Придобиване на недвижим имот по давност и изисквания към владението

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 310

гр. София, 27.05.2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Николова гр. дело № 2971 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 3695 от 15.07.2025 год. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 442 от 15.04.2024 год. по в. гр. д. № 2673/2023 год. на Софийския апелативен съд, в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед проверка на извода на съда за основателност на възражението на ответниците за придобивна давност по въпросите относно дължимата преценка на изслушаните свидетелски показания, оценка на достоверността им след съпоставка поотделно и в съвкупност с всички останали доказателства, както и по въпроса за необходимите характеристики на обективния елемент на владението по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС.

Касаторите В. П. П., Е. В. И., Т. П. П., Л. Е. П. - А., Б. Г. М., Ж. П. А., Б. П. П., Д. С. Д. и Е. С. Д., всички от [населено място], чрез пълномощника им адв. Р. Б., поддържат становище за неправилност на въззивното решение на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му и вместо това предявеният от тях иск бъде уважен. Претендират присъждане на направените разноски.

Ответникът по касация – „Къмпани Уоч“ ЕООД, чрез пълномощника му адв. Вл. Ч., в представения писмен отговор оспорва жалбата и иска обжалваното решение да се потвърди, като претендира присъждане на направените разноски, съгласно представения списък.

Ответникът С. Б. С. не е взел становище по жалбата.

Настоящият състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна, и като взе предвид данните по делото, становищата на страните и съгласно правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 178 от 10.07.2023 год. по гр. д. № 286/2022 год. на Окръжен съд Монтана, с което е отхвърлен предявения от касаторите В. П. П., Е. В. И., Т. П. П., Л. Е. П. - А., Б. Г. М., Ж. П. А., Б. П. П., Д. С. Д. и Е. С. Д. установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, като се признае по отношение на ответниците С. Б. С. и „Къмпани Уоч“ ЕООД, че те са собственици на 9/13 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], с площ 11 038 кв. м., с посочени подробно съседи и за отмяна на констативния нотариален акт № 170/2022 год., издаден в полза на първия ответник.

Прието е, въз основа на представените доказателства, че процесният имот е бил държавна собственост – одържавен от общия наследодател на ищците на основание ЗНЧИПМ и актуван с АДС от 1960 год., предоставян за ползване от промишлени предприятия, през 90 –те години на миналия век имотът е ползван от предприятието „Ясен“ ЕООД до ликвидирането му. На основание ЗВСВОНИ имотът е реституиран на наследниците на бившия собственик Г. М., установен по делото факт въз основа на представените съдебни решения по реституционното производство, споразумителен протокол с община Лом, като възстановените собственици, част от които са ищците в настоящето производство, се снабдили с нотариален акт № 140/2008 год.

За този имот, съгласно изработената впоследствие през 2009 год. кадастрална карта, ответникът С. С. се снабдил с нотариален акт по давностно владение - № 170/2022 год., а по-късно го продал на ответното дружество с нот. акт № 119/2022 год.

Спорният предмет на делото, обусловен от оспорването на нотариалния акт на ответника С. С., е относим към придобиване правата на същия на основание придобивна давност, предмет на релевираното от него възражение по иска за собственост на притежаваните от ищците 9/13 ид. ч. от имота. Въззивният съд кредитирал събраните свидетелски показания относно упражняването на фактическа власт върху имота от ответника в продължение на повече от необходимия десетгодишен срок, както и наличието на намерение за своене на имота, въз основа на установените от свидетелите факти по засаждането му, събиране на естествените плодове от него, ограждането и стопанисването му. Ответникът поставил в имота кошери, събирал продукцията им, търсил услугите на ВиК с оглед поддържане на имота. Владението му не било смущавано или прекъсвано, било явно и ясно демонстрирано пред околните. Съдът се е позовал на презумпцията по чл. 83 ЗС по довода на ищците относно продължителността на владението с оглед отсъствията на ответника от града, като отрекъл и довода им за липса на деактуване на имота като държавен, поради което и не би могъл да бъде придобит по давност, въз основа на представените по делото писмени доказателства за възстановяване на собствеността преди началото на необходимия за придобивната давност срок.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед проверка на извода на съда за основателност на възражението на ответниците за придобивна давност на основание давностно владение върху процесния имот, по въпросите относно дължимата преценка на изслушаните свидетелски показания, оценка на достоверността им след съпоставка поотделно и в съвкупност с всички останали доказателства, както и по въпроса за необходимите характеристики на обективния елемент на владението по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, а именно – фактическата власт върху вещта да се упражнява постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено по начин, който ясно да манифестира собственическото намерение на владелеца по отношение на всички останали правни субекти.

Съгласно утвърдената практика на ВКС, в т. ч. и цитираната от касаторите, за да се придобие правото на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение, то трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено. Владението следва да се разграничава от държането на един имот. Съгласно чл. 68 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.

Както е посочено в цитираното от касаторите решение № 18 от 24.03.2021 год. по гр. д. № 418/2020 год., ІV г. о. на ВКС, необходимо е владелецът да си служи с имота по предназначението му, да го посещава и да извършва действия по стопанисването му. Тези действия трябва да бъдат такива, че да дават възможност на собственика да узнае, че трето лице владее имота му, за да може да предприеме действия по защита на правото си на собственост. Всички действия на владелеца трябва ясно, явно и несъмнено да сочат на това, че той счита имота за свой, а не за собственост на трето лице.

В този смисъл е и приетото в решение № 68 от 2.08.2013 год. по гр. д. № 603/2012 год. , І г. о. на ВКС, както и в много други от практиката на ВКС.

Установяване на намерението да свои вещта се изявява чрез извършваните от владелеца действия, които по съдържание и обем трябва за съответстват на правото на собственост /или на друго вещно право/ върху вещта. Тези действия трябва да са от такъв характер, че да не остават съмнение, че владелецът счита себе си за собственик и отрича правата на други лица върху същата вещ /решение № 453 от 29.04.2013 год. по гр. д. № 1248/2011 год., І г. о. на ВКС/.

Горната съдебна практика, която се споделя от настоящият състав, не е съобразена в настоящия казус.

Във въззивната жалба се съдържат доводи относно преценката на събраните свидетелски показания. Въззивният съд е кредитирал същите, като приел, че те установяват наличието и на двата елемента на сложния фактически състав на придобивната давност и приел за основателно възражението на ответниците за придобиване на имота по давност за основателно.

Настоящият състав намира този извод за неправилен и необоснован с оглед неправилната преценка на събраните гласни доказателства. От показанията на ангажираните от ответниците свидетели се установява, че С. С. е ползвал малка част /в най-добрия случай около 300-400 кв. м./ от процесния имот, като поставил кошери, засадил дървета, правил градина, като с времето това било унищожено поради действия на трети лица. Имотът не е бил ограден – установено е, че ограждането е предприето след прехвърляне на имота на дружеството, вторият ответник в производството. Тези епизодични действия на С. С., свързани и с факта, че същият живее в съседен имот, не могат да бъдат квалифицирани като владелчески действия по отношение процесния имот. Търсената помощ от ВиК с оглед осигуряване на техника е свързана с опасността от наводнения на съседните имоти поради границата с река. Изводът на настоящия състав се обосновава и от писмените доказателства по делото, установяващи статута на имота в годините до реституцията му. По делото липсват конкретни доказателства относно установяване на фактическа власт от ответника С. С. върху процесния имот, извън посочените такива върху част от него, с оглед и на това, че имотът не е и разчистeн от останките от разрушените сгради на предприятието, което го е ползвало във връзка с дейността си до възстановяване на собствеността му на наследниците на бившия собственик на имота.

Като е направил друг извод, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и тъй като не се налага повтаряне или осъществяване на други процесуални действия, следва да се постанови друго решение по същество, с което искът за собственост на 9/13 ид. ч. от имота бъде уважен с оглед легитимацията на ищците по представения от тях нотариален акт № 140/2008 год., установяващ равните им права, при съобразяване данните за настъпилото правоприемство поради смъртта на част от посочените в него собственици. С оглед уважаване на иска в претендирания му размер и съгласно чл. 537, ал. 2 ГПК нотариалният акт на ответника С. С. следва да се отмени за тази част от имота.

При този изход на спора ответниците следва да понесат направените от ищците разноски в размер на 15 306 лв., равняващи се на 7 825.83 евро.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно решение № 442 от 15.04.2024 год. по в. гр. д. № 2673/2023 год. на Софийския апелативен съд, като вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Б. С., ЕГН [ЕГН] и „Къмпани Уоч“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], че В. П. П., ЕГН [ЕГН], Е. В. И., ЕГН [ЕГН], Т. П. П., ЕГН [ЕГН], Л. Е. П.-А., ЕГН [ЕГН], Б. Г. М., ЕГН [ЕГН], Ж. П. А., ЕГН [ЕГН], Б. П. П., ЕГН [ЕГН], Д. С. Д., ЕГН [ЕГН] и Е. С. Д., ЕГН [ЕГН] са собственици на 9/13 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ 11 038 кв. м., с предишен идентификатор ***, номер по предходен план: част от имот *, кв. 33, част от УПИ *, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***.

ОТМЕНЯ нотариален акт № 170, том ІV, рег. № 2426, дело № 391 от 13.06.2022 год. на нотариус рег. № * с район на действие Ломски районен съд, в частта, с която С. Б. С. е признат за собственик на горните 9/13 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] .

ОСЪЖДА С. Б. С., ЕГН [ЕГН] и „Къмпани Уоч“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплатят на В. П. П., ЕГН [ЕГН], Е. В. И., ЕГН [ЕГН], Т. П. П., ЕГН [ЕГН], Л. Е. П.-А., ЕГН [ЕГН], Б. Г. М., ЕГН [ЕГН], Ж. П. А., ЕГН [ЕГН], Б. П. П., ЕГН [ЕГН], Д. С. Д., ЕГН [ЕГН] и Е. С. Д., ЕГН [ЕГН] разноски за всички инстанции в размер на 7 825.83 евро /седем хиляди осемстотин двадесет и пет евро и 83 евроцента/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: