Преценка за събираемост на вземанията при несъстоятелност

Текстът на акта

Ключови фрази

Откриване на производство по несъстоятелност * неплатежоспособност

13
Р Е Ш Е Н И Е

№ 191

гр. София, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение , в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на прокурора ………………………………………….

при участието на секретаря Петя Петрова

като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.дело № 126 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

[община] чрез адв. Д. К. обжалва решение № 394/20.11.2023 г. на ПАС, 3 търговски състав, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на искането за откриване на производство по несъстоятелност на „Клинър“ ООД на основание неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост.

В касационната жалба са изложени съображения за наличие на основание, съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК, било налице нарушение на материалния закон.

Твърди наличие на основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК, тъй като въззивният съд бил игнорирал обстоятелството, че били налице доказателства, че вземанията на длъжника били несъбираеми. Съдът бил се ограничил единствено да обсъди възражението за несъществуването на вземанията на длъжника по договорите за заем, но на практика не бил преценил доказателствата за тяхната несъбираемост според точното им значение. Вземанията били предоставени от длъжника на трети лица и заемите били несъбираеми, защото главниците били с настъпил падеж, април и май 2021 г и не се обслужвали, договорните възнаградителни лихви били погасени по давност, към 31.01.2021 г., възлизали на 1 545 417,03 лв или около 1/3 от активите на длъжника. Вземанията за лихва се погасявали с 3 годишна давност, а видно от представените по делото договори за заем, сключени съответно през 2008 г. и 2013 г, дължимите лихви се начислявали регулярно на всяко тримесечие, респ. били изискуеми периодично и давността за тях била изтекла. Освен това относно лицата-заемопополучатели сочи, че „Санатит“ ЕООД, с предходно наименование „Титан АС“, било в несъстоятелност; едно от дружествата „Игория финанс“ било регистрирано на Британските вирджински острови и също вземането било трудно събираемо.

Твърди наличие на основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК, въззивният съд бил допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизясняване спора от фактическа страна, като бил нарушил изискването на чл. 621а, ал. 1,т. 2 от ТЗ, не бил събрал нужните доказателства, които били от значение за неговите решения и определения. Предвиденото засилено служебно начало се отнасяло за цялото производство по несъстоятелност, включително и във фазата при произнасяне на съда по предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност. Следвало служебно да се назначи експертиза, която да установи реалната събираемост на вземанията въз основа на коефициентите за обращаемост като се отчете падежът на всяко вземане, срокът на забава за повече от 1 година, видът и обезпечеността на вземането, както и допълнителна задача на вещото лице, което да посочи вид, размер, падеж на всяко вземане и неговата събираемост, включително въз основа на обращаемост, като при констатирана несъбираемост на някои от вземанията да определи показателите за ликвидност, като се изключат от краткотрайните активи несъбираемите вземания.

Не била приложена правилно презумпцията на чл. 608, ал. 4 от ТЗ. Изцяло в тежест на ответника било да установи, че отсъства състояние на неплатежоспособност. В настоящето производство молителят бил се позовавал на неудовлетворяване на присъденото вземане по образувано изпълнително дело. Необорена била законовата презумпция за неплатежоспособност на длъжника по чл. 608, ал. 4 от ТЗ, тъй като в изпълнителното производство вземането е изцяло неудовлетворено.

Освен това длъжникът бил цедирал вземанията си от публичните възложители в полза на трети лица, с което кредиторите, сред които и касаторът-молител не можели да се удовлетворят. Не водел редовно счетоводство, като не бил включил в книгите задълженията към [община] и [община], установени с влезли в сила решения. При приемането на основното заключение било установено, че при наличие на съдебен спор, вземанията не били отразени вярно. Не било установено наличието на 19 бр от общо 34 бр моторни превозни средства, включени в ДМА на длъжника. Освен това липсвали парични средства, за да заплати и деловодните си разноски, сумите били платени от трето лице.

Освен това липсвало основание да изключи вземанията и това е довело и до необоснованост на извода, че не следва да се открие производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост. „Клинър“ ООД не притежавал право на собственост върху недвижими имоти, не разполагал с материални запаси, нямал налични стоки, не разполагал с материални запаси, нямал налични стоки и единствените финансови активи били в размер на 4 556,51 лв. Всички краткотрайни активи се заключавали в осчетоводените вземания към трети лица по договори за заем, които са падежирали преди 2 години и половина и никога не били обслужвани. Длъжникът не можел да покрие задълженията си. Тенденциите в икономическото състояние били на влошаване. Това било риск за кредиторите.

Моли да се отмени решението на въззивния съд и вместо него да се открие производство по несъстоятелност, да се назначи временен синдик и да се определи дата на първо събрание на кредиторите.

„Клинър“ ООД чрез адв. М. оспорва касационната жалба. Вземанията били реални събираеми, непогасени по давност, в частта за дължимите лихви. Изводите за липса на оборване на презумпцията били верни. Обстоятелството, че не бил платил на молителя не означавало неплатежоспособност. Неоснователно било твърдението, че счетоводството му не било редовно водено. Дружеството не било на загуба. Неоснователни били твърденията за свръхзадълженост.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивният състав е приел, че сключеният между страните - [община] - като възложител и „Клинър“ ЕООД – като изпълнител, договор 11-ДУ-15/26.03.2009 г. за осъществяване дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на територията на [община] безспорно има характеристиките на търговска сделка. Посочил е, че съгласно чл. 286, ал.1 от ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, като е подчертано, че е налице предвидена презумпция в ал. 3 на същия член, съгласно която, при съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие, а съгласно чл. 287 от ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон.

В процесния случай, въззивният съд е приел за установено, че едната страна по сделката е търговец - дружество с ограничена отговорност, сделката е свързана с упражняваното занятие на този търговец, като поетите с договора задължения напълно съответствали на вписания предмет на дейност на дружеството в търговския регистър. Приел е, че обстоятелството, че договорът е сключен по реда на Закона за обществените поръчки и по отношение на договора се прилагат разпоредби на този закон, не изключва по никакъв начин търговския характер на сделката.

Въззивният състав е посочил, че съгласно чл. 608, ал.1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ. Посочил е за вярно, че в процесния случай не е обусловено от действителността, прекратяването, развалянето или унищожаването на сделката. Съдът е приел обаче, че така изброените хипотези в нормата на чл. 608, ал.1 от ТЗ, на първо място, не са изчерпателни. Приел е, че показател за това е употребата на термина „включително“, което означавало, че са възможни и други хипотези, в които паричното задължение да се отнася към търговска сделка. На второ място, в процесния случай, е прието, че процесното вземане е свързано с изпълнението на посочения договор - плащането на цената за извършените услуги е основно задължение на възложителя, а в процесния случай присъдената сума е била платена от [община] именно като цена на услугата, по издадени от изпълнителя фактури въз основа на договора; спорът между страните е бил именно за действително дължимия размер на възнаграждението - уговорения в първоначалния договор или по - високия /актуализиран съобразно растежа на МРЗ/. Поради това въззивният съд е достигнал до извод, че процесното вземане, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД има характеристиките на такова, включено в хипотезата на чл. 608, ал.1, т.1 от ТЗ, тъй като се отнася до търговска сделка. Приел е, че молителят - [община], има качество на легитимирано лице да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, поради което е разгледал и въпроса налице ли са останалите законови предпоставки за това.

Въззивният състав е посочил, с оглед възприетото заключение на вещо лице-счетоводител, че дружеството има задължения в общ размер на 4 127 014,46 лв., включително задължения към доставчици, по получени заеми от търговски дружества, задължения към персонала и към републиканския бюджет. Описани са подробно всички задължения по размер, дата на възникване, контрагент. Констатирано е, че последното плащане към доставчици е към дата 26.01.2021 г., като след тази дата са извършвани текущи и неотложни плащания към ЕВН, персонала и НАП. Установено е, че към момента на изготвяне на експертизата не са налице влезли в сила актове за установяване на публични вземания. Към 31.08.2021 г. задълженията на дружеството с настъпил падеж са в общ размер на 1 982 326,75, подробно посочени в таблица 2. Вземанията с ненастъпил падеж са в общ размер на 2 144 687,11 лв.

Прието е с оглед заключението на вещото лице, че краткотрайните активи са в общ размер на 5 944 хил.лв., от които вземания - 5 294 хил.лв. и парични средства 650 хил.лв., т.е. краткотрайните активи са достатъчни да покрият задължения в общ размер на 4 127 хил.лв. Констатирано е, че вземанията са формирани от предоставени аванси, гаранции, предоставени заеми, подробно описани в таблица 3. Посочено е, че за последната счетоводна година - 2020 г. финансовият резултат от стопанската дейност на дружеството е загуба в размер на 92 хил.лв.; за 2019 г. също е била реализирана загуба в размер на 170 хил.лв., а за 2018 г. - печалба в размер на 250 хил.лв. Към 31.12.2020 г. длъжникът имал наличност на парични средства в размер на 603 187,93 лв., като е отразено, че тези средства са достатъчни за погасяване на задълженията на дружеството към доставчици, персонал, социално осигуряване и други кредитори, които общо възлизат на 456 831,32 лв.

В обжалваното въззвивно решение е посочено, че по делото е прието и допълнително заключение на вещото лице, в което е извършен финансово-икономически анализ към момента на приключване на проверката - м. юни 2022 г., като към размера на задълженията са прибавени и такива по влезли в сила съдебни решения към [община] и [община]. В този смисъл е коригиран размерът на задълженията към 31.08.2021 г. на общ размер от 4 938 хил. лв., като е обоснован извод, че същите могат да бъдат покрити с общия размер на краткотрайните активи от 5 944 хил.лв. Изчислени са коефициенти за обща ликвидност както следва: 2018 г. - 1.3269, 2019 г. - 1.2806, 2020 г. - 1.3344, 2021 г.- 2.1103; коефициенти за бърза ликвидност: 2018 г. - 1.3142, 2019 г. - 1.2793, 2020 г. - 1.3344, 2021 г.- 2.1103. Посочено е, че тези коефициенти свидетелстват за възможност за покриване на краткосрочните задължения с краткосрочните активи, а що се отнася до изчислените коефициенти за незабавна и абсолютна ликвидност, въззивният съд е възпроизвел заключенитео на вещото лице, че същите били с ниски стойности и показват, че дружеството не може да покрие текущите си задължения с наличните бързоликвидни краткотрайни активи. С оглед заключението на вещото лице е посочено, че коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност варират между 0,0121 до 0,1594 , като вещото лице било посочило, че това са добри стойности. Изчислени са коефициенти за рентабилност, отрицателни величини, сочещи на неефективна дейност, както и коефициенти на финансова автономност, сочещи на абсолютна зависимост на дружеството от кредитори през разглеждания период.

С оглед оспорването на събираемостта на счетоводно отчетените вземания, въззивният съд е посочил, че част от вземанията произтичат от договори за заем както следва: Договор за заем от 18.02.2008 г., сключен с „ББТ Проджектс“ АД за сума в размер на 100 000 лв. с падеж 01.04.2021 г;Договор за заем от 14.03.2008 г., сключен с „ББТ Проджектс“ АД за сума в размер на 240 000 лв. с падеж 01.04.2021 г.; Договор за заем от 05.03.2008 г., сключен с „Титан АС - Варна“ ЕООД за сума в размер на 2 600 958.40 лв. с падеж 01.05.2021 г.; Договор за заем от 11.01.2013 г., сключен с „Игория Финанс“ АД за сума в размер на 492 763.30 лв. с падеж 01.05.2021 г. Възприет е изводът, с оглед констатациите на вещото лице, че към 31.08.2021 г. не са извършвани плащания от посочените дружества - заемополучатели, като по договорите са начислени лихви в общ размер от 1 415 526,49 лв. към 31.08.2021 г., а към 31.12.2021 г . - 1 545 417,03 лв.

Установено е сключването на договор за заем от 18.02.2008 г., с „ББТ Проджектс“ АД за сума в размер на 100 000 лв., с оглед превода на паричните суми, с банков превод, през м. март 2008 г. Съответно и осчетоводяване на вземането през 2008 г., както и договор за заем от 14.03.2008 г., сключен с „ББТ Проджектс“ АД за сума в размер на 240 000 лв., също е прието, че е сключен като е констатиран банков превод на 18.03.2008 г. от разплащателната сметка на дружеството, както и осчетоводяване на вземането. По Договор за заем от 05.03.2008 г., сключен с „Титан АС - клон Варна“ ЕООД за сума в размер на 2 600 958,40 лв. е прието, че е реализиран банков превод в размер на 2 562 500 лв. на 05.03.2008 г. Констатирано е, че осчетоводената сума е 2 600 958,40 лв. в резултат на прихващане с 38 458,40 лв. по споразумение между двете дружества от 01.09.2014 г. По Договор за заем от 11.01.2013 г., сключен с „Игория Финанс“ АД за сума в размер на 492 763,30 лв. е прието, че вземането е осчетоводено с оглед банков превод от м. януари 2013 г.

С оглед представените и анализирани писмени доказателства и заключението на вещото лице, въззивният съд е обобщил извод, че договорите са сключени, счетоводното отразяване на вземанията отговаря на представените доказателства. Въззивният съд е направил извод, че тези вземания следва да бъдат изключени и да се коригират коефициентите за ликвидност, само в хипотеза, ако се установи, че заемателите не са в състояние да изпълнят задълженията си. Прието е, че липсват такива доказателства. Прието е, че липсват несъбираемост само поради обстоятелството, че на падежите на задълженията 01.04.2021 г. и 01.05.2021 г. липсва изпълнение на задълженията.

Прието е, че вземането към „Титан АС“ ЕООД, клон Варна, съгласно договор от 05.03.2013 г. не е доказано да е спорно, защото нямало доказателства за това. По справка към момента на въззивното производство ЕИК на „Титан АС“ ЕООД принадлежало на „Сантит“ ЕООД, с предходно наименование „Титан АС“. Едновременно с това имало вписано дружество „Титан АС Варна“ ЕООД, с друг ЕИК. Второто дружество, било оспорило вземането, като е твърдяло, че нямало договорни отношения с „Клинър“ ООД. Прието е, че действителният титуляр не е оспорил вземането.

По отношение на „БТ Проджектс“ АД, е прието, че съобщението за връчване на запорно съобщение не е връчено, поради неоткриване на субекта. С оглед на същото обстоятелсвто въззивният съд е направил извод, че липсва спорност на вземането.

Така въззивният състав не е споделил тезата на жалбоподателя за реално несъществуване на вземанията по коментираните договори за заем. Приел е, че от представените писмени доказателства и заключението на ССчЕ се доказва, че вземанията за заем са осчетоводени на база реално предоставяне на сумите по банков път, като осчетоводяването кореспондира с писмените договори и банковите документи. Посочил е, че договорът за заем е реален и за сключването му се изисква реално предоставяне на сумите, като в процесния случай такова било налице. Така съдът не е подкрепил тезата на жалбоподателя, че вземанията не съществуват. Според въззивния съд, за да се приеме тезата, че вземанията са несъбираеми, следвало да са налице доказателства задължените лица по договорите да не са в състояние да изпълнят задълженията си, каквито е прието, че по делото няма. Падежът на задълженията е настъпил съответно на 01.04.2021 и 01.05.2021 г. Съдът е приел, че обстоятелството, че по тях няма плащания, само по себе си не означава същите да са несъбираеми.

По отношение на наведените от [община] доводи, че счетоводството на длъжника е нередовно водено, като се позовава на констатацията на вещото лице, че не са осчетоводени задълженията към [община] и [община], установени с влезли в сила съдебни решения, въззивният съд е посочил, че това обстоятелство представлява основание да се приложи съответната корекция при изчисляване на коефициентите за ликвидност в качеството им на средство за установяване икономическото състояние на длъжника, като тази корекция е направена в заключението на ССчЕ пред първата инстанция и размерът на тези задължения е включен от вещото лице в общия размер на краткосрочните задълженията на длъжника.

Посочено е, че съгласно чл. 742, ал.1 от ТЗ търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно да покрие задълженията му. Апелативният състав е приел, че наличието на тази хипотеза не е подкрепено от събраните по делото доказателства. Посочено е, че и тук, доводите на жалбоподателя са свързани единствено с оспорването на реалното съществуване и събираемост на вземанията по коментираните договори за заем. Посочено е, че вземанията са част от имуществото на търговеца и няма основание да бъдат изключени при преценката на състоянието на свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал.1 от ТЗ, като се вземе предвид единствено обстоятелството, че длъжникът не притежава право на собственост върху недвижими имоти, не разполага с материални запаси и няма налични стоки. От приетите заключения на ССчЕ е установено, че имуществото на длъжника е достатъчно за покриване на неговите задължения, при което не се установява състояние на свръхзадълженост. Въззивният съд е посочил, че изложените във въззивната жалба доводи във връзка с тенденциите в икономическото състояние на длъжника, влошаване на икономически показатели, реализиране на финансова загуба излизат извън предмета на основанието „свръхзадълженост“ за откриване на производство по несъстоятелност, при което на преценка подлежи единствено съотношението между имуществото на длъжника и неговите задължения.

Предвид изложените мотиви въззивният съд е заключил, че първоистанционното решение следва да бъде потвърдено.

С определение № 933 от 15.04.2024 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решение № 394 от 20.11.2023 г. по т.д. 14/23 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, 3 търговски състав, по поставения правен въпрос, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК: При възражение на молителя или обективно установимо от доказателствата наличие на данни за несъбираеми вземания, в съответствие с въведеното от чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ силно служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл. 631 ТЗ, дължи ли въззивният съд да извърши проверка и цялостен анализ дали тези вземания са ликвидни, дали са реално реализируеми, дали вземанията са към свързани или друга особена категория лица, съответно следва ли да извърши преценка за вероятната им събираемост или несъбираемост и въз основа на какви критерии?

С оглед поставения правен въпрос в посочените решения на ВКС в определнието по чл. 288 от ГПК, както и в Решение № 131/02.05.2018 г. по т.д. № 2297/2017 г. на ВКС, II ТО, Решение № 71 от 30.04.2015 г. по т.д. 4254/13 г., ВКС, II ТО, които съставляват израз на трайната практика на ВКС, е прието, че предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т.нар. краткосрочни, съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си. Основен показател за състоянието за неплатежоспособност е коефициентът за обща ликвидност при действителна ликвидност на всички елементи, включващи краткотрайни активи и съставляващи формирането му. От значение е реалността на всеки от краткотрйните активи, като материални запаси, краткосрочни инвестиции, вземания. Съдът следва да прецени действителното наличие и възможността всеки от изброените краткотрайни активи за кратък срок да бъдат превърнати в парични средства, с които да се извърши погасяване на съществуващо и изискуемо задължение на длъжника. От значение ще е коефициентът на обращаемост на всеки актив.

Водещ е този показател за ликвидност и съответно съставляващите го активи и съответно задължения. Когато коефициентът на обща ликвидност е съответен, но стойностите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са под стойностите за отрасъла, следва да се прецени причината за това.

При определяне на коефициента за обща ликвидност се установява реалното съществуване на краткотрайните активи. Когато част от краткотрайните активи представляват вземания, следва да се извърши преценка за реализируемостта на актива и неговата ликвидност. При наличие на възражения за несъбираемост на вземанията или такива към свързани лица и нереални, въззивният съд следва да установи събираеми ли са, налице ли е установено вземане, настъпил ли е падежът или кога настъпва, правилно ли са осчетоводени. В случай, че се установи, че не са реални вземанията или са несъбираеми, или са погасени по давност, съдът следва да извърши корекция като изключи тези вземания от коефициента за обща ликвидност и извърши реална преценка на този коефициент.

При възражение на молителя или обективно установимо от доказателствата наличие на данни за несъбираеми и/или спорни вземания, в съответствие с въведеното от чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ силно служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл. 631 ТЗ, съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника.

По същество на касационната жалба.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд, в отклонение от посоченото задължение да изясни състава на краткотрайните материални активи, участващи в образуването на коефициента за обща ликвидност, не е определил точно размера на вземанията, длъжниците, както и събираемостта на вземанията. С липсата на тази преценка не епреценил редовно ли е водено счетоводство, отговарят ли счетоводните записвания на фактическото положение.

При преценката си въззивният съд само е възпроизвел заключението на вещото лице, че активите на дружеството се състоят в дълготрайни материални активи, превозни средства, няма недвижими имоти, както и липсват материални запаси и стойността на паричните средства при извършена проверка фактически на касовата наличност към 30.06.2022 г. е в размер на 4 556,51 лв, която напълно отговаря на счетоводните данни. Липсва конкретен анализ, тези данни, какво показват за способността на дружеството да покрие задълженията си.

Основният извод на въззивния съд е, че с оглед определените коефициенти на ликвидност, основно водещият коефициент на обща ликвидност, длъжникът е в състояние да покрие с текущите си активи, текущите си задължения. Въззивният съд се е задоволил да посочи само коефициента на обща ликвидност, но не е преценил показателите за незабавна ликвидност и абсолютна ликвидност, които в целия изследван период са малко над 0 и не е изяснил структурата на активите, на какво се дължи това състояние на посочените коефициентите, какви са причините за това. Следва да се има предвид, че тези показатели формират възможността на дружеството в рамките на един отчетен период длъжникът да покрие задълженията си. При наличие на коефициент на обща ликвидност над 1 и коефициенти на незабавна и абсолютна ликвидност около 0 в изследвания период, въззивният съд е следвало да посочи защо кредиторите няма да е затруднително да се удовлетворят. При изследване структурата на активите, следва да се установи, че тези активи, които са включени в коефициента за обща активност (вземания) са бързо ликвидни и чрез тях длъжникът може бързо да придобиепарични средства и да удовлетвори кредиторите си, след като коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са около 0.

В мотивите на въззивния съдебен акт е посочено, че съществува договор за заем от 05.03.2013 г. като е посочено, че заемодател е „Клинър“ ООД, заемател „Титан АС“ЕООД, клон Варна с ЕИК 12131720034, представляван от С. И. Д.. Въззивният съд е отбелязал, че ЕИК на клона е 0034 и този ЕИК принадлежи на „Санатит“ ЕООД, като действително предишното наименование на това дружество е било „Титан АС“ ЕООД до 28.10.2015 г. Така е отхвърлил възражението на молителя, че представеният по делото договор за заем между длъжника и горепосоченото лице от 05.03.2013 г. е недействителен поради липса на субект, заемател. Въззивният съд се е задоволил само да посочи, че е налице различен правен субект от заемателя, до който е отправено искане от съдия-изпълнител за установяване принадлежността на вземането по наложения запор и това според него е било „Титан АС Варна“ ЕООД, който не е бил заемодател. Това обстоятелство според въззивния съд е обосновало извод за безспорност на вземането на длъжника „Клинър“ ООД. Въззивният съд не е оценил правилно обстоятелството относно оспореното вземане и съответно не е възприел и заключението на вещото лице, съгласно което падежът на задължението е 01.05.2021 г., размер на вземането 2 600 958,40 лв, с лихва към 31.12.2021 г. в размер на 1 169 876,41 лв. и в случай, че това вземане не се включи като актив в коефициента на обща ликвидност, то в този случай, коефициентът би бил под 1. Въззивният съд не е изследвал събираемостта на вземането, което е от съществено значение, за да определи реалността на този актив, в нарушение на посочената по-горе тълкуване на чл. 630, ал. 1 от ТЗ, съгласно практиката на ВКС.

По отношение на договор за заем от 18.02.2008 г., сключен от длъжника с „ББТ Проджектс“ АД, за сума в размер на 100 000 лв е посочено, че със сумата е заверена сметката на дружеството, вземането е осчетоводено. Видно от представения договор за заем, чл. 5, заемната сума следва да бъде върната в срок от 6 месеца, считано от датата на подписване на договора. Този падеж на задължението не е отчетен. Единствено е преценено, че лицето не е открито на адреса и не може да се установи спорност на задължението. Вещото лице е посочило, че падежът на задължението е 01.04.2021 г., по които са начислени лихви от 375 698 лв. Интерпретацията за липса на спорност на вземането при неоткриване на лицето не е обоснована, доколкото именно поради неустановяване на лицето на посочения в търговския регистър адрес по седалището на дружеството, следва да е индиция за възможността, респ. невъзможността вземането да е събираемо и да представлява реален актив, с който длъжникът може да погаси задълженията си към кредиторите.

По отношение на втория договор за заем с това дружество от 14.03.2008 г. също е прието сключването на договора поради превеждане на сумата на заемателя. Не е отчетено, че е поето задължение сумата да бъде върната в срок от 1 година, дори и при отсрочване на падежа на задължението, липсата на изпълнение в рамките на един отчетен период, следва да е основание да се направи преценка на събираемостта на вземането.

По отношение на договора за паричен заем от 11.01.2013 г. е посочено, че договорът следва да се приеме, че е сключен между „Титан клинър“ ООД и „Игория финанс корпорейшън.бви“, седалище Британски Вирджински острови. Уговорено е връщане на сумата до 31.01.2020 г. Въззивният съд е посочил, че падежът на задължението за връщане на сумата е 01.05.2021 г. По отношение на това вземане няма изложени мотив каква е неговата реална събираемост и защо се приема за съществуващ актив.

Това обуславя извод, че въззивният съд е допуснал нарушение в извода си, че вземанията съществуват и те формират краткотрайните активи на дружеството, които съпоставени с краткотрайните задължения, могат да обусловят извод, че е налице коефициент за обща ликвидност над 1, показващ способността на дружеството да посрещне задълженията си към кредиторите.

С оглед изложените съображения се налага извода, че е необходима преценка на всички коефициенти на ликвидност, след като се преценят посочените по-горе обстоятелства относно осчетоводените вземания към посочените дружества. Въззивният съд не е посочил защо приема, че вземанията са събираеми, след като след настъпване на падежа на задълженията липсват доказателства за действия на кредитора „Клинър“ ООД за събиране на тези вземания. Не е обсъдена липсата на обезпеченост на задълженията за връщане на заетата сума по всички договори за заем, релевирана от молителя. Възможността вземанията да бъдат събрани е основание за определяне на тези вземания като актив, който се включва в състава на коефициентите за ликвидност, показващи икономическото състояние на длъжника и способността му с текущите активи да посрещне текущите си задължения. Спорен е бил въпросът пред въззивния съд относно това има ли действително длъжник с наименование „Титан АС“ ЕООД, като въззивният съд е установил съществуването му, като не е извършил преценка дали това дружество е способно да изпълни задълженията, предвидени в сключения договор.

В настоящия случай липсват изложени мотиви по релевантия правен въпрос за ликвидност на вземанията като актив на длъжника, изложените мотиви са са едностранни и непълни. Въззивният съд не е направил изследване като не е изложил съображения защо коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност, в разглеждания период 2018 -2021 г. са между 0,121 и 0,1594, т.е. много ниски, докато коефицинетът на обща ликвидност е над 1. Не е направен анализ относно наличието на вземания, пренасяни в два отчетни периода, след като е прието, че падежът на задълженията е 21.04.2021 г.и 21.05.2021 г. и са прехвърлени и в следващия отчетен период. Липсва анализ на събираемостта на вземанията. Когато актив от оборотния капитал не може да бъде реализиран, показателят за ликвидност не отразява възможността на предприятието да покрие задълженията си. Тогава следва чрез останалите елементи да може да покрива задълженията си. Следователно при наличие на добър показател за обща ликвидност, от значение е какви активи са включени, дали с тях длъжникът може да покрие задълженията си. В случая в коефициента за обща ликвидност са включени текущи активи, вземания, като същевременно коефициентите на бърза и незабавна ликвидност са малко над 0. Необходим е анализ на причините за това и преценка събираемостта на вземанията в един отчетен период.

Посочените съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението на въззивния съд представляват основание за отмяна на решението на въззивния съд, на основание чл. 281, т. 3, пр. 2 и 3 от ГПК.

Предвид приключване и на финансовата 2024 г., и необходимостта от преценката за възможността на длъжника да покрие краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи, да се извърши като се изследва актуалното му финансово-икономическо състояние, на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК, делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на САС, който следва да допусне нова съдебна финансово-икономическа експертиза за установяване на финансово-икономическото състояние на длъжника до момента на изготвяне на заключението. При разглеждане на делото въззивната инстанция следва да направи изводите си за финансово-икономическото състояние на длъжника след анализ на коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност и извършване на преценка относно ликвидността на краткотрайните активи - доколко отразените в баланса вземания са реално реализуеми и събираеми, като въззивният съд следва да направи изводите си.

Поддържаният довод в касационната жалба на [община] относно откритото производство по несъстоятелност на „Санитат“ ЕООД подлежи на изследване, при новото разглеждане на делото, на основнаие чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ.

Липсата на данни към приключване на устните състезания пред въззивния съд за наличие на имущество, което може да обезпечи производството по несъстоятелност, изисква евентуално приложение на чл. 629б, ал. 1 от ТЗ. Наличните към 2022 г. парични средства са констатирани към 30.06.2022 г. не е ясно дали са налични и към настоящия момент. Съгласно нормата на чл. 629 б, ал. 1 от ТЗ, когато наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски, съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена в даден от него срок от всяко заинтересовано лице, за да бъде открито производство по несъстоятелност. В случая на първо място следва да се прецени наличността на паричните средства към момента на разглеждане на делото пред въззивния съд, респ. наличието на активи, които са способни да обезпечат развитието на производството.

По изложените съображения ВКС

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 394/20.11.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив, 3 търговски състав И

ВРЪЩА за ново разглеждане делото на Апелативен съд – Пловдив от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: