Определяне на справедливо обезщетение от Прокуратурата за публична личност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е № 50212
София, 22.12.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря Валентина Илиева разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.дело №4488 по описа за 2021год.
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. М. В., представляван от адв. Л. А. – САК срещу въззивно решение № 260248 от 09.07.2021 г. постановено по в. гр. д. № 108/2021 г., по описа на ОС – София, втори въззивен състав, с което се отменя решение № 260030 от 18.09.2020 г., постановено по гр. д. № 142/2020 г. на Районен съд – гр. Сливница, в частта, с която е уважен предявеният от Л. М. В. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, пр. 3 и пр. 4 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 17 от 16.05.2018г. по н. о. х. д. № 405/2017г. на Окръжен съд – София, за размера над сумата 3000 лв. до сумата 12 000лв., ведно със законната лихва от 09.04.2019г. до окончателното й изплащане, като в тази част е постановено друго решение, с което е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от 3 000лв. до сумата от 12 000лв.
Решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Л. М. В. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 3 000лв., както и за сумата от 5 000лв.-представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от същото незаконно повдигнато обвинение не е обжалвано и е влязло в сила.
Касаторът Л. М. В. обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част с оплаквания, че определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен и в нарушение на принципа на справедливост, не е съобразено и повдигнатото обвинение срещу ищеца, който е бил публична личност. В касационната жалба са релевирани оплаквания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на решението в отхвърлителната част и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер от 12 000 лв., което смята за дължимо обезщетение за неимуществени вреди в справедлив размер.
Ответникът по касация Прокуратура на РБ е получил препис от касационната жалба и не е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК. В открито съдебно заседание прокурор Раева заявява становище, че касационната жалба е неоснователна и смята, че постановеното решение следва да се остави в сила.
Касационното обжалване е допуснато с определение №517 от 07.06.2022г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения правен въпрос, а именно- какво следва да се включва в понятието за справедливост и какви са критериите за определяне на справедлив размер по смисъла на чл.52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди по иска с пр. основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, поради твърдяното от касатора противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС и в посочените решения на ВКС в изложението.
По поставения въпрос съгласно задължителната съдебна практика, установена в ППВС № 4/23.12.1968г., т. 1 и установената практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, вр. с чл. 4 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, вкл. посочената от касатора в касационната жалба решение № 376/21.10.2015г. по гр.д. № 514/2012г. на IV г.о. на ВКС,, както и решение № 449/16.05.2013г. по гр.д. № 1393/2011г. на IV г.о. на ВКС, решение № 263 от 21.03.2017г. по гр.д. № 627/2016г. на IV г.о. на ВКС, решение № 70/29.03. 2016г. по гр.д. № 5257/2015г. на IV г.о. на ВКС, решение № 251/21.12.2015г. по гр.д. № 812/2015г. на III г.о. на ВКС и др., размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, което по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда, като например тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, вида и срока на мярката за неотклонение, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: възрастта и съдебното минало на ищеца, здравословното му състояние, степента на засягане на личния и социален живот от наказателното преследване.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
С постановление от 23.03.2017 г. по досъдебно производство № 14/2014 г. по описа на ОсЛС при СОП ищецът Л. М. В. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, пр. 3 и пр. 4 от НК за това, че на 20.09.2007год. в [населено място], в качеството му на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение-кмет на Община Сливница, с цел да набави за себе си облага/ да осигури отчитане на извършена цялостна рехабилитация на уличното осветление в общината, както и да осигури предимство на кандидатурата си за кмет в изборна кампания 2007г./ е превишил властта и правата си, предвидени в чл.44 от ЗМСМА и произтичащи от договор за безвъзмездна финансова помощ за пилотния проект за рехабилитация на общинското улично осветление, сключен на 05.07.2007год., като е сключил от името на Община Сливница договор с №142 с фирма „Д.-2001“ ООД, [населено място], представлявана от Х. В., управител, с предмет: строително-монтажни работи на обект „Текущ ремонт на улично осветление в [населено място], като част от проект „Рехабилитация на улично осветление на [населено място]/ тъй като в качеството на кмет не е имал правомощия да избира изпълнител и да сключва договор с изпълнител по проекта, а такива правомощия е имало министерство на икономиката и енергетиката/, като от деянието са настъпили значителни вредни последици за Община Сливница в размер на 125 521,92лв. и което обвинение по смисъла на чл.93, т.7 НК е за тежко престъпление. По отношение на него е взета мярка за неотклонение "подписка". На 03.07.2017г. е внесен обвинителен акт в Окръжен съд – София, въз основа на който е образувано н.о.х.д. № 405/2017г. и на 16.05.2018г. е постановена присъда, с която ищецът е признат за невинен по повдигнатото му обвинение и е отхвърлен предявения срещу него от Община Сливница граждански иск. На 13.03.2019 г. е постановено решение, с което САС е потвърдил изцяло оправдателната присъда и същата е влязла в сила на 09.04.2019 г.
Прието е, че от показанията на свидетелите М. и Т. се установява, че ищецът многократно споделял пред свидетелите притесненията си и страховете, че ще го вкарат в затвора. Като бивш кмет го познавали хората от цялата околия и след обвинението ищецът се затворил в себе си, бил замислен, чувствал вина пред децата си, станал изнервен и избухлив в резултат на преживения огромен стрес, като всеки път преживявал тежко явяването си по делата и се налагало посещение при лекар. Пренесъл се да живее на село с цел да избегне контактите си с хората. Бил потиснат, със сринато самочувствие. Бил подложен на негативни коментари и въпроси от страна на хората от града.
При установеното по делото от фактическа страна няма спор, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България, за присъждане на обезщетение за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди, настъпили в неговата емоционална и психическа сфера и които следва да са в пряка причинна връзка от воденото против него наказателно производство - по повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, пр. 3 и пр. 4 от НК и по което същия е оправдан с влязла в сила присъда на 09.04.2019 г. С оглед на посочената съдебна практика обезщетението за неимуществени вреди се определя освен според характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, продължителност и интензитет на страданията, възраст на увредения, общественото и социалното му положение, но и с оглед на личността на увредения, данните за предишни осъждания, начин на живот и обичайна среда, продължителност на наказателното производство, характерът и тежестта на престъплението по повдигнатото обвинение, също така дали е свързано с обществена длъжност, която е заемана и към която има завишени обществени изисквания, взета мярка за неотклонение и други мерки, дали отражение върху личния и професионален живот, разгласа и публичност, причиняване на здравословно увреждане.
Настоящия състав на съда, намира, че в случая присъденото обезщетение не е съобразено напълно с конкретните обстоятелства на случая и е занижено. При определяне на размера на обезщетението следва да бъдат отчетени, като обстоятелства от значение за определяне на по-голям размер на обезщетението, това, че ищецът е обвинен в тежко престъпление, във връзка със заеманата от него длъжност като кмет, производството срещу него се е развило на две съдебни инстанции, оправдан е с влязла в сила присъда, спрямо него е взета мярка за неотклонение парична гаранция, информацията за воденото срещу него наказателно производство се разпространила в малкия град, в който живее което е причинило стрес, страх, притеснения, ограничаване на контакти и промяна в начина на живот. Уронени били частта и достойнството му, чувствал се злепоставен, притеснявал се за доброто си име и авторитет, като се има в предвид, че обвинението срещу него било във връзка с неговата дейност на кмет на населеното място, в което живее той и децата му. Незаконното обвинение в извършване на престъпление на длъжностни лица към които обществените изисквания са завишени, имат по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, както е и в случая след като ищецът е бил зам. кмет и кмет на населеното място и се е ползвал с популярност, авторитет, не е бил осъждан. Всички тези обстоятелства обосновават определянето на по-голям от присъдения размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед на изложеното настоящият състав на съда, намира, че с оглед на критериите на чл.4 ЗОДОВ, чл.52 ЗЗД, конкретните обстоятелства на случая и ангажираните доказателства, обществено-икономическите условия в страната, за обезщетяване на процесните неимуществени вреди справедливият размер на обезщетението възлиза на 7000лв. Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото, както и съобразяване на посочената съдебна практика на ВКС в аналогични случаи. В останалата част до размера 12 000лв. претенцията е завишена и не се обосновават вреди които да обосноват по-високо обезщетение, още повече, да са в претендирания от ищеца размер.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора ищец по исковата молба основание за неправилност на въззивното решение. С оглед на което и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение следва да се отмени в отхвърлителната част за сумата над 3000лв. до 7000лв. и в тази част искът следва да се уважи. Следва да се остави в сила отхвърлителното решение за разликата над 7 000лв. до претендирания размер на обезщетението от 12 000лв.
При този изход на делото се дължат разноски на касатора за държавната такса по делото, но искане за присъждането им не е направено. При направено искане от адв. А., осъществила безплатна правна помощ на касатора по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата с оглед на приложения към касационната жалба договор за правна защита и съдействие, следва да бъде определено възнаграждение, съобразно редакцията на чл.9, ал.2 от Наредба №1/2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към изготвяне на касационната жалба с основания за допускане на касационно обжалване, без процесуално представителство/ след като такова не е осъществено по делото/ и с оглед на уважената част от иска и в размер на 267лв.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №260248 от 09.07.2021г., постановено по в.гр.д.№108/2021г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 260030 от 18.09.2020 г., постановено по гр. д. № 142/2020 г. на Районен съд – [населено място], в частта за уважаване на предявения от Л. М. В. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата над 3000лв. до 7 000лв. и в тази част искът е отхвърлен, вместо което постановява:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес София, [улица] да заплати на Л. М. В., с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] сумата от още 4 000лв./четири хиляди лева/, представляваща разлика над сумата от 3 000лв. до сумата от 7000лв. по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.04.2019год. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана отхвърлителна част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат Л. А. А., САК, с адрес: [населено място], ................. на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 267лв.-възнаграждение за касационното производство.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: