Практика · Върховен касационен съд · 30 Май 2022
Отмяна на решения по делба поради ненадлежно адвокатско пълномощно
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Съделителка иска отмяна на влезли в сила решения по дело за съдебна делба, тъй като не е била уведомявана за заседанията и пълномощното на адвоката, който я е представлявал, не е било подписано от нея. Графическата експертиза потвърждава, че подписът не е нейният, поради което тя е била лишена от право на участие. Върховният касационен съд отменя решенията и връща делото на районния съд за ново разглеждане.
Какво приема съдът
Когато страната е представлявана по силата на пълномощно, което не е подписано от нея, процесуалното представителство е без представителна власт, което лишава страната от възможност да участва в делото и е основание за отмяна на влязлото в сила решение.
Приложени разпоредби
- чл. 33 ГПК
- чл. 44, ал. 2 ГПК
- чл. 56, ал. 2 ГПК
- чл. 131, ал. 1 ГПК
- чл. 172 ГПК
- чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК
- чл. 307, ал. 2 ГПК
- чл. 344, ал. 2 ГПК
- чл. 86, ал. 1 ЗЗД
- чл. 31, ал. 2 ЗС
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениесъдебна делбаненадлежно представителствофалшифициран подпислишаване от участиеадвокатско пълномощно
Текстът на акта
Ключови фрази 5 РЕШЕНИЕ № 51 София, 30.05. 2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател:Маргарита Соколова Членове:Светлана Калинова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 193/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 307, ал. 2 вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба вх. № 268164/10.11.2021 г., подадена от Л. Н. С. чрез адв. Л. П., за отмяна на влезлите в сила решение № 260192/31.12.2020 г. и решение № 260240/01.06.2021 г., двете по гр. д. № 1719/2020 г. на Районния съд- Д., по допускане и извършване на делба на недвижим имот чрез изнасянето му на публична продан. Молителката твърди, че е била лишена от възможност да участва в делото, тъй като не е получавала призовки за съдебното производство, с изключение на едно съобщение за разпореждане от закрито заседание на районния съд от 22.10.2020 г., ведно с преписи от исковата молба и от приложените към нея доказателства и дадени указания по реда на чл. 131 ГПК, което подписала лично; освен това била ненадлежно представлявана в проведения исков процес, тъй като не е упълномощавала адвокат И. Ц. с права за процесуално представителство - на представеното по делото пълномощно подписът не бил положен от нея. Моли на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК влезлите в сила решения да бъдат отменени. Ответниците по молбата за отмяна Д. П. Г., Д. Д. Н. и Х. Д. С., представлявани от адв. С. С., поддържат становище за неоснователност на молбата; същото становище поддържа и ответницата по молбата Н. Н. С., представлявана от адв. И. А.. С определение № 11/24.01.2022 г. настоящият състав на ВКС, І-во г. о., е приел, че молбата за отмяна е допустима. По същество молбата е основателна. Молителката Л. Н. С. е ответница, заедно с Н. Н. С., по иск за делба на недвижим имот, предявен от Д. П. Г., Д. Д. Н. и Х. Д. С.. Видно от съобщението, приложено на л. 22 по гр. д. № 1719/2020 г. на Районния съд - Д., на 30.10.2020 г. молителката лично е получила препис от разпореждането на районния съд по чл. 131, ал. 1 ГПК, ведно с преписи от исковата молба и от приложенията към нея. На 23.11.2020 г. - в указания едномесечен срок, молителката и другата ответница по иска са подали чрез адвокат И. А. от САК писмен отговор, към който е приложено копие от разписка от 02.01.2014 г. - л.л. 24 и 25 по гр. д. № 1719/2020 г. на Районния съд - Д.. Адв. И. Ц. А. се е легитимирал с пълномощно от 11.11.2020 г., което е приложено на л. 23 по делото. Призовката до молителката за съдебното заседание на 04.12.2020 г., изпратена до адв. А. на посочения в отговора адрес за призоваване, е приложена в цялост /л. 69 по гр. д. № 1719/2020 г. на Районния съд - Д./. Според отбелязването от връчителя на съдебни книжа същата е получена на 15.12.2020 г. - след съдебното заседание. Останалите съделители също не са били редовно призовани и ход на делото не е даден. Следващото съдебно заседание е проведено на 18.12.2020 г. В списъка на лицата за призоваване е записано, че молителката е уведомена по телефона на № [ЕГН] чрез адв. И. Ц. А. на 04.12.2020 г. В това заседание, на което страната и нейният пълномощник не са се явили, е даден ход на делото, както и ход на устните състезания, впоследствие същите са обявени за приключени и е посочено, че решението ще бъде обявено в едномесечен срок. Решение № 260192, с което делбата е допусната, е обявено на 31.12.2020 г. Съобщено е на молителката чрез адв. И. А. на 09.02.2021 г. Влязло е в сила като необжалвано. За първото заседание от втората фаза на делбата на 26.03.2021 г. молителката е уведомена на 04.03.2021 г. чрез адв. И. А.. В това заседание, както и в следващото заседание, проведено на 14.05.2021 г., в което устните състезания са обявени за приключени, молителката и пълномощникът ѝ не са се явили. Решение № 260240/01.06.2021 г., с което делбеният имот е изнесен на публична продан, а исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и искането по чл. 344, ал. 2 ГПК срещу молителката са отхвърлени, е съобщено на адв. И. А. на 11.06.2021 г. Първоинстанционното решение по втората фаза на делбата е обжалвано от ищците в частта по облигационните претенции. В частта по извършване на делбата и по искането по чл. 344, ал. 2 ГПК решението е влязло в сила като необжалвано. В съдебното заседание на въззивния съд, проведено на 16.11.2021 г., молителката се е явила лично и е била представлявана от адв. Л. П.. В това заседание въззивното производство е прекратено, а делото е изпратено на първоинстанционния съд за осъществяване на необходимите действия по администриране на молбата за отмяна. От заключението на графическата експертиза по настоящото дело, изготвено от вещото лице Д. А. Д., се установява, че подписът, положен като първи срещу думата „клиент“, на пълномощното от 11.11.2020 г., с което Л. Н. С. е упълномощила адв. И. Ц. А. да я представлява /защитава/ по /гр. д. № 1719/20 г. /както и по гр. д. № 1720/20 г./ по описа на РС - Дупница, приложено на л. 23 от първоинстанционното дело, не е положен от Л. Н. С.. По делото е разпитан като свидетел Н. Г. С. - син на молителката, който живее с нея в едно домакинство. Свидетелят твърди, че заедно със съделителката Н. С. отишли при адв. А. с оглед делото, но не е взимал от адв. А. изготвеното от него пълномощно с уговорка майка му да го подпише, не знае как е станало подписването, майка му не е виждала пълномощното. Сочи, че при тази среща предал на адв. А. разписката /за предадена от Л. С. на Д. Г. сума от 4 000 лева, представена заедно с отговора на исковата молба/. Твърди, че призовки за насрочване на делата не са получавани, не е имало уведомяване от адв. А., не е подписвано споразумение - погасителен план, за изплащане на имота, имало устна уговорка. При тези данни следва да се приеме, че макар молителката да е била представлявана от адв. А. и в двете фази на делбеното производство, процесуалното представителство е осъществявано при липса на представителна власт. С това е нарушена разпоредбата на чл. 33, изр. 1 ГПК, според която пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В случая пълномощното не е подписано от страната, не е налице и хипотеза по чл. 33, изр. 3 ГПК - упълномощаването да е направено устно пред съда, което да е отразено в протокола от съдебното заседание. Обстоятелството, че на 30.10.2020 г. молителката е била надлежно уведомена за образуваното производство, като доказателство за това е полученото лично от нея съобщение с препис от разпореждането на районния съд по чл. 131, ал. 1 ГПК, ведно с преписи от исковата молба и от приложенията към нея, и подаденият на 23.11.2020 г. от адв. А. писмен отговор с приложена към него разписка, не може да промени този извод. Тезата на ответниците по молбата, че упълномощаването на адв. А. с права за процесуално представителство е станало със знанието и съгласието на молителката, остана недоказана. Действително, молителката е знаела за делото, но не и за развитието и приключването му, което се установява и от показанията на разпитания свидетел, които, преценени при условията на чл. 172 ГПК, съдът кредитира, тъй като не се опровергават от други доказателства по делото. Поради липса на представителна власт за адв. А. молителката не е била редовно призована за първото съдебно заседание, поради което и не е била длъжна да следи за следващите заседания /чл. 56, ал. 2 ГПК/, включително и за постановеното решение по допускане на делбата, което, при нередовно учредена представителна власт, е трябвало да ѝ бъде съобщено лично, а след влизането в сила на това решение - да бъде уведомена за втората фаза на делбеното производство и за постановеното по нея решение. Освен това - дори да се приеме валидно учредена представителна власт за адв. А., за съдебното заседание на 18.12.2020 г., което е първо в първата фаза на делбата, уведомяването по телефона не е удостоверено писмено от връчителя така, както изисква разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ГПК. Ето защо не може да се приеме, че молителката е била уведомена за съдебните заседания, както и за решенията по делото. От изложеното следва, че е осъществен фактическият състав на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1-во и 2-ро ГПК - страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото и не е била надлежно представлявана. Влезлите в сила решения по допускане и извършване на делбата следва да бъдат отменени. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, което да започне от даване на нов срок за отговор на исковата молба. Доколкото решението на първоинстанционния съд в частта по облигационните претенции не е влязло в сила, то не може да бъде отменено. Подадената срещу него въззивна жалба следва да бъде разгледана от въззивния съд след постановяване на решение по извършване на делбата. В случай, че искът за делба бъде отхвърлен, тази жалба следва да бъде разгледана самостоятелно. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ влезлите в сила решение № 260192/31.12.2020 г. по гр. д. № 1719/2020 г. на Районния съд- Д. по допускане на делбата и решение № 260240/01.06.2021 г. по гр. д. № 1719/2020 г. на Районния съд- Д. в частта по извършване на делбата, по молба на Л. Н. С., на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1-во и 2-ро ГПК. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районния съд- Д., което да започне от даване на нов срок за отговор на исковата молба. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.