Определяне на справедливо обезщетение за незаконно обвинение на лекар

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 193/2020 г.

гр. София, 19.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4258 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на апелативната прокуратура в гр. Бургас, чрез прокурора К. К., против решение № 39 от 12 юни 2019 г., постановено по в.гр.д. № 124/2019 г. по описа на апелативния съд в гр. Бургас , в частта му, с която е потвърдено решение № 428 от 17 декември 2018 г., постановено по гр.д. № 1072/2018 г. по описа на окръжния съд в гр. Бургас, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на С. П. Д.-П. от [населено място] сумата от 15000 лева обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди от незаконно обвинение, както и по касационната жалба на С. П. Д.-П., с адрес в [населено място], представлявана от адв. М. И., в частта на въззивното решение, с която е отменено първоинстанционното решение № 428 от 17 декември 2018 г., постановено по гр.д. № 1072/2018 г. по описа на окръжния съд в гр. Бургас, и искът за неимуществени вреди е отхвърлен частично за сумата над 15000 лева до присъденото обезщетение от 25000 лева, както и в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на същия иск за горницата над 25000 лева до пълния предявен размер от 70000 лева.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 198 от 6 април 2020 г., за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС по обусловилия изхода на спора въпрос за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по всички доводи и възражения на страните, доказателствата и тяхното значение, свързани с правилното прилагане на принципа на справедливостта при определянето на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Съпоставката на даденото от въззивния съд разрешение ще се извърши с постановките на ППВС № 4/1968 г., ППВС № 7/1959 г., разясненията на ВКС според т. 2 от ТР № 1/2013 г., ОСГТК, и т. 19 от ТР № 1/2001 г., ОСГК, и тълкуването на въпроса, дадено от ВКС в решение № 16 по гр.д. № 2686/2016 г., III г.о., решение № 161 по гр.д. № 377/2016 г., IV г.о., решение № 239 по гр.д. № 4963/2017 г., IV г.о., решение № 210 по гр.д. № 174/2018 г., III г.о., решение № 179 по гр.д. № 4551/2017 г., III г.о.

Основавайки се на постановките на ППВС № 7/1959 г. за отговорността за непозволено увреждане, и на ППВС № 4/1968 г. – при определяне размера на имуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, а в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди, и съобразно разясненията в сочените тълкувателни решения относно непосредствената цел на въззивното производство за установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране, преценка на доказателствата и подвеждането на установените факти под приложимата материалноправна норма, както и относно необходимостта въззивният съд да изготви собствени мотиви, ВКС неизменно приема, че не следва да се отдава изолирано или прекомерно значение на едни обстоятелства за сметка на други; съобразяват се личността на увреденото лице, тежестта на престъплението, видът на взетата мярка за неотклонение и други наложени ограничения в рамките на наказателното производство, продължителността му, интензивността на конкретно предприетите действия в хода на разследването, въздействието на наказателното производство във вътрешния свят на ищеца, начина на живот и поведението му, рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, постановени влезли в сила осъдителни присъди за други извършени престъпления от общ характер, разгласяването на воденото наказателно производство. ВКС подчертава, че освен че е източник на информация за осъществената от съда решаваща дейност по определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, посочването в мотивите към решението на всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и значението на същите за определяне на размера на обезщетението, дава възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и е средство за защита на правата и интересите на страните в производството, доколкото обезщетението трябва да съответства на действително претърпените вреди и не може да бъде източник на неоснователно обогатяване. Настоящият съдебен състав напълно възприема посоченото тълкуване.

Обжалваното решение е частично неправилно.

При правилно установена фактическа обстановка (на 24.10.2008 г. образувано досъдебно производство № 328/2008 г., по което ищцата е разпитана като свидетел, привличането й на 06.03.2009 г. като обвиняем за извършено престъпление по чл. 134, ал. 1, предл. второ, т. 1, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 НК, прецизиране на обвинението с постановление от 14.04.2009 г., предявено разследване на 14.09.2009 г., извършване на допълнителна петорна експертиза с ново предявяване на разследването на 12.02.2010 г., образувано на 24.06.2010 г. н.о.х.д. № 2621/2010 г. по описа на районния съд в гр. Бургас, връщане на делото на прокуратурата с разпореждане от 16.07.2010 г. за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, привличане на ищцата като обвиняема отново на 08.11.2010 г. за същото престъпление, образуване на 12.05.2011 г. на н.о.х.д. № 1671/2011 г., по което с присъда от 14.12.2012 г. районният съд е признал ищцата за невиновна и я е оправдал по повдигнатото обвинение, образувано в.н.о.х.д. № 107/2013 г. по протест на прокуратурата и решение от 15.07.2013 г. на окръжния съд в гр. Бургас, с което присъдата е потвърдена) е обосновано заключението на въззивния съд, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата при условията на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ.

Правилно е прието, че моментът, определящ началото на наказателната репресия срещу ищцата, е моментът на привличането й като обвиняема. При тълкуване на изискването на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ (вредите, причинени на граждани от правозащитните органи, да са от „обвинение в извършване на престъпление”), следва да се има предвид, че лицето, срещу което е образувано досъдебно производство, може да търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено, без поради някаква причина да е привлечено като обвиняем със съставяне на постановление от разследващия орган, но не и в случаите, когато е участвало в отделни действия в разследване, без да има качеството на лице, срещу което е образувано досъдебно производство. Правилно е прието, че срокът на наказателното производство от четири години и четири месеца не е прекомерен – в досъдебната и съдебната фаза, протекла в две инстанции, с няколко обвиняеми/подсъдими, са събрани множество доказателства и предвид фактическата сложност на делото е било необходимо използването на специализирани знания на комплексни многочленни експертизи. Не може да се счете, че продължителността на съдебното производство се дължи на неговото лошо и едностранчиво водене. Събраните в досъдебната фаза доказателства са преценявани от наказателния съд и, заедно със събраните такива в съдебната фаза, при активно сътрудничество от страна на ищцата, са довели до постановяване на съответната присъда. Поддържаната от ищцата теза, че продължителността на наказателното производство се дължи на начина, по който прокуратурата е водела разследването, както и поради начина на защита на обвинението пред съда, и развитите в тази връзка доводи, сочат твърдение за целенасочено злонамерено злепоставяне на личността на обвиняемата, каквито факти, при нейна тежест за доказване, не са събрани по делото. Правилно е прието, че повдигнатото на ищцата обвинение не е за извършване на тежко умишлено престъпление и че спрямо нея не е вземана мярка за неотклонение и не са налагани други ограничения в рамките на наказателното производство.

Безспорно незаконното наказателно преследване се е отразило върху личния, професионалния и обществен живот на ищцата. Всеки индивид, подложен на такава репресия, изпитва притеснения, несигурност, стрес, неудобство, колебания в себеоценката, себеограничаване във външните си изяви, напрежение в семейния и социалния кръг, евентуално затруднения в професионалната реализация, безперспективност. От събраните по делото свидетелски показания се установяват преживени от ищцата негативни емоции и претърпени сериозни промени в поведението й – ищцата се затворила в себе си и концентрирала разговорите си в семейството около образуваното наказателно производство, била под стрес от промяната в отношенията на колегите и от отказа на пациенти да използват нейната лекарска помощ.

Неоснователно се твърди, че наказателното преследване е повлияло на семейния живот на ищцата. Вярно е, че обвинение в извършване на престъпление в рамките на осъществяваната от ищцата професионална дейност, води до лично неудобство особено в процесния случай, тъй като децата на ищцата упражняват същата професия. Несъмнено е обаче доказаното, че тя се е ползвала с неизменна подкрепа и съчувствие както от съпруга й, така и от децата. Не са представени категорични данни, че извън преходното повлияване на здравословното й състояние от преживения стрес, наказателното производство е станало източник за негативни последици в здравето на ищцата.

Към момента на привличането й като обвиняема ищцата е била на 54 години, в най-силната работоспособна възраст, когато знанията и опитът предполагат отлично владеене на работата и добро професионално развитие. Незаконното наказателно преследване неминуемо е повлияло отрицателно върху професионалния път на ищцата, но от данните по делото не може да се съди еднозначно, че именно то е причината за забавянето в обучителните и квалификационните й активности.

Правилно по същината му е приетото от въззивния съд, че прокуратурата не следва да носи отговорност за претърпени от ищцата негативни последици от публикации в електронните медии в конкретния случай. Публичното дискредитиране на личността в хода на наказателното производство следва да се преценява с оглед претърпените от лицето негативни изживявания, но медийната разгласа като източник на неимуществени вреди е необходимо да се разглежда при съобразяване целта и характера на дадената в медиите информация. От една страна, по делото няма данни прокуратурата неправомерно да е предоставяла невярна информация за наказателното производство, а от друга е видно, че част от представените с исковата молба медийни материали са с автор майката на детето, за което се е твърдяло, че е увредено при немарливо изпълнение на работата на ищцата, а останалите две публикации отразяват наказателното производство пред районния съд в развитието му и оправдателната присъда. Съдържащите се в тези две публикации изявления на родител на детето не могат да водят до отговорност на прокуратурата.

Правилно въззивният съд сочи, че е необходимо да бъде съобразено и воденото срещу ищцата паралелно с процесното наказателно производство и друго такова, по което тя е привлечена на 08.06.2010 г. като обвиняема за извършване на тежко престъпление – след привличането й по първото такова, като и двете наказателни производства са свързани с професионалната й дейност като лекар. Това второ наказателно производство е завършило с осъдителна присъда за ищцата много по-късно от процесното (от служебната справка се изяснява, че това е станало преди устните състезания пред въззивния съд по настоящото дело с присъда № 143 от 20 септември 2018 г. по н.д. № 244/2018 г. по описа на III н.о., ВКС). Че изпитваните страх, притеснения, напрежение, неудобство, опетняване на доброто име в професионалните среди и в обществото, са във връзка и с двете производства, може да се заключи и от свидетелските показания на св. С. и св. М.. Отливът на пациенти и влошените работни отношения, включително напрежението при преместването на ищцата при нов работодател, не могат да се свържат само и единствено с процесното наказателно производство. Негативното отношение и угнетителната атмосфера на работното място на ищцата според данните по делото са възникнали още преди привличането й като обвиняема по процесното наказателно производство, тъй като случаят, предмет на наказателното производство, по което ищцата е осъдена, се е развил по-рано във времето от процесния, макар за първия случай тя да е привлечена към наказателна отговорност в по-късен момент. Същевременно, безспорно професията на ищцата налага най-висок професионализъм при запазване здравето и живота на най-малко два индивида едновременно, който, при възникнало неблагоприятно развитие за здравето или живота им, неминуемо възбужда морални угризения и колебания, които не могат да бъдат последица от друг фактор като наказателния процес.

От незаконното наказателно преследване ищцата е търпяла вреди в рамките на обичайните. Оценката на справедливия размер на обезвредата за понесените от ищцата негативни изживявания се основава на съпоставката на личността на касаторката (уважаван човек и професионалист), чистото й съдебно минало към момента на образуването на наказателното производство, активният период на професионална дейност, продължилото повече от четири години наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза, обвиняването й в извършване на умишлено престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, без да е налагана мярка за неотклонение или други ограничения, качествената промяна в поведението й, изразила се в затваряне във вътрешния свят, високо ниво на стрес, притеснения, уплаха от осъждането, напрежение във връзка със съдопроизводствените действия, притеснения от злепоставянето пред колеги и пациенти, и от друга страна липсата на данни за влошаване на семейните отношения и трайно повлияване на здравословното й състояние, за създаване на значителни пречки пред професионалната й реализация и необходимите в тази връзка квалификации, за създадено негативно отношение вследствие на медийно отразяване на случая, както и негативните последици от друго, паралелно протекло наказателно производство за извършено тежко престъпление. Балансът на сочените обстоятелства водят касационния съд да приеме за справедливо обезщетението от 12000 лева.

При това положение въззивното решение следва да се отмени в частта му, с която първоинстанционното решение е потвърдено за присъденото обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 12000 лева до присъдената сума от 15000 лева. В останалата му част решението се оставя в сила. За оказаната безплатна правна помощ и съдействие при условията на чл. 38, ал. 1 т. 3 ЗА в съответствие с приетия за справедлив размер на обезщетението, на адв. М. И. се присъжда възнаграждение от 890 лева.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 39 от 12 юни 2019 г., постановено по в.гр.д. № 124/2019 г. по описа на апелативния съд в гр. Бургас, в частта му , с която е потвърдено решение № 428 от 17 декември 2018 г., постановено по гр.д. № 1072/2018 г. по описа на окръжния съд в гр. Бургас, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на С. П. Д.-П. сумата от 15000 лева обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди от незаконно обвинение над сумата от 12000 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на С. П. Д.-П., ЕГН [ЕГН], със съдебен адресат адв. М. И., [улица], ет. 1, против Прокуратурата на Република България, за заплащане на 3000,00 (три хиляди) лева обезщетение за причинени неимуществени вреди от обвинение за извършено престъпление, за което е била оправдана, ведно със законната лихва от 16.07.2013 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39 от 12 юни 2019 г., постановено по в.гр.д. № 124/2019 г. по описа на апелативния съд в гр. Бургас в останалата му част .

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адв. М. И. с адрес в [населено място], [улица], ет. 1, сумата от 890,00 (осемстотин и деветдесет) лева адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: