Начисляване на законни лихви при обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е № 447

гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия Трето отделение в откритото съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Мария Иванова

Членове: Геника Михайлова

Таня Орешарова
при секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2628 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 290 – 293 ГПК.

Обжалвано е решение № 51/10.02.2023 г. по т.д. № 532/2022 г. в частта, с която Апелативен съд – Пловдив е потвърдил решение № 260009/23.03.2022 г. по т.д. № 218/2020 г. на Окръжен съд – Хасково по отхвърлените претенции за законни лихви по исковете по чл. 432 КЗ, предявени от С. И. А., В. И. А., И. С. И. и В. И. С. срещу ответника ЗАД „Алианц България“ АД.

Решението е допуснато до касационно обжалване по въпроса по прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя „гражданска отговорност“ на автомобилистите (чл. 432, ал. 1 КЗ) длъжен ли е съдът да определи дали заявената претенция за законни лихви е по чл. 429, ал. 2, т. 2 и/или по чл. 497 КЗ и по какви критерии?

В практиката на Върховния касационен съд - решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на І-во ТО и следващите го много други, се приема, че по прекия иск по чл. 432 КЗ на увреденото лице срещу застрахователя „гражданска отговорност“ на автомобилистите в застрахователното обезщетение и до размера на застрахователния лимит се включват лихвите по чл. 84, ал. 3 ЗЗД, които застрахованият делинквент дължи и които започват да текат от по-ранната от следните дати: от уведомяването на застрахователя от застрахования за застрахователното събитие (чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ), от уведомяването на застрахователя от увреденото лице за събитието или от отправената писмена претенция на увреденото лице до застрахователя да му плати застрахователното обезщетение (чл. 380, ал. 1 КЗ) – аргумент от чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. чл. 429, ал. , т. 2 и ал. 3 КЗ. От момента на отправената писмена претенция тече нормативно определеният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, като непроизнасянето или неплащането на застрахователното обезщетение в срока законът свързва: 1) с изпадане на застрахователя в забава – той дължи законните лихви върху дължимото от него застрахователно обезщетение (чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ) и 2) с възможността увреденото лице да предяви прекия иск в съда (чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432 КЗ). В практиката на Върховния съд, а сега – на Върховния касационен съд се приема също, че претенцията по чл. 84, ал. 3 ЗЗД за присъждане на законни лихви върху обезщетението за вреди от непозволено увреждане не представлява самостоятелен иск. Лихвите, присъждани при деликтна по характера си отговорност, не се включват в цената на иска и върху тях не се начисляват такси и разноски.

Обобщението на тази практика, която настоящият състав споделя, и зададените в нея изходна тълкувателна позиция, включително при зачитане на функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от тази на застрахования делинквент налага да се приеме, че когато увреденото лице е предявило прекия иск за обезщетение на вредите от събитието, покрит риск по застраховката „гражданска отговорност“ на автомобилистите, и твърди, че застрахователят му дължи законни лихви от някоя дата по чл. 429, ал. 3 КЗ, но също така се позовава и на срока по чл. 496 КЗ, ал. 1 КЗ, с изтичането на който застрахователят изпада в забава, съдът по иска по чл. 432 КЗ е длъжен да приеме, че увреденото лице претендира законните лихви, които застрахователят дължи вместо делинквента – лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, и законните лихви, които той дължи за своята забава – лихвите по чл. 497, ал. 1 КЗ. При основателност на прекия иск на увреденото лице и по аргумент от чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, в решението по чл. 432 КЗ съдът изчислява законните лихви върху определеното обезщетение за имуществените и/или неимуществените вреди от застрахователното събитие от по-ранната дата по чл. 429, ал. 3 КЗ и ги включва в застрахователното обезщетение изцяло, респ. до размера на застрахователната сума, когато така определено, застрахователното обезщетение е по-малко или надхвърля лимита по чл. 429 КЗ. Съдът не начислява претендираните лихви по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, респ. не ги включва в застрахователното обезщетение, когато обезщетението за имуществените и неимуществените вреди от събитието е равно или надхвърля застрахователната сума/лимита по чл. 492 КЗ. Когато застрахователят е в забава, съдът го осъжда да заплати и претендираните законни лихви върху така определеното застрахователно обезщетение, считано от по-ранната от двете дати по чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, без да е ограничен от застрахователната сума/лимита по чл. 492 КЗ – арг. от чл. 497, ал. 2 КЗ. Различен извод не следва от законовата забрана за анатоцизъм (чл. 10, ал. 3 ЗЗД). Лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ са елемент от застрахователното обезщетение (чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ) и основанието им е в закона, а не договорно.

В касационните жалби от ищците С. И. А., В. И. А., И. С. И. и В. И. С. няма оплаквания за това, че определените по справедливост от въззивния съд обезщетения за понесените неимуществени вреди от ПТП от 26.04.2019 г. са в размер съответно на сумите 60 000 лв., 15 000 лв., 3 000 лв. и 15 000 лв., както и за това, че отговорността на ответника ЗАД „Алианц България“ АД, застраховател по риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите, покрил отговорността на С. П. И., виновният возач за ПТП следва да се намали с 30 % поради съпричиняване на вредоносния резултат от ищците В. И. А. и В. И. С., т.е. до сумите от 10 500 лв. за всяка. Оплакванията са за това, че неправилно (в нарушение по чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ) въззивният съд не е включил в размера на застрахователните обезщетения законните лихви по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, които всеки ищец е претендирал от 03.05.2019 г. – датата на изтеклия 1-седмичният срок, в който застрахованият делинквент е бил длъжен да уведоми застрахователя за настъпилото събитие, респ. от 28.10.2019 г. – датата на отправената от ищците до застрахователя писмена претенция за доброволно плащане. Оплакванията са и за това, че след като въззивният съд е констатирал, че 3-месечният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 28.01.2020 г. и застрахователят е в забава, е следвало да присъди и законните лихви върху застрахователните обезщетения, които включват обезщетенията за понесените неимуществени вреди и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Касационните жалби са основателни по съображения, развити в отговора на въпроса. При така заявените претенции за законни лихви, въззивният съд е бил длъжен да съобрази, че в размера на застрахователните обезщетения се включват и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ. На 28.10.2019 г. ищците са отправили писмената претенция за доброволно плащане от застрахователя. Това е и датата, от която застрахователят им дължи лихвите по чл. 84, ал. 3 ЗЗД вместо застрахования делинквент, доколкото по делото няма доказателства за по-ранното му уведомяване за застрахователното събитие, покрит риск по застраховката „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Искането за присъждане на тези лихви, не представлява самостоятелен иск, а касационната инстанция следва да ги включи в размера на дължимите главници по чл. 432 КЗ. В периода 28.10.2019 г. до 28.01.2020 г., до когато застрахователят е бил длъжен да плати доброволно, законните лихви върху сумата 60 000 лв. възлизат на 1 550.00 лв., върху сумите от по 10 550 лв. – на по 258.33 лв., а върху сумата 3 000 лв. – на 77.55 лв. Общият размер на застрахователното обезщетение, което ответникът дължи на основание чл. 432 КЗ на първия ищец е за сумата 61 550 лв., на втория и на четвъртия – за суми по 10 758.33 лв., а на третия – за сумата 77.50 лв., а лимитът по чл. 492, ал. 1, т. 1 КЗ не е надхвърлен. На 28.01.2020 г. ответникът е бил длъжен да плати, а не да изисква от ищците други документи за механизма на ПТП, различни от представения му протокол за ПТП. Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, за своята забава той дължи и законните лихви върху така определените застрахователни обезщетения.

Касационната инстанция е длъжна да отмени въззивното решение в частта по претенциите за законни лихви по предявените искове по чл. 432 КЗ и да ги уважи съобразно изложените по-горе мотиви.

Касационните жалби са основателни и касаторите/ищците са освободени от такси (чл. 83, ал. 2 ГПК). На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на ВКС 55.00 лв. - държавните такси по чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Претенциите за законни лихви не са самостоятелен иск и за тях не се дължи държавна такса, но не и когато касационната жалба е само по тази претенция.

Процесуалният представител на касаторите адв. П. К. им е предоставила безплатна правна помощ и съдействие, включително процесуално представителство (чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗА). Касационните жалби са основателни и съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА настоящият състав следва да й определи адвокатско възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото, като остойности положения труд по изготвената касационна жалба, изложението към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и явяването му в откритото съдебно заседание. В касационната жалба оплакванията срещу въззивното решение са изложени точно и обосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са повдигнати два въпроса, обобщени и допълнени от настоящия състав в смисъла, разяснен с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, а въззивното решение бе допуснато до касационен контрол по втория при общата и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В етапа на устните състезания пред настоящата инстанция адв. К. разви изложение по този въпрос и защити касационните основания. Предметът на касационното производство обаче е значително по-тесен от предмета на делото по чл. 432 КЗ пред първата и пред втората инстанции. При отчитане на всички тези обстоятелства, настоящият състав определя адвокатското възнаграждение в размер на сумата 800.00 лв.

По присъединената частна жалба:

С. И. А., В. И. А., И. С. И. и В. И. С. са обжалвали и определение № 180/02.05.2023 г., с което Апелативен съд – Пловдив е отхвърлил молбата им за изменение в частта по разноските на въззивното решение № 51/10.02.2023 г. по т.д. № 532/2022 г. (чл. 248 ГПК).

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното, с което по исковете по чл. 432 КЗ на В. А. и В. С. срещу ЗАД „Алианц България“ АД обезщетението за неимуществени вреди е определено по справедливост в размери от по 15 000 лв. и е намалено до размери от по 10 500 лв. (чл. 51, ал. 2 ЗЗД), както и в частта по претенциите за законни лихви. Решението е по въззивни жалби от четиримата ищци, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК те са осъдени да заплатят на ответника сумата 3 768.00 лв. – разноски пред втората инстанция, изразени в уговорения и заплатен адвокатски хонорар.

Молбата по чл. 248 ГПК е обоснована с твърдения, че ищците са направили своевременно и основателно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, но въззивният съдът е пропуснал да го разгледа и уважи в решението си.

С обжалваното определение въззивният съд е отхвърлил молбата със съображения, че уговореното и изплатено възнаграждение на адв. М. К. съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото, а не е прекомерно.

Настоящият състав намира молбата частично основателна, а определението на въззивния съд – частично неправилно. Съображения:

При оплакванията във въззивната жалба на ищците спорът е бил пренесен пред втората инстанция само по основателността на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от В. А. и от В. С. (чл. 51, ал. 2 ЗЗД) и по претенциите за законните лихви по четирите иска по чл. 432 КЗ. Те обаче пред втората инстанция са поддържани несамостоятелно, а не рефлектират върху отговорността за разноските. Така обжалваемият интерес за всеки от ищците В. А. и В. С. възлиза на по 4 500.00 лв. При оспореното съпричиняване, а с това – и механизъм на настъпилото ПТП, въззивният съд е следвало да разгледа пренесеният пред него спор, дали В. А. и В. С., возили се на задната седалка на лекия автомобил, управляван от застрахования делинквент, са били с предпазни колани; дали понесените от тях травматични травми не биха настъпили, респ. биха били по-леки при използването на предпазни колани; дали съпричиняване от В. С. е принципно възможно, доколкото тя е малолетно дете и се е возила на задната седалка с В. А., със своята баба, под чийто надзор и грижа внучката се е намирала, и какво е значението на заявените претенции от четиримата ищци за законни лихви по исковете по чл. 432 КЗ. Въззивният съд е следвало да разгледа и събраните доказателства по тези релевантни факти, а във въззивната жалба нови доказателствени искания не са правени.

Настоящият състав намира, че правната и фактическа сложност на спора, пренесен пред втората инстанция, е сравнително ниска. Съответно и защитата, която ответникът е възложил на своя адвокат с договора от 05.07.2022 г. за правна защита и съдействие, включително процесуално представителство пред втората инстанция, е в обем, производен от ограничените спрямо първоначалния предмет на делото оплаквания във въззивната жалба. Нови доказателства пред въззивната инстанция не са сочени, респ. към момента на представения отговор е нямало и очаквания да бъдат събирани. С уговорения и заплатен хонорар от 3 140.00 лв., а с ДДС - 3 768.00 лв., ответникът е надценил съществено труда на своя адвокат. Обоснованото и справедливо възнаграждение за защитата във второинстанционното производство – така както е зададена с въззивните жалби, е за сумата 2 000 лв., а с ДДС - 2 400.00 лв. До този размер отговорността на ищците по чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се намали, а платеното в повече адвокатско възнаграждение е в тежест на ответника. То има за причина неговото поведение – съществено надценения труд на неговия адвокат, а не фактическата и правна сложност на делото, пренесена пред втората инстанция с неоснователните оплаквания във въззивните жалби, че В. С. и В. А. са нямамил принос в причинения противоправен резултат.

Касационната инстанция е длъжна съответно да измени въззивното определение.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 51/10.02.2023 г. по т.д. № 532/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта по претенциите за законни лихви по исковете по чл. 432 КЗ на С. И. А., В. И. А., И. С. И. и В. И. С. срещу ЗАД „Алианц България“ АД.

ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на С. И. А., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 432 КЗ и сумата 1 550.00 лв. - застрахователно обезщетение за неимуществените вреди от ПТП от 26.04.2019 г., ведно със законните лихви върху сумата 61 550.00 лв. (общия размер на главницата), считано от 28.01.2020 г.

ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД да заплати на В. И. А., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 432 КЗ и сумата 258.33 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществените вреди от ПТП от 26.04.2019 г., ведно със законните лихви върху сумата 10 758.33 лв. (общия размер на главницата), считано от 28.01.2020 г.

ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД да заплати на И. С. И., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 432 КЗ и сумата 77.50 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществените вреди от ПТП от 26.04.2019 г., ведно със законните лихви върху сумата 3 077.50 лв. (общия размер на главницата), считано от 28.01.2020 г.

ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД да заплати на В. И. С., ЕГН [ЕГН], и сумата 258.33 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществените вреди от ПТП от 26.04.2019 г., ведно със законните лихви върху сумата 10 758. 33 лв. (общия размер на главницата), считано от 28.01.2020 г.

ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД да заплати на адв. П. К. на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ЗА сумата 800.00 лв.

ОТМЕНЯ определение № 180/02.05.2023 г. по т.д. № 532/2022 г. в частта, с която Апелативен съд – Пловдив е отхвърлил молбата на С. И. А., В. И. А., И. С. И. и В. И. С. за изменение на въззивното решение в частта, с която четиримата са осъдени да заплатят на ЗАД „Алианц България“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски над сумата 2 400 лв.

ИЗМЕНЯ по разноските решение № 51/10.02.2023 г. по т.д. № 532/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която претенцията на ЗАД „Алианц България“ АД по чл. 78, ал. 3 ГПК е уважена над сумата 2 400 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.