Правен интерес при иск за оспорване на сметка за ток от бивш собственик

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 169

гр. София, 17.12.2020 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври , две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р.Иванова .

изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 340/2020година.

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е на касационна жалба на Д. М. Г. и Н. К. К. , чрез пълномощника им адв И. Д. срещу решение №400 от 01.11.2019г . по гр. дело № 654/2019 г. на Русенски окръжен съд .В една част въззивният съд е обезсилил решение № 1318 от 22.07.2019г на Русенски районен съд,постановено по отрицателен установителен иск, предявен от двамата ,че като потребители на ел. енергия и собственици на имот не дължат фактурираната при ответника „Енерго- Про Продажби “АД сума в размер на 8907,25лв, начислена за плащане като корекция на сметка след проверка на устройството за измерване , отчитащо потреблението /СТЕ/общо за период от 07.07.2017г до 30.06.2018г За целия посочен период е издадена фактура № 0276275244 от 6.02.2019г на името на Д. Д. Г. , предишен собственик с клиентски и абонатен номер при „Енерго- Про Продажби“ за имота, нах.се [населено място],обл.Русе. Сумата от 8907,25 лв представлява корекция на сметка ,при цени за 29878 kWh потребена и доставена ел. енергия, отчетена в невизуализиран регистър на СТЕ , което касаторите заедно са оспорили с иска . На нейно име са издадени както процесната фактура, така и всички предхождащи я документи по извършената от ответника проверка на СТИ по чл. 50 ПИККЕ в рамките на корекционната процедура . По делото е установено,че още на 12.09.2014 г Д. Д. е продала на своята дъщеря Д. М. Г. процесния имот, последната е била негов собственик до 20.02.2018 г.,когато от своя страна продава имота на вторият ищец Н. К. К.. Д. Д. е починала на 1.02.2017г. Ищците по отрицателния установителен иск са въвели тези факти, за които не са уведомили „Енерго- Про Продажби “АД .Поради това промяната в собствеността не е довела до промяна в партидата по реда на Общите условия на доставчика .

Докато първоинстанционният съд е уважил изцяло иска и е отрекъл съществуването на спорното вземане по отношение и на двамата ищци, въззивният съд е приел, че вземането е разделно по период ,поради което и по размер. Поради разделността на дълга правният интерес при двамата ищци е преценен диференцирано. Въззивният съд е обезсилил решението по отношение на касатрорката Д. М. Г. поради липса на правен интерес от иск при нея. Според Русенски окръжен съд единствено собственикът на имота към датата на подаване на исковата молба има правен интерес от водене на отрицателен установителен иск, произтичащ от качеството му на потребител и от обвързаността му с Общите условия на ответника, регламентиращи възможност за едностранното спиране на електрозахранването в имота му . Този ищец е на Н. К. К.,така неговият иск служебно е преценен като иск за недължимост на сумата 3348,85лв, за времето от 20.02.2018г до 06.07.2018г по процесната фактура. Искът на касаторката съответно е приет за предявен за сумата 5558,40лв с вкл. ДДС, представляваща стойността на начислена електроенертия по корекция на сметка за период от 07.07.2017г до 19.02.2018г, т.е за времето през което е била собственик, по същата фактура . Този иск е приет за лишен от правен интерес ,тъй като извънсъдебен спор с Г. липсвал. Поради това ОС Русе е обезсилил решението в частта с която е уважен отрицателен установителен иск за недължимост на 5558,40 лв.с вкл.ДДС (по фактура № 0276275244 от 6.02.2019г. за периода 7.07.2017 до 19.02.2018 г.) и е прекратил производството в тази част , като е възложил на касаторката да заплати и разноски на ответника . Сумите по разделното вземане са определени от въззивния съд без страните да са поддържали твърдения в тази насока ,възприетото от съда разраничение липсва и в приетата по делото Съдебно-техническа експертиза .

Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като нищожно ,поради противоречия в мотивите и диспозитива в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение.На следващо място се изтъква недопустимост. Разделяйки претенцията ,въззивният съд се произнася по два непредявени иска , по разделни вземания . Сочи се и неправилност поради съществено нарушение на процесуални правила.Съдът приема несъмненото положение, че ответникът претендира отричаното от ищцата право, т.е че има спор за това право но въпреки това отрича правния интерес от отрицателен установителен иск за нея .
Ответникът„Енерго-Про Продажби “АД е депозирал отговор чрез адв Е. К.. Решението на въззивния съд е действително, допустимо и следва да бъде оставено в сила, като краен резултат. В съдебно заседание , чрез упълномощен представител адв. Г. ответникът сочи като неправилни решаващите съображения на съда да отрече вземането, въпреки че решенението удовлетворява ответната страна като резултат .
С определение №497 от 28.05.2020г на ВКС , ІІІ г.о е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за правния интерес при предявяване на отрицателен установителен иск от бивш собственик на електрифициран имот , че не дължи сума по корекция на сметка,извършена от доставчика /енергоразпределителното дружество/за минало време и представляваща доставена ел.енергия по съществуваща партида за имот , негова собственост през периода, без дружеството да е предприело срещу него други действия извън констатиране и фактуриране на задължението по партидата на лицето, негов праводател при прехвърляне на собствеността .

По въпроса, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване, Върховен касационен съд , 3то г.о изтъква следното :
Правоотношението по продажба на електроенергия за битови нужди на крайни клиенти е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно, при държавно регулирани цени и публично известни общи условия, предложени от доставчика и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните от закона клиенти при доставката на електроенергия за битови нужди,/чл. 92, чл.94а ,във вр. чл. 97 ал.1 т.4 ЗЕ, във вр чл. § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ / . В това си качество, те са страна по продажбеното правоотношение с предприятието -краен снабдител и дължат цената на доставената електроенергия,доколкото между тях и доставчика не действа друга изрична уговорка.Писмената форма не е условие за действителност на договора.Принципните разяснения в ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС касателно правоотношението по доставяне на топлинна енергия за битови нужди важат и при доставяне на електроенергия за битови нужди на крайните клиенти, които правоотношения са уредени по сходен начин, в същия закон .
Като потребител на електрическа енергия и битов клиент по смисъла на допълнителните разпоредби на ЗЕ, собственикът на електроснабден имот има правен интерес да оспорва корекции на сметки за минал период , като предяви отрицателен установителен иск за недължимост на вземането по корекцията. Правният му интерес произтича от обвързаността по правотношението , възникнало при доставянето на ел.енергия съгласно действащи общи условия на доставчика за периода на начисляване на корекцията в имот, негова собственост, включително ако в нарушение на изискване за уведомяване титуляр по партидата, индивидуаизираща клиентите при доставчика, е останал предишния собственик на електроснабдения имот. Правният му интерес да оспори задължение за цената на доставена електроенергия ,начислена за минал пероиод, не е обусловено от правото на доставчика едностранно да прекъсне електрозахранването на обекта , който вече може и да не е в собственост на предявилия иска,а от заместването в правоотношението. Също така,правен интерес от предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане не може да бъде отречен от съда при положение, че кретиторът го оспорва и твърди, че ищецът му дължи . Както бивш, така и настоящ към момента на предявяване на иска собственик, или ползувател на електроснабдения имот, дори персонално да не е и никога да не е бил титуляр на партида като битов клиент /съгласно действащи общи условия/, има правен интерес да оспори съществуването на задължението по направената за минало време корекция на сметката .
Всеки от собствениците или ползувателите на имота, встъпили в правоотношението като потребители за времето на начисляването,има самостоятелен правен интерес да установи недължимост на цялото вземане, щом при доставчика задължението за минал период не е осчетоводано разделно, според това кой е бил собственик, или ползувател за съответния период . Оспорващите дълга с отрицателен установителен иск ищци са самостоятелни, но при обжалване всеки от тях разполага с възможността за присъединяване към жалбата на друтия както е при обикновените другари в процеса (чл. 265, ал. 1 ГПК) .

Страните в процеса придобиват това процесуално качество,което следва от естеството на материалните правоотношения. Когато крайният снабдител - ответник по отрицателен установителен иск , преявен от двама или повече ищци при горните обстоятелства възрази, че вземане за цена на доставена електроенергия за битови нужди съществува по отношение на всеки от предявилите иска лица без да въвежда разделност спрямо тях, съдът по същество следва да съобрази солидарна, или разделна е отговорността по спорното задължение.След като солидарност не произтича от закона ,или от договор, за да разреши спора съдът трябва да изиска от ищците уточнение как оспорват вземането.Съгласно заявеното от ищците, следва да се възможност и на ответника по иска да заяви как поддържа вземането си като кредитор по отношение на всеки от тях .

Когато при горните обстоятелста първоинстанционният съд е приел да уважи отрицателен установителен иск като постанови ,че двама/или повече/ ищци не дължат сумата по иска като един дълг, условие за пререшаване на спора от въззивната инстанция е даването на указания всеки от ищците да уточни как отрича вземането при условие,че по материалното правоотношение солидарност не е налице / реш. №445/16 по гр.д. № 2535 по описа за 2015 ІV г.о, решение № 163/07.02.2013 година, постановено по т. д. № 642/2011 г.по описа на ВКС, ТК, І т. о и реш. №181а/2016 т.д.№ 2079 за 2014г І т.о,реш. №15 от 26.05.2017г по гр.д № 40/2016г на 3-то г.о на ВКС / За съда съществува задължение по чл. 129, ал. 1 от ГПК да изясни размера на спорната сума по всяко едно отделно правоотношение и съответно да се произнесе разделно,в рамките на уточнени субективно съединени искове. Ако ищците при липса на солидарност не уточнят евентуално друго по отношение на задължението , което оспорват заедно, съдът съответно ще дължи произнасяне с акта по същество за целия размер на вземането по отношение на всеки един ищец и съответно се произнася с отделни диспозитиви за "по-малкото" по отделните субективно съединени претенции.

По касационната жалба .

Предвид отговора на поставения въпрос, с който отговор въззивното решение на Русенски окръжен съд не е съобразено в никоя част, касационната жалба е основателна, макар и не по всички изложени в нея оплаквания . Постановеният от въззивния съд съдебен диспозитив е допустим както в частта,с която е обезсилено първоинстанционното решение по отношение на ищцата Г. , така и в останалата част.Въззивният съд е изложил мотиви,различни от мотивите на първоинстанционния съд в частта за разделността на дълга , позовал се е на това обстоятелство за пръв път и без да изиска необходимите уточнения, което обаче не води до недопустимост на решението .Нарушения на правилата на солидарната или разделна отговорност при решаване на спора не обуславят недопустимост на решението , както е посочено в решение №141/2014г по гр.д №5015/2013г ІV г.о и реш. №15 от 26.05.2017г по гр.д № 40/2016г на 3-то г.о на ВКС.

Неправлен е изводът за липса на правен интерес за ищцата Д. М. Г. да предяви отрицателен устаноителен иск относно парично вземане , което ответникът кредитор претендира от нея включително, съгласно отговора на исковата молба .

Задължено лице по издадената от ответника фактура е титулярът на партидата, праводателката Д. Д. Г., която е починала ,освен това не е била собственик, или ползувател на имота за периода по корекцията 07.07.2017г - 06.07.2018г. Безспорно тези обстоятелства не погасяват вземането , ако то е възникнало Те не препрятстват и извод,че при тези обстоятелства пасивно легитимираната страна по задължението е установима .

Двамата ищци, всеки от тях собственик на имота през различни периоди от време, са оспорили дълга като кредиторът го манифестира ,т.е като един дълг и за сумата 8907,25лева. От отговора на исковата молба по отрицателния установителен иск е изводимо ,че дружеството - ответник също счита дълга е един , щом заявява положително твърдение за задължението в пълния размер по отношение и на двамата ищци, които счита за пасивно легитимирани . Енерго- Про продажби „ АД не е бил уведомен за никоя от промените в собствеността, но ищците са ги заявили по делото и крайният момент за кредитора да ги съобрази ,е с отговора на исковата молба Обстоятелствата, които ищците са изтъкнали,по същество обосновават облигационната им връзка с ответника , обозначават и качеството им на длъжници за цялото или част от вземането , ако дългът съществува .

Това е достатъчно за да обуслави правния интерес за всеки от тях да оспорва своето качество на длъжник поради несъществуване на дълга изобщо. На плоскостта на правния интерес от иска, отчита се и интересът им да отрекат отговорността си в условия на солидарност , от каквато кредиторът би могъл /дори без основание/ да се възползва като предприеме събиране на вземането ,за което законът му предоставя облекчена процедура.

Отчита се и интересът на всеки от ищците да установи ,че лично не дължи никаква част от вземането,щом счита ,че правно задължение от естеството на оспорваното изобщо не е възниквало за ответника .

Поради това касационната жалба на Д. М. Г. е основателна в оплакването ,че неправилно е отречен нейния правен интерес от иска ,с обезсилване на първоинстнационното решение .

На следващо място ,претенцията на ищеца Н. К. К. по отрицателния установителен иск е разгледана от въззивния съд при съществено процесуално нарушение, от значение за произнасяне на решението по същество . Без въззивният съд да изиска от ищците да уточнят петитума си,е въприел разделност на задължението произтичаща от материалното правооотношение. При решаващата си дейност е приел дълга за разделен по начин, какъвто страните в спора не са изтъквали и заявили. Нарушението на въззивния съд засята правното положение и на двамата жалбоподатели , като е изтъкнато в общата им жалба ,по която въззивното решение е допускано до касационно обжалване ,във всички негови части .

Липсата на изисканото уточнение съгласно указаното в решение № 163/07.02.2013 година по т. д. № 642/2011 година по описа на ВКС, ТК , реш. №181а/2016,постановено по т.д.№ 2079 / 2014г І т.о, І т. о. на ВКС и реш. №15 от 26.05.2017г по гр.д № 40/2016г на 3-то г.о на ВКС, в случая е съществено процесуално нарушение и има за последица разрешението по т.5 на ТР №1/13г. от 09.12.13г. на ОСГТК на ВКС за отмяна на въззивното решение и връщането му за ново разглеждане на основание чл.293, ал.3 ГПК ,при което съдът следва да изиска конкретизация от всеки един ищец как оспорва наличието на основание за личното му задължаване. Указанието се дава по реда на чл. 129, ал. 1 от ГПК и от въззивната инстанция, но преди постановяване на решение по съществото на спора, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 129, ал. 4 от ГПК. В случая са валидни указанията дадени с т. 4 ТР № 1/17.07.2001 година, по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК, което с оглед на т. 5 от ТР № 5/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС е запазило действието си и при действащия ГПК. Допустимо е всеки от ищците да заяви, че поддържа искане за установяване недължимост на някаква част от вземането по фактурата на доставчика лично от него , но без това уточнение, решаващия съд не може служебно да определеля само част от вземането като спорен предмет на разделно предявени претенции,както именно е постановил решението . Евентуалното искане за разделно произнасяне в този случай не се разглежда като изменение на иска по чл. 214 от ГПК, нито е предявяване на нов иск, а се съобразява при особеностите , разяснени по- горе.

Въззивният съдът е длъжен да изиска посоченото уточнение от ищците при отрицателен установителен иск включително . Приложим е реда за оставяне на исковата молба без движение (сега чл. 129 ал.1 ГПК ), макар че при неизпълнение няма да е налице основание за връщане на исковата молба и десезиране от разглеждане на спора

Делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане ,при извършване на съответните процесуални действия. Указанието е необходимо и поради възможоността страните да напряват уточнение ,с което да избегнат възлагане на разноски,които иначе биха се оказали в тяхна тежест .

В зависимост от уточненията , които ищците ще направят и доколкото сам решаващо прецени ,че норма в действащия Закон за енергетиката не предвижда солидарна отговорност в настоящия случай,при новото разглреждане на делото въззивният съд следва да изясни дали заявените обстоятелства сочат солидарно задължение по силата на договор.От значение е и становището на ответника по направените уточнения. При липса на законова разпоредба за солидарна отговорност и липса на изводима уговорка между страните за солидарно поемане на задължение при действащите общи условия на доставчика,, съществуването на дълга се преценява от съда по същество при условията на разделност, съобразно което следва да е и произнасянето по двата субективно съединени , всеки от които - при липса на заявено друго след указания, е за недължимост на цялото вземане, по отношение на всеки от ищците .

В тази връзка, по оплакванията на двамата касатори настоящата инстнация констатира,че съществено е нарушен процесуалния закон и при отразяване на решаващата воля на въззивната инстнация в диспозитива. За да разреши материалноправният спор ,съдът следва да се занимае с въпроса за пасивната солидарност по същество, ако тя е въведена от искането на страните и следва от закон или договор, като отрази изводите в диспозитива на решението. Ако в действителност е налице разделност на дълга и се дължи съобразно тази разделност , исковете пак следва да се разгледат както са преявени , което да намери отражение в диспозитива на решението.

Това налага отмяната на въззивното решение изцяло и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

Отменява решение №400 от 01.11.2019г . по гр. дело № 654/2019 г. на Русенски окръжен съд

Връща делото за ново разглеждане , от друг състав на Русенски окръжен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: