Собственост и придобиване по давност на тавански помещения

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50123/2022 г.

гр. София, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гр.дело № 3502 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК Определение № 362 от 01.09.2022 г. подадената от И. Н. Ф. чрез адвокат В. Т. от АК - П. касационна жалба е преценена като процесуално допустима и е допуснато касационното обжалване на въззивно Решение № 260 798 от 11.06.2021 г. по в.гр.д.№ 3131/2020 г. на ОС – Пловдив, г.о., VІІІ състав.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и моли да бъде отменено, като се постанови ново по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноските за всички инстанции.

Ответниците по касационната жалба К. Н. К. и А. Д. К. са подали отговор на касационната жалба, както и писмени бележки чрез адвокат Н. А. от АК – П.. Считат, че въззивното решение е правилно и молят да бъде потвърдено. Претендират разноски за защитата пред ВКС.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 - чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение е разгледан иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от настоящия касатор срещу ответниците по касация с искане да се признае за установено по отношение на К. Н. К. и А. Д. К., че И. Н. Ф. е собственик на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 86, том I, рег.№ 759, дело № 66 от 25.02.2014 г., вписан в СВ – Пловдив, на таванско помещение, образувано от обединяването на таванска стая № 5 , с площ от 6 кв.м., при граници: от изток – калканен зид, от запад – таванска стая № 6, от юг – [улица]и от север – коридор и таванска стая № 6 , с площ от 6 кв.м., при граници: от изток – таванска стая № 5, от запад – таванска стая № 2, от юг – [улица]и от север – коридор, отразени на архитектурно заснемане на вещото лице на л. 259 от делото с букви „В“ и „Г“, съставляващо принадлежност към собственото жилище на ищеца – СОС с идентификатор № *****, представляващ жилище, апартамент, находящ се в [населено място], [улица], с площ от 101 кв.м, като ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението на описаното таванско помещение, образувано от обединяването на тавански стаи №№ 5 и 6.

Постановено е, че изцяло се отменя първоинстанционното Решение № 260917 от 19.10.2020 г. на РС – Пловдив, трети гр.с., постановено по гр.д.№ 20318/2018 г. , с което иска на И. Н. Ф. е уважен, като вместо това претенцията по чл. 108 ЗС е отхвърлена.

Въззивният съд е приел за установено, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот от 25.11.1935 г. Т. М. Д. е закупил празно дворно място с паянтова постройка на [улица]в [населено място] с площ от 257 кв.м. Т. М. Д. е починал на 13.08.1936 г. Между неговите наследници е сключена спогодба за делба, одобрена с протокол от 08.06.1938 г., както следва: П. Т. М. получава в дял магазин № 4, фурна под същия дюкян, апартамент № 1, таванския апартамент, таванска стая № 1 и избено помещение № 4; А. Т. М. получава в дял магазин № 3, апартамент № 2, таванска стая № 2 и избено помещение № 5; А. Т. М. получава в дял магазин № 1, апартамент № 3 и апартамент № 4, таванските стаи № 3 и № 4 и избените помещения № 6 и № 7 и Е. Т. М., по мъж Г., получава в дял магазин № 2, апартаменти № 5 и № 6 , тавански стаи № 5 и № 6 и избени помещения № 8 и № 9.

С МП № 68 от 06.04.1949 г. на основание чл. 2 ЗОЕГПНС е отчужден в полза на Държавата недвижим имот, собственост на Е. Т. М., а именно: апартамент № 5 от имота на [улица] [населено място], ведно с 1/9 идеална част от общите части на имота. За посочения апартамент № 5 е съставен акт за държавна собственост № 345 от 08.05.1950 г., видно от който имотът е предоставен за оперативно управление на държавната организация ОП „Жилфонд”. С Договор за продажба на държавен жилищен имот съгласно Наредба за продажба на жилища от държавен жилищен фонд от 19.06.1971 г. апартаментът е продаден на И. Б. Щ. ведно с 1/9 идеална част от общите части на сградата и 1/9 идеална част от дворното място.

Е. Т. М. е починала на 21.10.1988 г., като е оставила за свои законни наследници К. Н. Г. - син, М. Н. Г. – син и Т. Н. Г. – син. Последният е починал на 11.12.2001 г. и е оставил за свои наследници Р. Х. П. – съпруга и Н. Т. Г. – дъщеря.

След успешно проведен иск с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ е възстановена собствеността по отношение на апартамент № 5 на етаж 4, находящ се в сградата в [населено място], [улица], ведно с 1/9 идеална част от общите части на сградата и от правото на собственост по отношение на терена в полза на предявилите иска К., М. и Т. Г., като ответникът И. Б. Щ. е осъден да предаде на ищците владението на този имот. Последвало е съставянето на нотариален акт за собственост върху недвижим имот (констативен) за правото на собственост по отношение на СОС с идентификатор № *****, представляващ апартамент № 5, находящ се на 4 етаж от сградата на адрес: [населено място], [улица], ведно с таванска стая № 5 и таванска стая № 6 , легитимиращ като собственици К. Н. Г., М. Н. Г., Р. Х. П. и Н. Т. Г.. Последните са продали СОС № *****, ведно с таванска стая № 5 от 6 кв.м. и таванска стая № 6 от 6 кв.м. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 86, том I, рег.№ 759, дело № 66 от 25.02.2014 г., вписан в СВ - Пловдив на И. Н. Ф..

От друга страна – ответниците се легитимират като собственици на апартамент № 2 на първия жилищен етаж в процесната жилищна сграда, ведно с тавански помещения с номера 2 и 4 по силата на договор за дарение (нотариален акт № 136, т. 11, н.д.№ 3712 от 15.03.1996 г.), сключен с Ф. К. М., както и нотариален акт за покупко-продажба № 148, том 19, дело № 7950 от 25.06.1998 г., сключен с Л. А. М. .

С договор за строително-монтажни работи от 02.05.2018 г. ищецът И. Н. Ф. е възложил на „Теа сити груп” ЕООД да извърши ремонтни дейности на тавански помещения съгласно нотариален акт № 86, том I, рег.№ 759, дело № 66 от 25.02.2014 г.

С договор за строително-монтажни работи от 11.05.2018 г. ответникът К. Н. К. е възложил на „Теа сити груп” ЕООД да извърши ремонтни дейности на тавански помещения съгласно нотариален акт № 148, том 19, дело № 7950 от 25.06.1998 г.

По делото са приети заключения на съдебно-технически експертизи: на вещо лице арх. Б. К. – Х. (основно и допълнително) и на вещо лице арх. С. В.. Разпитани са и свидетели.

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск, като е приел, че праводателите на ищеца са били собственици на тавански стаи №№ 5 и 6 и ищецът е придобил собствеността по отношение на същите на основание договор за покупко-продажба. Тези тавански стаи са отразените в архитектурното заснемане на вещото лице В. под букви „В” и „Г” и са обединени в едно помещение с една врата. Доколкото е установено, че ответниците упражняват без правно основание фактическа власт по отношение на процесните помещенията, като след извършването на ремонта през 2018 г. са поставили ключ, който само те държат, съдът е приел претенцията за основателна и я е уважил. Възражението за придобивна давност, направено от ответниците е отхвърлено като неоснователно, като съдът е приел, че ответниците не са установили при условията на пълно и главно доказване, че владеят процесните тавански стаи от 1998 г. спокойно, явно и необезпокоявано.

В мотивите на въззивното решение е посочено, че след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд не споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи по следните съображения:

Ищецът претендира собственост върху таванско помещение, образувано от обединяването на таванска стая № 5 с площ от 6 кв.м и таванска стая № 6 , с площ от 6 кв.м. В тежест на ищеца е на първо място да установи, че помещенията върху които ответниците упражняват фактическа власт, са именно придобитите от него по силата на нотариален акт № 86 от 25.02.2014 г.

От заключението на вещото лице арх. В., което съдът е кредитирал като обективно, компетентно и безпристрастно, е прието за установено, че преди закупуването на процесния имот от ищеца, таванският етаж е претърпял строителна реконструкция, като западната част от тавана е преустроена в жилище, а за източната зона се е предвиждало пералня и шест броя тавански помещения. Вещото лице сочи, че на копие от оригинала на втория архитектурен проект (л. 173), са отбелязани само два броя тавански помещения № 1 и № 2, останалите тавански помещения четири на брой с южно изложение са оставени без номера. Инж. В. не може категорично да отговори относно точното местоположение на тавански помещения с номера 3, 4, 5 и 6. Вещото лице е категорично, че нито по делото, нито в архива на Община Пловдив – Район Централен, нито от страните по делото е представен чертеж, как се изменя първоначалния архитектурен проект, с промяната, заложена в новообособения тавански етаж. Що се касае до приложения по делото чертеж, който е копие от проект (стр. 10 и стр. 100), доколкото същият не е одобрен по надлежния ред, според вещото лице от него не би трябвало да се правят каквито и да било изводи относно номерацията и местоположението на таванските помещения. Инж. В. в съдебно заседание посочва, че при положение, че няма одобрена документация, не може да каже нищо категорично относно номерацията на таванските помещения, затова е направил собствено заснемане на таванския етаж в зоната, в която са таванските помещения като е описал три тавански помещения с букви Б, В и Г.

Вещото лице арх. Б. К. потвърждава обстоятелството, че таванският етаж е претърпял строителна реконструкция, като първоначално на таванския етаж е имало само перални и складови помещения, като по-късно е направено преработване на проекта и помещенията от запад на стълбищната клетка са променени в жилище, апартамент.

От събраните по делото гласни доказателства на свидетеля Т. В. У. (без родство със страните, завел дело срещу ЕС на ул. „Христо Данов” № 4) и свидетеля Н. И. Ф. (баща на ищеца), не би могъл да се направи обоснован извод за точното местоположение на тавански помещения № 5 и № 6.

Извършената преценка на събраните по делото доказателства е обосновала извод, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че таванските помещения, които се владеят от ответниците, са именно помещения № 5 и № 6 по протокола от 1938 г., придобити от него по силата на нотариален акт № 86, том I, рег.№ 759, дело № 66 от 25.02.2014 г., поради което предявеният иск е преценен като неоснователен и като такъв е отхвърлен. Предвид неоснователността на иска с правно основание чл. 108 ЗС, въззивният съд не е подложил на разглеждане направеното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност върху процесните две тавански помещения.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Дали при наличие на няколко противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси, дадени от експерти в хода на делото, съдът трябва да обсъди всяко от заключенията и да прецени съответствието му с другите събрани по делото доказателства, като изложи аргументи кое кредитира, защо и по какви причини не възприема останалите ?” .

В практиката на ВКС по приложението на чл. 202 ГПК последователно се приема, че като всяко доказателствено средство, заключението на вещото лице трябва да бъде обсъдено наред с другите доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприема заключението, дори и когато страната не е направила възражение срещу него, и следва да прецени доказателствената му сила, съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. При наличие на различни по смисъл заключения по едни и същи въпроси, на основание чл. 202 ГПК съдът е длъжен да обсъди всички заключения и да изложи аргументи, защо възприема или не всяко едно от тях. В този смисъл са Решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 408/2010 г. на ВКС, I г.о., Решение № 241 от 23.10.2013 г. по гр.д.№ 3194/2013 г. на ВКС, І г.о. и цитираните в него, Решение № 267 от 04.03.2014 г. по гр.д.№ 30/2013 г. на ВКС, I г.о., Решение № 107 от 27.07.2015 г. по т.д.№ 4680/2013 г. на ВКС, І т.о. и др. Настоящият състав на ВКС споделя така формираната практика, която е относима и към разглеждания случай.

По основателността на касационната жалба съставът на ВКС намира следното:

Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно. При формиране на своите изводи относно релевантните за спора факти окръжният съд е допуснал нарушение на чл. 202 ГПК и практиката по приложение на нормата. Това се е отразило на правилността на въззивния акт и същият следва да бъде отменен по следните съображения:

Страните не спорят, че сградата, в която се намира процесното таванско помещение е придобита в съсобственост от наследниците на Т. М. Д. след построяването й върху закупеното от наследодателя празно дворно място в [населено място], [улица]. Между наследниците на Т. Д. е извършена делба, като съдържанието на оформената за целта спогодба по протокол от 08.06.1938 г. удостоверява постигнатото съгласие всеки от съсобствениците да получи в реален дял и изключителна собственост самостоятелни обекти (магазини, фурна, апартаменти, тавански апартамент), както и прилежащи към самостоятелните обекти складови помещения - тавански стаи от № 1 до № 6 включително и избени помещения от № 1 до № 9 включително.

Постройката е изградена в периода 1936 г. – 1938 г. по първоначателен архитектурен проект (л. 72 от делото на РС, също и л. 170 – Приложение № 1 към СТЕ на в.л. арх. Б. К. – Х.), съгласно който таванският етаж е следвало да бъде разпределен на две зони: западна – с разположени в нея три перални помещения и три тавански помещения към жилищата, и източна – с още три тавански помещения. Безспорно е също, че със заявление № 1992 от 17.02.1938 г. е поискано да се преработи първоначалния проект в частта за таванския етаж. Съгласно установеното със заключението на в.л. К. – Х. (л. 197, т. І.4. проектът за исканото изменение е одобрен на 18.03.1938 г.). Изменението е реализирано на място. В западната част е изграден тавански апартамент, а в източната част – шест тавански стаи и едно перално помещение. Фактическото положение е такова и понастоящем, което е установено и от двете вещи лица при извършените от тях огледи. Представените по делото копия на проекти, онагледяващи ситуацията след изменението на първоначателния архитектурен проект и обсъждани от двамата експерти в заключенията им, се различават помежду си единствено относно това дали е налице номерация на шестте новообразувани тавански помещения, позволяваща да се направи извод за принадлежността на всяко едно от тези тавански помещения към конкретен самостоятелен обект в сградата или такава номерация отсъства. Съгласно допълнителното заключение на в.л. К. – Х., в техническия архив на Район „Централен” на Община Пловдив се съхранява архитектурен проект, в който е нанесена номерация на таванските помещения, като е констатирано, че номерацията не е нанесена допълнително, а е част от проекта. Съгласно нея за всяко от таванските помещения е поставен номер от 1 до 6 включително – съответно №№ 1, 2, 6 и 5 за помещенията с южно изложение и №№ 3 и 4 за помещенията със северно изложение. Вещото лице е пояснила, че възможно обяснение за така нанесената номерация е да се следва движението „по часовниковата стрелка” (онагледено на приложение № 4 към СТЕ на в.л. К. – Х.). Свързвайки така констатираната номерация със съдържанието на съдебно-спогодителния протокол от 08.06.1938 г., в.л. К. – Х. е пояснила още, че жилищата на първия жилищен етаж (над магазините) и на третия жилищен етаж (частично под таванските помещения, а частично – под покривната тераса) са по-малко атрактивни в сравнение с тези на втория жилищен етаж, което дава вероятно обяснение защо в протокола за делба жилищата на първия и на третия етаж са получили по-големите по площ и с по-благоприятно изложение на юг тавански стаи (тавански помещения съответно № 1 към ап.№ 1, № 2 към ап.№ 2 и тавански помещения №№ 5 и 6 към апартаменти №№ 5 и 6), а жилищата на втория жилищен етаж да са получили по-малките по площ и с по-неблагоприятно изложените на север тавански стаи №№ 3 и 4 към апартаменти №№ 3 и 4. По делото липсва друг документ, който да позволява формирането на различен извод относно съдържанието на волята на страните по съдебно-спогодителния протокол от 08.06.1938 г. Няма дори индиция за съществуването на друг способ за индивидуализацията на таванските помещения, който да са приложили страните по съдебно-спогодителния протокол. Това е дало основание на първоинстанционния съд да приеме за доказано, че поставените в дял и изключителна собственост на Е. Т. М., по мъж Г., тавански стаи № 5 и № 6 като принадлежности (наред с избени помещения № 8 и № 9) към апартаменти № 5 и № 6 са именно номерираните с №№ 5 и 6 по архитектурния проект, съхраняван в техническия архив на Район „Централен” на Община Пловдив с произтичащия от това краен извод за осъществено в полза на ищеца придобивно основание по отношение на процесните по делото помещения. За да приеме противното, въззивният съд се е позовал на констатациите, направени със заключението на СТЕ на вещото лице арх. С. В., че тази част от този архитектурен проект не е одобрена от техническата служба, не е подписана и облепена с гербови марки и не е регистрирана по приложеното заявление № 1992 от 17.02.1938 г., заведено от наследниците на Т. М. във връзка с искането им да се преработи архитектурния проект.

Изводът на въззивния съд, че не е доказана идентичност между процесните по делото помещения и таванските помещения с №№ 5 и 6 по номерацията върху архитектурния проект, съхраняван в техническия архив на Район „Централен” на Община Пловдив, е необоснован. Същият е формиран на първо място в противоречие с правилата на логиката и едновременно с това – при неправилно приложение на чл. 202 ГПК.

Същественото за спора е да се установи какво е съдържанието на волята, обективирана в съдебно-спогодителния протокол от 08.06.1938 г. Това е правният акт, по силата на който съществуващата до този момент съсобственост е прекратена и легитимира дотогавашните съсобственици като титуляри на изключително право на собственост по отношение на отделните обекти в сградата. Няма спор, че самата сграда е построена в съответствие с одобрен архитектурен проект. Със заключенията на СТЕ на двете вещи лица категорично е установено също, че пред администрацията е заявено и искане за изменението на първоначалния архитектурен проект в частта относно таванския етаж, което искане е одобрено, като фактическото положение съответства на онагледеното в съхранявания в общината чертеж. Извършеното строителство и измененията в таванския етаж, извършени в хода му, са законни и имат за последица възникването на отделни вещи като годни обекти на вещното право на собственост. Единственото различие между заключенията на СТЕ на двете вещи лица касае факта дали самото номериране на новообразуваните тавански стаи е част от одобреното изменение на първоначалния архитектурен проект в частта относно таванския етаж или това не може да се приеме за установено. При събраните по делото доказателства този факт няма съществено значение за извода относно съдържанието на волята на съсобствениците, материализирана с протокола от 08.06.1938 г. Аргументите за това са следните:

Несъмнено е, че спогодилите се лица са били съсобственици на сграда, чийто тавански етаж като краен резултат от строителството е имал вида, онагледен в архитектурния проект, съхраняван в техническия архив на Район „Централен” на Община Пловдив. Сключвайки спогодбата от 08.06.1938 г. те са имали за цел да прекратят съсобствеността и всеки от тях да придобие в индивидуална собственост конкретно определени законно построени обекти. За да се постигне индивидуализация на построените обекти, същите следва да бъдат наименовани по уникален начин, отграничавайки ги от сходните им такива в сградата. Обичайният начин за това е поставянето на номерация. В случая няма категоричност по въпросите кой и кога във времето преди 08.06.1938 г. е поставил номерация върху отделните тавански помещения – дали това е направил изготвилият самия архитектурен проект архитект С. Г., дали е действие на вещо лице по частното гр.д.№ 381/1938 г. (приключило със съдебно-спогодителния протокол) или е извършено от някой от съсобствениците при оформянето на съдебно-спогодителния протокол. Независимо от това кой е авторът на тази номерация, няма доказателство, което да изключва верността на извода, че тя е поставена именно във връзка с оформянето на съдебно-спогодителния протокол и по този начин е възприета, съответно – е част от волята, обективирана със съдебно-спогодителния протокол. Това налага извод, че съделителите са се съгласили в дял и изключителна собственост на Е. Т. М., по мъж Г., да бъдат поставени тавански стаи № 5 и № 6 по архитектурния проект, съхраняван в техническия архив на Район „Централен” на Община Пловдив - като принадлежности (наред с избени помещения № 8 и № 9) към апартаменти № 5 и № 6.

На следващо място безспорно е проведеното одържавяване по реда на ЗОЕГПНС, а впоследствие – реституция по отношение на притежавания от Е. Т. М., по мъж Г. апартамент № 5. Факт е, че както при одържавяването, така и при продажбата на апартамент № 5 от Пловдивски ГНС в полза на И. Б. Щ. през 1971 г., респ. – при последващо сключените сделки, съответните документи не сочат както одържавяването, така и последващите сделки да касаят принадлежащи към този апартамент складови помещения – както тавански, така и избени. Независимо от това, след успешно проведения срещу И. Б. Щ. иск по чл. 7 ЗВСОНИ собствеността върху принадлежалите на Е. Т. М., по мъж Г. обекти се е възстановила изцяло, в пълен обем в лицето на нейните наследници по закон - К. Н. Г., М. Н. Г. и Т. Н. Г. (починал на 11.12.2001 г. и оставил за свои наследници Р. Х. П. – съпруга и Н. Т. Г. – дъщеря). Така, към датата на съставянето на констативния нотариален акт за собственост върху недвижим имот (№ 145, т. І, рег.№ 2296, д.№ 141/2013 г. на нотариус с рег.№ * на НК – л. 104 и 105 от делото на РС) К. Н. Г., М. Н. Г., Р. Х. П. и Н. Т. Г. са притежавали собствеността както върху незасегнатото от одържавяването, така и върху първоначално одържавеното, а впоследствие – реституирано имущество, включително апартамент № 5 и тавански стаи №№ 5 и 6. В това си качество, доколкото са се явявали притежатели на посочените апартамент и тавански стаи, наред с апартамент № 6 и избени помещения №№ 8 и 9, посочените лица са се явявали овластени разпореждайки се със собствеността си, да определят кои от складовите помещения към кой от самостоятелните обекти да принадлежи. Волята им по този въпрос е обективирана посредством съставения КНА № 145/2013 г., както и при сключването на договора за продажба, оформен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 86 от 25.02.2014 г., т. І, рег.№ 759, д.№ 66/2014 г. на нотариус № * на НК и легитимиращ като собственик на апартамент № 5 и тавански стаи №№ 5 и 6 настоящия касатор И. Н. Ф..

Безспорно е, че фактическата власт върху двете тавански стаи №№ 5 и 6, обединени в едно помещение, се упражнява от ответниците по касация. Същите не разполагат с противопоставимо на ищеца (касатора) основание за така упражняваната фактическа власт. В частност – неоснователно се явява заявеното от тях възражение, че са придобили двете помещения по давност, при това - независимо от продължителността на периода, през който е упражнявана тази фактическа власт. Причина за това е принципната недопустимост в сграда в режим на етажна собственост да могат да бъдат придобивани по давност от собственик на друг самостоятелен обект в сградата складови помещения, когато това би имало за резултат лишаването на самостоятелен обект от складовото му помещение. В практиката на ВКС се приема (така: Решение № 81 от 04.04.2014 г. по гр.д.№ 5556/2013 г., І г.о.), че ако в сградата различни лица притежават самостоятелни обекти, за които по закон е предвидено наличие и на складово помещение, необходимо е такова помещение (независимо дали в тавана или в зимника) да съществува като принадлежност към всеки самостоятелен обект, т.е. собственикът на всеки един самостоятелен обект да има възможността да ползва такова помещение и да притежава собственост върху него. Придобиването по давност на складово помещение, което би имало за последица лишаване на друг самостоятелен обект от такова би противоречало на изискването на закона, което е установено като задължително. Само ако в сградата има повече на брой складови помещения отколкото са самостоятелните обекти, би било възможно собственик на самостоятелен обект да придобие по давност правото на собственост върху складово помещение, което ползва явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години. В случая ответниците упражняват фактическа власт върху приобщените в едно помещение две тавански стаи, принадлежащи към апартамент № 5, респ. – придобиването по давност на това единно помещение би имало за последица пълното лишаване на апартамент № 5 от складово помещение. Последното влиза в пряко противоречие с чл. 40, ал. 1 ЗУТ, поради което препятства възможността така обединените две тавански стаи да бъдат годен обект на придобиване при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС независимо от продължителността на периода от време, през който те са се намирали във фактическата власт на ответниците (по иска и по касация).

В обобщение – предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е основателен и (доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия) с настоящото решение следва да бъде постановено уважаването му.

С оглед изхода от спора, на основание чл. 81 ГПК и чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца всички разноски по делото, възлизащи общо на сумата 2 535 лв. за трите инстанции.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 260 798 от 11.06.2021 г. по в.гр.д.№ 3131/2020 г. на ОС – Пловдив, г.о., VІІІ състав, като вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Н. К., ЕГН [ЕГН] и А. Д. К., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 1, че И. Н. Ф., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], общ. Р., обл. П. е собственик на основание договор за покупко-продажба , обективиран в нотариален акт № 86 от 25.02.2014 г., т. І, рег.№ 759, д.№ 66/2014 г. на нотариус № * на НК, вписан в СВ Пловдив под акт № 4604 от 25.02.2014 г., на таванско помещение , образувано от обединяването на таванска стая № 5 , с площ от 6 кв.м., при граници: от изток – калканен зид, от запад – таванска стая № 6, от юг – [улица]и от север – коридор и таванска стая № 6 , с площ от 6 кв.м., при граници: от изток – таванска стая № 5, от запад – таванска стая № 2, от юг – [улица]и от север – коридор, отразени на архитектурно заснемане на вещото лице на л. 259 от гр.д.№ 20318/2018 г. по описа на РС – Пловдив с букви „В“ и „Г“ (приподписано от настоящия състав на съда и представляващо неразделна част от настоящото решение), съставляващо принадлежност към собственото жилище на ищеца – СОС с идентификатор № *****, представляващ жилище, апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет. 4, ап. 5, с площ от 101 кв.м.

ОСЪЖДА К. Н. К., ЕГН [ЕГН] и А. Д. К., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 1 ДА ПРЕДАДАТ на И. Н. Ф., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], общ. Р., обл. П. владението по отношение на таванско помещение , образувано от обединяването на таванска стая № 5 , с площ от 6 кв.м., при граници: от изток – калканен зид, от запад – таванска стая № 6, от юг – [улица]и от север – коридор и таванска стая № 6 , с площ от 6 кв.м., при граници: от изток – таванска стая № 5, от запад – таванска стая № 2, от юг – [улица]и от север – коридор, отразени на архитектурно заснемане на вещото лице на л. 259 от гр.д.№ 20318/2018 г. по описа на РС – Пловдив с букви „В“ и „Г“ (приподписано от настоящия състав на съда и представляващо неразделна част от настоящото решение) съставляващо принадлежност към собственото жилище на ищеца – СОС с идентификатор № *****, представляващ жилище, апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет. 4, ап. 5, с площ от 101 кв.м.

ОСЪЖДА К. Н. К., ЕГН [ЕГН] и А. Д. К., ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТЯТ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на И. Н. Ф., ЕГН [ЕГН] сумата 2 535 (две хиляди петстотин тридесет и пет) лева –разноски по делото за трите инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: