Придобивна давност върху реална част от имот при последващо урегулиране

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60108/21 г.

София, 14.01.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 123/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 141/06.04.2021 г. е допуснато касационно обжалване по жалба, подадена от Е. П. Д. и С. П. П., на въззивното решение № 260589/02.10.2020 г. по гр. д. № 453/2020 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която искът с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Е. П. Д. и С. П. П. срещу Б. К. К. и Р. Н. К., е отхвърлен за реалната част от ПИ с идентификатор ............, находящ се в [населено място], местността „С. Н.“, заключена между т.т. 2, 3, 5, 2, изобразена на комбинирана скица на л. 105- приложение № 7 към техническата експертиза по гр. д. № 16743/2018 г. на Варненския районен съд.

Касационното обжалване на въззивното решение не е допуснато в частта, с която искът за ревандикация е отхвърлен за реалната част от ПИ с идентификатор .............., находящ се в [населено място], местността „С. Н.“, заключена между т.т. 1, 5 и 4, изобразени на комбинирана скица на л. 105 - приложение № 7 към техническата експертиза по гр. д. № 16743/2018 г. на Варненския районен съд.

Ответниците по касация - ответници по делото Б. К. К. и Р. Н. К., считат касационната жалба за неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е установено, че собствените на страните съседни поземлени имоти произхождат от един общ имот пл. № 1718 по кадастралния план от 1956 г., предмет на съдебна делба по гр. д. № 361/1964 г., когато са образувани три дяла. Наследодателката на ищците е получила дял II-ри с площ 1 089 кв. м., а праводателят на ответниците е получил дял I-ви с площ 1 072 кв. м.

Трите дяла са нанесени в кадастралния план от 1977 г., като са образувани имоти пл. №........., ..........и ............ Имот пл. № ...........е частично идентичен с имота на ищците с идентификатор ............ по кадастралната карта , а имот пл. № ............е частично идентичен с имота на ответниците с идентификатор по кадастралната карта ............ . Границата между имоти пл. №№ .........и ...........е права линия.

Имотите са урегулирани с ПУП-ПРЗ на[жк]от 2010 г. За ПИ ........... по кадастралната карта /и по ПНИ/ е отреден УПИ .......... от кв. ...., а за ПИ .............по ПНИ, идентичен с ПИ ...............по кадастралната карта, е отреден УПИ ........... от кв. ...........

Въззивният съд посочил, че южната граница на УПИ ............. не съвпада с кадастралната граница по плана от 1977 г., но планът не е обжалван, нито е проведена процедура по изменението му поради несъответствие с кадастралния план от 1977 г. Съдът приел, че съобразно кадастралния план от 1977 г. заключената между т.т. 2, 3 и 5 реална част от ПИ ................по кадастралната карта попада в имота, придобит по делбата от наследодателката на ищците, поради което и разгледал противопоставеното от ответниците по иска правопрекратяващо възражение за придобиването на тази част по давност. Посочил, че съдебната практика на ВКС за невъзможността този придобивен способ да бъде приложен касае само придобиването на реална част от урегулирани вече имоти, както и при извършване на промяна в регулационните граници. В настоящото производство обаче е установено, че регулацията на имотите не е била факт нито към 2000 г., нито към 2004 г., когато от страна на ищците е изградена оградата между имотите. Затова и доколкото към този момент имотите не са били в регулация, то и не е съществувала пречка реалната част от поземлен имот, която не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, да бъде присъединена към съседен имот чрез придобиване на правото на собственост по давност. Ответниците са започнали да упражняват фактическа власт от 2004 г. и владеят реалната част, заключена между оградата и границата по кадастралния план от 1977 г. и до подаването на исковата молба през 2018 г. 10-годишният давностен срок е изтекъл. Урегулирането на имотите през 2010 г., след установяване на владението върху реалната част, не спира и не прекъсва давността. Същата е изтекла през 2014 г., поради което и ответниците са придобили реалната част, заключена между т.т. 2, 3 и 5 на скица № 7, на основание давностно владение, поради което искът за ревандикация на тази част е отхвърлен.

Касационното обжалване е допуснато по въпроса: продължава ли да тече придобивна давност и може ли да се придобие по давност реално обособена част от поземлен имот, след като същият бъде урегулиран преди изтичането на давността.

По така поставения въпрос настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира следното:

Забраната по чл. 200, ал. 1 ЗУТ за придобиване на реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания, неотговарящи на изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ, чрез правни сделки или по давност, се отнася само за урегулираните поземлени имоти, но не и за неурегулираните с план за регулация и застрояване имоти. По същия начин забраната по чл. 59 З. /отм./, съгласно публикацията в ДВ, бр. 34/2000 г., за придобиване на реално определени части от дворищнорегулационни парцели, които не отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона, чрез правни сделки или по давност, бе отнесена само за дворищнорегулационни парцели, а не и за неурегулираните с дворищнорегулационен план имоти.

Урегулирането с подробен устройствен план за населено място или за част от него след установяване на владение върху реална част от неурегулиран до тогава поземлен имот, не спира и не прекъсва давността. Съгласно чл. 84 ЗС вр. чл. 115, ал. 1 ЗЗД давността спира да тече само в определени, изрично посочени от закона случаи, а съгласно чл. 84 ЗС вр. чл. 116 ЗЗД давността се прекъсва само с определени, изрично посочени от закона действия. Урегулирането на поземлените имоти не е сред случаите по чл. 115, ал. 1 ЗЗД, нито е действие от рода на изброените в чл. 116 ЗЗД. То обаче има друго проявление.

Съгласно чл. 200, ал. 1 ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19. Изключение от тази забрана е предвидено в чл. 200, ал. 2 ЗУТ, според която правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот. Целта на забраната е да се избегне създаването на пречки за осъществяване на предвиденото със застроителния план строителство както в урегулирания поземлен имот, частта от който е предмет на правната сделка или на придобивната давност, така и в съседните урегулирани поземлени имоти. Изхождайки от посочената цел на закона, следва да се приеме, че от значение за приложението на забраната е статутът на имота към момента на сключване на сделката, съответно - към момента на завършване на фактическия състав на придобивната давност. Ако към този момент имотите вече са урегулирани, а владението не е продължило в изискуемия от чл. 79 ЗС срок, възможността за придобиване по давност на реално определената част се преценява с оглед наличието на предпоставките по чл. 200, ал. 1 ЗУТ, съответно - на чл. 200, ал. 2 ЗУТ. В случай, че те не са налице, тази възможност следва да бъде отречена.

Следователно на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, следва да се отговори, че ако фактическият състав на придобивната давност по чл. 79 ЗС не е завършен към момента на урегулирането на поземлените имоти, реално определени части от такива имоти могат да се придобиват по давност, само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ, съответно - ако е налице изключението по чл. 200, ал. 2 ЗУТ. Придобивна давност от този момент насетне не тече, тъй като законът изрично забранява придобиването на реално определени части от урегулирани поземлени имоти, които не отговарят на изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ, съответно на предвиденото в чл. 200, ал. 2 ЗУТ изключение, чрез посочения придобивен способ.

По касационната жалба:

Обособяването на съседните на страните имоти в самостоятелни обекти на правото на собственост е извършено чрез съдебна делба по време действието на кадастралния план от 1956 г. Следващият кадастрален план е от 1977 г. Липсват данни делбата да е отразена в някой от тези планове. Между страните обаче няма спор по обстоятелството, че планът от 1977 г. възпроизвежда границата по делбата.

Общата граница между съседните имоти на страните е идентична по плана на новообразуваните имоти, по кадастралната карта и по подробния устройствен план, но съществено се различава от границата по кадастралния план от 1977 г. При липсата на основание за изменение на тази граница първоинстанционният съд е приел, че е налице грешка в кадастралната карта при отразяване на южната граница на имота на ищците, респективно - северната граница на имота на ответниците, като границата следва да се ситуира по кадастралния план от 1977 г., обозначена на комбинираната скица № 7 със син цвят и т.т. 1, 2, 5. По тези констатации на съда страните не са възразили в подадените от тях въззивна жалба и насрещна въззивна жалба. С оглед на това следва да се приеме, че положението на имотите по кадастралния план от 1977 г. отразява действителния пространствен обхват на правото на собственост, който следва да се съобрази при разрешаването на спора по принадлежността на правото. И тъй като според плана от 1977 г. площта, заключена между т.т. 2, 3, 5, 2, е отразена като част от имота на ищците, законосъобразно въззивният съд е приел, че тя е част от имота, придобит по делбата от тяхната наследодателка. Като част от имота на ищците тази част е отразена и по кадастралната карта, която тук не разкрива наличие на грешка /грешка в кадастралната карта е допусната при отразяване на частта, заключена между т.т. 1, 2, 5, 4, 1 - според кадастралния план от 1977 г. тя е част от имота на ответниците и неправилно при това положение е отразена в кадастралната карта като част от имота на ищците; съобразно разрешението, дадено в ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че ищците не се легитимират за собственици на тази реално определена част; въззивното решение в тази част не е допуснато до касационно обжалване/.

Съобразно с това фактическо положение правилно въззивният съд е разгледал противопоставеното от ответниците правопрекратяващо възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност с начало на упражняваното владение от 2004 г.

С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, изводът на въззивния съд, че ответниците са придобили тази реално определена част на основание давностно владение, е незаконосъобразен. Урегулирането на съседните имоти на страните през 2010 г., след установяване през 2004 г. от ответниците на владение върху реалната част, заключена между т.т. 2, 3, 5, 2, е променило статута на имотите от неурегулирани в урегулирани поземлени имоти, в резултат на което проявление е намерила забраната по чл. 200, ал. 1 ЗУТ за придобиване по давност на реално определени части от такива имоти, които не отговарят на изискванията за минималните размери по чл. 19, както е в разглеждания случай. И тъй като към този момент /2010 г./ необходимият 10-годишен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС не е бил изтекъл, а изтеклата впоследствие - до предявяването на иска през 2018 г. давност е ирелевантна, не може да се приеме, че фактическият състав на придобивната давност е завършен и ищците са изгубили правото си на собственост поради придобиването му от ответниците.

Не е налице възможност за придобиване на спорната реално определена част и при приложение на изключението от забраната по чл. 200, ал. 1 ЗУТ, въведено с разпоредбата на чл. 200, ал. 2 ЗУТ.

В съдебната практика се приема, че това изключение намира приложение само в хипотеза на присъединяване към съседен имот по реда на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ при първоначално урегулиране на територията /решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на ВКС, I-во г. о.; решение № 67/16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 105/12.11.2018 г. по гр. д. № 3109/2017 г. на ВКС, I-во г. о./, а според решение № 154/21.12.2020 г. по гр. д. № 4689/2019 г. на ВКС, I-во г. о. - и в хипотезата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Тъй като при действието на ЗУТ планът за регулация няма отчуждително действие, при упълномеряване на поземлени имоти, които не отговарят на изискванията на чл. 19, чрез придаване към тях на части от съседни имоти, е предвидено доброволно уреждане на промяната в собствеността, което приключва със сключване на окончателен договор. В случай, че предвидената процедура не приключи със сключване на окончателен договор, но има осъществено владение в срок от 10 години върху придадените с плана части от съседния имот, те могат да бъдат придобити по давност на основание чл. 200, ал. 2 ЗУТ. Или, както е прието в решение № 154/21.12.2020 г. по гр. д. № 4689/2019 г. на ВКС, I-во г. о. - на давността по чл. 200, ал. 2 ЗУТ може да се позове само собственикът на този имот, към който се придават части от съседен имот при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Само той е длъжен да заплати придаваемите части въз основа на предварителния договор по чл. 17, ал. 3 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ и само той има правото да се позове на придобивната давност по чл. 200, ал. 2 ЗУТ, в случай, че окончателен договор не е сключен, но е владял 10 години. придаваемите части от съседния имот; по-специално - не може да се позовава на чл. 200, ал. 2 ЗУТ собственик на УПИ, който е завладял реална част от съседен УПИ и е осъществявал владение повече от 10 години; изискването на закона е да има придаваеми части при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ към имота на лицето, което се позовава на придобивната давност.

В разглеждания случай площта между т.т. 2, 3, 5, 2 няма статут на придадена по регулация, поради което и ответниците не могат да се позовават на придобивна давност при предпоставките на чл. 200, ал. 2 ЗУТ. Искът за ревандикация на тази реална част от ПИ ...............по кадастралната карта е основателен и следва да бъде уважен. Този извод не се променя от факта, че искът по чл. 109, ал. 1 ЗС за премахване на оградата между имотите на страните е отхвърлен /първоинстанционното решение в тази част е влязло в сила като необжалвано от ищците, сега касатори/ - както е посочил и първоинстанционният съд, ищците сами следва да премахнат или преместят оградата като част от привеждането в изпълнение на настоящото решение по иска за ревандикация.

В обобщение - обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като неправилно при основанието за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК в частта, с която искът с правно основание чл. 108 ЗС е отхвърлен за реално определената част от ПИ ...........по кадастралната карта, заключена между т.т. 2, 3, 5, 2 и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от Върховния касационен съд, като искът за ревандикация на посочената част бъде уважен.

По разноските, сторени от страните по водене на делото:

Предмет на делото са искове по чл. 108 ЗС за ревандикация на реално определена част от ПИ с идентификатор ..............и по чл. 109, ал. 1 ЗС за премахване на ограда. Негаторният иск е отхвърлен от първоинстанционния съд и постановеното по него решение е влязло в сила като необжалвано. С въззивното решение искът за ревандикация е отхвърлен. С определението по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване в частта, с която искът за ревандикация е отхвърлен за частта, заключена между т.т. 1, 5 и 4, изобразени на комбинирана скица на л. 105 - приложение № 7 към техническата експертиза по гр. д. № 16743/2018 г. на Варненския районен съд, а с настоящото решение искът за ревандикация на частта, заключена между т.т. 2, 3, 5, 2, се уважава. С оглед този изход на спора ищците имат право на 1/3 от разноските, сторени от тях по водене на делото във всички инстанции. На толкова имат право и ответниците по исковете.

Видно от данните по делото, сторените от ищците разноски за всички инстанции възлизат на 1 961 лева. От тях ищците имат право на 653.67 лева, които следва да им бъдат присъдени.

Сторените от ответниците разноски за всички инстанции възлизат на 2 525 лева. От тях ответниците имат право на 841.67 лева, които следва да им бъдат присъдени.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 260589/02.10.2020 г. по гр. д. № 453/2020 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която искът с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Е. П. Д. и С. П. П. срещу Б. К. К. и Р. Н. К., е отхвърлен за частта от ПИ с идентификатор ............, находящ се в [населено място], местността „С. Н.“, заключена между т.т. 2, 3, 5, 2, изобразена на комбинирана скица на л. 105 - приложение № 7 към техническата експертиза по гр. д. № 16743/2018 г. на Варненския районен съд, и в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. К. К. и Р. Н. К., че Е. П. Д. и С. П. П. са собственици на частта от ПИ с идентификатор .............по кадастралната карта на [населено място], местността „С. Н.“, заключена между т.т. 2, 3, 5, 2, изобразена на комбинирана скица на л. 105 - приложение № 7 към техническата експертиза по гр. д. № 16743/2018 г. на Варненския районен съд, която е приподписана от настоящия състав на ВКС и е неразделна част от настоящото решение, и ОСЪЖДА Б. К. К. и Р. Н. К. да предадат на Е. П. Д. и С. П. П. владението на същата реална част на основание чл. 108 ЗС.

ОСЪЖДА Б. К. К. и Р. Н. К. да заплатят на Е. П. Д. и С. П. П. разноски за водене на делото във всички инстанции в размер на 653.67 /шестстотин петдесет и три лв. и 67 ст./ лева.

ОСЪЖДА Е. П. Д. и С. П. П. да заплатят на Б. К. К. и Р. Н. К. разноски за водене на делото във всички инстанции в размер на 841.67 /осемстотин четиридесет и един лв. и 67 ст./ лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: