Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 07 Ноември 2023

Свобода на мнение и граници на критиката към публични фигури по обществени теми

Определение №50171/2023 · Върховен касационен съд · 07 Ноември 2023

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Бизнесмен завежда иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди срещу представител на работодателска организация заради коментари в телевизионно предаване относно търг за електроенергия и съмнения за манипулиране на пазара. Въззивният съд уважава иска, приемайки изказванията за противоправни и уронващи авторитета. Върховният касационен съд отменя това решение и окончателно отхвърля иска, като намира думите за допустими оценъчни съждения по обществен въпрос.

Какво приема съдът

Не е противоправно изказването на мнение с негативна оценка за публична личност, когато то е свързано с дейността ѝ и обществен въпрос, стига да не засяга достойнството и да не съдържа обидни или клеветнически фактически твърдения.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

клеветаобидасвобода на словотонепозволено уврежданепублична личностнеимуществени вреди

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50084

София, 24.11.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 3487/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 50171от 04.05.2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 214/04.02.2022 г., по в. гр. д. № 9057/2021 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 20092799 от 13.04.2021 г. по гр. д. № 60747/2019 г. на Софийски районен съд и е уважен предявеният от Х. А. К. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на жалбоподателя да заплати сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от преживени от ищеца унижение, обида и напрежение, вследствие обидни и клеветнически твърдения, станали достояние на неограничен кръг от хора, изразени на 17.06.2019 г. в предаването „Плюс-минус. Коментарът след новините“ по Нова телевизия.

Касаторът В. Г. В. иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по касация Х. А. К., чрез процесуалния си представител, в отговора на касационната жалба счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. В съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от изразени от ответника клеветнически твърдения на 17.06.2019 г. в предаването „Плюс-минус. Коментарът след новините“ по Нова телевизия.

Ответникът е възразил, че ищецът е публична личност и спрямо него има засилен обществен и медиен интерес, поради което прагът на допустима намеса в личния и професионалния му живот е по-висок. Посочил е, че в предаването е изразил позицията на работодателска организация срещу начина на управление на отрасъла „Енергетика“ и оповестил факти, съмнения и подозрения на трети лица, които са станали негово достояние. Оспорвал е наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния материално-правен въпрос: противоправно ли е поведението и представлява ли обида или клевета изказването на мнение с негативна оценка за определено лице, пряко или косвено засягащо общественото му положение, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие.

По основанието за допускане на касационно обжалване.

На поставения материално-правен въпрос трябва да се даде следният отговор: Не е противоправно поведение, изразяващо се в изказване на мнение с негативна оценка за определено лице, пряко или косвено засягащо общественото му положение, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Необходимо е да не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ и свободата на мнение да не е използвана, за да увреди доброто име на другиго. Не може да доведе до възникването на отговорност негативната оценка за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, в случай че не засяга достойнството на личността (т.е. ако не осъществява състав на престъплението обида или клевета). За всеки отделен случай подлежи на преценка дали конкретното изказване с негативно спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт.

В цитирания смисъл са следните решения на ВКС: решение № 213/26.01.2021 г. по гр. д. № 970/2020 г., решение № 278/27.11.2019 г. по гр. д. № 1140/2019 г., решение № 62/06.3.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., решение № 369/26.11.2015 г. по гр. д. № 2098/2015 г., решение № 204/12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г., всички на четвърто г. о. и решение № 484/09.06.2010 г. по гр. д. № 1438/2009 г. на трето г. о., които се споделят от настоящия съдебен състав.

По основателността на касационната жалба.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На 17.06.2019 г. в предаването „Плюс-минус. Коментарът след новините“, излъчено по Нова телевизия, В. Г. В. направил изявления със следното съдържание: „Наистина е скандално това, което става... В петък беше обявен този търг и условия - 98 мегавата от 1 юли до 30 септември с отклонения - минус 100 % до плюс 400. Това означава, че продавачът един ден преди реалната продажба ще казва дали ще продаде за този час нула или 490, или 300, или 200. През нощта, ако продаде тези 490, когато на никой не му трябва, а през деня - нула, до какво може да доведе това? В един такъв търг може да участва само лице, което има генерации на мощности, които участват в балансиране и регулиране, и собствена консумация, и собствени дружества“; „При това търгът беше направен неделим - тоест само едно лице може да купи цялото количество. Това едно лице може да продава след това тази енергия както реши, при каквито условия реши, тоест може да манипулира пазара“ и „В резултат от острата реакция, която имаше бизнеса, този търг беше канселиран преди буквално час и са обявени 2 нови - за 75 мегавата и 25 мегавата, като те вече са делими. Минималното количество е по 25, тоест могат трима да купят по 25. Този, който е за 25, е делим на 5, тоест могат петима да купят по пет. Другите условия са същите - минус 100 % до плюс 400. За такива големи количества това е ненормална практика и няма кой да купи такава енергия, ако няма предварително договорка как точно ще става ден за ден. Бързо направихме анкета сред търговците на енергия, никой не би участвал в такъв търг, защото може да ми продадат през нощта цялото количество и нула през деня, когато му трябва. Продавачът решава как да постъпи“; „Голямо количество от този разбит пакет има риск да бъде пак купено от едно лице и да стане същото, което подозираме - манипулиране на пазара, защото енергията ще се купи от няколко формално несвързани, но всъщност свързани лица. Това, което пазара говори, е лице с инициали Х. К.“ Попитан дали става въпрос за Х. К., В. заявява: „На българския пазар колегите, които търгуват с енергия, не намират друг, който би могъл да се яви като купувач на такова количество при тези условия“.

От показанията на свидетелката К. се установява, че търгът, за който става въпрос в интервюто, е организиран от Българската независима енергийна борса. Свидетелката сочи, че е собственик на лицензирана фирма, която се занимава с търговия с битова енергия от 2007 г.; познава всички по-големи участници на пазара, водила е преговори и с ищеца. Според свидетелката, да се участва в такъв търг с такива високи отклонения – 100% до +400% не е по силите на търговец на електроенергия, тъй като той трябва да има „зад гърба си“ производител, който да може да варира в тези отклонения, каквито търговец не би могъл да изпълнява. Такава сделка била възможна само ако в групата, с която търговецът работи, има производител, който може да пуска мощности и да ги спира. На практика от търговците на електроенергия никой не би могъл да участва в такъв търг. Единствените, които могат да си позволят това от българските дружества, участващи на пазара, са държавните електроцентрали и фирмите на Х. К..

От показанията на свидетелката Д. /изпълнителен директор на търговско дружество, в което ищецът е член на Съвета на директорите/, е видно, че след излъчване на предаването той не е взел участие в 4-5 поредни текущи дружествени заседания, на които принципно редовно присъствал. Изказаните коментари, че манипулира и монополизира пазара за продажба на електроенергия в страната дългосрочно и трайно са се отразили върху неговата работа и физическо състояние. Чувствал се неразположен, страдал от нарушения в съня и повишено кръвно налягане, което налагало твърде нетипичното за него посещение на лекар.

В обжалваното въззивно решение съдът е приел, че употребените изрази и използваните похвати в предаването изразявали не само негативната оценка на автора на информацията, но и пряко целели да уязвят достойнството на злепоставеното лице в обществото. Посочил е, че ответникът не е положил дължимата добросъвестна грижа да провери истинността на изложените от него сведения, преди публичното им огласяване. Оценъчните становища могат да се разпространяват свободно, стига да не се упражнява превратно правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България, като свободата на мнение не се използва за накърняване доброто име на другиго, както е в случая. Противоправността произтичала от нарушените правила на добрата журналистическа практика и от разпространението сред неограничен кръг зрители на сведения с непроверено, оспорено и недоказано като вярно съдържание, имащи за цел общественото дискредитиране на пострадалия. В обобщение е направил извод, че е налице пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат. Присъдил е обезщетение в размер на 10 000 лв., за което е преценил, че е съразмерно с търпения емоционален и физически дискомфорт от ищеца, наред с превишаващите ги специфични душевни болки и страдания. Същите се изразявали в осуетяване на заседания на дружеството, както и в уронване на авторитета на обществено известен бизнесмен.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд неправилно е приел, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че в настоящата хипотеза поведението му, изразяващо се в изказването на мнение с негативна оценка за ищеца в процесното интервю, не е противоправно. Това мнение засяга общественото положение на К. и е по повод въпроси, свързани с упражняваната от него дейност, като не цели уронване на достойнството му. Дадените коментари не съдържат злепоставящи ответника факти. Оценъчните съждения, направени при обсъждане на изложените факти в интервюто, не обективират обидни или клеветнически твърдения. Като е приел противното, въззивният съд е постановил неправилно решение.

Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. Искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди подлежи на отхвърляне. Решението следва да бъде отменено изцяло, като вместо него се постанови ново по същество, с което се отхвърли предявения иск.

С оглед изхода на делото ответникът по касация дължи заплащане на претендираните от касатора разноски в размер на 200 лв. за настоящото производство.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 214/04.02.2022 г., по в. гр. д. № 9057/2021 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 20092799 от 13.04.2021 г. по гр. д. № 60747/2019 г. на Софийски районен съд и е уважен предявеният от Х. А. К. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на В. Г. В. да му заплати сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от преживени от ищеца унижение, обида и напрежение, вследствие обидни и клеветнически твърдения, станали достояние на неограничен кръг от хора, изразени на 17.06.2019 г. в предаването „Плюс-минус. Коментарът след новините“ по Нова телевизия, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. А. К. срещу В. Г. В. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от преживени от ищеца унижение, обида и напрежение, вследствие обидни и клеветнически твърдения, станали достояние на неограничен кръг от хора, изразени на 17.06.2019 г. в предаването „Плюс-минус. Коментарът след новините“ по Нова телевизия.

Осъжда Х. А. К. със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. М., да заплати на В. Г. В. със служебен адрес: [населено място], район „О.“, [улица], Сдружение „Асоциация на индустриалния капитал в България“, сумата 200 /двеста/ лв., представляваща направени разноски в касационното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.