Разлика между непредпазливо убийство и умишлена повреда със смъртен изход

Текстът на акта

Ключови фрази

Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда * неправилно приложение на материалния закон * умисъл за причиняване на средна телесна повреда * преквалификация на деяние

Р Е Ш Е Н И Е

№ 563

гр. София, 08.11.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при секретаря Галина Иванова, в присъствието на прокурора К. Иванов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 54 по описа за 2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на КНД № 735/2023 г. по описа на ВКС и ВНОХД № 282/2022 г. на Софийския апелативен съд, отмяна на постановените по тях решения и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В искането, поддържано в съдебно заседание от прокурора от ВКП, се изтъкват доводи за присъствие на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. По същество се твърди, че в нарушение на закона въззивният съд е преквалифицирал деянието на подсъдимия А. К. Г. от престъпление по чл. 124, ал. 1 от НК в такова по чл. 122, ал. 1 от НК, като това се дължи преимуществено на неправилна оценка на установените по делото факти (признати от подсъдимия и подкрепящите ги доказателства, приобщени от ДП в процедура по глава 27, чл. 371, т. 2 от НПК), вследствие на което и наложеното му наказание се явява явно несправедливо. Допуснатите нарушения не са могли да бъдат отстранени от ВКС поради липсата на протест и провеждане на касационната проверка единствено по жалба на подсъдимия по повод наложеното му наказание.

Осъденият А. Г. се явява лично в с. з. пред ВКС и чрез упълномощения си защитник изразява позиция за неоснователност на искането, което не е в негов интерес.

Върховният касационен съд, след като обсъди искането, доводите на страните и извърши проверка за наличието на основание за възобновяване, намери следното:

С присъда № 4/11.01.2022 г. по НОХД № 4733/21 г. Софийски градски съд, НК, 7 състав, е признал подсъдимия А. К. Г. за виновен в това, че вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда на 04.06.2020 г. в [населено място], по непредпазливост е причинил смъртта на Б. П. Б., поради което и на основание чл. 124, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 128, ал. 2, пр. 9 от НК и вр. чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложил наказание 4 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. В тежест на подсъдимия са били присъдени разноските по делото. Съдебното производство пред съда от първата инстанция е протекло по реда на глава 27 от НПК, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.

Постановената присъда е било обжалвана единствено от упълномощения защитник на подсъдимия, като с решение № 163/10.05.2023 г. по ВНОХД № 282/2022 г. Софийският апелативен съд я е изменил - преквалифицирал е деянието на Г. от такова по чл. 124 ал. 1 от НК в престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК и му е наложил наказание 2 години лишаване от свобода. Потвърдил е присъдата в останалата й част. В тежест на подсъдимия са били присъдени направените пред САС разноски за СПЕ.

По касационна жалба на защитника на подсъдимия Г. е било образувано касационно производство по НД № 735/23 г., като с решение № 383/26.10.2023 г. въззивното решение е било оставено в сила. Съставът на касационната инстанция е констатирал, че възприетата от въззивния съд правна квалификация на деянието е в противоречие на закона, но поради липсата на съответна процесуална инициатива от страна на държавното обвинение е била принудена да се съобрази със съществуващото правно положение.

В разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК подробно и изчерпателно са изброени съдебните актове, при които, ако са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, е възможно главният прокурор да депозира искане за възобновяване. Сред тях са съдебни актове по чл. 354, ал. 2, т. 2 и ал. 5 от НПК, както и присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната. Това следва да бъде сторено в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК, когато се иска прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, както е в случая, т. е. не по-късно от 6 месеца от влизане в сила на съответния акт по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В чл. 412, ал. 2 от НПК е указан релевантният момент на влизане в сила на съдебните актове и съобразно данните по делото приложим е текстът на чл. 412, ал. 2, т. 2 от НПК – от момента на постановяване на решението на касационната инстанция, което в настоящия случай е на 26.10.2023 г.

Приложението на горните норми и данните по делото сочат, че искането за възобновяване е подадено от процесуално легитимирана страна, постъпило е в служба „Регистратура“ на съответния първоинстанционен съд – СГС, в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК (на 23.11.2023 г.), заведено под № 109605. Въззивното решение не е било проверявано по касационен ред по протест на държавното обвинение като страна, в чийто интерес понастоящем се предлага отмяната. Поради това то е ДОПУСТИМО, а при разглеждането му по същество ВКС намира, че е ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения:

Въз основа на признатите от подсъдимия факти по реда на глава 27, чл. 371, т. 2 от НПК, подкрепени от събраните на ДП доказателствени материали, от фактическа страна е било установено, че на 04.06.2020 г., в [населено място], около 22 ч. подсъдимият е нанесъл на пострадалия изненадващ бърз и силен удар в областта на гръдния кош, заявявайки и причината за това - че той го е топил пред районното, че продава наркотици. Ударът попаднал в зоната на слънчевия сплит, което му причинило кръвонасядане на гръдния кош в прекордиалната област и сътресение на сърцето, довело до разстройство на сърдечния ритъм (камерно мъждене), като това обусловило и признака „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“. След удара пострадалият се хванал за гърдите, направил няколко крачки и паднал на улицата. Няколко минути той дишал много трудно – два три пъти поел дълбоко въздух, след което спрял да диша и починал, като смъртта му е била констатирана от екипа на бърза помощ, пристигнал в 22, 28 ч.

За да счете, че в случая не се касае до престъпление по чл. 124, ал. 1 от НК, въззивният съд по същество е приел, че поради бързото настъпване на смъртта на пострадалия и липсата на междинно състояние между удара и смъртта, то не се наблюдава типичната за този тип престъпления причинна връзка, която да позволява отграничаване на телесната повреда като по-близък резултат и формиране на умисъл на дееца към него и смъртта като по-далечен резултат. Затова, поради невъзможността да се обособи отделно психическо отношение на дееца спрямо телесната повреда като резултат (поради липсата на обособеност и самостоятелност) същият не би могъл да се обхване от съзнанието и представите му.

След това въззивният съд е изложил съображения, че съобразно обективните данни и характеристики на осъщественото непосредствено физическо въздействие върху пострадалия (нанасяне на еднократен удар с юмрук в гръдния кош, без прецизна насоченост и притежаване на специфични бойни умения), деянието на подсъдимия осъществява състава на чл. 122, ал. 1 от НК, тъй като удряйки пострадалия по посочения по-горе начин той не е съзнавал неизбежното настъпване на смъртта, нито е желаел или най-малко допускал настъпването на този резултат. От друга страна обаче е бил длъжен и е могъл да предвиди, че вследствие на същия този удар (изненадващ и силен, от близко разстояние и насочен към уязвима област) може да настъпи смъртта му.

ВКС намира, че въззивният съд действително е допуснал твърдяното съществено нарушение на материалния закон, което е довело до преквалификация на деянието на подсъдимия съобразно текста на чл. 122, ал. 1 от НК и това в голяма степен се дължи на неправилен анализ и оценка на установените по делото конкретни факти и обстоятелства по случая. То е било констатирано от ВКС по к. д. № 735/2023 г., но не е могло да бъде отстранено поради липсата на подаден протест. Понастоящем това може да бъде сторено по реда на възобновяването, предвиден в чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като се приложи правомощието на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК.

В съдебната практика няма противоречие по въпроса, че при непредпазливото убийство по чл. 122, ал. 1 от НК деецът няма умисъл както за причиняване на смърт, така и за телесна повреда. Съобразно хипотезата по чл. 124, ал. 1 от НК обаче деецът формира умисъл към нанасяне на телесна повреда и действа непредпазливо към настъпване на по-тежкия резултат – смъртта. Поначало въззивният съд достатъчно добре е изяснил правната природа на това престъпление, но категорично не е приложил закона правилно съобразно установените по делото факти. Те са били достатъчно ясни по отношение на представното съдържание на дееца към нанасянето на телесна повреда и не е имало основание за особено колебание по този въпрос. Подсъдимият съзнателно и целенасочено е нанесъл удар на пострадалия в гръдния кош и дори е разяснил причините за това свое поведение – затова, че пострадалият го е „топил“ пред полицията, че продава дрога. Съответно, налице е не само обективно предприето действие в насока засягане на телесната неприкосновеност на пострадалия, но и обяснение за мотивите да стори това, което напълно покрива критерия за умишлена проява. Преценката за това с какъв точно умисъл (пряк или евентуален) е причинено конкретното увреждане (което съобразно медикобиологичните му характеристики е било определено като постоянно общо разстройство, опасно за живота), е въпрос на преценка на редица фактори. От мотивите на въззивния съд се разбира, че именно по повод тези фактори въззивният съд е имал колебания, което обаче неправилно е съотнесъл към съставомерност на деянието по чл. 122, ал. 1 от НК. Коректният и пълен анализ на тези обстоятелства биха могли да ангажират преценка за различен вид телесна повреда или форма на умисъл към този по-близък резултат, но не биха могли да доведат до изключване на умисъла въобще, както е подходил въззивния съд. Липсата на т. нар. междинно състояние (на материализирана във времево отношение относителна самостоятелност и обособеност на телесната повреда след нанасяне на конкретния удар и преди настъпване на смъртта) не може да се абсолютизира и да служи като критерий за изключване на умисъла за телесна повреда, след като деецът е демонстрирал поведение, насочено в обективен и субективен план към засягане на телесния интегритет на пострадалия, поставяйки началото на причинно-следствения процес, завършил с неговата смърт, към който по-далечен резултат той е действал непредпазливо.

С оглед изложеното ВКС намира, че са налице условията за приложение на чл. 425, ал. 1, т.1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като по реда на възобновяването следва да бъдат отменени постановените по делото решения - по ВНОХД № 282/22 г. на Софийския апелативен съд в изменителната му част и и решението на ВКС по КНД № 735/23 г., с което то е оставено в сила, като съответно делото да се върне за ново разглеждане на Софийския апелативен съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. С оглед приетите основания за възобновяване липсва необходимост от произнасяне по въпроса за явната несправедливост на наказанието, което е последица от допуснатите нарушения на материалния и процесуален закон.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването решение № 163/10.05.2023 г. по ВНОХД № 282/2022 г. на Софийския апелативен съд в изменителната му част, в която деянието на подсъдимия А. К. Г. е преквалифицирано по чл. 122, ал. 1 от НК и му е определено наказание от 2 години лишаване от свобода, както и ОТМЕНЯ решение № 383/26.10.2023 г. по КНД № 735/20123 г. на Върховния касационен съд, с което то е било оставено в сила и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Софийския апелативен съд от друг състав от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.