Пълна имуществена отговорност на шофьор за платена от работодателя лична глоба

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 60288
Гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 8.12.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
При участието на секретаря Валентина Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1296/21 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на ЕТ „В. И.- В. 45”, [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Сливен по гр.д. №595/20 г., с което е отхвърлен за разликата над присъдените 278,81 лв. до претендираните 8 989,40 лв. предявеният от касатора срещу П. К. иск по чл.203, ал.1 КТ – за връщане на сума, заплатена от касатора за погасяване на глоба, наложена лично на ответника в качеството му на шофьор на тежкотоварен автомобил в ищцовото предприятие, за нарушение на митнически разпоредби при извършване на международен превоз на товар.
Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради твърдяното противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС / р. по гр.д.№3502/17 г. на четвърто г.о. и по гр.д. №1111/17 г. на четвърто г.о., както и обобщената в опр. по гр.д. №191/11 г. на трето г.о. трайна практика на ВКС и съдилищата/ по правните въпроси от предмета на спора: Лична отговорност ли носи работник / шофьор/, извършващ превоз на товари в чужда страна и нарушил разпоредбите за преминаване през граничните пунктове или това е отговорност на работодателя? Когато ЕТ – собственик на МПС, превозващо товари, заплати по искане на работника – шофьор наложената на последния глоба, за да не бъде задържан и осъден на лишаване от свобода, чужд дълг ли плаща или задължения на фирмата?
В касационната жалба се правят и се поддържат с писмено становище, постъпило по делото преди о.с.з., оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение, иска отмяната му и постановяване на ново решение за уважаване на иска.
Ответникът по жалба П. К. не изразява становище по жалбата.
ВКС, като разгледа жалбата, намира следното:
По въпросите, по които е допуснато обжалването: В послужилите за допускане на обжалването р. по гр.д. №3502/17 г. на четвърто г.о. и по гр.д.№ 1111/17 г. на четвърто г.о. на ВКС е прието, че работникът – шофьор на МПС, носи пълна имуществена отговорност по чл.203, ал.2 КТ за вреди, които са причинени на работодателя умишлено, вкл. при евентуален умисъл. Такава е отговорността му и в случаите когато работодателят е заплатил на контролните органи наложена на работника в лично качество глоба за умишлено нарушение на митническите разпоредби на ЕС при открити нелегални емигранти в управляваното от него превозно средство. В цитираното в опр. по гр.д. №191/11 г. на трето г.о. решение по гр.д. №5983/07 г. на трето г.о. на ВКС е прието, че поначало всеки, който изпълни чуждо задължение, когато има правен интерес от това, встъпва в правата на кредитора – това важи и в случаите на заплатена от работодателя лична глоба, наложена на работника/служителя/ от съответния контролен орган, при установен правен интерес от плащането. Затова дори да не бяха налице предпоставките на отговорността по чл.203, ал.2 КТ, вр. с чл.45 ЗЗД, връщането на сумата в случая се дължи по общото правило на чл.74 ЗЗД.
По същество на жалбата: Въззивният съд е отхвърлил иска като е приел, че между страните са съществували трудовоправни отношения, по силата на които ответникът е заемал длъжност „шофьор на товарен автомобил” при ищеца. Спорът между страните е възникнал по повод наложената на шофьора глоба при извършване на възложената му работа – изпълнение на курс до Италия. Според въззивния съд в случая не може да се ангажира отговорността на работника по чл.203, ал.2 КТ. По делото няма данни вредата да е причинена от работника умишлено или да е резултат от престъпление. Затова ответникът може да носи само ограничена имуществена отговорност по чл.206, ал.1, вр. с чл.203, ал.1 КТ.
Тези изводи, с оглед на дадения отговор на въпросите, са незаконосъобразни: Глобата на ответника в случая е наложена за умишлено нарушение на митническите разпоредби /ответникът като шофьор на товарен камион е допуснал укриване и превозване на емигранти в ремаркето на превозното средство/. Работодателят – ищец е заплатил наложената на работника- ответник по иска глоба, имайки правен интерес от плащането – за да бъде освободен задържания камион и товара му и да се извърши превозът. Затова работникът – ответник по иска му дължи цялата платена като глоба за умишленото нарушение сума, на осн. чл.203, ал.2 КТ.
Поради изложеното обжалваното въззивно решение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което искът да бъде уважен за разликата над присъдените 278,81 лв. до претендираните 8 989,40 лв. , възлизаща на 8 710,59 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. На касатора следва да се присъдят и деловодни разноски за трите инстанции по представения списък в общ размер от 2435 лв.
Поради изложеното и на осн. чл.293, ал.2 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Сливен по гр.д. №595/20 г. от 27.01.21 г. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА П. Х. К. да заплати на ЕТ”В. И. –В. 45”, [населено място] на осн. чл.203, ал.2 КТ сумата от 8 710,59 лв., обезщетение за имуществени вреди от заплатената от ищеца като работодател глоба, наложена на ответника като работник за умишлено нарушение на митническите разпоредби при извършване на възложения му международен превоз, ведно със законната лихва от 28.06.19 г. и деловодни разноски за трите инстанции в размер на 2435 лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: