Обезщетение за смърт при ПТП и съпричиняване поради непоставен колан

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 229

гр. София, 26.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1634 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от М. Селят Х., С. М. Селят, Х. М. Селят, Бинаазие И. О., Ф. И. Чауш, чрез адв. Н.Д. и адв. Г.Р. срещу решение №60 от 28.03.2025 г., постановено по в.гр.д. №26/2025 г. по описа на Апелативен съд- Бургас в частта, с която е потвърдено решение №582 от 28.06.2024 г., постановено по гр.д. №1061/2023г. по описа на Окръжен съд- Бургас в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторите срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря, съпруга и майка А. И. Х. при ПТП, настъпило в Унгария на 27.08.2022 г. с МПС /бус/ „Форд Транзит“ с рег. [рег.номер на МПС] , чийто водач е застрахован в ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Исковете, предявени от И. В. Х. /починал в хода на делото и заместен от неговите деца и внуци/, Ф. И. Чауш, Бинаазие И. О., С. М. Селят и Х. М. Селят, в качеството им на наследници на Еметула Х. Х. - майка на А. И. Х. /починала преди завеждане на делото, но след предявяване на застрахователната претенция по чл.380 КЗ/, са уважени за сумите от по 18 666.66 лева и са отхвърлени за разликите до 26 666.67 лева за Ф. Чауш и Бинаазие О.; са уважени за сумите от по 9 333.33 лева и са отхвърлени за разликите до 13 333.33 лева за С. Селят и Х. Селят. Исковете, предявени от Ф. И. Чауш, Бинаазие И. О., С. М. Селят и Х. М. Селят – в качеството им на наследници на починалия в хода на делото И. В. Х. – баща на А. И. Х., са уважени за сумите от по 23 333.10 лева и са отхвърлени за разликите до 33 333 лева Ф. Чауш и Бинаазие О.; са уважени за сумите от по 11 666.20 лева и са отхвърлени за разликите до 16 666 лева за С. Селят и Х. Селят. Исковете, предявени от М. Селят Х., С. М. Селят, Х. М. Селят /съпруг и синове на починалата при ПТП А. И. Х./ са уважени за по 105 000 лева за всеки от тях, като са отхвърлени за разликата до 150 000 лева за всеки. Уважени са и исканията за присъждане на законната лихва върху всяка от главниците от 22.11.2022 г. /за главниците, присъдени за претърпените от Еметула Х. неимуществени вреди/ и от 19.10.2022 г. /за всички останали/. В частта, с която исковете са уважени, решението е влязло в сила. Подадена е и частната касационна жалба от „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД срещу решение №60 от 28.03.2025 г., постановено по в.гр.д. №26/2025 г. по описа на Апелативен съд- Бургас в частта, имаща характер на определение, с което е потвърдено определение №2169 от 28.08.2024 г., постановено по гр.д. №1061/2023г. по описа на Окръжен съд- Бургас в частта, с която е оставено без уважение искането на ответника по чл.248 ГПК за намаляване на определеното възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на ищците.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил задълбочено доказателствата, не се е произнесъл по наведените от тях доводи и възражения в пълнота. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразил задължителната съдебна практика и решенията по чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД, в нарушение на чл.236, ал.2 ГПК не е обсъдил всички релевантни факти, вкл. икономическата конюнктура в страната и лимитите по застраховка „Гражданска отговорност“, инфлационния индекс, като в резултат е определил занижен размер на обезщетения, който противоречи на принципа на справедливост. Считат, че съдът не е отчел претърпените от всеки от ищците болки и страдания от внезапната и трагична загуба на тяхната дъщеря, съпруга и майка, не е съобразил общите и специални критерии, указани в задължителната практика на ВС /ППВС №4/68 г./, както и решенията по чл.290 ГПК на ВКС. Оспорват като необосновани и изводите на решаващия съдебен състав за наличие на съпричиняване на вредите по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД в обем от 30 %. Молят да се отмени решението в обжалваната част и да се уважат изцяло исковете им, ведно с лихви за забава, както и разноските по делото.

Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД не подава отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, въззивният съд след преценка на доказателствата по делото стига до извод, че претендираният от ищците размер на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на тяхната дъщеря, съпруга и майка А. Х., настъпила в резултат от процесното ПТП, е справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД, но същият следва да бъде намален с 30% поради доказано съпричиняване на вредите от пострадалата. Решаващият съдебен състав приема за безспорно реализирането на процесното ПТП на 27.08.2022 г., чийто механизъм е изяснен от заключението на АТЕ и при което е пострадала А. Х.- дъщеря на Еметула Х. и И. Х., съпруга на М. Х. и майка на С. Селят и Х. Селят. Безспорно е и причиняването на произшествието от водач на МПС, застрахован в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“.

Като спорни във въззивното производство са отграничени въпросите относно съответствието на определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди с принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, както и наличието на съпричиняване на вредите от пострадалата – основание за намаляване на обезщетението по чл.51, ал.2 ЗЗД.

Въззивният съд приема за правилно установени от първоинстанционния състав релевантните факти и обстоятелства и препраща към тях по реда на чл.272 ГПК. Излага аргументи, че при съвкупния анализ на доказателствата по делото, вкл. свидетелските показания, се установява, че загиналата при процесното ПТП А. Х. е имала изключително близки отношения със съпруга си, децата си и родителите си. Приема за установено, че пострадалата e била на 56 години; че бракът й с ищеца М. Х. е бил хармоничен; че от него през 1986 г. и 1988 г. са се родили децата С. и Х. Селят, които към момента на инцидента са били съответно на 36 години и 34 години; че семейството било изключително сплотено. Съдът съобразява и обстоятелството, че Х. е с дългогодишно заболяване - тежка бъбречна недостатъчност, за което е освидетелстван и че след неуспешна бъбречна трансплантация се е надявал на нова с донорство от майка си. Семейството изпитвало остра нужда от пари, поради което пострадалата е отивала да работи в чужбина. Другият син - С., имал свое семейство, но помагал на родителите си и брат си и продължавал да поддържа близки връзки с тях. Съдът приема, че родителите на пострадалата – И. и Еметула Х. са живеели в Турция, но често идвали при близките си в България, като смъртта на дъщеря им А. била шок; поболели от мъка. Майката починала на 12.05.2023 г., а бащата – на 18.11.2023 г. При съобразяване на гореустановените факти и обстоятелства, както и на икономическите условия в страната по време на инцидента, въззивният съд стига до извод, че претенциите за преживените от майката и бащата на пострадалата болки и страдания, съответно на стойност 80 000 лева и 100 000 лева, правилно са оценени от първата инстанция като адекватни. Същото се отнася и за търсените компенсации от преживелия съпруг и двете деца – по 150 000 лева за всеки.

Решаващият състав намира за основателно възражението на ответника за намаляване на обезщетението на ищците поради допринасяне на пострадалата за вредоносния резултат. Приема за установено, че при процесното ПТП лек автомобил (микробус) „Форд Транзит” с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от българския гражданин М. А. от [населено място], е самокатастрофирал след авария, като в него са пътували осем пътници, сред които и А. Х., която е заемала средна седалка на втория ред, без да използва наличния предпазен колан. Колата се е движела със скорост около 130 км/ч по суха настилка; внезапно, в резултат на разхлабване на закрепващите гайки, се отделило задното дясно колело на автомобила и той станал неуправляем - завъртял се и на няколко пъти се ударил в страничната мантинела, като преустановил движението си в аварийната пътна лента. В резултат на сблъсъка А. изхвърчала от купето навън, като получила несъвместими с живота телесни увреждания, подробно описани в доказателствата по делото, вкл. заключението на СМЕ. Като отчита обстоятелството, че А. не е използвала наличния обезопасителен колан, поради което тялото й е изхвърчало от купето на процесния автомобил при ударите му в страничната мантинела, съдът счита, че обосновано е определена степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата А. по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в размер на 30 %. Сочи, че предвид констатациите на СМЕ И АТЕ експертиза, са изцяло спекулативни твърденията на ищците, че смъртта на пострадалата е била неизбежна, че би настъпила дори и ако тялото й се било задържало към седалката. С оглед изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С определение №284/29.01.2026 г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса - за задълженията на въззивния съд при постановяване на решението да изложи собствени мотиви като анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевантните доводи и възражения на страните.

По правния въпрос:

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по всички наведени от страните оплаквания е изяснено в трайната съдебна практика, която приема, че не е достатъчно само препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК. Съгласно чл.235 и чл.236 ГПК съдът дължи преценка на всички правнорелевантни факти, като следва да обсъди относимите доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, да изложи фактическите си и правни изводи, като се произнесе по всички своевременно заявени възражения и доводи на страните.

По основателността на касационната жалба:

Въведените в касационната жалба основания по чл.281, т.3 ГПК за частична отмяна на въззивното решение са налице. Въззивният съд не е анализирал всички доказателства и не е обсъдил всички доводи и възражения на страните във връзка с възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД, приложил е неправилно разпоредбата на чл.52 ГПК и е достигнал до необоснован извод относно размера на дължимото застрахователно обезщетение за претърпените от съпруга и децата на починалата при процесното ПТП А. Х. неимуществени вреди.

С оглед задължителната съдебна практика- ППВС №4/1968г., както и трайната практика на ВКС, обективирана в множество постановените по реда на чл.290 ГПК, понятието "справедливост" не е абстрактно, а винаги изисква преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, като при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Посочените обстоятелства следва да бъдат обсъдени от съда в тяхната съвкупност, като се прецени и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, обусловено от икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите. Принципът на справедливост при възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди налага съдът при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение.

Настоящият съдебен състав счита, че АС - Бургас не е отчел в достатъчна степен характера, интензитета и продължителността на претърпените от съпруга и двамата синове на починалата А. Х. болки и страдания, които се установяват при съвкупната преценка на доказателствата по делото. Въззивният съдебен състав само е маркирал, като не е съобразил в пълнота свидетелските показания, от които се установява, че починалата при процесното ПТП А., съпругът и синовете й са били здраво, сплотено и щастливо семейство; че А. е била отдадена на семейството си и особено се е тревожила за малкия си син Х., който е боледувал често; че е работила много, вкл. е пътувала в чужбина, за да работи, тъй като са били нужни много средства за издръжка на семейството и преди всичко за лечение на Х.; че смъртта й, настъпила внезапно и трагично, когато е била на 56 години, е съкрушила ищците; че са преживели тежко загубата и атмосферата в дома им се е променила, като дори празниците не са изпълнени с радост; че години по-късно често говорят за А. и споделят, че им липсва; че липсата й е променила живота им, особено на съпруга М. и сина Х., които живеят заедно и са останали без подкрепата и грижата на тяхната съпруга и майка; че Х. е страдал от заболяване, налагащо бъбречна трансплантация, като майка му е била одобрена за донор и са планували операция; че по-големият син С., въпреки че има собствено семейство и живее отделно, също е преживял тежко трагичната загуба; че след смъртта на майка му С. е полагал грижи за своя баща, който е останал с един бъбрек след като е станал донор на по-малкия си син, както и за своя по-малък брат Х.. Съдът не е оценил напълно факта, че внезапната и трагична смърт на А. е довела до силни, дълбоки и трайни емоционални страдания на ищците, особено на съпруга и по-малкия син, които са загубили своята основна житейска опора в лицето на починалата съпруга и майка.

Предвид горното ВКС счита, че определеният от въззивния съд размер на обезщетение се явява занижен. С оглед точното приложение на материалноправния закон /чл.52 ЗЗД/, е необходимо размерът на обезщетението за неимуществени вреди да се завиши, като се определи обезщетение в размер на по 180 000 лева за съпруга М. Х. и сина Х. Селят и 160 000 лева за сина С. Селят. Така определеното обезщетение в достатъчна степен отговаря и на обществено-икономическите условия към момента на настъпване на застрахователното събитие – м.август 2022 г., намиращи отражение в лимитите на застрахователната отговорност /минималните законови лимити на отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите през 2022 г. в България са в размер на 10 420 000 лева (5 327 661.40 евро) за неимуществени и имуществени вреди при телесно увреждане или смърт и 2 100 000 лева (1 073 712.95 евро) за вреди на имущество за всяко произшествие/.

В останалата част, по отношение на определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди от майката и бащата на починалата при процесното ПТП А. Х., въззивното решение е обосновано -съобразено с установените факти и обстоятелства по делото, и законосъобразно - отговарящо на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Съдът е взел предвид, че родителите на А. са били в близки отношения със своята дъщеря и са изпитвали взаимна обич и загриженост; че са живеели отделно /И. и Еметула са живеели в Турция, а А. заедно със семейството си в България/, но често са си гостували; че са страдали много и са преживели тежко загубата на дъщеря си; че са починали скоро след трагичния инцидент - майката Еметула е починала няколко месеца след предявяване на застрахователна претенция към ответното дружество - на 06.06.2023 г., а бащата И. - в хода на делото на 18.11.2023 г. Определените обезщетения от 80 000 лева и 100 000 лева, присъдени на наследниците по закон – ищците Ф. Чауш, Бинаазие О., С. Селят и Х. Селят, съобразно наследствените им права, са адекватни на интензитета и продължителността на претърпените от И. и Еметула Х. неимуществени вреди и отговарят на принципа на справедливост съгласно чл.52 ЗЗД.

Основателни са оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е обсъдил всички доказателства по делото и не е изложил мотиви относно доводите на страните по възражението на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на вредите от пострадалата - основание за намаляване на определеното обезщетение съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД.

Непротиворечива е съдебната практика, че намаляването на дължимото обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено на първо място от надлежно релевиране на възражение за принос на пострадалия и установяване на този принос по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от възразилата страна. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Определеният като справедлив размер на обезщетението следва да бъде намален съответно на приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП или на вредите.

Настоящият състав намира за обосновани фактическите констатации на апелативния съд, че пострадалата при процесното ПТП А. Х. е пътувала на средна седалка на втория ред в микробус „Форд Транзит”, който е самокатастрофирал след авария; че автомобилът се е движел със скорост около 130 км/ч по суха настилка, когато внезапно, в резултат на разхлабване на закрепващите гайки, се отделило задното му дясно колело и той станал неуправляем - завъртял се и няколко пъти се ударил в страничната мантинела, като е спрял в аварийната пътна лента; че в резултат на сблъсъка и поради неизползване на обезопасителния колан А. е изпаднала от купето навън, като е получила несъвместими с живота телесни увреждания. Въззивният съд е достигнал до краен извод, че обосновано първата инстанция е определила степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата А. по чл.51, ал.2 ЗЗД в размер на 30 %, но не е анализирал събраните доказателства и не е обсъдил доводите на страните по спорния въпрос относно наличието на съпричиняване на вредите от страна на пострадалата. Единственият мотив, е с оглед експертните заключения са изцяло спекулативни твърденията на ищците, че смъртта на пострадалата е била неизбежна, че би настъпила дори и ако тялото й се било задържало към седалката.

При преценката дали поведението на пострадалата, която е пътувала без поставяне на обезопасителен колан /триточков/ - факт, който се установява и от заключенията на двете експертизи /АТЕ и СМЕ/, и от писмените доказателства по делото, е допринесло за настъпването или размера на вредите, следва да се отчетат, на първо място, обстоятелствата, че първоначалният удар е настъпил в предната част на автомобила, а следващият и по-интензивен удар - в задната дясна част, като независимо от ударите купето на автомобила е останало сравнително запазено, т.е. без значителни деформации навътре. На второ място, следва да се съобрази фактът, че пострадалата е седяла в средата на втория ред седалки – около геометричния център на автомобила, т.е. най-отдалечено от неговите странични интериорните части, но при възникналите центробежни сили след удара, необезопасеното тяло е продължило движението си от центъра към външните стени на купето със скорост равна на тази, с която се е движил микробусът преди удара и е напуснало купето /заключение на АТЕ/. На следващо място, следва да бъдат взети предвид броят и видът на настъпилите травми, довели до летален изход при конкретния механизъм на ПТП. Установява се, че А. Х. е получила разкъсване на сърдечната торбичка, сърце и главни кръвоносни съдове, излив на кръв в гръдната кухина, разкъсване на двата бели дроба с тежка контузия на същите, кръвоизлив в мозъчния ствол и малкия мозък, епидурален кръвоизлив вдясно, ампутация на ляв горен крайник /при съприкосновение на тялото с мантинелата/ и множество фрактури /ребра двустранно, дясна лопатка, ляв глезен и ляво коляно, ляв горен крайник/, като непосредствена причина за смъртта е тежката политравма – разкъсване на сърце, главни кръвоносни съдове и бели дробове и тежката загуба на кръв от ампутацията на ляв горен крайник, мозъчния кръвоизлив и излива в гръдната кухина. Всички травми са в пряка причинна връзка с ПТП и изпадането от автомобила на пострадалата /заключение на СМЕ/. И двете вещи лица заключават, че при поставен предпазен колан е възможно уврежданията да са били по-леки и по-малко. В открито съдебно заседание в.л. М. /СМЕ/ заявява, че при процесния механизъм на ПТП, правилно поставеният колан е възможно за причини разкъсване на сърдечната торбичка и травма на белите дробове; че част от травмите на пострадалата е възможно да се получат от движението на свободно движещи се предмети в купето на автомобила, а друга част, особено тези предизвикали смъртта, са резултат на изхвърчането от автомобила, ампутацията на ръката и загубата на кръв.

Предвид гореустановеното, настоящият съдебен състав намира, че пътувайки без поставен обезопасителен колан, А. Х. е допринесла за настъпването на повече и по-тежки травми, довели до летален изход. С оглед механизма на ПТП и местоположението на пострадалата в автомобила /в средата и отдалечено от вътрешния интериор/; факта, че при възникналите центробежни сили след удара, необезопасеното й тяло е продължило движението си от центъра към външните стени на купето със скорост равна на тази, с която се е движил микробусът преди удара /около 130 км/ч/; факта, че причина за смъртта е тежката политравма – разкъсване на сърце, главни кръвоносни съдове и бели дробове и тежката загуба на кръв от ампутацията на ляв горен крайник, мозъчния кръвоизлив и излива в гръдната кухина; обстоятелството, че е изпаднала от купето, като мантинелата е срязала лявата й ръка, което е довело до тежък кръвоизлив, съдът счита, че при пътуване с правилно поставен триточков обезопасителен колан травмите щяха да с по-малък интензитет и не би се стигнало до смъртта на пострадалата. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателите, че смъртта на А. е била неизбежна - би настъпила дори и ако тялото й се е било задържало към седалката. Вярно е, че вещото лице, изготвило СМЕ, заявява, че често при ПТП, дори и да е поставен предпазен колан, се получават травми на шийните прешлени; че е възможно коланът да причини разкъсване на сърдечната торбичка и травма на белите дробове. В настоящия случай пострадала няма травми на шийни прешлени, нито травми на белите дробове. Тя е получила разкъсване на белите дробове, което е увреждане с различна и много по-голяма тежест /с летален изход/ от травматичното увреждане. Единствената травма, която А. Х. е получила и която според вещото лице би могла да се получи и от колана, е разкъсването на сърдечната торбичка. Това обаче е хипотеза, която не изключва съпричиняването на вредите от пострадалата. При наличието на няколко травми, всяка от които водеща до летален изход, и липсата на категорично заключение, че дори да беше с поставен обезопасителен колан пострадалата щеше да почине в резултат от получените травми при процесното ПТП, не може да се приеме за доказано, че смъртта на А. е била неизбежна и при поставен обезопасителен колан.

С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че е правилен крайният извод на въззивния съд за наличие на 30 % съпричиняване на вредите от пострадалата, като определените обезщетения на ищците следва да бъдат редуцирани с 30 % на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.

Воден от горното, ВКС счита, че въззивното решение е частично неправилно, поради което следва да се отмени в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на исковете с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, предявени от М. Селят Х., С. М. Селят, Х. М. Селят /съпруг и синове на починалата при ПТП А. И. Х./ за претърпените от тях неимуществени вреди, както следва: за сумите над 105 000 лева /53 685.64 евро/ за всеки от тях, до сумите от по 126 000 лева /64 422.77 евро/ за М. Селят Х. и Х. М. Селят, и от 112 000 лева /57 264.69 евро/ за С. М. Селят. На М. Селят Х. и Х. М. Селят следва да се присъдят допълнително по още 21 000 лева /10 737.13 евро/, а на С. М. Селят – още 7 000 лева /3 579.05 евро/, ведно със законната лихва от 19.10.2022 г. до окончателното плащане. В останалата част решението следва да се остави в сила.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва ответникът да бъде осъден да плати държавна такса в размер на още 858.97 евро за първоинстанционното производство и 429.48 евро за въззивното производство, както и сумата 429.48 евро за касационното производство.

С оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на М. Селят Х., С. М. Селят, Х. М. Селят – адв. Г. Р. следва да се присъди сумата 2 613.33 евро с ДДС адв.възнаграждение за касационното производство /при определено възнаграждение в размер на 7 200 евро с ДДС/. Възнаграждението е съобразено не само с интереса в касационното производство, но и с ниската фактическа и правна сложност на делото, еднаквата защита на касаторите, наличието на задължителна съдебна практика по част от спорните въпроси, както и на трайна и непротиворечива съдебна практика по останалите поставени въпроси.

С оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на М. Селят Х., С. М. Селят, Х. М. Селят – адв. Г. Р. следва да се присъди сумата от още 1 040 евро с ДДС адв.възнаграждение за въззивното производство, както и още 1 063.69 евро с ДДС адв.възнаграждение за първоинстанционното производство.

На касатора С. М. Селят, на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва да се присъди сумата 71.58 евро разноски за касационното производство.

По частната касационна жалба от „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД срещу решение №60 от 28.03.2025 г., постановено по в.гр.д. №26/2025 г. по описа на Апелативен съд- Бургас в частта, имаща характер на определение, с което е потвърдено определение №2169 от 28.08.2024 г., постановено по гр.д. №1061/2023г. по описа на Окръжен съд- Бургас в частта, с която е оставено без уважение искането на ответника по чл.248 ГПК за намаляване на определеното възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на ищците.

Частният жалбоподател поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно – постановено в противоречие с практиката на СЕС и задължителната практика на ВКС по приложението на чл.38 ЗА. Счита, че присъденото възнаграждение на процесуалния представител на ищците е прекомерно – определено е без да са отчетени ниската фактическа и правна сложност на делото и общата защита на ищците. Моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде намалено възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗА.

Касационното обжалване се основава на критериите по чл.280, ал.1, т.2 и 3 и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени множество правни въпроси – относно критериите по чл.38, ал.2 ЗА и задълженията на въззивния съд да изложи мотиви, вкл. да обсъди доводите и възраженията на страните /в.1-в.8/; допуснал ли е въззивният съд нарушение на цитираните решения на СЕС /в.9/; налице ли е злоупотреба с процесуални права /в.10/ и длъжен ли е съдът да преценява предпоставките по чл.38, ал.1, т.2 ЗА /в.11/. Твърди се противоречие с практиката на СЕС - решение С-438/22, както и наличие на специфичния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Счита, че определението е очевидно неправилно – липсват мотиви и се допуска злоупотреба с процесуални права.

Ответниците по жалбата я оспорват като неоснователна по съображения, изложени в депозирания писмен отговор.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело

Поставените от касационния жалбоподател въпроси не могат да обосноват допускане на определението до касационен контрол, тъй като в.8, в.9 и в.11 не отговарят на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, а по отношение на никой от въпросите не са обосновани допълнителните предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Въпроси 8 и 9 представляват директно питане дали въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, т.е. изискват преценка дали обжалваното определение е неправилно, което изключва характеристиката на въпросите като правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а въпрос 11 не е свързан с конкретно оплакване в касационната жалба. Никой от поставените въпроси, повечето свързани със задълженията на въззивния съд да изложи мотиви и с критериите по чл.38, ал.2 ЗА, не е намерил разрешение в цитираното решение на СЕС, поради което не е налице основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Жалбоподателят не излага и аргументи за значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото /т.3 на чл.280, ал.1 ГПК/.

Не е налице и основанието за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ на доказателствата или обсъждане на доводите на страните за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В настоящия случай определението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Всички изложени от жалбоподателя доводи представляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения, материална незаконосъобразност и за необоснованост на фактическите изводи на съда, респективно достигане до неправилни правни изводи.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №60 от 28.03.2025 г., постановено по в.гр.д. №26/2025 г. по описа на Апелативен съд- Бургас в частта , с която е потвърдено решение №582 от 28.06.2024 г., постановено по гр.д. №1061/2023г. по описа на Окръжен съд- Бургас в частта , с която са отхвърлени предявените от М. Селят Х., С. М. Селят и Х. М. Селят /съпруг и синове на починалата при ПТП А. И. Х./ срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната съпруга и майка А. И. Х. при ПТП, настъпило в Унгария на 27.08.2022 г. с МПС /бус/ „Форд Транзит“ с рег. [рег.номер на МПС] , чийто водач е застрахован в ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, за сумите над 105 000 лева /53 685.64 евро/ за всеки от тях, до сумите от по 126 000 лева /64 422.77 евро/ за М. Селят Х. и Х. М. Селят, и от 112 000 лева /57 264.69 евро/ за С. М. Селят, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] да плати на М. Селят Х., С. М. Селят и Х. М. Селят /съпруг и синове на починалата при ПТП А. И. Х./, на основание чл.432, ал.1 КЗ, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната съпруга и майка А. И. Х. при ПТП, настъпило в Унгария на 27.08.2022 г. с МПС /бус/ „Форд Транзит“ с рег. [рег.номер на МПС] , чийто водач е застрахован в ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както следва: на М. Селят Х. още 10 737.13 евро, ведно със законната лихва от 19.10.2022 г. до окончателното плащане; на Х. М. Селят - още 10 737.13 евро, ведно със законната лихва от 19.10.2022 г. до окончателното плащане ; на С. М. Селят - още 3 579.05 евро, ведно със законната лихва от 19.10.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 71.58 евро разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] да плати по сметка на ВКС държавна такса в размер на още 858.97 евро за първоинстанционното производство и още 429.48 евро за въззивното производство, както и сумата 429.48 евро държавна такса за касационното производство.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] да плати на адвокат Г. Г. Р., САК допълнително сумите от 1 040 евро с ДДС адв.възнаграждение за въззивното производство и 1 063.69 евро с ДДС адв.възнаграждение за първоинстанционното производство, както и сумата 2 613.33 евро с ДДС адв.възнаграждение за касационното производство, на основание чл.38, ал.2 ЗА.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №60 от 28.03.2025 г., постановено по в.гр.д. №26/2025 г. по описа на Апелативен съд- Бургас в обжалваната част, имаща характер на определение, с което е потвърдено постановеното по чл.248 ГПК определение №2169 от 28.08.2024 г., постановено по гр.д. №1061/2023г. по описа на Окръжен съд- Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.