Поправка на очевидна фактическа грешка при сгрешен номер на делбен имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 332

София, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на пети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2389 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. М. Д., Л. М. Й., И. В. М., Б. В. М., А. И. В., И. А. В., А. А. В., В. П. К., И. П. М. и Г. П. М. срещу решение № 1929 от 02.04.2024 г. по гр. д. № 4714/2023 г. на Софийски градски съд.

С определение № 5708/09.12.2024 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.226, ал.2, изр.2 ГПК замяна на касаторите И. М. Д., Л. М. Й., И. В. М., Б. В. М., А. И. В., И. А. В., А. А. В., В. П. К., И. П. М. и на ответниците Е. П. С., Н. С. Г., Д. С. М., Р. И. В., Б. Г. Р., Р. Г. С., М. А. В., Г. А. Т., Б. А. П., Я. Г. П., К. Г. Ч., Р. Й. Т., Г. Б. Т., Н. Г. Д., К. Г. И., Е. Д. М., Г. Д. Г., З. М. Т., Й. Ю. Т., М. Ю. Т., И. Й. Т., Р. Й. И., В. И. Д., З. И. С., Е. В. П. и И. П. С. от приобретателя на спорното право „Елис-К“ ООД. Страни в производстово по чл.288, вр. чл.247 ГПК са станали „Елис-К“ ООД и Г. П. М. – касатори, и Л. Г. М. – ответник.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно. Сочи се практика на ВКС, според която съдът следва да опише делбеното имущество според възприетите в практиката белези, необходими и достатъчни за неговата индивидуализация, посредством които да бъде отграничено от друго имущество от същия вид. Поддържа се, че с решението, чиято поправка се иска - решение от 21.01.1959 г. по гр. д. № 7606/1958 г. на Софийски районен съд, било допусната делба на парцел IV от кв. 88 на кв. Н.-София, при съседи: [улица], В. И. Д., К. Ц. П. и Б. Б.. От приложената комбинирана скица за пълна или частична идентичност на ПИ с идентификатор [№] било видно, че към момента на съдебното производство по това дело имотът е съставлявал парцел V-4 от кв. 88, съгласно регулационен план, одобрен със заповед № 1687/1949 г. Неправилен бил изводът на съда, че в решението по допускане на делбата не била допусната очевидна фактическа грешка. Ако грешката не бъде поправена в производството по чл.192, ал.2 ГПК /отм./, то допуснатият до делба имот ще бъде с грешна номерация, което ще постави съделителите в много неблагоприятно положение след извършване на делбата, ако имотът бъде възложен на някой от тях с грешен номер.

Ответникът Л. Г. М. не оспорва жалбата. Счита, че в решението е допусната грешка в номера на имота, която трябва да бъде поправена.

С определение № 1610 от 02.04.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса следва ли да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение при допусната грешка относно номера на имота, предмет на делото.

По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:

Съгласно практиката на ВКС, очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК е налице, когато се констатира несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в решението – в този смисъл решение № 692 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6386/2007 г., II г. о., и др. Най-често това са случаите, в които отразената в мотивите воля на съда не е намерила отражение в постановения диспозитив - решение № 76 от 27.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2516/2020 г., II г. о., определение № 78 от 18.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7150/2014 г., I г. о., определение № 434 от 18.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3046/2008 г., II г. о. и др. Приема се също, че по реда на чл.247 ГПК не може да се допуска изменение на мотивите и диспозитива на решението - определение № 343 от 10.12.2008 г. на ВКС по ч. т. д. № 368/2008 г., I т. о. Недопустимо е чрез поправка на ОФГ да се замести формираната воля на съда – в този смисъл определение № 214 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 908/2010 г., I г. о., решение № 39 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 486/2009 г., I г. о., определение № 187 от 5.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1087/2021 г., II т. о.

Същевременно в практиката на ВКС се приема, че по реда на чл.247 ГПК може да бъде отстранена грешка в номера на делото - определение № 50355 от 16.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3512/2020 г., IV г. о., решение № 302 от 14.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2097/2018 г., II т. о.; грешка в имената на страните - решение № 18 от 16.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3056/2007 г., I г. о.; грешка в името на съда - определение № 375 от 1.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 301/2009 г., I г. о.; грешка в номера на имота - решение № 135 от 16.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2121/2007 г., I г. о., решение № 132 от 5.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3178/2017 г., II г. о., решение № 76 от 21.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2009 г., II г. о.; грешка в площта на имота - решение № 89 от 10.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 387/2009 г., I г. о.

В решение № 199 от 15.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 153/2012 г., II г. о., е прието, че когато една от границите на недвижим имот е отразена в диспозитива на съдебното решение по допускане на делбата погрешно по причина допусната техническа грешка в официален документ е налице очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена по реда на чл.247 ГПК.

В решение № 120 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 887/2008 г. на ВКС, I г. о., също е прието, че описанието на имота в диспозитива на решението следва да се извърши според действителните данни за индивидуализиращите белези на имота така, както те са отразени в действащия подробен устройствен план, респ. кадастрална карта и ако при изписването на тези данни в представена по делото скица, респ. изготвена съдебно-техническа експертиза, е допусната техническа грешка, то подобно описание на имота, обективно не би съответствало на действителното положение.

Към посочените случаи следва да се приравни и грешката в отразяването на номера на спорния имот, допусната както в мотивите, така и в диспозитива на съдебното решение, когато тя се дължи на самия ищец, посочил погрешен номер в исковата молба. Такава грешка също се отстранява по реда на чл.247 ГПК, когато от представените доказателства се установява несъответствие между отразения в решението номер на имота и действителния номер по влязъл в сила план, действал към момента на разглеждане на делото и когато няма съмнение, че съдът е разрешил спор именно за този имот. Само съдът може да прецени в рамките на конкретното дело дали се касае за грешка в номера на имота и дали се е произнесъл именно за този имот, който е посочен с конкретен номер в съответния влязъл в сила план, макар в съдебното решение да е посочен друг номер. Както за страните, така и за всички трети лица следва да е ясно по отношение на кой имот е формирана сила на пресъдено нещо по вещноправен спор и ако номерът в съдебното решение е сгрешен спрямо действителния номер, отразен във влязъл в сила план, действал към момента на разглеждане на делото, тази грешка може да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е оставил в сила решение № 20073317 от 05.01.2023 г. по гр. д. № 7606/1958 г. на Софийски районен съд, с което в производство по чл.247 ГПК /погрешно въззивният съд е посочил чл.192, ал.2 ГПК /отм./ е отхвърлено искането за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 21.01.1959 г. по гр. д. № 7606/1958 г. на Софийски районен съд, засягаща актуалния статут на допуснатия до делба имот към момента на завеждане на делото.

Въззивният съд е приел, че производството по гр. д. № 7606/1958 г. на Софийски районен съд е образувано по предявен иск за делба на недвижим имот, индивидуализиран в исковата молба като къща от три стаи, мазета и двор от около 360 кв. м., съставляващ парцел IV от кв. 88 на[жк], при съседи: [улица], В. И. Д., К. Ц. П. и Б. Б.. По идентичен начин имотът е описан в приложения към исковата молба препис – извлечение от нотариален акт № 140, т. 4, д. № 1309/1925 година. С решението от 21.01.1959 г. по това дело съдът е допуснал извършването на делба между наследниците на Й. М. З. върху наследствено покрито недвижимо имущество, представляващо дворно място от около 360 кв. м., съставляващо парцел IV от квартал 88 по плана на[жк]– София, с къща в него от три стаи и мазета, при съседи: [улица], В. И. Д., К. Ц. П. и Б. Б.. С оглед реалното извършване на делбата на 05.08.1959 г. е депозирано заключение по допусната СТЕ, в което вещото лице е описало имота като парцел IV от кв. 88 по плана на София-Н. и е направил извод, че същият е неподеляем.

Прието е, че за да е налице очевидна фактическа грешка, следва да се констатира несъответствие между формираната истинска воля на съда в мотивите на решението и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. В разглеждания случай не се констатира наличие на подобно несъответствие – искът за делба е предявен за имот, индивидуализиран като парцел IV от кв. 88, като това описание се съдържа и в експертното заключение, прието по делото и в този смисъл е и постановеното по делото съдебно решение. Волята на съда е за допускане на делба на описания парцел IV и по този начин същата е обективирана както в мотивите, така и в диспозитива на решението. В случая не е налице погрешна индивидуализация на делбения имот в решението. Съгласно цитираната и от страните съдебна практика, в решението по допускане на делбата делбеното имущество следва да бъде описано според възприетите в практиката белези, необходими и достатъчни за неговата индивидуализация, посредством които да бъде отграничено от друго имущество от същия вид. В настоящия случай това изискване е спазено – имотът е индивидуализиран с местоположение, площ и страни, както и с актуалната му номерация според действащия към 1959 г. кадастрален план, одобрен през 1949 г. – парцел IV (4), посочен по този начин и в приложената към молбата за поправка на очевидна фактическа грешка комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземления имот с настоящ идентификатор по кадастрална карта [№] (очертан с оранжеви линии и с посочен оранжев номер 4 в комбинираната скица, като е отразено, че по графични данни площта на ПИ с пл. № 4 по стария кадастрален план е 354 кв. м.). Обстоятелството, че номерацията на имота по действащия към онзи момент регулационен план е била различна, не води до извод за наличие на очевидна фактическа грешка в решението по допускане на делба – по изложените по-горе мотиви не е налице несъответствие между обективираната в мотивите и отразена в диспозитива на решението воля на съда, а имотът е индивидуализиран в достатъчна степен по трайни белези, посредством които да бъде отграничен от други недвижими имоти в района.

Решението е неправилно.

Действително, номерът на парцела, предмет на делба по гр. д. № 7606/1958 г. на Софийски районен съд, е отразен в съдебното решение по начина, посочен в исковата молба и в нотариалния акт № 140/2025 г. на наследодателя Й. М., към които препращат мотивите на съдебното решение. По този начин както в мотивите, така и в диспозитива на решението е посочен един и същи номер – парцел IV от кв. 88 по плана на [населено място]-Н.. Ако обаче този номер не съответства на номера на наследствения имот на Й. М. съобразно действащия към момента на разглеждане на делото регулационен план от 1949 г., се касае за грешка в съдебното решение, която следва да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК.

Към молбата по чл.247 ГПК по настоящото дело е представена скица на АГКК № 15-1161268-14.12.2020 г. на ПИ [№] по КККР на [населено място], район Н., записан на името на Й. М. Б. и Л. Г. М.. Представена е и комбинирана скица, от която се установява, че ПИ [№] представлява парцел V-4 по регулационния план на [населено място] от 1949 г. Тази комбинирана скица е издадена от инж. Вл.М. при „Г. М.“ ООД. Доколкото се касае за комбинирана скица, която съдържа наслагване на данни от кадастралната карта и три регулационни плана и доколкото скицата не е изготвена от вещо лице, назначено по делото, тя не може да послужи като годно доказателство за установяване на твърденията на молителите, че към момента на допускане на делбата по гр. д. № 7606/1958 г. на Софийски районен съд действителният номер на наследствения парцел на Й. М. по действащия към този момент регулационен план е парцел V-4, а не парцел IV (4), както е отразен в съдебното решение. Ето защо скицата не може да бъде съобразена от съда. Същевременно съдът е следвало да укаже на молителите, че не сочат годно доказателство за установяване на твърденията им и да допусне експертиза, която да установи тези твърдения, т. е. че наследственият имот на Й. М. по нотариалния акт от 1925 г. към момента на допускане на делбата по гр. д. № 7606/1958 г. на Софийски районен съд представлява парцел V-4, а не парцел IV (4), както е отразено в съдебното решение. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да събере годни доказателства по твърденията на молителите.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1929 от 02.04.2024 г. по гр. д. № 4714/2023 г. на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: