Отмяна на решение при спиране на строеж без участие на съпруг

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 710

гр. София, 27.11.2025 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ : Веселка Марева Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3045 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 304 ГПК.

Делото е образувано по молба на А. Д. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 159 от 17.03.2025г. по гр.д. № 5318/2023г. на Върховния касационен съд, І г.о., на основание чл. 304 ГПК. С решението З. С. Д. е осъдена на основание чл. 109 ЗС да преустанови противоправното си поведение, с което смущава упражняване правото на собственост на ищцата В. Х. Т. върху собствения й недвижим имот: вилна сграда №126, намираща се в УПИ *-за индивидуален вилен комплекс, кв. 2 по плана на летовище „В. П.", общ. Б., обл. П., като преустанови извършването на строително монтажни работи /СМР/ по изграждане на вилна сграда №130 в същия УПИ по одобрения архитектурен проект от 12.11.2020 г., които са в противоречие с нормативно изискуемите отстояния до вила № 126 и за височина на вила № 130 и предвиденото застрояване за тази вила в подробния устройствен план и специфичните правила за този УПИ.

Молителят твърди, че е съпруг на ответницата по иска З. С. и вилната сграда, спрямо която е постановено спиране на СМР, представлява съпружеска имуществена общност. Тъй като действията, които З. Д. е осъдена да предприеме, засягат правната сфера на нейния съпруг, а той не е участвал в процеса, затова претендира отмяна на решението.

Ответницата В. Х. Т., представлявана от адв. Г., взема становище за неоснователност на молбата като счита, че молителят не е лице, спрямо което решението има сила по смисъла на чл. 304 ГПК. Претендира разноски.

Ответницата З. С. Д., представлявана от адв. А., намира молбата за основателна.

С определение № 4108 от 17.09.2025г. настоящият състав на ІІ г.о. е приел молбата за допустима.

По основателността на молбата съдът намира следното:

Видно от представеното удостоверение за граждански брак молителят А. Д. е съпруг на З. Д., като бракът е сключен през 1977г.

Решението, чиято отмяна се иска, е постановено по иск по чл. 109 ЗС. Съпругата на молителя З. Д. е осъдена да преустанови извършването на строително монтажни работи /СМР/ по изграждане на вилна сграда №130, намираща се в УПИ *-за индивидуален вилен комплекс, кв.2 по плана на летовище „В. П.", общ. Б. по одобрения архитектурен проект от 12.11.2020 г., които са в противоречие с нормативно изискуемите отстояния до вила № 126 и за височина на вила № 130 и предвиденото застрояване за тази вила в подробния устройствен план и специфичните правила за този УПИ, с които смущава упражняване правото на собственост на ищцата върху собствената й вилна сграда №126, намираща се в същия УПИ *-за индивидуален вилен комплекс, кв. 2 по плана на летовище „В. П.", общ. Б.. Установено е от събраните доказателства, че вилната сграда № 130 е закупена от З. Д. през 2019г. С договор от 08.12.2020г. й е учредено от [община] право на пристрояване и надстрояване на тази вилна сграда до площ 87,70 кв.м. на два етажа, което да се реализира в пет годишен срок. Издадено е на З. Д. разрешение за строеж №36 от 22.12.2020г. за извършване на предвидените в одобрения и съгласуван инвестиционен проект СМР за строеж „Пристройка и надстройка на съществуващата вилна сграда“; издадена е и виза за проектиране № 214/21.10.2020г., в която са отразени размерите на сградата след пристройването и отстоянията от съседните вили пл. № 131 и 126 и минималната височина на строежа. С решение на административен съд тази виза за проектиране е прогласена за нищожна. Установено е също така, че преди отстъпване на правото на пристрояване и надстрояване вилната сграда № 130 е била съборена и на мястото й е останал изкоп, а изготвеният и одобрен проект от 12.11.2020г. всъщност е за изграждане на изцяло нова сграда. Въз основа на няколко технически експертизи съдът е намерил за доказано, че със започнатото строителство не са спазени нормативно установените отстояния от съседната сграда, собственост на ищцата и по този начин са създадени пречки за пълноценното ползване на имота й. Затруднено е преминаването на ищцата около сградата и достигането до втория вход, включително с автомобил, какъвто е бил възможен преди започване на строежа и при спазване предвижданията на ПУП. Поради това е уважен неторния иск като постановено спиране на строителните работи по този проект, нарушаващи нормативните изисквания.

Правото на отмяна по чл.304 ГПК принадлежи на лице, спрямо което решението има сила, независимо че не е било страна по делото - чл. 216, ал.2 ГПК. Легитимирани да искат отмяна на това основание са само тези трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така че биха били необходими другари, ако бяха конституирани като главна страна в процеса. Бездяловата съпружеска имуществена общност обосновава необходимо, но не задължително другарство на съпрузите при предявени от и срещу тях искове за собственост относно вещни права, придобити по време на брака, за които е приложима презумпцията на чл.21, ал.3 СК - Тълкувателно решение № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС. Негаторният иск по чл. 109 ЗС също е иск за защита на собствеността, но отрицателен. Предмет на делото не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника; предмет на делото е несъществуването на правото на ответника да въздейства върху вещта - виж т.1 на Тълкувателно решение № 4/2015г. на ОСГК. Затова материалноправно легитимиран като ответник по иска е този, който осъществява или поддържа неправомерно въздействие върху имота на ищеца и така накърнява правото му на собственост. В случая твърдението на ищцата В. Т. е, че правото й на собственост е нарушено от З. Д. посредством извършваните от нея строително-монтажни работи. Твърдения за някакви действия на нейния съпруг А. Д. не са въведени, а и всички книжа по делото, касаещи строителството, са издавани само на името на З. Д..

Според практиката на Върховния касационен съд съсобствениците на един имот са необходими другари като ответници по иск по чл. 109 ЗС когато се претендира премахване на съсобствена сграда или на приращение към съсобствения имот - Решение №60098 от 14.01.20222г. по гр.д. № 812/2021г. на ІІ г.о., Определение № 4463 от 08.10.2024 г. по ч.гр.д. № 3517/2024 г. на II г.о. Същото се отнася и до съпрузите когато се касае до имот, притежаван в съпружеска имуществена общност - Решение № 146 от 22.10.2018г. по гр.д. № 2398/2018г. на І г.о. Несъмнено е, че в такъв случай решението предизвиква промяна в правото на собственост. Неучаствалият съпруг е обвързан от него и разполага с правото по чл. 304 ГПК.

В случай като настоящия когато се претендира и е постановено спиране на строителни работи върху имот съпружеска имуществена общност, решението не води до промяна на обекта на правото на собственост. Поради това правната сфера на неучаствалият съпруг не е засегната, той няма качеството на необходим другар и не разполага с правото да иска отмяна по чл. 304 ГПК.

На основание изложеното молбата за отмяна се явява неоснователна.

Ответницата по молбата В. Х. Т. има право на разноски. Направените от нея такива са 4200лв. за адвокатско възнаграждение. Наведено е от страна на молителя възражение за прекомерност на това възнаграждение. При преценка на сложността на спора и обема на извършената защита настоящият състав счита, че възнаграждението следва да бъде намалено на 3200лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Д. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 159 от 17.03.2025г. по гр.д. № 5318/2023г. на Върховния касационен съд, І г.о., на основание чл. 304 ГПК.

ОСЪЖДА А. Д. Д. ЕГН [ЕГН] да заплати на В. Х. Т. ЕГН [ЕГН] сумата 3200/три хиляди и двеста/ лева разноски за адвокатско възнаграждение в настоящето производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: