Липса на неизбежна отбрана при реакция след прекратено нападение

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 124, ал. 2 и 4 НК * неизбежна отбрана * кратковременно прекъсване на нападение * смесена вина

Р Е Ш Е Н И Е

№ 202

София, 05.05.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове: 1. Петя Шишкова

2. Пламен Дацов

при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Ивайло Симов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 266 за 2025 г.

Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия адвокат Р. П. против нова присъда № 32 от 09.12.2024 г. по в.н.о.х.д. № 386/ 2024 г. на Софийския апелативен съд с наведено касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за нарушен материален закон. Касаторът твърди, че неправилно е осъден за причиняване на смърт по непредпазливост, следствие на причинена при физиологичен афект тежка телесна повреда на пострадалия, тъй като вредоносните последици са настъпили при неизбежна отбрана, поради което иска да бъде оправдан.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият С. Н. А. не взема становище – не е открит на известния по делото адрес. Неговият служебен защитник поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата на подсъдимия за неоснователна, тъй като институтът на неизбежна отбрана не е проявен по време на деянието. Счита въззивната присъда за правилна и законосъобразна и предлага същата да бъде оставена в сила.

Частният обвинител Т. В. С., действащ чрез майка си И. Т., не взема становище пред касационната инстанция. Неговият повереник адвокат А. В. в писмена молба счита касационната жалба за неоснователна, тъй като деянието не е извършено при неизбежна отбрана, каквато защитна теза поддържа подсъдимият и не са налице основания за намаляване на наложеното наказание, поради което настоява въззивната присъда да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:

С въззивна присъда № 32 от 09.12.2024 г. по в.н.о.х.д. № 386/ 2024 г. Софийският апелативен съд, Х.наказателен състав отменил първоинстанционната оправдателна присъда № 3 от 09.01.2024 г., по н.о.х.д. № 5331/2022 г., по описа на Софийски градски съд, VІІ.състав и признал подсъдимия С. Н. А. за виновен в това, че на 26.06.2021 г., в гр. София, на Ж. п., при павилион № 2, по непредпазливост причинил смъртта на С. В. Д., следствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда и деянието е извършено при силно раздразнено състояние, предизвикано от пострадалия с насилие, поради което и на основание чл. 124, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 128 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим за изтърпяване, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. На основание чл. 68 от НК съдът привел в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия С. Н. А. по н.о.х.д. № 18452/2018 г., по описа на Софийски районен съд. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото.

Касационната жалба на подсъдимия С. Н. А. е процесуално допустима, подадена в законовия срок и срещу акт, подлежащ на касационна проверка.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Въззивният съд подробно е изследвал разкритите по делото факти от инцидента и е направил вярна трактовка на събитията. Анализирал е противоправното поведение на пострадалия Д., нападнал с насилие подсъдимия и ответната реакция на С. А.. Извел е убедителни съображения, че деянието на подсъдимия не е извършено по време на нападението, а след като последното е било преустановено от пострадалия и според доказателствата по делото не е било възобновено. Краткотрайната „пауза“ от време между прекратяването и ответното нападение на подсъдимия представлява сигурен факт, достатъчен да обоснове правната оценка на събитията, дадени от въззивната инстанция. След като нападението над подсъдимия е било прекратено за него вече не са били налице условията на неизбежна отбрана. Ето защо, ответната му реакция по своето естество представлява второ и самостоятелно нападение, което е противоправно и в резултат на което виновно са причинени телесните увреждания на пострадалия Д. при пряк умисъл. Медикобиологичната характеристика на тези увреждания е експертно преценена като тежка телесна повреда. Развилият се по-късно неблагоприятен болестен процес е довел шест дни по-късно до смъртта на пострадалия, при наличието на непрекъсната причинно-следствена връзка между телесните увреждания и леталния изход. Смъртта е настъпила по непредпазливост (небрежност). Поведението на подсъдимия А. е извършено при физиологичен афект, провокиран от първоначалното нападение на пострадалия. Въззивният съд правилно е приложил материалния закон, като деянието на подсъдимия е получило вярната правна квалификация по чл. 124, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 128 от НК. Тезата на касатора за липса на обществена опасност на поведението му не намира подкрепа сред доказателствата по делото.

Касационната жалба на подсъд. А. като неоснователна следва да бъде оставена без последици, а обжалваната въззивна присъда – потвърдена като правилна и законосъобразна.

Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК .

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 32 от 09.12.2024 г., по в.н.о.х.д. № 386/ 2024 г., по описа на Софийски апелативен съд, Х.наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.