Обезщетение по „Гражданска отговорност“ при смърт от пожар в паркиран автомобил

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди * справедливост на обезщетението

2

РЕШЕНИЕ

№ 112/22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ Търговско отделение, Четвърти състав, в открито заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 1592 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на М. Ш. Х., М. Д. М., осъществяваща процесуални действия по делото чрез нейната майка и законен представител С. Н. Е., и С. Н. Е., чрез пълномощниците им адв. Н. Д. от Ш. и адв. Г. Р. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 569/02.05.2025 г. , постановено по в. гр. д. № 2106/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 7 с-в, в частта, в която след частична отмяна и потвърждаване на решение № 92/22.03.2024 г., постановено по гр. д. № 567/2023 г. по описа на Окръжен съд-Перник, са отхвърлени предявените от ищците срещу ЗД „Бул Инс” АД активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния близък – Д. М. Д., починал вследствие на настъпил на 20.12.2022 г. инцидент с л. а. „Сузуки Витара”, с рег. [рег.номер на МПС] , както следва по ищци: 1 ) за М. Ш. Х. (майка на починалия) – в размер на сумата от 180000 лв.; 2 ) за М. Д. М. (дъщеря на починалия), осъществяваща процесуални действия по делото чрез нейната майка и законен представител С. Н. Е. – в пълния му предявен размер от 200000 лв. и 3 ) С. Н. Е. (лице, намиращо се във фактическо съжителство с починалия) – в пълния му предявен размер от 200000 лв., ведно със законната лихва върху всяко едно главно парично притезание от 14.06.2023 г. до окончателното им заплащане. Като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която е отхвърлен предявеният от М. Ш. Х. (майка на починалия) осъдителен иск над сумата от 180000 лв. до пълния му предявен размер от 200000 лв.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – необсъждане в съвкупност на събраните по делото доказателства, апелативният съд е достигнал до необоснования фактически извод, че близкият на ищците, който е загинал вследствие на възникнал пожар в оставения за пренощуване автомобила, се е самоувредил поради допусната непредпазливост – запалване на автомобила в причинна връзка с напълно несвойствената и неправилна употреба на газовата уредба с втечнен газ (след нейния неправилен монтаж и закрепване на газовата бутилка). В този смисъл, считат за незаконосъобразни правните изводи на въззивния съд, че фаталното събитие е причинено не от виновно противоправно поведение на собственика и водача на процесното МПС, респ. от естествените свойства на вещта, а от външни фактори, вкл. и от неправилния монтаж и закрепване на газовата бутилка. Поддържат, че именно чрез своето виновно противоправно поведение собственикът на лекия автомобил, чиято деликтна отговорност е била обезпечена от ответното застрахователно дружество през релевантния период, е допуснал промяна в конструкцията на МПС - демонтирането на бензинов резервоар и монтирането на газова уредба, без да са изпълнени нормативните изисквания. Касаторите твърдят, че необосновано апелативният съд е достигнал до извода, че процесният инцидент не представлява покрито застрахователно събитие по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, тъй като автомобилът не е бил използван по предназначение – бил е в състояние на покой, с работещ двигател с цел поддържане на парната инсталация. Считат, че това правно съждение е в противоречие със съюзното право (определителната правна норма на чл. 1, § 1а от Директива 2009/103/ЕО от 16.09.2009 г., съгласно която „използване на превозно средство” означава всяко използване на превозно средство, което към момента на произшествието съответства на функцията на това превозно средство като средство за транспорт, независимо от неговите характеристики и независимо от терена, на който се използва МПС, както и от това дали то е неподвижно или в движение”), чийто действителен нормативен смисъл е изяснен със задължителните за националните юрисдикции указания по точното тълкуване и прилагане на чл. 1, § 1а от Директива 2009/103/ЕО, дадени от СЕС (решение по дело С-100/2018, решение по дело С-648/2017 и решение по дело С-162/13).

В подадения от ответника по касационната жалба писмен отговор ЗД „Бул Инс” АД оспорва нейната основателност, като поддържа правно становище, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи, вследствие на което законосъобразно е приложил материалния закон – чл. 50 ЗЗД, във вр. с чл. 493, ал. 2, т. 7 КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 493, ал. 1 КЗ. Счита, че въззивното решение не е постановено в противоречие със съюзното право – чл. 1, § 1а от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г., и формираната по нея практика на СЕС, тъй като съгласно правната норма, уредена в чл. 477, ал. 1 КЗ, използването на МПС следва да е за транспортни нужди, а не като средство за нощуване, какъвто е процесният случай (автомобилът не е използван по предназначение). За да обоснове това правно съждение се позовава на тълкувателните разяснения по приложението на съюзното право, дадени с решение на СЕС по дело С-514/16.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че за правилното решаване на правния спор, предмет на делото, следва да се разграничи деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД, във с чл. 45, ал. 1 ЗЗД от тази по чл. 50 ЗЗД. В случай че се твърди, че вредите са вследствие от виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод изпълнение на възложената работа, отговорността за този, който е възложил работата, пред увредения е по чл. 49 ЗЗД. Ако обаче се твърди, че вредите са вследствие от вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата, е по чл. 50 ЗЗД, с изключение на случаите на непреодолима сила, когато въобще не възниква отговорност за непозволено увреждане (ППВС № 17/1963 г.). Поради липса на причинна връзка между свойствата на вещта и вредите отговорност не възниква и при причиняване на увреждането от самия пострадал (при „изключителната вина на пострадалия” според ППВС от 1959 г.) или при причиняването на вредите от трето лице (ППВС № 7/1959 г.). Отговорността по чл. 50 ЗЗД, която е безвиновна, е вследствие от обективно присъщи свойства на една вещ, независимо дали тя е източник на повишена опасност, когато при ползването на вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила и от нея са произлезли вреди, дори и когато не е известна причината за повредата на вещта. Когато при ползване на вещта е допуснато такова нарушение, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. По чл. 50 ЗЗД отговорността произтича от проявлението на самата вещ, от нейното функциониране, въпреки и каквато и грижа за нея да е положил собственикът, а не от волево поведение на човек, т.е. вредата следва да е произлязла от вещта без връзка с поведение на лицето, което манипулира с нея.

Анализирайки събраните по делото доказателства, апелативният съд е приел за установено, че по процесния казус пожарът в процесния автомобил е причина за кончината на Д. Д., а този пожар е пореден от извършената промяна в конструкцията на автомобила, без да са спазени нормативните изисквания, респ. от неправилната експлоатация и монтаж на бутилката за втечнен нефтен газ, вкл. незакрепянето на бутилката съгласно законовите изисквания. Процесното МПС било дооборудвано с автомобилна газова уредба с втечнен газ, като в процеса на доказване не е изяснено дали нейният монтаж е осъществен в съответствие с нормативните правила. Лекият автомобил е бил оборудван с бензинов двигател (впоследствие демонтиран), а МПС останало оборудвано само с газовата бутилка, монтирана в багажника. От Постановление за прекратяване на наказателното производство от 18.09.2023 г. по пр. пр. № 2798/2022 г. на прокурор при ОП-Перник се изяснявало, че Н. А., Д. Д. и О. С. търсели трюфели в района, но в нощта на 20.12.2022 г. останали да нощуват в процесния автомобил, тъй като температурата навън била ниска - не загасили двигателя на автомобила, за да остане включено неговото парно (да им осигурява топлина, докато спят). Именно продължителната работа на двигателя е довела до висока температура в двигателния отсек на колата, а оттам и до неизправност в електрическата инсталация. Възникнал е пламък и при последвалото горене се е отделял въглероден оксид, който е прониквал в купето на автомобила, улеснен от работата на парната инсталация. При пожара са изгорели тримата души, намиращи се в автомобила. По същество, фактическите изводи на приетата от първоинстанционния съд комплексна съдебно авто- и пожаротехническа експертиза изцяло съвпадали с обстоятелствата, изяснени в постановлението на прокурора. При така приетите за установени правнорелевантни факти апелативният съд е обосновал правното съждение, че поради несвойственото или неправилното използване на лекия автомобил от пострадалия не е породен фактическият състав на деликта – липсвало непозволено увреждане, тъй като смъртта на близкия на ищците сам се е увредил. Съобразил е, че газовата бутилка е монтирана допълнително на автомобила по начин, който не само че не е в съответствие с нормативните изисквания, но е бил и технически неправилен. Рискът от възникване на инцидента изключително се е повишил от факта, че газовата уредба е експлоатирана към момента на настъпване на пожара по неправилен и несвойствен начин - не за да се придвижва превозното средство, а за да работи двигателят при много ниски обороти, респ. парната инсталация да работи постоянно и да отоплява хората, намиращи се в автомобила. Лекият автомобил се е намирал продължително време в покой (отликата между престой и паркиране била изяснена в разпоредбите на чл. 93, ал. 1 и 2 ЗДвП). Следователно, процесният инцидент е настъпил не от проявлението на самата вещ или от нейното функциониране, а от напълно несвойствената и неправилна употреба на газовата уредба, което състояние е предизвикано от външни фактори, респ. от неправилния монтаж и закрепване на бутилката. При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи апелативният съд е обосновал правното съждение, че не са проявени юридическите факти, включени в хипотезиса на чл. 50 ЗЗД, уреждащ безвиновната отговорност на собственика на вещта, респ. на лицето, под чийто надзор тя се намира, тъй като близкият на ищците се е самоувредил поради допусната непредпазливост от намиращите се в автомобила лица и застрахователят не отговаря за причинените на ищците неимуществени вреди, поради което първоинстанционното решение е отменено в частта, в която предявените кумулативно активно субективно съединени осъдителни искове са уважени, вследствие на което въззивният съд ги е отхвърлил.

С определение № 3396/02.12.2025 г. по т. д. № 1592/2025 г. на ВКС, II т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд-С. при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК , по материалноправния въпрос: „Представлява ли покрит застрахователен риск по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите настъпилият вредоносен резултат при използване на неподвижно превозно средство, вкл. с работещ двигател?”, за осъществяване на проверка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос със следните актове на СЕС: решение от 20 юни 2019 година по дело C-100/18 и решение от 20 декември 2017 г. по C-334/16 , с които са дадени задължителни за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и приложение на съюзното право (чл. 3, § 1, във вр. с чл. 1, § 1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка).

За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното:

Със задължителните за националните юрисдикции указания по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право (чл. 3, § 1, във вр. с чл. 1, § 1 от Директива 2009/103/ЕО), дадени с решение от 20 юни 2019 година по дело C-100/18, е изяснено, че целта за защита на пострадалите от произшествия, предизвикани от превозни средства, застраховани по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, винаги и все по-настойчиво е преследвана от законодателя на Съюза (решение от 20 декември 2017 г., N ъсez Torreir o, C-334/16 , т. 27 ), поради което чл. 3, ал. 1 от Директива 2009/103 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „използване на превозни средства” не обхваща само хипотезите на движение по пътищата, тоест на движение по обществената пътна мрежа, а и всяко използване на превозното средство в съответствие с обичайната му функция (решение от 20 декември 2017 г., N ъсez Torreiro, C-334/16 , т. 28 ). От една страна, фактът, че участвалото в произшествие превозно средство не се е движело към момента на настъпване на произшествието, сам по себе си не изключва възможността използването на това превозно средство към този момент да е съобразено с функцията му на средство за транспорт и съответно да попада в обхвата на понятието „използване на превозни средства” по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Директива 2009/103 (решение от 15 ноември 2018 г., BTA Baltic Insurance Company, C-648/17 , т. 38 и цитираната съдебна практика). Въпросът дали двигателят на съответното превозно средство е бил включен или не към момента на настъпване на произшествието също не е определящ (решение от 15 ноември 2018 г., BTA Baltic Insurance Company, C-648/17 , т. 39 и цитираната съдебна практика). От друга страна, съгласно практиката на Съда от нито една разпоредба на Директива 2009/103 не следва, че задължението за сключване на застраховка и защитата, която това задължение цели да осигури на пострадалите от произшествия, причинени от МПС, важат само за хипотезите на използване на такива превозни средства на определени терени или пътища (решение от 20 декември 2017 г., N ъсez Torreiro, C-334/16 , т. 31 ). Следователно, обхватът на понятието „използване на превозни средства” по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Директива 2009/103 не зависи от характеристиките на терена, на който се използва това превозно средство, и по-специално от обстоятелството, че към момента на произшествието съответното превозно средство е било спряно и се е намирало на паркинг (решение от 15 ноември 2018 г., BTA Baltic Insurance Company, C-648/17 , т. 37 и 40 ). При тези обстоятелства следва да се приеме, че паркирането и периодът, в който превозното средство не се движи, са нормални и необходими етапи, присъщи за използването му като средство за транспорт. Така превозното средство е използвано съобразно с функцията му на средство за транспорт, когато се движи, но по принцип и когато е паркирано между две придвижвания.

СЕС, давайки полезен отговор съобразно фактите по главното производство, е изяснил, че паркирането на превозно средство в частен гараж представлява използване на същото съобразно с функцията му на средство за транспорт. Този извод не се опровергава от обстоятелството, че посоченото превозно средство е било паркирано повече от 24 часа в този гараж. Всъщност, паркирането на превозно средство предполага, че то ще бъде спряно, понякога за дълго, до следващото му придвижване. Що се отнася до обстоятелството, че разглежданото в главното производство произшествие е следствие от пожар, причинен от електрическата система на превозно средство, следва да се приеме, че след като превозното средство, което е предизвикало пожара, отговаря на определението за „превозно средство” по смисъла на чл. 1, т. 1 от Директива 2009/103, няма основание да се установява коя от частите на посоченото превозно средство е предизвикала вредоносното събитие, нито да се определят функциите, които изпълнява тази част. Освен това от чл. 13 от Директива 2009/103 следва, че не поражда действие по отношение на исковете на трети лица, пострадали при застрахователното събитие, всяка законова разпоредба или договорна клауза, която изключва от застраховката вредите, причинени от използването или управлението на моторно превозно средство от лице, което нарушава законовите изисквания от технически характер, отнасящи се до състоянието и безопасността на съответното превозно средство, като това потвърждава посоченото тълкуване.

По същество с Решение на СЕС по дело C-514/16, на чиито разрешения ответникът основава своя правен довод за неоснователност на предявените активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, не е дадено различно тълкуване. Отликите се откриват единствено по отношение на фактите по главното производство. С това решение СЕС е имал повод отново да разясни, че развитието на правната уредба на Съюза в областта на задължителното застраховане доказва, че тази цел за защита на пострадалите при произшествия, предизвикани от застрахованите превозни средства, винаги и все по-настойчиво е преследвана от законодателя на Съюза (решение от 4 септември 2014 г., Vnuk, C-62/13, т. 52-55), поради което чл. 3, § 1 от Първа директива трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „използване на превозни средства” не обхваща само хипотезите на движение по пътищата, т.е. на движение по обществената пътна мрежа, а и всяко използване на превозното средство в съответствие с обичайната му функция (решение от 4 септември 2014 г., Vnuk, C-162/13, т. 59). Следователно, от една страна, обхватът на понятието „използване на превозни средства” не зависи от характеристиките на терена, на който се използва МПС. От друга страна, моторните превозни средства по чл. 1, т. 1 от Първа директива независимо от характеристиките им обикновено служат като средство за транспорт, поради което понятието „използване на превозни средства” по смисъла на чл. 3, § 1 от тази директива обхваща всяко използване на превозно средство като средство за транспорт. В това отношение фактът, че участвалото в произшествието превозно средство не се е движело към момента на настъпване на произшествието, сам по себе си не изключва възможността използването на това превозно средство към този момент да е съобразно функцията му на средство за транспорт и съответно да попада в обхвата на понятието „използване на превозни средства” по смисъла на чл. 3, § 1 от Първа директива. Освен това въпросът дали двигателят му е бил включен или не към момента на настъпване на произшествието, не е определящ в това отношение. Що се отнася обаче до превозни средства, които като процесния трактор могат освен като средство за транспорт, каквото е обичайното им предназначение, да бъдат използвани при определени обстоятелства и като работни машини, е важно да се прецени дали при настъпването на произшествие, в което е участвало такова превозно средство, последното е било използвано преди всичко като средство за транспорт, в който случай използването му може да бъде обхванато от понятието „използване на превозни средства” по смисъла на чл. 3, § 1 от Първа директива, или като работна машина, в който случай използването му не би могло да бъде обхванато от това понятие. В случая данните, предоставени от запитващата юрисдикция, са сочели, че при настъпването на произшествието, в което е участвал процесният трактор, той е използван като генератор на двигателната сила, необходима за задвижване на помпата на хербицидната пръскачка, с която той е бил снабден, за да се пръскат с хербицид лозовите главини в земеделско стопанство. Затова подобно използване, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго, се свързва преди всичко с функцията на този трактор на работна машина, а не на средство за транспорт и съответно не попада в обхвата на понятието „използване на превозни средства” по смисъла на чл. 3, § 1 от Първа директива.

Следователно, СЕС ясно е разграничил предметния обхват на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като уговореното застрахователно покритие е свързано с причинени имуществени или неимуществени вреди на трети на застрахованото лице (делинквента) правни субекти при използване на МПС съобразно функцията му на средство за транспорт – не само, когато се движи, но по принцип и когато е паркирано между две придвижвания. Изрично е подчертано, че когато произшествието е следствие от пожар, причинен от електрическата система на превозно средство, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на застрахователя по договора за „Гражданска отговорност” на автомобилистите, е ирелевантно обстоятелството коя от частите на МПС е предизвикала вредоносното събитие, респ. каква функция изпълнява тази част. Нещо повече, съгласно чл. 13 от Директива 2009/103 не поражда действие по отношение на исковете на трети лица, пострадали при застрахователното събитие, всяка законова разпоредба или договорна клауза, която изключва от застраховката вредите, причинени от използването или управлението на МПС от лице, което нарушава законовите изисквания от технически характер, отнасящи се до състоянието и безопасността на съответното превозно средство, като това потвърждава посоченото тълкуване.

Съобразно тези правни съждения настоящият съдебен състав дава следния отговор на поставения материалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение:

Покрит застрахователен риск по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите представлява настъпилият вредоносен резултат при използване на неподвижно превозно средство, вкл. с работещ двигател, когато вредоносните последици са настъпили при използване на това превозно средство съобразно функцията му на средство за транспорт – и при паркиране между две предвижвания.

По основателността на касационната жалба.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника – застраховател.

Между страните липсва спор относно приетите за установени от въззивния съд правнорелевантни факти: 1) смъртта на близкия на ищците - Д. Д., е настъпила вследствие на пожар, възникнал в процесния автомобил; 2) този пожар е породен от извършената промяна в конструкцията на автомобила, без да са спазени нормативните изисквания, респ. от неправилната експлоатация и монтаж на бутилката за втечнен нефтен газ, вкл. незакрепянето на бутилката съгласно законовите изисквания, като основната причина е изтичането на пропан-бутан в двигателното отделение от маркучите за газ, които са горими; 3) процесното МПС е дооборудвано с автомобилна газова уредба с втечнен газ, като нейният монтаж не е осъществен в съответствие с нормативните правила; 4) в нощта на 20.12.2022 г. близкият на ищците и още двама мъже търсели трюфели, като останали да нощуват в процесния автомобил; 5) температурата навън била ниска, поради което не загасили двигателя на автомобила, за да остане включено неговото парно (да им осигурява топлина, докато спят); 6) продължителната работа на двигателя е довела до висока температура в двигателния отсек на колата, а оттам и до неизправност в електрическата инсталация; възникнал е пламък и при последвалото горене се е отделял въглероден оксид, който е прониквал в купето на автомобила, улеснен от работата на парната инсталация; 7) при пожара са изгорели тримата души, намиращи се в автомобила и 8) рискът от възникване на инцидента изключително се е повишил от факта, че газовата уредба е експлоатирана към момента на настъпване на пожара по неправилен и несвойствен начин - не за да се придвижва превозното средство, а за да работи двигателят при много ниски обороти, респ. парната инсталация да работи постоянно и да отоплява хората, намиращи се в автомобила.

Следователно, кончината на близкия на ищците е настъпила вследствие на пожара, възникнал от продължителната работа на двигателя на автомобила, на който е била монтирана бутилка за втечнен нефтен газ (тя не е била закрепена съгласно законовите изисквания). Висока температура в двигателния отсек на колата е довела до неизправност в електрическата инсталация, като е възникнал пламък и при последвалото горене се е отделял въглероден оксид, който е прониквал в купето на автомобила, улеснен от работата на парната инсталация. Рискът от възникване на инцидента изключително се е повишил от факта, че газовата уредба е експлоатирана към момента на настъпване на пожара по неправилен и несвойствен начин - не за да се придвижва превозното средство, а за да работи двигателят при много ниски обороти, респ. парната инсталация да работи постоянно и да отоплява хората, намиращи се в автомобила.

В този смисъл, конкретната причина за настъпването на пожара в автомобила представлява неизпълнението на правното задължение на неговия собственик да извърши промяната в конструкцията на автомобила съобразно установените в Република България нормативни изисквания, които обезпечават правилната експлоатация и монтаж на бутилката за втечнен нефтен газ, вкл. надеждното закрепяне на бутилката. Тези нормативни правила са уредени в чл. 20 от Наредба № Н-3/18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите-членки на ЕС, или друга държава - страна по Споразумението за ЕИП и Приложение № 1 към този член, Раздел I „Изисквания към системата за втечнен нефтен газ”. Тъй като промяната на конструкцията на процесния автомобил, която е съпроводена с неправилната експлоатация и монтаж на бутилката за втечнен нефтен газ, вкл. и с незакрепянето на бутилката, е извършена в противоречие с националната правна уредба, това деяние на собственика на автомобила е виновно и противоправно. То е в пряка причинно-следствена връзка с изтичането на пропан-бутан в двигателното отделение от маркучите за газ, вследствие на което е възникнал пожара в автомобила. В този смисъл, осъществени са всички признаци от обективна страна на фактическия състав на общия деликт, уреден в чл. 45, ал. 1 ЗЗД: 1) деяние, извършено чрез действие и бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вредоносен резултат (смъртта на близкия на ищците, пренощувал в процесния автомобил); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията и обстоятелствата в природата е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента). Това деяние е виновно, като съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция вината се предполага.

По делото е установено, че починалият Д. Д. е бил пътник, като не е спорно, че собственик на процесния автомобил е Н. А. (този факт се признава от застрахователното дружество в подадената от него въззивна жалба). При така изяснените правнорелевантни факти необоснован се явява фактическият извод на въззивния съд, че трагичният инцидент е вследствие на самоувреждане в резултат на допусната непредпазливост от намиращите се в автомобила лица. Ответникът нито се твърди, нито е доказал, че близкият на ищците е знаел за несъответното на закона дооборудване на процесния автомобил с газова уредба с втечнен газ, както и че е съзнавал, че при продължителен престой на това МПС през нощта при работещ двигател ще възникне пожар от неизправната газова уредба, вследствие на което да е допускал или е целял настъпването на своята смърт.

От друга страна, както бе изяснено при даването на отговора по материалноправния въпрос, по който е допуснато въззивното решение до касационно обжалване, съгласно съюзното право обхватът на понятието „използване на превозни средства” по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Директива 2009/103 не зависи от характеристиките на терена, на който се използва това превозно средство, и по-специално от обстоятелството, че към момента на произшествието съответното превозно средство е било спряно и се е намирало на паркинг. Паркирането и периодът, в който превозното средство не се движи, са нормални и необходими етапи, присъщи за използването му като средство за транспорт. Така превозното средство е използвано съобразно с функцията му на средство за транспорт, когато се движи, но по принцип и когато е паркирано между две придвижвания (паркирането на превозно средство предполага, че то ще бъде спряно, понякога за дълго, до следващото му придвижване). От друга страна, от чл. 13 от Директива 2009/103 следва, че не поражда действие по отношение на исковете на трети лица, пострадали при застрахователното събитие, всяка законова разпоредба или договорна клауза, която изключва от застраховката вредите, причинени от използването или управлението на моторно превозно средство от лице, което нарушава законовите изисквания от технически характер, отнасящи се до състоянието и безопасността на съответното превозно средство, като това потвърждава посоченото тълкуване.

От събраните по делото доказателства се установява, че процесният автомобил, в който загиналите трима мъже са пренощували, е бил паркиран в района на [населено място] луг, [община], като той е бил с включен двигател, за да поддържа отоплителната система през нощта. Следователно, процесното МПС е използвано по предназначение, макар и в състояние на продължителен покой – като автомобил, в който пътниците и водачът само са пренощували, което обстоятелство не изключва неговите функционални свойства – да бъде ползвано като средство за транспорт. Отоплението е част неговите функции, поради което пренощуването на пътници в това превозно средство с включен двигател за отопление през нощта не изключва неговата характеристика като средство за транспорт. В този смисъл, застрахователят по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите обезпечава настъпването на вредоносни последици при използване на автомобила, предмет на застрахователния договор, и когато той е паркиран за по-дълъг период от време, какъвто е настоящият случай, като характеристиките на терена, където МПС е паркирано, са ирелевантни.

Съгласно определителната разпоредба, уредена в § 1, т. 33 (в релевантната редакция), сегашна т. 34 от ДР на КЗ, автомобилист е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на МПС, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица, поради което ответното застрахователно дружество е обезпечавало деликтната отговорност на собственика на този автомобил.

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че ищците са измежду най-близките на загиналия, поради което съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. притежават субективно притезателно право да получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди – М. Ш. Х. е майка на починалия, М. Д. М. е дъщеря на починалия и С. Н. Е. - лице, което е съжителствало на съпружески начала с починалия, без да е бил сключен брак.

Не е спорно между страните, а и правнорелевантното обстоятелство, че през релевантния период ответното застрахованото дружество е обезпечавало деликтната отговорност на виновния за настъпване на вредоносния резултат собственик на процесния автомобил, се установява и от приложената от исковата молба справка от Гаранционния фонд.

Следователно, ищците установиха в процеса на доказване по несъмнен, безспорен начин, както предписва правната норма, уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК, своята активна материалноправна легитимация в настоящия исков процес, поради което следва им бъде присъдено обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на кончината на техния близък Д. Д. при настъпване на релевантното покрито застрахователно събитие.

При определяне на размера на заместващото обезщетение при причинена смърт на близък – в конкретния случай на син, баща и лице, с което ищцата С. е била във фактическо съжителство, е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищците психически страдания от загубата на близкия, неговата възраст, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – края на 2022 г., както и нормативно определеният лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер на 10,400 млн. лева при причиняване на неимуществени вреди, независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в релевантната редакция на тази правна норма).

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.

От показанията на свидетелите Д. И., Р. Х. и М. Г., близки на семейството на ищците, се установява, че майката на починалия Д. е преживяла тежко загубата– скоро преди неговата кончина била загубила и своя съпруг, като подкрепа ѝ оказвал именно Д., с когото живеела в едно домакинство и който основно бил поел битовите разходи. В къщата той бил мъжът – още от 14-15 годишна възраст, тъй като баща му останал инвалид. Изяснява се, че тя има още две деца – момичета, които живеят в съседство с нея и имат собствени семейства, но постоянно са при нея, не са я изоставили. Внучката и нейната майка живеели при нея. Към момента на смъртта на своя баща дъщеря му М. била на три годишна възраст – за да я предпазят от стреса вследствие кончината на баща ѝ, близките я уверявали, че той е някъде на работа и като се прибере, ще ѝ купи кукла и бонбони. Постоянно търси баща си, пита за него, тъй като са имали силна връзка. Към момента на разпита на свидетелите тя посещава детска градина. Жената, с която починалият е бил във фактическо съжителство – С., изживява неговата кончина тежко – трябва да търси начин да преживява. Затворила се е в себе си, първоначално не излизала от вкъщи, не общувала с приятели и познати. Все още не се е съвзела напълно, но заради детето трябва да продължи своя живот без загиналия, търси активно работа, като се е регистрирала в Бюрото по труда.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху психиката на ищците и изживените след кончината на техния близък болки и страдания са непосредствени.

Неоснователен обаче се явява поддържаният от касаторите пред касационната инстанция правен довод за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради недопускане изслушването на поисканата пред първоинстанционния съд комплексна съдебно-психологическа и психиатрична експертиза, тъй като, както законосъобразно апелативният съд е изяснил, това доказателствено искане не е било необходимо за правилното решаване на правния спор, предмет на делото – в обстоятелствената част на исковата молба, в която се излагат фактически твърдения, обосноваващи предявените искове, не е заявено, че вследствие кончината на техния близък ищците са преживели психотични или други медицински състояние, които да изискват специални знания и преценка от експерт със съответната медицинска специалност. От друга страна, въззивният съд правилно е преценил, че от събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателствени средства - чрез показанията на разпитаните свидетели, се изяснява конкретното психическо състояние на ищците след смъртта на техния близък.

При определяне на застрахователното обезщетение за причинените на майката неимуществени вреди следва да се вземе предвид обстоятелството, че загубата на близък родственик (на 27 навършени години), към когото тя е била силно привързана, ще я съпътства през целия ѝ живот. Впоследствие тя ще бъде лишена както от емоционалния контакт, така и от неговата морална и финансова подкрепа. Следователно, болките и страданията, които ищцата ще продължи да изпитва от загубата на починалия ѝ син, трябва да бъдат отчетени при определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение. Както бе изяснено от свидетелските показания, тя и синът ѝ са изградили силна духовна връзка, като те са били привързани един към друг – той е бил нейна морална опора, като я е подпомагал и финансово (основно поемал битовите разходи в домакинството, в което заедно живеели). Установи се, че майката не е загубила надежда в живота си – нейните две дъщери не са я изоставили, постоянно се грижат за нея, а в момента внучката и нейната майка живеят при нея. Ищцата С., която е била във фактическо съжителство със загиналия, е преживяла тежко неговата загуба, но е открила смисъл в своя живот – грижите за отглеждането и възпитанието на общата им дъщеря, активно търси работа, поради което е преживяла първоначалната самота и горест, която я е карала да се затвори в себе си. Починалият е бил силно превързан към своята невръстна дъщеря, чиято крехка психика е предпазвана от нейните близки (все още не са ѝ съобщили за кончината на нейния баща). От най-малка детска възраст тя е била лишена от ласките, обичта, моралната и материалната подкрепа на своя баща, което обстоятелство ще я съпътства през целия ѝ живот. От доказателствата по делото обаче не се установиха превишаващи обичайните неимуществени вреди от загубата на близък родственик (пълнолетно лице), изразяващи се в душевни болки и страдания, свързани с естествената скръб, безпомощност и терзания.

При така изяснените правнорелевантни факти касационният съд приема, че застрахователното обезщетение на ищците за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от загубата на техния близък, е в размер, както следва: 1) за майката М. Ш. Х. – 120000 лв.; 2) за детето М. Д. М. – 150000 лв. и 3) за С. Н. Е. (във фактическо съжителство с починалия) – 130000 лв. Наистина, законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – до 10,400 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в релевантната редакция на тази правна норма). Следователно, по този начин той е целял застрахователното обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но то представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл, съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – края на 2022 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика, справедливият размер за заплащане на застрахователно обезщетение при смъртта на близък, към когото ищците са изпитвали силна привързаност, е в размер на посочените по-горе в мотивите суми.

При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи на основание чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното решение трябва да бъде отменено в частта, в която след отмяна на въззивното решение – в обжалваната от застрахователното дружество част, са отхвърлени предявените от М. Ш. Х., М. Д. М. и С. Н. Е. срещу ЗД “Бул Инс” АД осъдителни искове с правно основание 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, както следва: 1) за майката М. Ш. Х. – до сумата от 120000 лв. (61355,03 евро); 2) за детето М. Д. М. – до сумата от 150000 лв. (76693,78 евро) и 3) за С. Н. Е. (във фактическо съжителство с починалия) – до сумата от 130000 лв. (66467,94 евро), ведно със законната лихва върху всяко едно главно парично притезание от 14.06.2023 г. (момента на подаване на уведомяването от пострадалия за настъпването на застрахователното събитие – чл. 429, ал. 3, изр. 2, предл. 2 КЗ) до окончателното им заплащане, като исковете трябва да бъдат уважени до тези суми.

В частта, в която кумулативно активно субективно съединените искове са отхвърлени – до обжалвания размер (за М. Ш. Х. – до сумата от 180000 лв.; за М. Д. М. – до сумата от 200000 лв. (предявен частично от общо претендирания размер от 220000 лв.) и за С. Н. Е. – до сумата от 200000 лв.), решението на апелативния съд трябва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора въззивното решение трябва да бъде отменено и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в полза на въззивника-ответник са определени съдебни разноски, както следва: 1) над сумата общо от 800 лв. (409,03 евро) до присъдения размер от 8800 лв. – държавна такса за въззивното обжалване и 2) над сумата общо от 4800 лв. с ДДС (2454,20 евро), при съобразяване на разясненията по точното тълкуване и прилагане на правото на ЕС, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производство, до присъдените суми по ищци, както следва: за М. Ш. Х. – до сумата от 26820 лв.; за М. Д. М. – до сумата от 29220 лв. и за С. Н. Е. – до сумата от 28080 лв.

При съобразяване на разясненията по точното тълкуване и прилагане на правото на ЕС, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 , както и с оглед на уважената и отхвърлената част от касационната жалба на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Г. Г. Р. от САК трябва да се присъди сумата от 12000 лв. (6135,50 евро) с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъщественото пред ОС-Перник безплатно процесуално представителство; сумата от 4800 лв. (2454,20 евро) – адвокатско възнаграждение за осъщественото пред САС безплатно процесуално представителство и сумата от 9600 лв. (4908,40 евро) – адвокатско възнаграждение за осъществено пред ВКС безплатно процесуално представителство. Съобразно отхвърлената част от касационната жалба, с оглед основателността на релевираното от процесуалния представител на касаторите мотивирано възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и уредените в тази правна норма критерии следва в полза на ответника по касационната жалба да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на сумата от 2400 лв. с ДДС (1227,10 евро).

Тъй като ищците са били освободени от процесуалното задължение за заплащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК да заплати в полза на бюджета на ОС-Перник държавна такса и съдебни разноски общо в размер на 16880 лв. (8630,61 евро); в полза на бюджета на САС държавна такса в размер на 8000 лв. (4090,33 евро), а в полза на бюджета на ВКС трябва да се присъди общо сумата от 8030 лв. (4105,67 евро), представляваща сбора от дължимите държавни такси за допускане и разглеждане на касационната жалба.

Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 569/02.05.2025 г. , постановено по в. гр. д. № 2106/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 7 с-в, в частта , в която след отмяна на решение № 92/22.03.2024 г., постановено по гр. д. № 567/2023 г. по описа на Окръжен съд-Перник, са отхвърлени предявените от М. Ш. Х., М. Д. М., осъществяваща процесуални действия по делото чрез нейната майка и законен представител С. Н. Е., и С. Н. Е. срещу ЗД „Бул Инс” АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния близък – Д. М. Д., починал вследствие на настъпило на 20.12.2022 г. покрито застрахователно събитие по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както следва: 1) за майката М. Ш. Х. – до сумата от 120000 лв. (61355,03 евро); 2) за детето М. Д. М. – до сумата от 150000 лв. (76693,78 евро) и 3) за С. Н. Е. (във фактическо съжителство с починалия) – до сумата от 130000 лв. (66467,94 евро), ведно със законната лихва върху всяко едно главно парично притезание от 14.06.2023 г. до окончателното им заплащане; в частта , в която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Ш. Х., М. Д. М. и С. Н. Е. са осъдени да заплатят на ЗД „Бул Инс” АД държавна такса над сумата общо от 800 лв. (409,03 евро) до присъдения размер от 8800 лв., респ. над сумата общо от 4800 лв. с ДДС (2454,20 евро) – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производство до присъдените суми, както следва: за М. Ш. Х. – до сумата от 26820 лв.; за М. Д. М. – до сумата от 29220 лв. и за С. Н. Е. – до сумата от 28080 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на М. Ш. Х., ЕГН [ЕГН] сумата от 61355,03 евро , представляваща застрахователно обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди от смъртта на нейния син – Д. М. Д., починал вследствие на настъпило на 20.12.2022 г. покрито застрахователно събитие по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва от 14.06.2023 г. до окончателното ѝ заплащане; да заплати М. Д. М., ЕГН [ЕГН], осъществяваща процесуални действия по делото чрез нейната майка и законен представител С. Н. Е., сумата от 76693,78 евро , представляваща застрахователно обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди от смъртта на нейния баща – Д. М. Д., починал вследствие на настъпило на 20.12.2022 г. покрито застрахователно събитие по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва от 14.06.2023 г. до окончателното ѝ заплащане и да заплати на С. Н. Е., ЕГН [ЕГН] сумата от 66467,94 евро , представляваща застрахователно обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди от смъртта на лицето, с което е била във фактическо съжителство – Д. М. Д., починал вследствие на настъпило на 20.12.2022 г. покрито застрахователно събитие по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва от 14.06.2023 г. до окончателното ѝ заплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 569/02.05.2025 г. , постановено по в. гр. д. № 2106/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 7 с-в, в частта , в която след отмяна на решение № 92/22.03.2024 г., постановено по гр. д. № 567/2023 г. по описа на Окръжен съд-Перник, са отхвърлени предявените от М. Ш. Х., М. Д. М., осъществяваща процесуални действия по делото чрез нейната майка и законен представител С. Н. Е., и С. Н. Е. срещу ЗД „Бул Инс” АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния близък – Д. М. Д., починал вследствие на настъпило на 20.12.2022 г. покрито застрахователно събитие по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както следва: 1) за майката М. Ш. Х. – над сумата от 120000 лв. (61355,03 евро) до размера от 180000 лв.; 2) за детето М. Д. М. – над сумата от 150000 лв. (76693,78 евро) до размера от 200000 лв. (предявен частично от общо претендирания размер от 220000 лв.) и 3) за С. Н. Е. (във фактическо съжителство с починалия) – над сумата от 130000 лв. (66467,94 евро) до размера от 200000 лв., ведно със законната лихва върху всяко едно главно парично притезание от 14.06.2023 г. до окончателното им заплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ГПК ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на адв. Г. Г. Р. от САК, с адрес С., пл. „П.” № 2 сумата от 12000 лв. ( 6135,50 евро ) с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъщественото пред ОС-Перник безплатно процесуално представителство; сумата от 4800 лв. ( 2454,20 евро ) – адвокатско възнаграждение за осъщественото пред САС безплатно процесуално представителство и сумата от 4908,40 евро – адвокатско възнаграждение за осъществено пред ВКС безплатно процесуално представителство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Ш. Х., М. Д. М., осъществяваща процесуални действия по делото чрез нейната майка и законен представител С. Н. Е., и С. Н. Е. да заплатят общо на ЗД „БУЛ ИНС” АД сумата от 1227,10 евро – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати сумата от 8630,61 евро държавната такса и съдебни разноски – в полза на бюджета на ОС-Перник; сумата от 4090,33 евро държавна такса - в полза на бюджета на САС, както и сумата от 4105,67 евро - в полза на бюджета на ВКС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.