Законосъобразност на разпознаването и справедливост на наказанието за грабеж

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 293

Гр.София, 19.06.2025г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА

и в присъствието на прокурора ДЖАМБАЗОВ

изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 313/2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от подсъдимия Г. С. С., подадена чрез защитника му адв. М. Д. срещу решение № 39 от 28.02.2025г. постановено по ВНОХД №113/2024г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив, с релевирани касационни основания по чл.348, ал.1,т.1,2,3 НПК. Съществени процесуални нарушения защитата намира в проведеното разпознаване на подсъдимия и в липсата на всестранност на разследването, обективирано с неизследване на въпросите относно свидетелската годност на пострадалата. Тези пропуски според защитата са довели до неправилното приложение на материалния закон, признавайки подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. Изтъкват се аргументи и относно несправедливост на наказанието, като се защитава тезата, че са налице предпоставките на чл.55 НК, тъй като съществуват многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Иска се от касационната инстанция да отмени въззивното решение и да се оправдае подсъдимия или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Алтернативно се иска изменение на решението и намаляване на наложеното наказание, което да се определи при условията на чл.55 НК.

В съдебно заседание пред касационната инстанция, защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба и направените в нея възражения и искания.

Подсъдимият С. отрича да е извършил грабежа.

Представителят на Върховна прокуратура оспорва касационната жалба. Не намира, че при проведеното разпознаване на подсъдимия, са допуснати нарушения на процесуалните правила, които опорочават следственото действие. Що се отнася до възраженията срещу свидетелската годност на пострадалата, то акцентира на факта, че защитата не е правила възражения срещу това в рамките на разпоредителното заседание, нито пред първия съд. А въззивната инстанция правилно не е счела за необходимо да поставя на изследване, направени въз основата на слухове, твърдения на подсъдимия, оспорващи възможността на свидетелката да депозира правдиви показания. Що се отнася до наказанието, представителят на държавното обвинение не намира, че същото е несправедливо завишено, като акцентира на множеството нанесени удари в областта на лицето и по тялото на пострадалата и младата ѝ възраст. Предлага решението да се остави в сила.

С последната си дума подсъдимият желае делото да се върне за ново разглеждане.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба на подсъдимия, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 32 от 15.06.2023г. постановена по НОХД № 403/2023г. по описа на ОС Стара Загора , подс. Г. С. С. е признат за виновен в това, че на 30.09.2022г. в [населено място] отнел чужди движими вещи на обща стойност 207лв. от владението на А. З. / 15 годишна/, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което на основание чл. 199, ал.1,т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1,б.“а“ и „б“ НК му е определено наказание от единадесет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Присъдил е в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

В резултат на депозирана жалба от подсъдимия е инициирана въззивна проверка на присъдата. С решение № 39 от 28.02.2025г постановено по ВНОХД №113/2024г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив, присъдата е изменена, като е намалено наложеното на подс.С. наказание на 8 години „лишаване от свобода“ и на основание чл.59, ал.2,вр. ал.1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан.

Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна.

Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК.

Преди да отговори на направените възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касационният съд трябва за пореден път да отбележи, че оплакванията за необоснованост на съдебния акт не са сред касационните основания. Доводите на касатора относно достоверност и достатъчност на доказателствата, както и тези, с които прави свой прочит на същите, за да обоснове различни фактически изводи, няма да се разгледат. Това се отнася до аргументите, с които се критикува волята на съда да кредитира показанията на св.К. И., св.Т., св. Т. и св.И.Р.. Мнението на защитата, че от разпитите им не се установява авторството на деянието, е плод на лична интерпретация, без да са посочени процесуални пороци при събирането и приобщаването им към доказателствената съвкупност, нито да се твърди, че същите са превратно интерпретирани. Това се отнася и до съжденията в касационната жалба защо подсъдимият не е бил задържан по- рано, както и констатацията, че след като отнетият телефон не е открит, това води до недоказаност на обвинението.

Защитата основно се противопоставя на решението на съда да се довери изцяло на показанията на пострадалата, като отправя упрек към липсата на експертна оценка на свидетелската й годност. Това оплакване би имало смисъл като възражение срещу процесуалната им законосъобразност, ако се мотивират твърдения за заболяване или психическо състояние на свидетелката, които биха създали съмнение в способността й да възприема обективно и правилно да пресъздава факти и те да са известни на съдебните инстанции. В касационната жалба защитата прави изявление, че е налице негодност на свидетелката да участва в наказателното производство поради наркотична зависимост. Подобни достоверни данни по делото не са известни, така че пред съдебните инстанции не е стоял въпросът за свидетелската годност на пострадалата. Не се констатира процесуален пропуск в решението на въззивния съд да отхвърли искането на защитата за назначаване на СПЕ, тъй като определението е надлежно мотивирано и се основава на решението на съда да не се довери на слухове, изнесени от подсъдимия. Въззивният съд е имал възможността лично да се увери в способността на свидетелката да даде показания, като очевидно разпитът ѝ не е оставил съмнения относно свидетелската ѝ годност.

От друга страна не могат да се споделят възраженията на касатора, че противоречивите показания на пострадалата не са били предмет на обсъждане от втория съд. На първо място такова съществено противоречие не е налице, а на следващо, прочитането на показания й се е наложило поради обясними с изтеклото време пропуски . Тези обстоятелства са били обсъдени от въззивния съд, за да се направи верния и аргументиран извод, че свидетелката добросъвестно пресъздава фактите, последователно депозира непроменени показания относно основни моменти от случилото се и е категорична относно факта, че подсъдимият е извършителят на грабежа.

Неоснователни са възраженията на защитата, че са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не са били спазени изискванията на чл.171 НПК при разпознаването на подсъдимия от пострадалата А. З. на ДП, което води до изключване на протокола за провеждането му от доказателствената съвкупност. Оплаквания в тази насока са били направени и пред въззивната инстанция, поради което доводите следва да се разгледат като такива срещу законосъобразното мотивиране на съдебното решение. Апелативната инстанция се е спряла много подробно и е отговорила аргументирано на възраженията срещу законосъобразността на проведеното следствено действие и мотивите й не търпят критика. Разпоредбата на чл.171 НПК изисква съпоставянето на лицето, което се разпознава със сходни, а не еднакви лица. И това е спазено при направеното разпознаване. Подсъдимият е съпоставен с лица със сходно телосложение, цвят на косите и очите, били са и с бради, като отличителен белег. Въззивната инстанция правилно е посочила, че не би могло да се изисква от разследващия да открие лица с една и съща дължина на брадите, като единствен признак за сходство между тях. Доколкото изискването, съпоставените да притежават този отличителен белег е изпълнено , не могат да се споделят оплакванията за допуснати пропуски. Не се откриват процесуални пороци при проведения разпит на пострадалата преди разпознаването, за да се приеме за основателно твърдението на защитата за изключване на писменото доказателствено средство, съставено при това действие по разследването от доказателствената съвкупност.

Може да се обобщи, че апелативният съд е извършил изключително прецизен доказателствен анализ на гласните и писмените доказателства, отговорил е на всички възражения на защитата и подсъдимия относно оспорените доказателствени източници, анализирал е в последователност възприетите от свидетелите факти преди, по време и след извършване на престъплението, логически са анализирани доказателствата свързани с местонахождението на отнетия от пострадалата телефон след деянието и разпореждането с него от страна на подсъдимия.

Въз основа на законосъобразно приобщени и вярно интерпретирани доказателства материалният закон е приложен правилно с ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия за извършване на престъпление по чл. 199, ал.1,т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1,б.“а“ и „б“ НК.

Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК.

Въпреки, че въззивната инстанция е счела, че справедливостта на наказанието изисква неговото намаляване и е изменила присъдата в тази част, защитата намира, че се дължи още по-съществено смекчаване отговорността на подсъдимия. Касационният съд не споделя това виждане и не може да приеме за основателно твърдението, че са налице предпоставките на чл.55 НК. Изброените в касационната жалба смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства ,като семейното му положение, ниската стойност на отнетите вещи, сравнително добрите характеристични данни, не са пренебрегнати от въззивния съд. Те са оценени обективно, без да им е предадена неоснователна тежест, като нито броят, нито съществеността им, са приети от съда за многобройни или изключителни. Не са игнорирани и отегчаващите отговорността обстоятелства, които разбираемо защитата не споменава в жалбата- многобройните осъждания на подсъдимия извън тези, определящи квалификацията като опасен рецидив, употребената сила по отношение на непълнолетно лице, обективирана с множество нанесени удари в областта на лицето, тялото, съчетани със запушване на устата ѝ. При извършената цялостна преценка на двете категории факти към отмерването на наказанието, справедливо въззивният съд е определил същото при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер между минимума и средния, предвиден в закона. По-голяма снизходителност не може да се очаква.

По така изложените съображения, настоящата инстанция счита, че касационната жалба на подсъдимия е неоснователна. Не се констатират нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, нито явна несправедливост на наказанието

Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39 от 28.02.2025г. постановено по ВНОХД №113/2024г. по описа на Апелативен съд- [населено място].

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: