Осъждане на кардиолог за причинена смърт по непредпазливост при спешен случай

Текстът на акта

Ключови фрази

Лишаване от живот при професионална непредпазливост * съдебно-медицинска експертиза * не два пъти за едно и също нещо (non bis in idem) * разумен срок на наказателния процес * граждански иск в наказателното производство * справедливост на обезщетение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 322

гр. София, 30 юни 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Ася Петрова

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 504 по описа за 2025 г

Касационното производство е образувано по жалби на защитниците на подсъдимата Т. И. В. и по жалби на частните обвинители и граждански ищци М. И. Ж. и Н. Е. Ж. срещу решение на Варненски апелативен съд № 10 от 27.01.2025 г, по ВНОХД № 300/24, с което е изменена присъда на Варненски окръжен съд № 30 от 30.05.2024 г, по НОХД № 1234/23, в гражданско-осъдителната й част, като са увеличени размерите на уважените искове за вреди от непозволено увреждане на по 100 000 лв в полза на всеки от гражданските ищци, както и е увеличена дължимата държавна такса върху увеличените размери на гражданските искове и на подсъдимата са възложени разноските, направени от частните обвинители и граждански ищци във въззивната инстанция, а присъдата е потвърдена в останалата й част.

С първоинстанционната присъда подсъдимата Т. И. В. е призната за виновна в това, че на 24.11.2015 г в [населено място], като лекар кардиолог в /болница/, /населено място/, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, а именно: лекарска дейност, е нарушила чл. 7, т. 1 от длъжностната характеристика на лекар кардиолог в /болница/, чл. 47, т. 4 от Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред на /болница/, чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, и по непредпазливост е причинила смъртта на И. В. Ж., с оглед на което и на основание чл. 123, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъдена на шест месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. На основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимата В. и Специализираната болница за активно лечение по кардиология ЕАД са осъдени солидарно да заплатят на всеки един от гражданските ищци М. И. Ж. и Н. Е. Ж. обезщетение за неимуществени вреди в размери от по 50 000 лв, като исковете са отхвърлени до пълните им предявени размери от 150 000 лв. Със същата присъда съдът се е произнесъл по веществените доказателства и сторените по делото разноски.

С жалбата на защитниците на подсъдимата се релевират всички касационни основания. Сочат се следните доводи: Неправилни са изводите на съда, че подсъдимата е проявила небрежност към пациента И. Ж.. Не са съобразени следните обстоятелства: За пострадалия не са положени дължимите грижи в Клиниката по ортопедия. Болният е бил придружен в линейката от сина си и от санитарка вместо от медицински специалист.На/болница/не е предоставена история на заболяване на пациента и изследвания, даващи представа за здравословното му състояние. Подсъдимата не е имала възможност да приеме пациент, без да е налице клинична пътека, осигуряваща болничен престой. Налице е произнасяне на административен орган относно спазването на принципите за своевременност и достатъчност на медицинската помощ, оказана от подсъдимата по отношение на пациента Ж., което не е взето предвид от съда. За виновността на подсъдимата е необходимо да се ползват данните от производството, развило се по административен ред, в хода на което е установено, че подсъдимата е действала правомерно. Не е съобразена постоперативната кръвозагуба, която е в причинна връзка с настъпилия летален изход. Съществено значение за изхода на делото има тройната СМЕ, според която, подсъдимата е изпълнила задълженията си да окаже помощ на болния и правилно го е насочила към реанимация, а тази експертиза не е кредитирана от съда. Прието е нарушение на чл. 47, т. 4 от Правилника на /болница/, без да е установено, че подсъдимата е била запозната с разпоредбите на този акт. Събраните доказателства сочат на това, че жалбоподателката е изпълнила задълженията си по длъжностна характеристика на лекар кардиолог, което обуславя извода, че липсва престъпление по чл. 123, ал. 1 НК. Съдът не е съобразил това, че след консултацията с подсъдимата в /болница/, болният не е откаран своевременно в отделение по реанимация, което е от значение за настъпването на престъпните последици. Не са взети предвид показанията на св. проф. П., участвал в лечението на пациента. Съдът е кредитирал петорната СМЕ, чиито изводи влизат в противоречие с тези на тройната СМЕ. Следвало е да бъде назначена арбитражна експертиза, която да преодолее противоречията между тройната СМЕ и петорната такава. Допуснато е процесуално нарушение, като не са разпитани всички лекари, лекували пациента Ж., както и не е конституиран като граждански ответник застрахователното дружество, избрано от медицинските специалисти по сключените от тях застраховки. Не е взето предвид, че подсъдимата няма принос към получените от пострадалия травматични увреждания. Материалният закон е приложен неправилно. Наложеното наказание е явно несправедливо.

С жалбите на защитата се прави искане за оправдаване на подсъдимата или за връщане на делото за ново разглеждане.

С жалбите на частните обвинители и граждански ищци се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, касаещо произнасянето по гражданската отговорност. Изтъква се, че е нарушен принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, което налага произнасяне на настоящата инстанция в унисон с този принцип.

С жалбите на частните обвинители и граждански ищци се прави искане за уважаване на гражданските искове в пълните им предявени размери от 150 000 лв.

В съдебно заседание на ВКС частният обвинител М. Ж., действащ лично и като представител на своята майка частния обвинител и граждански ищец Н. Ж., пледира за уважаване на подадените от тях жалби.

Защитата на подсъдимата изразява становище, че са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК, което предполага обжалвания съдебен акт да бъде ревизиран.

Подсъдимата жалбоподател се присъединява към становището на защитата и моли да бъде оправдана.

Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато.

Въззивният съд обстойно е анализирал гласните доказателства, изводими от показанията на разпитаните по делото свидетели, като е отделил място и на обясненията на подсъдимата, които е оценил в контекста на останалите доказателствени средства. Коментирани са приложените писмени доказателства, касаещи проведеното лечение на пациента И. Ж., обсъдени са СМЕ-зи, като е посочено на кои от тях е дадена вяра и по какви съображения. Съдът е проследил детайлно хронологията на събитията от постъпването на пациента в Клиниката по ортопедия и травматология до момента на настаняването му в отделението по реанимация на МБАЛ /болница/, където настъпва неговата смърт. Подробно са изяснени действията на лекарите ортопеди, проследили състоянието на пострадалия и констатирали, че на същия е било наложително да бъде оказана спешна кардиологична помощ. От съществено значение за изхода на делото е обстоятелството, че в Клиниката по ортопедия за пострадалия са положени достатъчно грижи и оказаната му там медицинска помощ е адекватна и навременна. Установено е, че след проведена на 23.11.2015 г в Клиниката по ортопедия успешна операция на лявата ръка, същата вечер болният се е оплакал от силни болки в областта на гърдите и недостиг на въздух, симптом на сърдечно-съдов инцидент. След проведена консултация с лекар реаниматор и допълнителни изследвания лекуващият лекар ортопед св. М. разчел признаците на инфаркт на миокарда и незабавно назначил консултация с кардиолог, след което лично се обадил в /болница/, за да осигури преглед от кардиолог. Такъв е проведен на 24.11.2015 г, сутринта в 8, 15 ч, от кардиолога св. Ч.. Тя прегледала пациента и се запознала изследванията му, на базата на които дала предписание за настаняването му в /болница/ за оказване на специализирано кардиологично лечение. Още същата сутрин, в 9, 30 ч, пострадалият е транспортиран с линейка от Клиниката по ортопедия в /болница/, придружен от медицинска сестра и св. М. Ж.. Паралелно с това, лекуващият лекар св. Г. се е обадил по телефона в /болница/, за да предупреди, че се изпраща пациент с кардиологично заболяване, който се нуждае от спешно лечение. Заедно с пациента е изпратена и медицинската документация, направена по повод престоя на болния в Клиниката по ортопедия, към която е приложена и представена от близките на болния епикриза от болнично лечение по повод на предходен инфаркт. Пострадалият е настанен в приемен кабинет, където е трябвало да бъде прегледан от подсъдимата в качеството и на дежурен кардиолог. Болният е бил в съзнание и се е оплаквал от силни болки в гръдната област и недостиг на въздух, по повод на което му е осигурена кислородна маска и проследяване на състоянието с пулсиометър. Взета му е кръв за изследване. Към 10, 45 ч, подсъдимата изразила становище, че пациентът не се нуждае от настаняване в /болница/, а следва да бъде върнат в Клиниката по ортопедия, където да бъде настанен в отделение по реанимация. Болният незабавно бил транспортиран обратно в Клиниката по ортопедия, а състоянието му се влошило значително. Лекарите ортопеди осигурили настаняването му в отделение по реанимация на /болница/, където, въпреки проведените усилия за спасяване на живота му, болният починал в 15, 15 ч.

Изложените фактически положения са изведени след процесуално издържан анализ на събраните доказателства, при съблюдаване на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Ето защо, ВКС намери, че правилността на формираното вътрешно убеждение по релевантните факти, е гарантирана, а упреците на защитата към съда в тази насока не могат да бъдат споделени.

Съдът е имал основание да кредитира частично тройната СМЕ, изготвена при непълнота на събраните доказателства, имащи отношение към въпроса за причината на смъртта. Вещите лица са отбелязали изрично в заключението си, че не са разполагали с данни от аутопсионния протокол, както и с пробите от хистологично изследване на тъканите на починалия. Липсата на доказателства по съществени за изхода на делото въпроси е препятствала възможността на вещите лица да дадат обективно заключение, какъвто верен извод е извел и съдът. Ето защо, правилно тройната СМЕ е кредитирана само частично, в частта, която не е имала отношение към липсващите към момента на изготвянето й доказателства. След събиране на необходимата информация са изслушани две петорни СМЕ-зи, които са разполагали със съответните доказателства и са дали пълен и изчерпателен отговор на поставените въпроси. Ето защо, тези заключения правилно са кредитирани и ползвани от съда при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти, а доколкото не е налице противоречие в заключенията на приетите от съда експертизи, не е възникнала необходимост от назначаване на разширена/арбитражна/ експертиза.Вещите лица от двете петорни СМЕ-зи са посочили, че причината за смъртта на пациента е остър инфаркт на миокарда, протекъл усложнено с остра сърдечна недостатъчност, кардиогенен шок и белодробен оток. Дадено е заключение, че болният се е нуждаел от спешна медицинска помощ, която, в конкретния случай, е можела до му бъде осигурена само в специализирано заведение по кардиология, каквото е /болница/. Събраните доказателства сочат на това, че за наличието на инфаркт на миокарда са се ориентирали и лекари ортопеди / св. М. и св. Г. /, тоест, симптомите на инфаркт са били ясно изразени, откъдето следва, че за специалист кардиолог е било обективно възможно да ги разпознае, да постави правилната диагноза и да осигури на болния спешна кардиологична помощ. Що се отнася до показанията на св. проф. П., те са анализирани вярно, като е посочено, че този специалист не е бил ангажиран с лечението на пациента и не е давал становище по въпроса какво да бъде неговото лечение. Без значение за изхода на делото е дали болният е бил придружен от медицинска сестра или от санитарка, но от събраните доказателства е установено, че в линейката е пътувала медицинска сестра. Не може да бъде споделено възражението на защитата, че е налице причинна връзка между общото увредено състояние на пациента и състоянието му на анемия, изводимо от констатираната ниска стойност на хемоглобин, и настъпилата смърт. Това е така, защото вещите лица са категорични, че причина за смъртта е настъпил остър инфаркт, за овладяването на който болният се е нуждаел от специфични грижи в отделение или клиника по кардиология. В случая, пациентът е своевременно насочен към /болница/, където е било обективно възможно да му бъде проведено адекватно лечение, но поради взетото от подсъдимата решение да го върне обратно в Клиниката по ортопедия, тази възможност не е реализирана. Неоснователно се сочи от защитата, че болният е бил изпратен без необходимата медицинска документация, тъй като по делото са събрани писмени и гласни доказателства, че такава документация е придружавала пациента и е била предоставена на подсъдимата, която се е запознала с нея. Що се отнася до аргумента, че пречка за приемане и лечение на пострадалия е била липсата на клинична пътека, следва да се отбележи, че, в случая, такава не е била необходима. Това е така, защото болният се е нуждаел от спешна медицинска помощ, в която хипотеза лечебното заведение е задължено да приеме болния и да положи за него необходимите медицински грижи, което се отнася и за пациенти, които не са здравно осигурени / чл. 82, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето /. Не може да бъде споделен довода, че подсъдимата не е била запозната със задълженията си на лекар кардиолог, изводими от длъжностната й характеристика и Правилника за работа на /болница/. Установено е, че тя е дългогодишен лекар специалист по кардиология, работила е в същото здравно заведение, откъдето следва, че тя е познавала задълженията си и е следвало да ги спазва. Що се отнася до обстоятелствата, изяснявани в хода на административното производство, по реда на ЗАНН, а именно: проверката от „Медицински одит“, основана на спазване на разпоредби от Закона за здравето, съдът правилно е счел, че установеното по административното производство не може да се ползва при извеждане на доказателствените изводи по наказателното дело. Това е така, защото двете производства са отделни и самостойни и по всяко от тях се събират доказателства, въз основа на които се извеждат съответните факти, служещи за формиране на правните изводи. По наказателното дело се събират доказателства, по реда на НПК, имащи отношение към предмета на доказване, съобразно повдигнатото обвинение, откъдето следва, че за изхода на настоящото дело, е от значение само установеното в хода на съдебното следствие. В контекста на възражението за недоказаност ВКС следва да посочи, че воденото административно производство и настоящото наказателно производство не обуславят хипотезата на „non bis in idem“, откъдето следва, че липсва пречка наказателното производство да се развие и да приключи със съдебен акт. Това е така, защото воденото административно производство по реда на ЗАНН, основано на Закона за здравето, няма характера на наказателно такова, отчитайки адресата на правната норма по специалния закон, който е ограничен до определен кръг от субекти, каквито са медицинските специалисти / лекари /. На второ място, липсва идентичност на фактите, на които се основават двете производства, и не са касае за такова сходство, което да попада в обсега на хипотезата „non bis in idem“. На трето място, наложената санкция по Закона за здравето / глоба от 600 лв / не е с характер на наказателна глоба и липсва хипотеза, при която евентуалното й неплащане би довело до засягане правото на свободно придвижване на санкционираното лице. Ето защо, ВКС споделя становището на съда, че липсва хипотезата на „non bis in idem“, поради което не се поражда необходимост от отмяна на съдебните актове по настоящото дело и прекратяване на воденото наказателно производство.

С оглед на изложеното, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не може да бъде уважено искането за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Поведението на подсъдимата е съставомерно по чл. 123, ал. 1 НК и като е квалифицирал деянието по посочения текст, съдът е приложил правилно материалния закон. Жалбоподателката е нарушила задълженията си на лекар кардиолог, като не е сторила необходимото за приемане на болния в СБАЛК, с което е препятствала възможността да му бъде оказана спешна кардиологична помощ, която е можела да доведе до спасяване на живота му. Липсва принос на пострадалия за настъпване на престъпните последици, тъй като е установено, че травматичният инцидент, обусловил хоспитализацията му в Клиниката по ортопедия, не е в причинна връзка с леталния изход. С оглед на изложеното, ВКС намери, че материалният закон е приложен правилно, а оплакването за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не може да бъде споделено. Не може да бъде удовлетворено искането на подсъдимата за нейното оправдаване от настоящата инстанция, тъй като това би било възможно само в хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, която, в случая, не е налице.

Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.

Съдът е отбелязал, че е налице „изключително“ смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл. 55 НК, изводимо от продължителния срок на воденото наказателно производство, което забавяне не е по причина на подсъдимата. С оглед на изложеното е определено наказанието шест месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. Така определеното наказание е справедливо съобразно критерия на чл. 348, ал. 5 НПК, а евентуално негово по-нататъшно смекчаване би довело до отклонение от законовия критерий за справедливост.

ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 52 ЗЗД и размерите на гражданските искове са правилно определени от въззивната инстанция. Отчетени са съществувалите близки отношения между починалия и неговата съпруга и син, като е изведен верния извод, че претърпените болки и страдания от загубата на техния близък биха могли да бъдат репарирани с обезщетение, в размер на 100 000 лв, в полза на всеки един от гражданските ищци. ВКС намира, че увеличеният размер на обезщетенията по чл. 45 ЗЗД, отговаря на принципа за справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД. С оглед на изложеното, не са налице основания за уважаване на исковете в пълните им предявени размери от 150 000 лв, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено.

Право на ищеца е да прецени срещу кого да насочи исковата си претенция и по този начин да определи кой да бъде ответник в исковото производство. В случая, гражданските ищци Ж. са насочили претенцията си по чл. 45 ЗЗД солидарно срещу подсъдимата В. и /болница/ . В посочената хипотеза съдът законосъобразно е конституирал болницата като граждански ответник, който да отговаря солидарно с подсъдимата по гражданските искове, с правно основание чл. 45 ЗЗД. С оглед на изложеното, не може да бъде споделено становището на защитата, че съдът е следвало да конституира и застрахователното дружество като граждански ответник, а като не е сторил това, е допуснал процесуално нарушение, тъй като такова искане би било недопустимо.

По тези съображения, ВКС намери, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в СИЛА решение на Варненски апелативен съд № 10 от 27.01.2025 г, по ВНОХД № 300/24.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: