Недействителност на договор при сделка чрез мним пълномощник без представителна власт

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50093

гр. София, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 3268 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Н. К.- трето лице помагач на страната на ответниците, чрез адв. С. С. от САК, против въззивно решение № 261316/14.04.2022 г., постановено по в.гр.д. № 14138/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №173210/22.07.2019 г. постановено по гр.д. № 49800/2015 г. по описа на Софийски районен съд в частта, в която е прогласен за нищожен на основание чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД договор за замяна на недвижими имоти от 07.05.2015г., обективиран в нотариален акт № ...., том III. peг. №..., дело №..../2015г., сключен между М. Ц. Я., чрез пълномощник З. Г. С., от една страна и от друга страна - П. В. Б., с който М. Ц. Я. е прехвърлил на П. В. Б. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, с предназначение жилище- апартамент, заснет с идентификатор № ....., находящ се в [населено място]. район ....",[жк], бл...., срещу което П. В. Б. е прехвърлил на М. Ц. Я. 5/6 ид. части от 1/2 ид. част от УПИ VI-..., ..., от кв. №..., по плана на [населено място], обл.С., с площ 304 кв.м., заедно с цялата южна половина /южен близнак/ от жилищна сграда - близнак в парцела, който близнак е построен върху площ от 52 кв.м.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В с.з. жалбата се поддържа.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответника по жалбата и ищец по делото М. Ц. Я. е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Ответника П. В. Б., чрез назначеният му особен представител по чл.47 ал.6 ГПК, изразява становище за основателност на жалбата. Направено е искане за определяне и присъждане на възнаграждение на особения представител.

С определение № 50129/08.03.2023 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси: Когато ищецът твърди липса на упълномощителна сделка, на която се е позовал негов мним представител и на което основание се е разпоредил с имот му в полза на трето лице, ако счете за доказано твърдението, необходимо ли е съдът първоначално да обяви оспорената упълномощителна сделка за нищожна, а след това да обяви за недействителен на основание чл. 42, ал. 2. пр. 2 ЗЗД договора? и Какъв е видът недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът?.

По втория въпрос е даден отговор с т.2 от ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС, с което се приема, че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. Когато договорът е сключен чрез представител на ищеца, правна квалификация на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е невъзможна – именно поради това, че при сключването на договора ищецът не е действал лично, а чрез /мним/ представител, който от негово име е направил волеизявлението /формирал е и е изявил воля/ за сключването на договора, но без да е разполагал с представителна власт за това /или последната е отпаднала впоследствие/. В тези случаи правната квалификация на иска е винаги по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.

По първия въпрос обусловил допускане на касационно обжалване, отговорът се съдържа в практика на ВКС, обективирана в Решение № 52 от 14.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4923/2019 г., IV г.о. и Решение № 113 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1677/2010 г., IV г.о., която се споделя от настоящия съдебен състав. Приема се, че по иска за оспорване на сключения чрез представител договор съдът задължително се произнася и по унищожението на овластителната сделка. Ищецът може само да се позове на нищожността на пълномощното – без да предявява установителен иск за прогласяването й, като условие /предпоставка/ за допустимостта на иска му по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за установяване недействителност на договор поради начална липса на представителна власт за пълномощника, произтичаща от опорочената форма на пълномощното и нищожността на последното, а може и да предяви за това иск срещу /мнимия/ пълномощник, който да съедини с иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, при което съединяване последният иск ще е обусловен от иска за нищожност на упълномощителната сделка. Без значение е дали съдът ще се произнесе по унищожението в мотивите на решението предвид неговата преюдициалност, или в диспозитива на решението, когато е предявен отделен иск и съдът е събрал такса за разглеждането му. Т.е. съдът по оспорването на сключения, чрез представител договор във всички случаи трябва да се произнесе по наличието на представителна власт в мотивите на решението, а ако приеме, че е предявен и иск за унищожение на овластителната сделка срещу пълномощника, той ще се произнесе в диспозитива на решението.

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 07.05.2015 г. бил сключен договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №..., том III, рeг. №...., дело № ..../2015 г. на нотариус В. Б., с район на действие СРС, вписана в регистъра на НК под №302, сключен между М. Ц. Я. /ищец в първоинстанционното производство/, чрез пълномощник З. Г. С., от една страна и от друга страна - П. В. Б. /ответник в първоинстанционното производство/, с който М. Ц. Я. е прехвърлил на П. В. Б. собствения си недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, с предназначение жилище- апартамент, заснет с идентификатор № ......, находящ се в [населено място],[жк], бл.. вх . ет.. ап. №, срещу което П. В. Б. е прехвърлил на М. Ц. Я. 5/6 ид. части от 1/2 ид. част от У ПИ VI-...., от кв. №..., по плана на [населено място], обл.Софийска, с площ 304 кв.м., заедно с цялата южна половина /южен близнак/ от жилищна сграда - близнак в парцела, който близнак е построен върху площ от 52 кв.м. Представителната власт на пълномощника З. Г. С. произтичала от пълномощно от 29.04.2015 г., нотариално заверено от нотариус В. Б., с район на действие СРС, вписана в регистъра на НК под №302. От приетите основно и допълнително заключение на съдебно- почеркова експертиза, възприети от въззивният съд като обективни и компетентни, било установено по категоричен начин, че подписът, положен от името на М. Ц. Я., срещу „упълномощител" в двата броя идентични пълномощни, нотариално заверени на 29.04.2015 г. под вх.№ 07547 и вх.№ 07548 от нотариус В. Б., с район на действие СРС, вписана в регистъра на НК под №302, с които М. Ц. Я. упълномощава З. Г. С. да го представлява пред нотариус и трети юридически и физически лица, като се разпорежда, дари, продаде, замени, ипотекира и др. с процесния недвижим имот, не е положен от ищеца - М. Ц. Я.. При тези данни въззивният съд е приел, че е оборена формалната доказателствена сила на пълномощното и материалната доказателствена сила на официалното удостоверяване, че подписът е положен от посоченото лице. Направен е извод, в мотивите на съдебното решение /тъй като липсва нарочно предявен иск за унищожение на овластителните сделки срещу мнимия пълномощник/, че двата броя идентични пълномощни, нотариално заверени на 29.04.2015 г. не доказват, че обективираното в тях изявление изхожда от лицето, автор на документите- М. Ц. Я., поради което едностранните сделки по упълномощаването са нищожни поради липса на съгласие и като такива не са породили желаните правни последици. Според приетото от въззивния съд нищожността на упълномощителната сделка влече след себе си и нищожност на договор за замяна на недвижими имоти от 07.05.2015 г. Посочено е, че липсата на валидно делегиране на представителна власт означава, че удостовереното в нотариалния акт №105 волеизявление за сключването на договора не изхожда от ищеца и следователно, той не е дал съгласието си за такава сделка. Липсата на съгласие от лицето, посочено като страна за сключване на атакуваната сделка, обуславяло нищожност по смисъла на чл.26, ал.2. пр.2 от ЗЗД.

Правилно въззивният съд е възприел фактическата обстановка, която съответства на събраните по делото доказателства. Неправилно обаче е прието, че при доказаната неавтентичност на пълномощното договора, с които е била извършена замяната между З. Г. С., като мним пълномощник на ищеца М. Ц. Я. и ответника П. В. Б., е нищожен поради липса на съгласие. Като е прогласил нищожността на атакуваната сделка въззивният съд е постановил решението си в противоречие с даденото разрешение в т.2 от ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС, според което нищожността по чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД /поради липса на съгласие/ е абсолютна - не само изначална, а и окончателно водеща до пълна невъзможност опорочената сделка да породи правни последици. За договора, сключен чрез мним представител - без представителна власт, нормата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД изрично установява възможността той да бъде потвърден. След като такъв договор може да бъде потвърден от мнимо представлявания и заздравен по този начин, като с обратна сила се заличат последиците от недействителността и договорът породи действие, считано от момента на неговото сключване, то тезата за абсолютна нищожност е логически изключена. Мнимият представител е формирал и е изявил поначало валидна воля от името на мнимо представлявания, поради което липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД и не може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл. 42, ал. 2 ЗЗД възможност за потвърждаване на договора. Отказът за потвърждаване на договора е равнозначен на позоваване на недействителността от страна на мнимо представлявания. При претендирана от ищеца недействителност на договора, основана на такива твърдения, е налице хипотеза на изначална липса на представителна власт за мнимия пълномощник, поради което такъв иск за недействителност на договора за замяна е с правна квалификация по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД

Съгласно ТР № 2/29.02.2012 г. на ОСГТК правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. При липса на такова нарушение, както е в случая, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му като краен резултат.

Макар да е посочена неправилна квалификация от въззивния съд - чл. 26, ал. 2 ЗЗД, съдът е разгледал гражданскоправния спор съобразно наведените от страните факти- ищецът твърди факти и обстоятелства, които сочат на липса на представителна власт за пълномощника по договора за замяна, и на базата на правоотношенията, свързани с наличието или не на представителна власт. Неправилната правна квалификация е резултат от неправилно приложение на материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на решението и за разрешаване на спора по същество, чрез произнасяне по основателността на предявения иск.

В конкретния случай е установено, че З. Г. С. не е разполагал с представителна власт да извърши разпореждане с недвижимия имот, собственост на ищеца. Представителна власт изобщо не е била учредена, тъй като упълномощителната сделка е нищожна– пълномощното не е подписано от лицето, сочено в него като упълномощител, поради което предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е основателен.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 293, ал. 2 ГПК в частта, с която е обявен за нищожен договора за замяна на недвижими имоти, и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което да се прогласи недействителност на договора за замяна на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД.

В производството пред касационната инстанция ответникът П. В. Б. е представляван от адвокат Й. К. Х. назначен от СРС за негов особен представител по чл.47 ал.6 ГПК. В хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК на особения представител се дължи възнаграждение за всяка от инстанциите, независимо от постигнатия правен резултат, което възнаграждение винаги е за сметка на ищеца и се внася предварително – преди приключване на делото в съответната инстанция /ТР № 6/2013 г. по т.д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 6/. Постановките на т. 6 от ТР № 6 от 2012 г. ОСГТК на ВКС са приложими и в хипотезата на чл. 83, ал. 3 ГПК, когато ищецът е освободен от внасяне на такси и разноски /какъвто е настоящия случай/, в който случай разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда. Съдът е длъжен служебно, и без направено искане от особения представител, да определи възнаграждението му за съответната инстанция в размер, съобразен с Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за размера на адвокатските възнаграждения и това възнаграждение се изплаща от бюджета на съда, а с крайния съдебен акт, съобразно изхода на делото съдът присъжда разноските в тежест на съответната страна. Предвид изложеното, следва на назначения особен представител адв. Й. К. Х. да се определи възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004г. във вр. с чл.47 ал.6 изр. последно ГПК в размер на 611,20 лв.

Разноските за настоящата инстанция следва да останат за сметка на страните, така както са направени, предвид крайния изход на делото.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 261316/14.04.2022 г., постановено по в.гр.д. № 14138/2019 г. по описа на Софийски градски съд, в частта с която е потвърдено решение №173210/22.07.2019 г. постановено по гр.д. № 49800/2015 г. по описа на Софийски районен съд в частта, с която е прогласен за нищожен на основание чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД договор за замяна на недвижими имоти от 07.05.2015г., обективиран в нотариален акт №...., том III. peг. №...., дело №0470/2015г., сключен между М. Ц. Я., чрез пълномощник З. Г. С., от една страна и от друга страна - П. В. Б., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА за недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД договор за замяна на недвижими имоти от 07.05.2015г., обективиран в нотариален акт №..., том III. peг. №07829, дело №0470/2015г., сключен между М. Ц. Я., чрез пълномощник З. Г. С., от една страна и от друга страна - П. В. Б., с който М. Ц. Я. е прехвърлил на П. В. Б. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, с предназначение жилище- апартамент, заснет с идентификатор №....., находящ се в [населено място]. район „Н.",[жк], бл.., срещу което П. В. Б. е прехвърлил на М. Ц. Я. 5/6 ид. части от 1/2 ид. част от УПИ ....., от кв. №.., по плана на [населено място], обл.С., с площ 304 кв.м., заедно с цялата южна половина /южен близнак/ от жилищна сграда - близнак в парцела, който близнак е построен върху площ от 52 кв.м.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за касационното производство на особения представител на ответника П. В. Б. - адвокат Й. К. Х. от САК, в размер на 611,20 лв., което на осн. чл. 83, ал. 3 от ГПК да се изплати от сметката на ВКС.

Решението е постановено при участието на Т. Н. К.- трето лице помагач на страната на ответниците.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.