Отмяна на влязло в сила решение поради нередовно връчване на търговец

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2

гр. София, 25.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа гр.д. № 2126 по описа за 2020 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молбата на „Вивон-2009“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, представлявано от управителя Д. Й. М., чрез адв. К. С., за отмяна на влязлото в сила решение № 13 от 3 януари 2020 г., постановено по гр.д. № 8106/2018 г. по описа на районния съд в гр. Русе, с което се признава за установено съществуването на трудово правоотношение по смисъла на чл. 1, ал. 2 КТ между Х. Р. Х., с адрес в [населено място], обл. Р., и молителя за периода 01.11.2010 г. - 31.07.2016 г., молителят е осъден да заплати на Х. сумата от 12354,30 лева нетно трудово възнаграждение за същия период, ведно със законната лихва от предявяването на иска, отхвърлен е искът за заплащане на сумата 883,16 лева лихва за забава за периода м. декември 2015 г. - м. юли 2016 г., и в тежест на молителя са присъдени разноски и държавна такса.

В молбата за отмяна се твърди, че молителят бил нередовно призован и абсолютната невъзможност за участие в делото поради незнанието на дружеството за него възпрепятствала представяне на писмени и устни доказателства по спора. Поддържа се, че за периода, за който се твърди дължимост на трудовото възнаграждение, ищецът и собственикът на капитала на едноличното дружество са били в брак, и адресът на ищеца по лична карта към настоящия момент и в периода на водене на делото съвпада изцяло с адреса на управление на дружеството. Посочени, според вижданията на молителя, са подробно нарушенията във връзка с призоваването на дружеството. Молителят изтъква, че през последните години дружеството е било уведомявано редица пъти редовно на същия адрес, като е призовавана и Д. М. като физическо лице, включително по съдебни дела между нея и ищеца Х.; М. посещава този адрес два или три пъти седмично и никога не е имало залепено съобщение за водено срещу дружеството дело; цялата фирмена документация се намира на адреса; не са събрани данни от съседи, управителя на етажната собственост или по какъвто и да е друг начин и от какъвто и да е друг източник; ищецът Х. е със същия постоянен адрес, който факт може да обуслови липсата на залепени съобщения. Излагат се подробни съображения по същината на спора. Представят се множество доказателства.

Ответникът Х. Р. Х., с адрес в [населено място], обл. Р., представляван от адв. С. С., в отговор на молбата за отмяна изтъква доводи за липсата на нарушаване на процесуалните правила при призоваването на молителя в съдебния процес.

С атакуваното решение съдът приема, че ищецът Х. Х. е бил назначен при молителя на длъжност „шофьор“, като трудовото правоотношение е прекратено на 01.11.2012 г. Прието е за установено от свидетелски показания, че ищецът и управителят на дружеството са бивши съпрузи; в периода 2013 г. - 2016 г. ищецът бил виждан непрекъснато във фирмата да работи, като вършел всякаква работа – по поддръжка на помещения и машини, и дори участие в шивачеството. Счетено е, че за периода 01.11.2012 г. – 31.07.2016 г. ищецът е продължил да полага труд в дружеството, въпреки прекратяването на трудовия договор; бил е на разположение на работодателя, комуто е отдавал работна сила, независимо от продължителността на това отдаване и дали и как то е било определено; ищецът ежедневно през исковия период е предоставял работна сила в различни дейности в трудовия процес, като полагането на труда не се е свързвало с точно определен и правно осезаем резултат. Според заключението на икономическата експертиза е прието, че за процесния период неизплатеното трудово възнаграждение възлиза на 12354,30 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска.

По делото се установява, че исковата молба е насочена против „Вивон-2009“ ЕООД, с адрес в гр. Русе, ул. "Слави Шкаров" № 4, ж.к. "Чародейка", бл. 314, вх. Г, ет. 2, ап. 6 – адресът, на който в Търговския регистър е обявено седалището и адресът на управление на дружеството. Преписът от исковата молба и приложенията към нея е изпратен на същия адрес; съобщението е върнато от връчителя с отбелязване, че адресът е посетен на 10.01.2019 г., същият е домашен, няма офис и служители на фирмата, на 26.01.2019 г., както и на 11.02.2019 г. отново не е намерен никой на адреса, който да получи съобщението, залепено уведомление на таблото за съобщения; съдът е разпоредил съобщението да се връчи на управителя на търговското дружество. Съобщението до управителя е отправено на същия адрес, върнато с отбелязване, че адресът е посетен на 28.02.2019 г., същият е домашен, няма офис и служители на фирмата, на 15.03.2019 г., както и на 31.03.2019 г. отново не е намерен никой на адреса, залепено уведомление на таблото за съобщения. С разпореждане от 16 април 2019 г. съдът разпорежда на връчителя съобщението да се връчи на адреса на управление на дружеството, като при ненамиране достъп до канцеларията или на лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят да залепи уведомление по чл. 47 ГПК, съгласно задължението му по чл. 50, ал. 4 ГПК; когато връчителят посещава адреса, той следва да установи дали там има табела с фирмата или наименованието на юридическото лице и обявено работно или приемно време, има ли сграда или помещения, в които пребивава юридическото лице, негови представители или наети работници и служители; ако не намери такива, връчителят трябва да положи усилия да събере сведения от съседи, познато ли е на това място юридическо лице с такава фирма и известно ли е някому юридическо лице с такова наименование и пребивавали ли са негови представители или работници и служители на посочения адрес и по възможност кога; ако връчителят събере сведения, наред с констатациите си, той трябва да отрази в разписката към съобщението и събраните сведения, включително и в случаите, когато не могат да се съберат данни дали юридическото лице е пребивавало на адреса; призоваването чрез връчване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК се извършва, когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери лице, което е съгласно да получи съобщението. На съобщение от 20.05.2019 г. е посочено, че адресът е посетен на 19.04.2019 г., същият е домашен, няма офис и служители на фирмата, на 04.05.2019 г., както и на 20.05.2019 г. отново не е намерен никой, който да получи съобщението, като уведомление било залепено на таблото за съобщения. В призовката за първото по делото открито съдебно заседание е посочено, че адресът е посетен на 02.10.2019 г., същият е домашен, няма офис и служители, на 06.10.2019 г., както и на 11.10.2019 г. отново не е намерен никой на адреса, който да получи призовката, залепено уведомление на таблото за съобщения. Съдът приема ответното дружество за редовно призовано.

Молбата за отмяна е основателна.

Призоваването и връчването на съдебни книжа на търговци се извършва по правилата на чл. 50 ГПК. Когато лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени (чл. 50, ал. 2 ГПК). В чл. 50, ал. 4 ГПК е уредена хипотезата на връчване на призовки, когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай съдът трябва да разпореди връчването на съобщението да се извърши чрез залепване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. От тълкуването на двете разпоредби следва изводът, че законодателят прави разлика между „напуснал” адреса и „липсата на достъп” до канцеларията. При липсата на констатация, че адресът е бил напуснат или че в регистъра е вписан нов такъв, приложение намира правилото на чл. 50, ал. 4 ГПК. В този смисъл – решение № 134 по т.д. № 489/2010 г., I т.о., ВКС. Предвид изложеното, районният съд правилно е приложил правилото на чл. 50, ал. 4 ГПК, тъй като не са установени данни търговецът да е напуснал регистрирания адрес, но връчителят не е намерил достъп до канцеларията му или някой, който е съгласен да получи съобщението.

Основателни са оплакванията на дружеството за допуснати нарушения във връзка с процедурата по залепване на уведомление. Съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея; когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. В случая от приложените по делото съобщения не се установява достъпът нито до вратата на апартамент № 6, нито до пощенската кутия да е бил ограничен, за да може съдебният служител да пристъпи към хипотезата на поставяне на уведомлението на таблото за съобщения. При тези данни е ясно, че връчителят на съдебни книжа е следвало за залепи уведомлението по чл. 47 ГПК на вратата на апартамента или на пощенската кутия, респективно – да пусне уведомлението в пощенската кутия. Освен това връчителят не е изпълнил задължението си при оформяне на съобщението да посочи какви усилия е положил, за да събере сведения дали канцеларията на юридическото лице се помещава на адреса, както и източникът на тези данни.

Предвид изложеното, изводите на първоинстанционния съд за редовно връчване на съдебните книжа и призоваване на ответника в производството са в нарушение на чл. 47, ал. 1 ГПК, вследствие на което дружеството ответник е било лишено от правото на участие и защита като страна по делото. Налице е основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 13 от 3 януари 2020 г., постановено по гр.д. № 8106/2018 г. по описа на районния съд в гр. Русе, като съгласно чл. 307, ал. 3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, което да започне от процедурата по чл. 131 ГПК, като при връчване на съобщенията и призовките се съобразят правилата по чл. 50 ГПК.

По претенциите за разноски ще се произнесе районният съд при разглеждане на спора по същество (сравни разясненията на ВКС в т. 4 на ТР № 6/2012 г., ОСГТК).

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 13 от 3 януари 2020 г., постановено по гр.д. № 8106/2018 г. по описа на районния съд в гр. Русе.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд в гр. Русе.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: