактите, а в такова за тяхната недоказаност. В резултат според защитата за виновен в извършването на престъпленията грабеж и изнудване е признат невинен човек. Така формулирания довод е всъщност претенция за необоснованост на въззивния съдебен акт, която е недопустима в касационното производство.

В частта относно твърдените съществени процесуални нарушения касационната жалба е допустима, на разгледана по същество е неоснователна.

Всъщност аргументът на защитата за нарушение на процесуалните правила се изчерпва с това, че тя намира за превратно всяко тълкуването на доказателствата, което е в полза на обвинителната теза или води до отхвърляне на оправдателната. Според настоящият касационен състав превратно всъщност е тълкуването на касатора. Относно престъплението по чл.198 от НК – грабеж на златен ланец, който е отнет в рамките на изненадващо, както за пострадалия, така и за свидетелите - очевидци Н. нападение от страна на подсъдимия се претендира, че щом самото отнемане не е възприето от Н. непосредствено в момента на извършването му, то техните показания по никакъв начин не могат да ползват обвинението. Въззивният съд обаче е изложил логични мотиви защо счита, че в описаната динамична и стресова ситуация е нормално вниманието на тези свидетели да бъде насочена към внезапно започналия брутален побой, а не към съдбата на златния ланец. Констатацията на ПАС, че в такава обстановката липсата на непосредствени възприятия на отнемането не опровергава обвинението е обективна и логична, а не превратна. Вярно е, че Н. са възприели липсата на откъснатата част от ланеца, когато са се отдалечили от мястото, но преди да напуснат автомобила, в който побоят бил осъществен. Междувременно А. действително съобщил на свидетелите – полицейски служители за побоя, но не и за грабежа. Защо е сторил това също е изяснено в мотивите на ПАС. Всъщност конкретната полицейска намеса е имала за цел да прекрати уличната свада, а не да изяснява евентуално престъпно поведение на страните в нея. Пострадалият бил разпитан за случилото се на място, в присъствието на подсъдимия, от чието поведение изпитал силен страх. Надявал се че А. ще върне вещта, доколкото между двамата е имало спор за неуредени бизнес отношения и пострадалият не очаквал от подсъдимия откровено престъпно поведение. При това развитие на ситуацията претендираното противоречие между показанията на Н. и на полицаите относно това имало ли и е грабежи или само побой не е дори привидно, а практически липсва. Що се отнася до приобщените по делото СМЕ, те имат косвено, а и не толкова съществено доказателствено значение, но и съдилищата по фактите не им го придават. Експертите са потвърдили, че уврежданията по тялото на пострадалия могат да бъдат причинени по описаният от него начин, в т.ч. и при силовото скъсване на отнетата част от ланеца. Това само по себе си не изключва и друг механизъм и причина на уврежданията, но в съвкупност с показанията на пострадалия и очевидците установения от експертите възможен механизъм макар и косвено подкрепя обвинението. И в тази насока на анализа на съдилищата по фактите няма нищо нелогични или превратно .

При описания побой, придружен с грабеж подсъдимият е афиширал претенцията си, че пострадалия му дължи значителна сума и ако не се издължи ще пострада. При следващата им среща, заявил че ако се налага трета среща тя ще бъде „кървава“. От показанията на св.Д., който предавал физически сумите предмет на изнудването се установяват, както самите последващи плащания, така и отправяните към пострадалия смъртни заплахи, които подсъдимият настоявал да бъдат предавани от свидетеля Д. на пострадалия А.. Финалният епизод на изнудването пък е документиран с ВДС, изготвен с приложени СРС. При тези обстоятелства защитата претендира, че деянията от 1 до 12 по номерацията в обвинителния акт са недоказани, а последното 13 - то деяние е извършено в резултат на провокация към престъпление. Вярно е че осъществените преди финалния епизода деяния се доказват основно с показанията на пострадалия и показания на свидетеля Д.. Съдилищата по фактите обаче са изложили мотиви, защо не приемат претендираната от защитата доказателствена липса, а считат че се касае за съобразено с процесуалния закон, а по същество успешно доказване на деянията осъществени със своеобразното „посредничество“ на свидетеля Д. преди намесата на органите на реда. Оттам неоснователна е и претенцията за провокация при финалния епизод, който не е бил единствен и не е провокиран от пострадалия и св. Д. с цел изобличаване на подсъдимия за престъпление, което той иначе не би извършил.

Претенцията за явна несправедливост на наказанието, поради неприлагането на чл. 66 ал.1 от НК, също е неоснователна.

За изтърпяване е наложено по – тежкото измежду две наказания, определени по реда на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, като е прието, че смекчаващите вината обстоятелства/ основно свързани с положителната характеристика на дееца /неосъждан, работи, семеен, баща на три деца/ са многобройни по смисъла на цитираната разпоредба. ПАС правилно е приел, че по нататъшно смекчаване на наказателната репресия с приложението на чл. 66 ал.1 от НК не би обслужило целите по чл.36 от НК , защото не би било в съответствие с обществената опасност на престъпната деятелност, която е осъществявана брутално, упорито и продължително.

По жалбата на частното обвинение.

Изводът, че наказанието потвърдено с въззивното решение е справедливо обуславя и неоснователността на претенцията на частното обвинение за завишаването му. Вярно е, че подсъдимият е реализирал претенциите си към частния обвинител изключително брутално, но от обективно установеното по делото следва, че се касае за инцидентна проява в неговия живот и допълнително завишаване на санкцията се явява ненужно за поправянето му.

Предвид на окончателния изход на делото и представения от повереника договор за правна помощ, на частния обвинител следва да бъдат присъдени и деловодни разноски в касационното производство в размер на 2600лв.

Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение, постановено по ВНОХД № 236/24 г. по описа на ПАС – НО.

ОСЪЖДА подсъдимия С. М. А. да заплати, направените от частния обвинител К. И. А. деловодни разноски в касационното производство в размер на 2600лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1

2.