Задължение на съда да опише в протокола констатациите от трудовата книжка

Текстът на акта

Ключови фрази

3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 665

гр. София, 06.11. 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2. Десислава Попколева

при секретаря Райна Стоименова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1843 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. С. И. против решение № 315/12.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 431/2024 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил.

Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това становище, чрез своя процесуален представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 3290/24.06.2025 г..

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, следва ли съдът, след като се запознае в открито съдебно заседание с оригинал на трудовата книжка на ищец по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ и представеното копие от трудова книжка с исковата молба не се различава от представения оригинал, да опише в протокола от открито съдебно заседание констатациите си. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

По отговора на правния въпрос, съдът приема следното:

Съгласно чл. 150, ал. 1 ГПК за разглеждане на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, името на секретаря, явилите се страни и техните представители, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда. Съдът, след като се запознае в открито съдебно заседание с оригинал на трудовата книжка на ищец по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ и представеното копие от трудова книжка с исковата молба не се различава от представения оригинал, да опише в протокола от открито съдебно заседание констатациите си. Фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово 4 правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /ДВ бр. 102/1993г./. След като се извърши констатация по трудовата книжка на ищеца по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ относно наличието или не на вписани трудови правоотношения за периода, за който се претендира обезщетението, съдът е длъжен на основание чл.150, ал.1 ГПК да отрази в протокола от съдебно заседание не само фактът на извършената констатация, но и в какво се състои самата констатация – наличието на трудови правоотношения за процесния период или тяхната липса.

По касационната жалба съдът приема следното:

Съдът е приел, че е извършена в открито съдебно заседание проведено на 31.10.2023 г. констатация на трудовата книжка на ищеца. Прието е, че по време на въпросното ОСЗ действително трудовата книжка е била представена в оригинал за сведение, като в протокола е записано, че съдът се е запознал със същата, след което я е върнал на процесуалния представител на страната. Липсва обаче, информация по същество за вписванията в трудовата книжка, установени от съда при извършената констатация. Единственото доказателство по делото, установяващо по категоричен начин оставането на настоящия въззиваем без работа в период след незаконното уволнение, е представеният с исковата молба заверен препис на трудовата книжка, видно от който към датата на депозиране на същата - 07.09.2023 г., не са налични вписвания в нея след датата на прекратяване на трудовото правоотношение с въззивника. Посочено е, че фактът на оставане без работа за исковия период е в доказателствена тежест на ищеца – настоящ въззиваем, и след като последният не е ангажирал доказателства в тази връзка за времето след 07.09.2023 г., то претенцията му за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ се явява основателна за периода 04.08.2023 – 07.09.2023 г., а за този от 08.09.2023 г. до 04.02.2024 г. е неоснователна.

Горните изводи на съда са неправилни.

В съдебно заседание, проведено на 31.10.2023 г., е извършена констатация на трудовата книжка на ищеца. Прието е, че по време на въпросното ОСЗ действително трудовата книжка е била представена в оригинал за сведение, като в протокола е записано, че съдът се е запознал със същата, след което я е върнал на процесуалния представител на страната. Въззивният съд е приел въз основа на горното, за недоказано твърдението на ищеца, че за процесния период, за който се претендира обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, не са представени доказателства за оставането му без работа. Като е констатирал, че първоинстанционния съд в противоречие с разпоредбата на чл.150, ал.1 ГПК не е отразил в какво се изразява извършената от него констатация, е следвало да укаже на ищеца да представи отново трудовата си книжка за констатация, предвид и отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, да отрази констатираното в протокола от съдебно заседание и въз основа на тази своя констатация, да постанови решение по предявения иск. Касае се за процесуално нарушение от първоинстанционния съд, като ищецът не е въззивник пред въззивния съд, доколкото решението на районен съд е в негова полза, поради което, въззивния съд е следвало да отстрани това процесуално нарушение, като вместо това съдът, въз основа на процесуалното нарушение на първоинстанционния съд е приел във вреда на въззиваемия липсата на доказателства за оставянето му без работа.

Предвид изложеното, решението е неправилно, поради допуснато съществено процесуално нарушение, като доколкото се налага извършването на нови процесуално действия, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което следва да се укаже на ищеца по делото да представи за констатация трудовата си книжка или да представи други доказателства, че за процесния период е останал без работа.

Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като същите ще следва да се определят при новото разглеждане на спора, с оглед неговия изход.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 315/12.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 431/2024 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил само в обжалваното част, а именно по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата от присъдения размер от 1317,26 лева за разликата до пълния предявен размер за сумата от 7154,34 лева.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Кюстендил в тази част.

В останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано от страните.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.