Относителна недействителност на ДМС при несъстоятелност

Текстът на акта

Ключови фрази

Отменителни искове * списък на приети вземания * относителна недействителност

16

РЕШЕНИЕ

№ 283/08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ Търговско отделение, Четвърти състав, в открито заседание на десети юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 2274 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на „Билиив” ЕООД срещу решение № 246/12.04.2024 г. , постановено по в. т. д. № 861/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 6 с-в, с което е потвърдено решение № 26/11.07.2023 г., постановено по т. д. № 4/2021 г. по описа на Окръжен съд-Видин, с което са отхвърлени предявените от „Билиив” ЕООД срещу „Ромекс Инс” ЕООД (н) и П. Д. Т. обективно съединени под евентуалност констутивни искове с правно основание чл. 647, ал.1, т. 1 ТЗ (главния иск) и чл. 647, ал. 1, т. 3 и т. 6 ТЗ (евентуалните искове) за обявяване на относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на определеното допълнително материално стимулиране (ДМС) на П. Д. Т. в размер на сумата от 788000 лв. - със заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от управителя на „Ромекс Инс”ЕООД.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е постановено в противоречие с материалния закон – неправилно апелативният съд е достигнал до правното съждение, че заповедта на органа на работодателска власт, с която е определено процесното ДМС, не представлява акт на самостоятелно имуществено разпореждане по смисъла на чл. 647 ТЗ, което да подлежи на самостоятелно оспорване с искове за попълване на масата по несъстоятелността. В този смисъл твърди, че този акт представлява едностранна правна сделка съгласно чл. 44 ЗЗД, във вр. с чл. 13 НСОРЗ, поради което тя разкрива правните последици на самостоятелен акт на имуществено разпореждане. Счита за незаконосъобразен и правния извод на решаващия съд, че процесната заповед на органа на работодателска власт не създава риск от увреждане на масата по несъстоятелността, тъй като определеното ДМС не било реално изплатено до откриване на производството по несъстоятелността. Поддържа, че с предявените отменителни искове се е целяло да се обявят за относително недействителни (непротивопоставими) по отношение на кредиторите на масата по несъстоятелността на действия и сделки, с които се задължава масата на несъстоятелността (в конкретния случай пасивите се увеличавали със сумата от 788000 лв.). Твърди, че апелативният съд е обосновал незаконосъобразното правно становище, че редът за защита на кредиторите на несъстоятелността - относно пораждането и съществуването на процесното вземане, не е чрез предявяване на отменителен иск по чл. 647, ал. 1 ТЗ, а в производството, образувано по установителен иск по чл. 694 ТЗ. В този смисъл, счита, че целта на настоящото исково производство е да се установи дали от длъжника е извършено релевантното увреждащо действие и обявяването му за относително недействително, като за уважаването на отменителния иск не е необходимо да се установи, че оспореното притезание съществува, каквато била целта на производството по чл. 692 и сл. ТЗ – дори и оспореното с отменителния иск действие или сделка да са породили субективни права и насрещни на тях правни задължения, те биха могли да са възникнали единствено с цел увреждане на останалите кредитори, за разкриването на което обстоятелство са предявени отменителните искове по чл. 647, ал. 1 ТЗ.

Ответникът по касационната жалба – „Ромекс Инс” ЕООД (н.), е подал в законоустановения срок писмен отговор, с който я оспорва, без да излага конкретни правни съображения за нейната неоснователност.

Ответникът по касационната жалба П. Д. Т. е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който поддържа правен довод за недопустимост на предявените под евентуалност конститутивни искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 6 ТЗ – поради липса на правен интерес, тъй като оспореното вземане било включено в списъка за неприети вземания в производството по несъстоятелност. Счита, че както този факт, така и обстоятелството, че процесното парично вземане, представляващо едностранно определено от работодателя – несъстоятелния длъжник, допълнително материално стимулиране, не е заплатено, обуславят неоснователността на исковете, предмет на настоящото съдебно производство. Счита за законосъобразно правното съждение на въззивния съд, че процесното ДМС не представлява акт на самостоятелно имуществено разпореждане, поради което то не може да бъде оспорвано с отменителните искове по чл. 647, ал. 1 ТЗ, а тези спорове би следвало да се разрешат в производството по чл. 694 ТЗ. От друга страна, вземането на ищеца, на което той основава своята активна материална легитимация като кредитор на несъстоятелния търговец, е било погасено чрез плащане от трети лица, поради което той вече не притежава защитимо субективно право.

Синдикът на несъстоятелния търговец, който е конституиран на основание чл. 649, ал. 3, изр. 1 ТЗ, като съищец, не се явява в проведеното пред ВКС на 10.06.2025 г. о. с. з. и не изразява становище относно основателността на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с решение № 47/15.01.2018 г. по т. д. № 1/2017 г. по описа на Окръжен съд-Видин на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ съдът е обявил неплатежоспособността на ответното дружество, с начална дата 30.06.2016 г., открил е производство по несъстоятелност срещу него, наложил е запор и възбрана върху имуществото му, прекратил е неговата дейност, обявил го е в несъстоятелност и е спрял производството при предпоставките на чл. 632, ал. 1-4 ТЗ. С влязло в сила решение № 832/10.04.2019 г., постановено по в. т. д. № 2724/2018 г. по описа на Апелативен съд-София, началната дата на неплатежоспособността на длъжника е изменена, считано от 01.07.2015 г. Ищцовото дружество е предявило вземането си в производството по несъстоятелност с молба с вх. № 260008/18.08.2020 г., което е било прието под № 4 в Списъка на приетите вземания на кредиторите по чл. 686, ал. 1 ТЗ. С молба вх. № 547/19.02.2018 г. П. Т. е предявил парично вземане в производството по несъстоятелност срещу „Ромекс Инс” ЕООД – в размер на сумата от 788000 лв., представляващо начислено ДМС за постигнати резултати (по съществуващо трудово правоотношение), определено със заповед № 2/19.12.2016 г. на управителя на „Ромекс Инс” ЕООД. Това предявено парично вземане не е прието от съда по несъстоятелността, като е включено в Списъка с неприети вземания - към момента на устните състезания пред въззивната инстанция оспореното с исковете по чл. 647, ал. 1 ТЗ притезание не е установено със съдебно решение по предявен от кредитора положителен установителен иск с правно основание чл. 694 ТЗ.

Апелативният съд е счел, че процесното ДМС е било определено заради успешното участие в групите по „Функционално-стойностен анализ” към трудовите възнаграждения за м. 11.2016 г. – с релевантната заповед на органа на работодателска власт било разпоредено на група служители да се начисли ДМС към работните заплати. Изяснил е, че приетото вземане, на което ищецът основа своята активна материална легитимация като кредитор в настоящия исков процес, произтича от цедирано вземане по договор за заем № 297/20.12.2010 г., четири анекси към него и споразумение № 1/10.05.2014г. между „Си финанс груп” ООД като кредитор и „Балканкар-Мизия-Бг” ЕООД като заемател и „Ромекс Инс” ЕООД като поръчител. Пораждането и съществуването на това парично вземане било установено с влязло в сила решение от 10.03.2016 г. по арб. д. № 15/2015 г. на арбитражен съд при Българска бизнес асоциация-гр. П.. С договора за цесия от 23.07.2020 г. „Билиив” ЕООД е придобило част от това парично вземане в размер на 10000 лв. (главница), като с последващ договор за цесия от 18.03.2021 г. „Си финанс груп” ООД е прехвърлило на ищеца в настоящото исково производство друга част от същото вземане в размер на сумата от 100000 лв. В процеса на доказване било установено обстоятелството, че приетото вземане на ищеца - в производството по несъстоятелност на търговеца, в размер на сумата от 10000 лв. е било изцяло погасено от трети на настоящото исково производство лица – с две плащания на 02.03.2021 г.

Въз основа на така приетите за установени правнорелевантни обстоятелства въззивният съд е обосновал правното съждение, че включеното в одобрения Списък на приетите вземания парично притезание на ищеца (по реда на чл. 693 ТЗ) обуславя както качеството на „Билиив” ЕООД като кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на длъжника, така и правния му интерес да иска попълване на масата на несъстоятелността чрез предявяване на исковете по чл. 647 ТЗ. Изяснил е, че по исковете за попълване на масата на несъстоятелността съдът винаги изхожда от предпоставянето, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти, доколкото предмет на самото производство не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да бъде обявена за относително недействителна сделка или действие, с които длъжникът го уврежда. Съдът би могъл да приеме, че твърдяното с исковата молба вземане не съществува, единствено ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо, какъвто не е настоящият случай. В този смисъл, апелативният съд е приел за ирелевантно обстоятелството дали реално ищецът е придобил процесното вземане въз основа на действителен договор за цесия, както поддържат ответниците, респ. дали след предявяването на вземането в нарушение на правилата на чл. 646, ал. 1, т. 1 ТЗ и чл. 637, ал. 1 и сл. ТЗ е налице погасяване (доброволно, от трето лице или посредством способите на принудителното изпълнение) на процесното парично притезание и дали това плащане е противопоставимо по отношение на останалите кредитори на несъстоятелността. Решаването на всички тези спорове евентуално би имало релевантно значение по исковете с правно основание чл. 694 ТЗ.

От друга страна, счел е, че, предявявайки настоящия иск за попълване на масата на несъстоятелността, ищецът действа не само в собствен интерес, но и в интерес изобщо на всички останали кредитори на несъстоятелния длъжник, като целта на настоящото исково производство е обратно да се върне в масата на несъстоятелността имуществото, с което длъжникът се е разпоредил, увреждайки тази маса. За да подкрепи своите правни доводи, апелативният съд се е позовал на разясненията в решение по т. д. № 56/01.08.2018 г. по т. д. № 1538/2017 г., на ВКС, ТК, I т. о., съгласно които отменителните искове по чл. 647 ТЗ представляват средство за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелните длъжници на определени правни действия и сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, които увреждат тези кредитори при наличие на съответните специфични за отделните фактически състави материални предпоставки. Като обща своя характеристика обаче тези фактически състави включват имуществено увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното съдържание като пряка последица от разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника с негово имущество или създаване на опасност от такова увреждане. В решение по т. д. № 135/2009 г., II т. о. на ВКС и решение по т. д. № 1388/2014 г., I т. о. на ВКС било прието, че, за да бъдат относително недействителни, действията и сделките трябва да изхождат от длъжника, т.е. той доброволно да е предприел действия по погасяване на задължения и сключване на сделки.

Съобразно тези принципни правни съображения въззивният съд е счел, че в конкретния случай твърдяното увреждащо действие, с което въз основа на заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от управителя на „Ромекс Инс” ЕООД, на ответника в настоящото исково производство П. Т. е определено ДМС в размер на 788000 лв., не представлява акт на самостоятелно имуществено разпореждане по смисъл на чл. 647 ТЗ - сделка или друго определено правно разпореждане с имуществени права от масата на несъстоятелността, което да подлежи на самостоятелно оспорване чрез исковете за попълване на масата на несъстоятелността. Приел е, че определянето на ДМС е извършено по повод на съществуващо между страните трудово правоотношение за положени от ищеца добри трудови резултати, поради което то не притежава характера на самостоятелно имуществено разпореждане по смисъла на чл. 647 ТЗ, което да бъде оспорено отделно и самостоятелно от трудовото правоотношение - във връзка с трудовите задължения, за точното изпълнение на които то е било начислено.

От друга страна, липсвало и риск от увреждане на масата на несъстоятелността с оглед на безспорно установеното от приетата ССЕ, че начислените в полза на ответника П. Т. и други посочени в същата заповед лица ДМС не е било изплатено до откриването на производството по несъстоятелността, а след тази дата плащания, ако бъдат извършени от несъстоятелния длъжник, ще бъдат недействителни и непротивопоставими на останалите кредитори като извършени след датата на решението не по установения в производството ред. Поради тези правни съображения е счел за ирелевантно в отношенията между длъжника „Ромекс Инс” ЕООД (н.) и П. Т. обстоятелството за свързаност между тях по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ТР, във вр. с чл. 647, ал. 1, т. 1 и т. 6 ТЗ, изразяващо се в отношения между работодател и работник - начисляването на ДМС е във връзка със съществуващо между тях трудово правоотношение, а не представлява правопораждащ или правопогасяващ юридически факт със самостоятелно значение, който да е подлежащ на оспорване по настоящия исков ред.

Позовавайки се на решение № 847/2010 г. по гр. д. № 1558/2009 г. на ВКС, IV г. о., въззивният съд е достигнал до правния извод, че целевите награди и премиите са с предназначение да стимулират трудовото участие и да наградят показания висок резултат, поради което те не представляват допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер – следователно, преценката дали това възнаграждение е правилно начислено, била ограничена до обстоятелството дали е налице основание за начисляването му с оглед на обстоятелството, че ответникът Т. и другите удостоверени в заповедта служители на „Ромекс Инс” ЕООД (н.) действително са полагали интелектуалния труд, предоставили са на работодателя своя опит и интелектуални и технически умения (ноу-хау). Приел е, че редът за защита на кредитора „Билиив” ЕООД, както и на всички останали кредитори на „Ромекс Инс”ЕООД (н.) бил чрез оспорване на вземането на П. Т. в производството по несъстоятелност на длъжника „Ромекс Инс” ЕООД, респ. по иска с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ – относно съществуването или несъществуването на оспореното вземане на кредитора П. Т., която процесуална възможност била осъществена.

Счел е, че съобразно изхода на спора по иска с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ съдът ще се признае или отрече съществуването на вземането в този размер и като последица ще се изясни дали на титуляра на вземането ще бъде отречена възможността да участва в разпределението на осребреното имущество на длъжника – по този начин интересите на ищеца, както и на останалите кредитори на несъстоятелността ще бъдат обезпечени. Предявявайки настоящия иск, ищецът се опитвал да заобиколи реда за оспорване на съществуването на вземането (арг. чл. 690 и сл. ТЗ), респ. за предявяване на специалния установителен иск по чл. 694 ТЗ – целял е да се възползва от по-облекчения ред за защита чрез предявяването на иска за попълването на масата на несъстоятелността, при който предметът на доказване за успешното провеждане на иска е ограничен само до няколко точно определени материалноправни предпоставки.

Въз основа на така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи апелативният съд е обосновал своето правно съждение, че предявените от „Билиив” ЕООД срещу „Ромекс Инс” ЕООД (н.) и П. Д. Т. искове с правно основание чл. 647, ал. 1 ТЗ (главен и евентуални, предявени в тяхната поредност по чл. 647, ал. 1, т. 1, т. 3 и 6 ТЗ – за обявяване за относително недействителна по отношение на ищеца и на всички кредитори в несъстоятелността на заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от управителя на „Ромекс Инс” ЕООД, в частта, в която е определено допълнително материално стимулиране на П. Д. Т. в размер на сумата от 788000 лв.) се явяват неоснователни, поради което – при съвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение е изцяло потвърдено.

С определение № 1014/31.03.2025 по т. д. № 2274/2024 г. на ВКС, IІ т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК , по следните два материалноправни въпроси: 1. „Може ли едностранното определяне на допълнително материално стимулиране на работник/служител за постигнати резултати от положения от него труд да бъде акт на самостоятелно имуществено разпореждане и в случай че то е такъв акт, с него би ли се увредила масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, вкл. и когато то не е действително изплатено?” и 2. „Основателността на предявен отменителен иск по чл. 647, ал. 1 ТЗ за обявяване на относителна недействителност на увреждащи масата на несъстоятелността действия или сделки, от които възникват вземания на кредитори на масата на несъстоятелността, обуславя ли се от установяването или отричането със сила на пресъдено нещо на тези притезания в исковото производство по чл. 694 ТЗ?”.

Правен отговор на първия материалноправен въпрос е даден в решение № 176/10.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3658/2017 г., III г. о.; решение № 100 от 8.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4564/2019 г., IV г. о. и решение № 235/28.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1684/2024 г., III г. о., в които е разяснено, че в отлика от допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер по смисъла на чл. 15 НСОРЗ (вкл. по чл. 11 НСОРЗ – за по-висока професионална квалификация, когато работник или служител притежава образователна и научна степен „доктор” или научна степен „доктор на науките”, и по чл. 12 НСОРЗ – за придобит трудов стаж и професионален опит) премиалното възнаграждение (средствата за допълнително материално стимулиране, целева награда бонус) за постигнати резултати – индивидуални или общи, макар и да са включени в заплатата над основното трудово възнаграждение, те не са с постоянен характер (по арг. от чл. 13, ал. 1, т. 4 НСОРЗ ). То се дължи само доколкото работодателят е определил условията и размера, в който ще се плаща. В този смисъл, съдът не може да контролира преценката на работодателя да включи или не, и евентуално в какъв размер, определено допълнително възнаграждение, което не е постоянен елемент от трудовото възнаграждение. С такива правомощия съдът разполага само когато плащането е уговорено като постоянен елемент от трудовото възнаграждение и определянето на размера зависи от количеството и качеството на вложения труд, но не от приемането и изпълнението на определени политики и задачи от работодателя. След като в правомощията на работодателя е да реши предоставянето на съответното допълнително възнаграждение ( чл. 13 НСОРЗ ), както и да определи неговия размер, това решение е в пределите на договорната свобода и не противоречи нито на закона, нито на принципите за възмездност на труда. Това е негово суверенно (автономно) решение, което се включва в кръга на работодателската целесъобразност и представлява част от управленската функция на трудовия процес, поради което то не подлежи на съдебен контрол.

Нормативната цел на допълнителното материално стимулиране е насочена към стимулиране на работника и служителя да изпълнява добросъвестно своите трудови задължения и да допринася за постигане на начертаните от работодателя политики и цели (съобразно неговия предмет на дейност) – чрез постигане на висок трудов резултат при изпълнение на възложените на работника и служителя трудови функции. Съгласно правната норма, уредена в чл. 13, ал. 1 НСОРЗ , допълнителните трудови възнаграждения, вкл. и тези с премиален характер могат да бъдат както уговаряни с колективен трудов договор и/или с индивидуален трудов договор, така и да бъдат установявани едностранно от органа на работодателска власт с вътрешни правила за работната заплата - текущо, за година или за друг период. Следователно, законодателят е предвидил правната възможност работодателят както едностранно, така и по съгласие със служителя/работника да определя правила за допълнителни трудови възнаграждения при постигане на определени трудови резултати. Съобразно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 КТ работодателят не може едностранно да променя съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона. В този смисъл, и когато работодателят – без това да е уговорено в колективен и/или индивидуален трудов договор, определи ДМС за постигнати трудови резултати, това негово едностранно волеизявление е израз на упражняване на неговите субективни права по породено трудово правоотношение, което притежава възмезден характер – да награди работника или служителя за своя принос към заложените от работодателя политики, задачи и резултати (при изпълнение на неговите трудови задължения). Това валидно едностранно волеизявление, осъществено при действие и във връзка със съществуващото трудово правоотношение, представлява по своето правно естество действителен юридически факт, който е годен да породи целените от него правни последици – да възмезди материално работника или служителя за постигнатия от него трудов резултат (текущо, за година или за друг период – арг. чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ). По същество в този смисъл са и мотивите в решение № 68/7.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 68/2024 г., I т. о., с които се обосновава правната възможност работодателят едностранно да определя основанието и размера на допълнително материално стимулиране - „Съгласно чл. 13, ал. 1… НСОРЗ , освен с колективния трудов договор … и вътрешните правила за работната заплата /ВПРЗ/ допълнителни трудови възнаграждения могат да бъдат определяни и с индивидуален трудов договор: за постигнати резултати - текущо, за година или друг период / чл. 13, ал. 1, т. 1 / и „други” / чл. 13, ал. 1, т. 4 /, т.е. основанията им не са лимитирани от закона и са в изключителна дискреция на работодателя… Няма императивно правило, като вътрешен акт на работодателя по чл. 37 КТ, ВПРЗ да изчерпват възможните основания за възмездяване по трудово правоотношение, вкл. основанията за допълнително материално стимулиране…”. Следователно, едностранно определеното от работодателя допълнително трудово възнаграждение без постоянен характер, вкл. и ДМС поражда правно задължение за работодателя и той не би могъл надлежно да откаже да го заплати. В този смисъл, то представлява акт на самостоятелно имуществено разпореждане, което по своето правно естество е възмездно – насочено е да възнагради материално работника или служителя за постигнати от него конкретни трудови резултати при престиране на своята трудова сила по съществуващо трудово правоотношение, като е годно да накърни (да увреди) масата на несъстоятелността (то увеличава пасива в патримониума на работодателя-несъстоятелен длъжник), дори и да не е било действително изплатено. Валидно породеното парично задължение намалява длъжниковия имуществен комплекс, който служи за общо обезпечение на кредиторите – арг. чл. 133 ЗЗД, респ. би увредила масата на несъстоятелността, която служи за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания – чл. 616, ал. 1 ТЗ. Както е изяснено в решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 407/29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 93/28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г. на ВКС, II т. о., посочени от касатора в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.

Правен отговор на втория материалноправен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване на въззивното решение при специалната процесуална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е даден в решение № 67/18.08.2020 г. по т. д. № 465/2019 г. на ВКС, II т. о., в което е разяснено, че исковете по чл. 647 ТЗ са конститутивни, като чрез тях се търси съдебна защита на преобразуващи субективни права. С уважаването им не се установява абсолютна, с действие по отношение на всички и изначална нищожност на оспорената сделки и/или действия, а се предизвиква правна промяна, изразяваща се в обявяване от съда на относителната недействителност (непротивопоставимост) на разпоредителната сделка или действие, спрямо посочени в разпоредбата на чл. 649, ал. 5 ТЗ лица - синдика, длъжника и всички кредитори в производството по несъстоятелност (включително кредитори с прието по смисъла на чл. 693 ТЗ вземане, както и кредитори с предявени в сроковете по ТЗ, но оспорени вземания, за които се разглеждат искове по чл. 637 ТЗ или са предявени искове по чл. 694 ТЗ , като е без значение дали предявяването на вземанията е преди или след влизане в сила на решението по чл. 647 ТЗ ). Тъй като обявяването на относителна недействителност предполага наличие на валидна правна сделка, която поражда желаните и целени правни последици между страните, които са я сключили, но по силата на закона тази сделка няма действие спрямо посочените по-горе правни субекти, с влизане в сила на решението, с което иск по чл. 647 от ТЗ е уважен, със сила на пресъдено нещо (с очертаните разширени субективни предели) е установено и че сделката е породила правни последици между сключилите я страни. С оглед изложеното валидността на обявената за относително недействителна сделка не може да бъде оспорена от страните в последващо производство по чл. 694 ТЗ (в което участват лица, спрямо които силата на пресъдено нещо на уважен иск по чл. 647 ТЗ разпростира действието си) и не може да бъде преценявана от съда.

В служебно известното на настоящия съдебен състав решение № 50044/27.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 470/2022 г., II т. о. е прието, че целта на успешното предявяване на иска по чл. 647 ТЗ е да се попълни масата на несъстоятелността с имуществото на длъжника, като разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ предвижда легитимираните да предявят този иск лица - синдикът, а при негово бездействие всеки кредитор на несъстоятелността и срока за предявяването му - в едногодишен (сега двугодишен) срок от откриване на производството. В тази разпоредба не се съдържа изискване при бездействие на синдика легитимираните да предявят иска кредитори на несъстоятелността да са кредитори с „приети” по смисъла на чл. 693 ТЗ вземания. Това обстоятелство ясно разкрива волята на законодателя при бездействие на синдика да се даде възможност на всеки един кредитор - нов или стар, предявил вземанията си в предвидените в закона срокове (ако е стар кредитор), да предприеме действия в срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ по предявяване на исковете, посочени в тази разпоредба и то независимо, че вземанията са все още спорни. Следователно, тази възможност не е и не може да бъде предопределена от извършването на каквито и да е било действия/бездействия от страна на длъжника, респ. на други кредитори или синдика, тъй като възприемането на противното би довело до правно нетърпимия резултат, чрез неоснователни оспорвания по чл. 690 ТЗ на всяко едно от предявените вземания, респ. чрез предявяване на искове по чл. 694 ТЗ по отношение на тези вземания или чрез неоснователното им включване в списъка на неприетите вземания, принципно да се изключи възможността да се преодолее бездействието на синдика по попълване на масата на несъстоятелността, чрез предявяване на исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ в преклузивния законов срок. В съответствие с изложеното е и практиката на ВКС относно липсата на преюдициалност между предявен иск по чл. 647 ТЗ , от една страна, и иск по чл. 694 ТЗ , за установяване/оспорване качеството кредитор на ищеца, респ. на качеството на кредитор на страна в увреждащата масата на несъстоятелността сделка или действие по иска по чл. 647 ТЗ , от друга. Целта на втората хипотеза на чл. 649, ал. 1 ТЗ е да бъдат защитени интересите на кредиторите при неоправдано бездействие на синдика. Според разпоредбата на чл. 649, ал. 3, изр. 1 ТЗ , когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец, тъй като в тази хипотеза кредиторът има съвместна процесуална легитимация със синдика. Синдикът защитава общия интерес на участниците в производството и има задължение да издирва и попълва масата на несъстоятелността. Поради специфичните цели на отменителните искове (насочени към попълване на масата на несъстоятелността с цел универсално удовлетворяване на кредиторите) и предвид процесуалното качество на синдика като субституент, вкл. конституирането му като съищец на основание чл. 649, ал. 3, изр. 1 ТЗ се налага извод, че не е налице отношения на преюдициалност между исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ , във вр. с чл. 647 ТЗ и иск за установяване на не/съществуване на прието или неприето вземане по чл. 694 ТЗ . Самостоятелната активна легитимация на синдика по иска и участието му като съищец в производството по чл. 649, ал. 1 ТЗ гарантира провеждане на производството и защитата на всички кредитори на несъстоятелността и в случаите, в които кредиторът-ищец, предявил вземанията си, впоследствие не установи качеството си на кредитор. Материалноправното действие на уважения отменителния иск по чл. 647 ТЗ е относителен – недействителността на оспореното разпореждане или действие е по отношение на кредиторите на несъстоятелността, като спрямо страните по сделката и техните правоприемници тя е действителна, поради което изходът на спора по иска по чл. 647, ал. 1 ТЗ е без значение за правната легитимация на предявилия иск с правно основание чл. 694 ТЗ ищец - ответник по отменителния иск по чл. 647 ТЗ .

Въззивното решение е постановено в противоречие с разясненията в отговора на двата материалноправни въпроса, по които въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, поради което то следва да бъде отменено.

Както предметът, така и целта на исковете по чл. 647 ТЗ и по чл. 694 ТЗ е различен, поради което несъответен на материалния закон се явява правният извод на въззивния съд, че процесуалният способ за защита на кредитора „Билиив” ЕООД, както и на всички останали кредитори на „Ромекс Инс”ЕООД (н.) е да се оспори вземането на П. Т. в производството по несъстоятелност на длъжника „Ромекс Инс” ЕООД, респ. чрез иска с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ – относно съществуването или несъществуването на оспореното вземане на кредитора П. Т., която процесуална възможност била осъществена. Както бе изяснено, при уважаване на отменителен иск по чл. 647, ал. 1 ТЗ със сила на пресъдено нещо по отношение на синдика, длъжника и кредиторите на несъстоятелността ще бъде установено и че оспорената сделката е породила правни последици между сключилите я страни, поради което валидността на обявената за относително недействителна сделка не може да бъде оспорена от страните в последващо производство по чл. 694 ТЗ .

Съобразно правния отговор на първия материалноправен въпрос незаконосъобразен е правният извод на апелативния съд, че определянето от работодателя на допълнително материално стимулиране на работник или служител по трудово правоотношение за постигнат трудов резултат не представлява акт на самостоятелно имуществено разпореждане по смисъла на чл. 647 ТЗ – сделка или друго правно действие с имуществени права от масата на несъстоятелността, поради което то не подлежало на самостоятелно оспорване чрез уредените в чл. 647, ал. 1 ТЗ отменителни искове – за попълване на масата на несъстоятелността. Неправилно се явява и правното съждение на въззивния съд, че определянето на това ДМС не създава риск за увреждане на масата на несъстоятелността, тъй като то не е било действително заплатено до откриване на производството по несъстоятелността. Както бе изяснено, увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права или с който биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Определянето на допълнително материално стимулиране, което възлиза на изключително висок размер – 788000 лв., за положен труд по трудово правоотношение, чието действие е продължило един месец, е годно да накърни (да увреди) масата на несъстоятелността – с него се увеличава пасива в патримониума на работодателя-несъстоятелен длъжник, респ. това правно задължение, дори и да не е изпълнено, намалява имуществения комплекс на длъжника, който служи за общо обезпечение на кредиторите – арг. чл. 133 ЗЗД, респ. уврежда масата на несъстоятелността, която служи за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания – чл. 616, ал. 1 ТЗ.

По основателността на предявените под евентуалност отменителни искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 6 ТЗ.

Между страните в настоящото исково производство липсва спор относно възникналите правнорелевантни факти, като те са установяват и от събраните по делото доказателства: 1) въз основа на молба от 09.01.2017 г. по чл. 625 ТЗ с решение № 47/15.01.2018 г., постановено по т. д. № 1/2017 г. по описа на Окръжен съд-Видин на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на дружеството с начална дата 30.06.2016 г., открито е производство по несъстоятелност срещу него, наложен е запор и възбрана върху имуществото му, прекратена е дейността на дружеството, „Ромекс Инс” ЕООД, обявен е в несъстоятелност и производството е спряно при предпоставките на чл. 632, ал. 1-4 ТЗ; 2) с решение № 832/10.04.2019 г., постановено по в. т. д. № 2724/2018 г. по описа на Апелативен съд-София, е изменена началната дата на неплатежоспособността на длъжника на 01.07.2015 г., а в останалата част обжалваното решение за откриване на производство по несъстоятелност било потвърдено, като това решение не е било допуснато до касационно обжалване с определение № 652/15.11.2019 г., постановено по т. д. № 2088/2019 г. по описа на ВКС, II т. о. и е влязло в сила на 15.11.2019 г.; 3) ищцовото дружество е предявило вземането си в производството по несъстоятелност, като то е било прието под № 4 в списъка на приетите предявени вземания на кредиторите по чл. 686, ал. 1 ТЗ (с основание „По договор за заем № 297/20.12.2010г. и анекси към него 1, 2, 3, 4 и споразумение №1/10.05.2014г. между „Си финанс груп” ООД като кредитор и „Балканкар-Мизия-Бг” ЕООД като заемател и „Ромекс Инс”ЕООД като поръчител), като това парично притезание е присъдено на праводателя на ищеца с решение от 10.03.2016 г. по арб. д. № 15/2015 г. на Арбитражен съд при Българска бизнес асоциация-гр. П.; 4) П. Т. е предявил процесното вземане в размер на 788000 лв. в производството по несъстоятелност срещу „Ромекс Инс” ЕООД – това вземане не е прието от съда по несъстоятелността, като е включено в списъка с неприети вземания (към момента на устните състезания пред въззивната инстанция вземането за ДМС в размер на 788000 лв. не е установено със съдебно решение по предявен от кредитора положителен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2 ТЗ); 5) П. Т. е работил в ответното дружество по трудово правоотношение за периода от 19.10.2016 г. до 18.11.2016 г., т.е. един месец, на длъжността „Инженер конструктор”; 6) със заповед № 2/19.12.2016 г. на управителя на „Ромекс Инс”ЕООД (във връзка с успешното участие в групите по „Функционално-стойностен анализ” – ФСА) към заплатите за м. 11.2016 г. е разпоредено на група служители да се начисли ДМС към работните заплати, като за ответника П. Т. то възлиза на сумата от 788000 лв.; 7) с договор за цесия от 23.07.2020 г. „Билиив”ЕООД е придобило част от горното вземане в размер на 10000 лв. – главница; 8) с последващ договор за цесия от 18.03.2021 г. „Си финанс груп” ООД е прехвърлило на „Билиив” ЕООД друга част от същото вземане в размер на сумата от 100000 лв.; 9) определеното ДМС от работодателя в полза на П. Т. не е изплатено, като разликата в размера на начисленото ДМС (788000 лв.) със заповед № 2/19.12.2016 г. и посочената в молбата, с която П. Т. е предявил вземането си в размер от 713869,17 лв., е вследствие на приспаднати осигуровки за ДОО и здравни осигуровки за сметка на лицето, както и ДДФЛ в размер на 79318,80 лв. и 10) вземането на „Билиив” ЕООД (в размер на 10000 лв.), с което ищецът е включен в списъка на кредиторите на „Ромекс Инс”ЕООД с приети вземания в производството по несъстоятелност, е изплатено на кредитора с две плащания от трети лица (9700 лв. - на 02.03.2021 г. и 300 лв. – на 02.03.2021 г.).

Заповедта на работодателя от 19.12.2016 г., с която на П. Т. е определено процесното ДМС в размер на 788000 лв., е издадена преди да е подадена на 09.01.2017 г. молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя-несъстоятелен търговец, поради което е установена в процеса на доказване първата материална предпоставка, уредена в чл. 647, ал. 1 ТЗ, и обуславяща пораждането на потестативното право за обявяване на този акт на имуществено разпореждане за относително недействителен (непротивопоставим) по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността.

Както бе изяснено при отговора на първия материалноправен въпрос, по който е допуснато въззивното решение до касационно обжалване, по своето правно естество този акт на имуществено разпореждане представлява възмездно едностранно волеизявление – неговата цел е да възнагради материално работника или служителя за постигнати от него конкретни трудови резултати при престиране на своята трудова сила по съществуващото трудово правоотношение. Следователно, главният иск (по чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ) е неоснователен – оспорената сделка не е безвъзмездна, поради което не трябва да се изследват дали са възникнали останалите юридически факти, включени във хипотезиса на тази правна норма.

Неоснователен поради своята недоказаност е и предявеният под евентуалност конститутивен иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, тъй като ищецът, комуто принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест), не установи несъмнено, че размерът на определеното ДМС значително надхвърля по стойност насрещната престация, която е предоставена от служителя П. Т. на работодателя – за постигане на конкретен трудов резултат при полагане на труд по релевантното трудово правоотношение (за успешно участие в групите по „Функционално-стойностен анализ” – ФСА). В неоспорената заповед № 2.7.4.4/19.12.2016 г., издадена от органа на работодателска власт при ответното търговско дружество, са описани отчетните стойности на отделните научноизследователски опитно-конструкторски разработки на обща стойност от 2 587 991 лв., които са изпълнени от групи по ФСА, но не се установи как точно е изчислена тази отчетна стойност, нито полезността на тези разработки, респ. какво е конкретното участие на този служител в тях, респ. какъв е неговият индивидуален принос и този на колектива (групата) по ФСА за постигане на заложената от работодателя-търговец стопанска цел. Без тези данни не може да се установи дали размерът на определеното ДМС значително, съществено надвишава получената от работодателя икономическа, вкл. финансова полза (стопански резултат). Нещо повече, със заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от органа на работодателска власт, на петима служители, вкл. и на ищеца, е определено ДМС общо за около 2,5 млн. лв., която сума съответства почти на отчетната стойност, но без да се установи какъв е конкретният принос на ответника П. Т. за изготвяне на тези разработки, не може се изясни дали определеното за него ДМС надхвърля значително стопанския резултат на работодателя, за който този ответник е допринесъл.

Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ може да бъде обявена за относително недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, ако е извършена от него в двугодишен срок ( в релевантната редакция на тази правна норма – в едногодишен срок) преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ . Увреждащата сделка може да бъде както двустранна, така и едностранна, като същественото е дали с волеизявлението/а, неин предмет, се пораждат задължения за длъжника, респ. субективни права за свързаното с него лице и дали това правоотношение уврежда имуществено кредиторите, като застрашава тяхното удовлетворяване - довело е до намаляване на масата на несъстоятелността или е създало опасност от такова увреждане, респ. дали би осуетило или затруднило осъществяване на правата на кредиторите срещу длъжника. Актът на работодателя, с който едностранно е определил ДМС за съответния работник или служител по трудовото правоотношение, по своето правно естество представлява едностранна възмездна сделка, с която се поема правно задължение, респ. поражда се материално субективно право в полза на свързано с работодателя лице – по смисъла на легалната дефиниция, уредена в § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ТЗ (между работодателя и работника), поради което той може да бъде обявен за относително недействителен при предявен иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. Преценката на останалите предпоставки за уважаване на този иск се извършва за всеки конкретен случай с оглед установените по делото факти, като относно наличието на увреждане се взема предвид и обстоятелството дали длъжникът се е лишил от свое имущество, намалил ли го е или е затруднил удовлетворяването на кредиторите. В този смисъл са разясненията, дадени в решение № 50179 /25.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1894/2021 г., II т. о., ТК.

В настоящия казус се установява, че ответникът П. Т., на когото работодателят-несъстоятелен длъжник е начислил с процесния акт на имуществено разпореждане ДМС в размер на сумата от 788000 лв., е полагал труд по трудово правоотношение при ответното дружество едва през един месец – за периода от 19.10.2016 г. до 18.11.2016 г., при уговорено изключително ниско основно месечно трудово възнаграждение в размер на 160 лв. (при непълно работно време – при 2 часов работен ден, при 5-дневна работна седмица). Това парично задължение е породено в едногодишния срок по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ (в релевантната редакция на тази правна норма) – по-малко от един месец преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ на 09.01.2017 г., но почти година и половина след началната дата на неплатежоспособността - 01.07.2015 г. От съобразителната част на влязлото в сила решение № 832/10.04.2019 г., постановено по в. т. д. № 2724/2018 г. по описа на Апелативен съд-София, с което изменена началната дата на неплатежоспособността на длъжника на 01.07.2015 г., а в останалата част обжалваното решение за откриване на производство по несъстоятелност е било потвърдено, се установява, че на 01.07.2015 г. длъжникът е изпаднал в трайно и обективно състояние на неплатежоспособност – всички финансови показатели са лоши, доказващи трайно и необратимо състояние, което не може да бъде преодоляно. За периода от 10.03.2013 г. до 31.12.2018 г. балансовата стойност на бързоликвидното имущество на „Ромекс инс” ЕООД не е било достатъчно за покриване на всички вземания на кредиторите, като през м. 11.2017 г. е заплатено задължение по фактура в размер на 808,76 лв., а след това до 31.12.2017 г. са извършени три плащания в общ размер от 80,87 лв. Следователно, преди определяне на процесното ДМС несъстоятелното дружество вече е било в лошо финансово и икономическо състояние, поради което логически не може да се обясни определяне (с процесната заповед) на ДМС на петима служители, вкл. и на ответника П. Т. в изключително висок размер (общо почти 2,5 млн.) – при липса на бързоликвидно имущество, което да е достатъчно да покрие останалите парични задължения. Както бе изяснено, цялото имущество на дружеството-длъжник служи за общо обезпечение на кредиторите, които имат еднакво право да се удовлетворят от това имущество и то независимо от счетоводното отчитане на някои от елементите му като актив или пасив. В този смисъл, безспорно е, че поемането на парично задължение в изключително висок размер към свързани лица, вкл. към ответника П. Т., се е отразило негативно върху длъжниковото имущество (масата на несъстоятелността) и го е снижило (както при отчуждаване на имуществени права, така и при пораждане на ново задължение), като обективно се е достигнало до затрудняване на удовлетворяването на кредиторите.

При така приетите за изяснени правнорелевантни факти и изложените правни доводи настоящата съдебна инстанция достига до правния извод, че в обективната действителност са установени всички правопораждащи предявеното потестативно субективно право за обявяване за относително недействителна (непротивопоставима) по отношение на кредиторите на несъстоятелността процесната възмездна сделка – актът на имуществено разпореждане, удостоверен в заповед № 2/19.12.2016 г., с което управителят на „Ромекс Инс”ЕООД (н.) е определил на П. Т. ДМС в размер на сумата от 788000 лв., поради което въззивното решение, с което искът по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ е отхвърлен, трябва да бъде отменено, а този конститутивен иск да бъде уважен. В останалата част, в която е отхвърлен както главният иск по чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ, така и евентуалният иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, въззивното решение трябва да бъде потвърдено. Следва да бъде отменено и решението на първоинстанционния съд в частта, в която ищецът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на „Ромекс Инс” ЕООД (н.) сумата от 1300 лв., както и в частта, в която на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ е постановено дължимата държавна такса в размер на 31520 лв. да бъде събрана от масата на несъстоятелността на „Ромекс Инс”ЕООД (н.).

При този изход на спора и съобразно правилото на чл. 649, ал. 6 ТЗ, във вр. с чл. 647, ал. 1 ТЗ дължимите държавните такси за исковата молба, за разглеждане на въззивната жалба, и за допускане и разглеждане на касационната жалба общо в размер на 15790 лв. (съобразно правилата на изменената редакция на чл. 649, ал. 6 ТЗ) следва да се понесат от ответната страна - П. Д. Т. (макар и процесното ДМС да не е изплатено на това лице, поради което не е предявен и уважен обусловен осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността, то като облагодетелствано от оспорената сделка е „осъдената страна” по смисъла на чл. 649, ал. 6 ТЗ). В негова тежест трябва да се присъди и сумата от 400 лв., представляваща заплатено възнаграждение за изготвяне и изслушване на ССчЕ пред първоинстанционния съд. Процесуалният представител на ищеца е поискал да бъдат присъдени адвокатски възнаграждения за осъщественото от него процесуално представителство пред трите съдебни инстанции, но не е представил доказателства, че такива са уговаряни и заплатени.

Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 246/12.04.2024 г. , постановено по в. т. д. № 861/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 6 с-в, в частта , в която е потвърдено решение № 26/11.07.2023 г., постановено по т. д. № 4/2021 г. по описа на Окръжен съд-Видин, с което е отхвърлен предявеният от „БИЛИИВ” ЕООД, ЕИК[ЕИК] срещу „РОМЕКС ИНС” ЕООД (н), ЕИК[ЕИК] и П. Д. Т., ЕГН [ЕГН] иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ за обявяване за относително недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Ромекс Инс” ЕООД (н) на заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от управителя на „Ромекс Инс” ЕООД, в частта, в която е определено допълнително материално стимулиране на П. Д. Т. в размер на 788000 лв., както и решение № 26/11.07.2023 г., постановено по т. д. № 4/2021 г. по описа на Окръжен съд-Видин, в частта , в която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „БИЛИИВ” ЕООД е осъдено да заплати на „РОМЕКС ИНС” ЕООД (н.) сумата от 1300 лв. – съдебни разноски и в частта , в която на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ е постановено дължимата държавна такса в размер на 31520 лв. да бъде събрана от масата на несъстоятелността на „Ромекс Инс”ЕООД (н.), като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА за относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Ромекс Инс” ЕООД (н) по предявения от „БИЛИИВ” ЕООД срещу „РОМЕКС ИНС” ЕООД (н) и П. Д. Т. иск с правно осн. чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от управителя на „Ромекс Инс” ЕООД, в частта , в която е определено допълнително материално стимулиране на П. Д. Т. в размер на 788000 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 246/12.04.2024 г. , постановено по в. т. д. № 861/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 6 с-в, в частта , в която е потвърдено решение № 26/11.07.2023 г., постановено по т. д. № 4/2021 г. по описа на Окръжен съд-Видин, с което са отхвърлени предявените от „БИЛИИВ” ЕООД, ЕИК[ЕИК] срещу „РОМЕКС ИНС” ЕООД (н) и П. Д. Т. искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 1 и т. 3 ТЗ за обявяване за относително недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Ромекс Инс” ЕООД (н) на заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от управителя на „Ромекс Инс” ЕООД, в частта, в която е определено допълнително материално стимулиране на П. Д. Т. в размер на 788000 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. Д. Т. да заплати на „БИЛИИВ” ЕООД сумата от 400 лв. – съдебни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ , във вр. с чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ П. Д. Т. да заплати по сметка на ВКС държавна такса за всички инстанции в размер на 15790 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.