Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 06 Август 2026

Задължение на съда да обсъди доказателствата за травми от катастрофа

Върховен касационен съд · 06 Август 2026

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Пострадал при катастрофа оспорва размера на присъденото му застрахователно обезщетение, като представя ново медицинско изследване за трайни увреждания на глезена и иска експертиза. Въззивният съд е отхвърлил искането и не е коментирал представения документ в мотивите си. Върховният касационен съд отменя решението и връща делото за ново разглеждане с указание да се назначи експертиза.

Какво приема съдът

Въззивният съд е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, като при необходимост от специални медицински знания за тълкуване на приет медицински документ трябва да назначи съдебно-медицинска експертиза.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

застрахователно обезщетениепътнотранспортно произшествиенеимуществени вредисъдебно-медицинска експертизаобсъждане на доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 223

[населено място], 25.08.2026г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в публично заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Росица Божилова
Членове: Анна Ненова

Татяна К.
при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 2067 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. В. К. срещу решение № 131 от 29.04.2025г. по в.гр.д. № 68/2025г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 90 от 08.10.2024г. по т.д. № 135/2023г. на Окръжен съд – Пазарджик за отхвърляне на предявения от касатора срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ над размера от 25 000 лева, със законната лихва за забава от 27.03.2023г. до окончателното плащане. Търсеното обезщетение, в общ размер от 40 000 лева, е за претърпените от М. В. К. неимуществени вреди, резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.02.2023г. по причина на водача на лек автомобил “БМВ“, с ДК [рег.номер на МПС] , гражданска отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество.

Оплакванията са, че въззивният съд не е обсъдил прието във въззивната инстанция писмено доказателство - разчитане на извършена магнитно-резонансна томография на дясна глезенна става. Също в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е допуснал исканата от страната допълнителна съдебно-медицинска експертиза. Съдът е приел, че липсват новоустановени травматични увреждания, но не е имал специални знания, за да прецени това обстоятелство. Като последица е постановен необоснован акт, който не се основава на целия събран по делото доказателствен материал.

Направените оплаквания се поддържат и в проведеното открито съдебно заседание пред Върховния касационен съд.

Иска се въззивното решение в обжалваната част да бъде допуснато до касация, отменено и делото да се върне на Апелативен съд – Пловдив за ново разглеждане от друг състав с указания да се допусне исканата допълнителна съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на въпросите, поставени във въззивното производство, евентуално на касатора да се присъди пълната претендирана по делото сума.

От насрещната страна по жалбата „Застрахователна компания Лев инс“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, поддържан и в хода на касационното производство. Според дружеството касационната жалба е неоснователна. Изцяло се споделят фактическите и правни изводи на въззивния съд. Представеният пред въззивната инстанция медицински документ не касае настъпване на нови травматични увреждания, а налични такива. Ако касаторът е имал възражения срещу установеното от вещото лице лекар пълно възстановяване, е могъл своевременно да оспори експертизата.

С определение № 43 от 08.01.2026г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, като мотивира решението си.

Допълнителното основание е по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК - за проверка на съответствието на въззивното решение с Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ (т. 19) и Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (т. 2), както и с решение № 190 от 07.02.2020г. по гр.д. № 24/2019г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 27 от 10.04.2020г. по гр.д. № 2821/2019г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 7 от 19.01.2016г. по гр.д. № 4002/2015г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 24 от 28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, ГК, І г.о.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел от фактическа страна, че „Застрахователна компания Лев инс“ АД е било застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил „БМВ“, с ДК [рег.номер на МПС] . На 28.02.2023г., около 21.15 часа, в срока на действие на застрахователния договор, на път III-3704, посока на движение от [населено място] към [населено място], в района на км 2+214 м, е настъпило пътнотранспортно произшествие. В лентата за движение на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от М. В. К., е навлязъл насрещно движещият се в срещуположна посока застрахован лек автомобил марка „БМВ“, управляван от И. А. Г.. Последвал сблъсък на автомобилите, които се завъртели, а след това и втори удар, при който автомобилът „БМВ“ блъснал автомобила „Мерцедес“ в задната лява врата. При пътния инцидент пострадал водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ М. В. К., на 56 години.

Според възприетото от въззивния съд ПТП е било по причина на виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил „БМВ“. В този смисъл е било съобразено постигнато по нохд № 1778/2023 г. на Районен съд – Пазарджик споразумение от 20.02.2024г. по чл. 384, ал. 1 вр. чл. 382, ал. 7 от НПК. Съгласно споразумението И. А. Г. се е признал за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б.“а“, пр. 2, вр. ал. 1, б.“б“, пр. 3, вр. чл. 342, ал. 1 от НК (извършено нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП). Той се е движил със скорост, по-висока от означената – 82. 76 км/ч, при допустими 60 км/ч, вследствие на което е загубил контрол върху управлявания от него автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и е предизвикал ПТП. Относно механизма на ПТП в първоинстанционното производство е било изслушано заключение на комбинирана съдебна автотехническа и медицинска експертиза, изготвени от вещо лице инженер и съдебен лекар. Като свидетел в това производство е бил разпитан още водачът на автомобила „БМВ“ И. А. Г..

М. В. К. е получил счупване на външния глезен на десния крак, наложило наместване и гипсова имобилизация. Причинена е била и контузия на дясно коляно и гръден кош. Относно увредите при този ищец и периода на възстановяването му от въззивния съд е било съобразено основно заключението на вещото лице – съдебен лекар от състава на комбинираната експертиза. Според експерта не е имало данни за усложнения и отклонения при възстановяването, като движенията в глезенната става са били възстановени изцяло за около 2 месеца. При прегледа на ищеца от вещото лице се е установило наличието на лек деформитет в областта на външния глезен на десния крак, но това, според заключението, е било нормално за всички счупвания в тази област. Въззивният съд е приел за заинтересовани и недостоверни, като несъответстващи на заключението на вещото лице, показанията на свидетеля В. К., съпруга на ищеца, съгласно които съпругът й 3 месеца не можел да става от леглото, едва след 5-6 месеца започнал да се придвижва с патерици и продължава да изпитва силни болки.

С оглед всички тези обстоятелства и доказателства съставът на Апелативен съд – Пловдив е заключил, че за физическите и психическите преживявания на М. В. К., резултат на пътния инцидент, е дължимо обезщетение в размер на 25 000 лева. Акцентирано е върху заключението на вещото лице лекар, че няма данни за усложнения и отклонения при възстановителния процес, който е напълно приключил за период от около 2 месеца, както и че към момента на прегледа от вещото лице движенията в глезенната става на ищеца са били възстановени изцяло. Според въззивния съд деформация в областта на външния глезен на десния крак действително представлява неприятна последица от увреждането, но следва да се държи сметка и на това, че тя се намира на място, където не загрозява по очевиден начин тялото на пострадалия.

Възражението на застрахователя за съпричиняване на вредите е било счетено за неоснователно. М. В. К. е пътувал без обезопасителен колан, но с оглед обстоятелството, че предпазният колан принципно възпрепятства движението на торса и главата напред и нагоре, докато крайниците остават в свободно движение, и при условие, че основната травма е на външния глезен на десния крак, и при правилно поставен предпазен колан това е нямало да го предпази от травмата на крака. В този смисъл е било заключението на комбинираната експертиза. В конкретния случай кракът на ищеца е попаднал между педалите и се е огънал от удара и при това положение поставянето на колан е без значение за предотвратяването на тази травма.

За дължима от състава на Апелативен съд – Пловдив е била приета още лихва за забава от 27.03.2023г., когато ищецът е сезирал застрахователя с искане за заплащане на обезщетение.

Във въззивната жалба на М. В. К. е било изложено оплакване, че съставът на Окръжен съд - Пазарджик е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат. Възстановяването му е продължило по-дълъг период от обичайния за такъв тип травми, както и последиците от травмата при него са продължили – той все още куцал и кракът му е бил изкривен. Инцидентът се отразил негативно на психиката му. Не можел да работи.

В тази връзка в хода на въззивното производство (с молба вх. № 1784 от 27.02.2025г.) от М. В. К. е била представена магнитно-резонансна томография на дясната му глезенна става от 21.02.2025г. (разчитане). Съгласно документа (заключителна част) е имало „Данни за тендопатия (травматични увреди) на сухожилията. Синус тарзи синдром. Промени в талуса – деформация след травма и фрактура – по типа на напреднали до анкилозаране остоеартритни промени с геоди и намалена ставна междина талокалсанеално. Посттравматична и на базата на изразено посттравматични промени варусна деформация на ходило“. Според ищеца се е касаело за новооткрити увреди (доста по-сериозно увреждане от установеното от Окръжен съд – Пазарджик), които по своя характер ще останат трайни, придружени с болки и двигателен дефицит до живот. Във връзка с медицинския документ, отново с молбата от 27.02.2025г., е било поискано допускането на допълнителна съдебно-медицинска експертиза.

Магнитно-резонансна томография (разчитане) е била приета като нов документ в проведеното пред Апелативен съд – Пловдив открито съдебно заседание на 12.03.2025г. Въззивният съд е отказал допускането на експертиза. Според състава не са били установени нови травматични увреждания, различни от изследваните от вещото лице, поради което искането е преклудирано, а, от друга страна, изслушването на експертизата с нищо е нямало да допринесе за изясняване на предмета на делото. В постановеното във въззивното производство решение магнитно-резонансната томография (разчитане) не е била обсъждана като документ.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

Съгласно т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ, прието при действието на ГПК (отм.), но приложимо и при действащия ГПК от 2007г. (в сила от 01.03.2008г.), мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, като при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по същество на спора; въззивната инстанция трябва да изготви свои собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (мотиви), прието при действащия ГПК, уредбата на второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно; обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор.

Разрешението в посочените тълкувателни решения се потвърждава в трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК. Този съд е длъжен да обоснове решението си, като прецени всички правнорелеванти факти, от които произтича спорното право, съобрази всички относими и допустими доказателства, както и обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решаване на делото.

По основателността на касационната жалба:

С оглед задължителната практика на Върховния касационен съд в посочените тълкувателни решения, както и трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК, касационната жалба е основателна. Въззивното решение е постановено в отклонение от съдебната практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), при съществено нарушение на процесуалния закон и като краен резултат е неправилно (чл. 281, т. 3 от ГПК), при което подлежи на отмяна.

При постановяване на решението си съставът на Апелативен съд – Пловдив не е обсъдил представената и приета като ново доказателство по делото магнитно-резонансна томография (разчитане). В този връзка е липсвало произнасяне и по доводите на касатора за новооткрити в резултат на проведеното медицинско изследване трайни увреди, водещи до болки и двигателен дефицит.

Спорът не може да бъде решен по същество от касационната инстанция, а делото следва да бъде върнато на друг състав на Апелативен съд – Пловдив (чл. 293, ал. 3 от ГПК).

Това е, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия - допусне на допълнителна съдебно-медицинска експертиза. При характера и съдържанието на необсъденото доказателство (медицински документ) се касае за нужда от специални знания от областта на медицината (чл. 195, ал. 1 от ГПК). Такава експертиза е била поискана и от касатора.

Експертизата следва да е със задачите, поставени от него – дали съгласно представената магнитно-резонансна томография на дясна глезенна става при ищеца се установяват допълнителни телесни увреждания извън описаните в решението на Окръжен съд – Пазарджик; в причинна връзка ли са тези увреждания с процесния пътен инцидент от 28.02.2023г.; с какво се характеризира всяко едно от уврежданията; дали уврежданията са свързани с болки и двигателни ограничения при ищеца; какъв е периодът на възстановяване; както и имат ли уврежданията траен характер.

В контекста на дадените от вещото лице отговори въззивния съд следва да изложи съображения и относно доказателственото значение на останалия необсъден при предходното разглеждане на делото документ, съответно по основателността на доводите на касатора – ищец за остатъчни трайни последици за здравето му от пътния инцидент.

Оплакванията на касатора, че делото е останало непопълнено с доказателства при допуснати процесуални нарушения, поради което въззивното решение е необосновано, са основателни.

Не се касае за пропуск да се оспори заключението на комбинираната експертиза, изслушана в първоинстанционното производство, както заявява застрахователят, тъй като магнитно-резонансна томография е ново доказателство, представено във въззивното производство. Същевременно доказателственото й значение е в зависимост от заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза, при което извод, че не се касае до нови увреждания при ищеца, извън установените от първоинстанционния съд, е преждевременен.

Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК разноските по делото, включително и тези, направени пред настоящата касационна инстанция, ще следва да бъдат присъдени с новото въззивно решение в зависимост от крайния изход на спора.

Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 131 от 29.04.2025г. по в.гр.д. № 68/2025г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 90 от 08.10.2024г. по т.д. № 135/2023г. на Окръжен съд – Пазарджик за отхвърляне на предявения от М. В. К. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ над размера от 25 000 лева до претендираните 40 000 лева, със законната лихва за забава от 27.03.2023г. до окончателното плащане.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1. 2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.