Увеличаване на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди след ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 75

гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение,

в открито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове: Петя Хорозова

Иванка Ангелова
при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 1322 по описа за 2025 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. А., чрез процесуален представител, против Решение № 1215 от 27.11.2024 г. по в. гр. д. № 409/2024 г. на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено Решение № 4840 от 19.09.2023 г. по гр. д. № 11611/2022 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторката срещу ЗАД “Алианц България“АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 40 000 лв. до 80 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 23.03. 2022г., ведно със законната лихва върху присъдената сума.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и присъждане на сторените разноски за всички инстанции. Твърди се, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд не е обсъдил всички релевантни за обема на вредите факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“; игнорирал е изложените във въззивната жалба на ищеца доводи относно справедливия размер на застрахователното обезщетение и само въз основа на формалното изброяване на част от обстоятелствата, имащи значение за определянето на този размер, необосновано се е произнесъл, че дължимото обезщетение възлиза на 40 000 лв. Според касаторката, при определяне продължителността на периода за възстановяване от травмите въззивният съд се е ограничил само до медицинския възстановителен период, без промените, които ще настъпят в начина на живот, влошаване състояние на здравето, като напълно е игнорирал психическите увреди, които ищцата търпи включително и предвид онкологичното й заболяване, предизвикани от постоянния страх от рецидив на същото. Счита, че причинените увреждания и търпените от тях болки и страдания не са намерили еквивалентна репарация спрямо конкретните социално-икономически условия и съобразно формираната съдебна практика за обезщетяване на сходни вреди.

Ответникът – ЗАД „Алианц България“ АД е представил отговор, в който излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат заявените становище. Претендират разноски за касационното производство. В същото съдебно заседание е уточнено, че личното име на ищцата е М., а не както е отразено във въззивното решение като Морфета.

С Определение № 3042 от 29.10.2025г. по настоящото т.д. № 1322/25г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК по значимия за изхода на делото въпрос за приложението на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД .

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:

Позовавайки се на приетото в първоинстанционното производство заключение на комплексната медицинска и автотехническа експертиза Апелативен съд – София е установил, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен и счупване на тялото на 5-ти поясен прешлен; След ПТП същата е била транспортирана до УМБАЛ „Св. Анна“, където е била приета за лечение и след извършени две операции била изписана на 15.04.2022г.; Не се е наложило провеждането на трета такава, оздравителният период продължил около 6 - 8 месеца, не настъпили усложнения и състоянието й се стабилизирало; Ищцата е имала предхождащи датата на ПТП заболявания - злокачествен тумор на шийката на матката с проведено химио - и лъчелечение, хронична обструктивна белодробна болест - бронхитна форма и хипертонична болест с хипертонично сърце.

Въззивният съд не е кредитирал експертното заключение в частта досежно констатацията, че ищцата вследствие на ПТП е получила мозъчно сътресение в лека степен, тъй като в епикризата, издадена от УМБАЛ „Св. Анна“ АД, е отразено, че по данни на ищцата, тя не е губила съзнание.

По спорния въпрос за справедливия размер на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приел, че определено съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 40 000 лв., който размер отговаря на критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото относно възрастта на пострадалата, броя на телесните увреждания, продължителността на общия лечебен и възстановителен период, стабилизираното състояние, отпадналата необходимост от нови операции и отсъствието на данни за усложнения на предхождащите ПТП заболявания и дегенеративни промени, обществено-икономическите условия в страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП. Приемайки, че искът е основателен за сумата от 40 000 лв., решаващият съд е споделил приетата от първоинстанционния съд неоснователност на същия до пълно претендирания размер от 80 000 лв.

Решението на Софийски апелативен съд е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно.

По правния въпрос, обусловил допускането до касация, са налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, търпените битови неудобства, степента на възстановяване, възрастта на пострадалия и пр. Всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства, вкл. икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, от значение за обществено-оправданата мярка за справедливост, следва да бъдат обсъдени от съда и въз основа на анализа и съвкупната им оценка да се определи паричният еквивалент на вредите , в който смисъл са Решение № 39 от 07.05.2020г. по т.д. № 1184 от 2019г.; Решение № 128/01.08.2017г. по т.д. № 231/2016. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 93/23.06.2011г. по т.д.№ 566/2010 г., ІІ т.о.; Решение № 99/08.10.2013г. по т.д.№ 44/2012 г., ІІ т.о.; Решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011г., І т.о. и мн. др.

Видно от мотивите на обжалвания акт, при определяне размера на претендираното обезщетение въззивният съд е изходил от формално изброяване на критериите, без обстоен коментар на конкретно установени и относими към всеки от тях факти и обстоятелства, при липса на задълбочена преценка за съвкупното им въздействие върху пострадалата. Съдът не е отчел в достатъчна степен тежестта на получените в резултат на пътния инцидент увреждания с оглед на естеството им, най-вече досежно поясния прешлен Л-5, който е сред поемащата тежестта на тялото структури, стабилизиран чрез метална остеосинтеза и циментопластика. Изводът за пълно възстановяване от травмите е постановен в противоречие с установеното в експертното заключение стабилизиране на състоянието, но при наличие на остатъчни явления – болезненост на движенията в поясния отдел на гръбначния стълб, с възможност за извършване на движенията в 20 % от нормалния обем, бавна походка с бастун, на малки крачки. При преценка продължителността на възстановителния период решаващият съд не е съобразил установеното в експертното заключение непълно възстановяване на пострадалата от двете фрактури, като с оглед на възрастта й, характера и местоположението на травматичните увреди, вида на проведеното лечение и сегашното й състояние, може да се приеме, че ще има болки в бъдеще до около три години след ПТП. Не са обсъдени разясненията на вещото лице при приемане на заключението, че активният възстановителен период е приключил, но не е приключил възстановителният болков синдром, доколкото жената има оплаквания, както и че обикновено между три и пет години след тези операции е необходимо да се провежда лечение – физиотерапия, рехабилитация и обезболяващо. Не е отчетено също така и негативното отражение на получените травматични увреждания върху придружаващите заболявания при ищцата, които според вещото лице затрудняват сърдечната и дихателната й дейност. В тази връзка съставът на Апелативен съд – София само е описал установените предхождащи датата на ПТП заболявания на ищцата - злокачествен тумор на шийката на матката с проведено химио - и лъчелечение, хронична обструктивна белодробна болест - бронхитна форма и хипертонична болест с хипертонично сърце, без обаче да обсъди и зачете констатираното от вещото лице отражение на получените от пътния инцидент увреждания върху същите. Установената от показанията на свидетеля А. необходимост от пълно обслужване на ищцата докато е била на легло също не е отчетена като релевантен за определяне размера на справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД. Следователно, налице е неправилна преценка на обстоятелствата, относими към критериите продължителност и степен на възстановяване на получените увреждания. Видно от мотивите към решението липсва и съобразяване на обичайно търпените в тези случаи психически болки и страдания, причинени на ищцата вследствие на преживяното от тежкия пътен инцидент и нормално съпътстващите възстановителния период неудобства във връзка с необходимостта от ползването на чужда помощ. От друга страна, правилно съдът не е приел за установено наличието на изключителни психически болки и страдания, основаващи се на страх от рецидивиране на онкологичното й заболяване и изобщо по-тежкото понасяне в тази връзка на последиците от процесното ПТП, за което няма твърдения в исковата молба и не са ангажирани надлежни доказателства. Основателен в тази връзка е поддържаният от ответника по касация довод, че твърдението за проява на изключителни болки и страдания, надхвърлящи обичайните в тези случаи поради обстоятелството, че пострадалата е била с онкологично заболяване, се въвежда за пръв път в касационната жалба.

Съобразявайки горното и в съответствие с обществено-икономическите условия към момента на ПТП – 2022г., настоящият състав намира за справедливо обезщетение на ищцата сумата от 60 000 лв.

С оглед на изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът на М. И. А. при определяне на размера на обезщетението е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до 60 000 лв., като й се присъди допълнително сумата от 20 000 лв., представляващи 10 225.84 евро, ведно със законната лихва за забава, считано от 26.10.2022г. до окончателното й изплащане. В останалата отхвърлителна част – за разликата над 60 000 лв. до 80 000 лв., въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

При този изход на спора – при поддържан в хода на производството материален интерес на ищцата от 80 000 лв., уважена претенция за 60 000 лв. и отхвърлена за 20 000 лв., съответно обжалваем интерес във въззивната инстанция от 50 000 лв. / 80 000 – 30 000/ и касационната инстанция от 40 000 лв. /80 000 – 40 000/ и уважена част от същия в размер на 30 000 лв., съответно - 20 000 лв., следва да бъдат коригирани присъдените в полза на ищцата разноски и определеното на процесуалния й представител адвокатско възнаграждение за първата инстанция, респ. тези в полза на ответника ЗАД “Алианц България“АД, изхождайки от вече определените размери, пропорционално на променения правен резултат.

С първоинстанционното решение след служебно извършена компенсация са присъдени разноски на ответника в размер на 2050лв. Следва да се отбележи, че съдът неправилно без искане на страните служебно е извършил компенсация на разноските, без съобразяване с възможното обжалване на решението и промяна на правния резултат по съществото на спора, което води до изменение в разпределението на отговорността за разноските. Наред с това, съдът е извършил прихващане и с определеното по реда на чл.38 ЗА възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата, което е недопустимо. В случая първоинстанционният съд е изложил мотиви за дължимия размер на разноските на всяка страна, като е приел, че с оглед уважената част на иска на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 200 лв. от направените 400лв. По реда на чл.38, ал.1,т.2 ЗА на процесуалния представител на ищцата е определено възнаграждение от 3 850 лв. След редуциране на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответното дружество, от 9 303.60лв. на 4 000 лв., с оглед прецененото като основателно възражение за прекомерност, е прието, че съразмерно на отхвърлената част от иска ответникът има право на 2 250 лв. от 4 500 лв. /4000 лв. за адв. възнаграждение + 500 лв. за експертизи/ съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

Предвид променения правен резултат – уважен иск за 60 000 лв., съответно отхвърлен за 20 000 лв., при интерес от 80 000 лв., за първоинстанционното производство на ищцата следва да се определят допълнително разноски в размер на 100 лв., т.е. общо 300 лв., представляващи 153.39 евро, а в полза на адв. Я. С. – допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., или общо 5 050 лв. с ДДС, равностойни на 2 582.02 евро. Следващите се на ответника разноски възлизат на 1 125 лв., или 575.2 евро. Тоест, присъдената в полза на последния сума в размер на 2 050 лв., следва да се редуцира на 1 125 лв., или 575.20 евро, съответно решението да се отмени над този размер. Без съобразяване с „компенсацията“, ищцата следва да бъде възмездена със сумата от 300 лв., представляващи 153.39 евро, а в полза на процесуалния й представител да се присъди адв. възнаграждение от 5 050 лв., или 2582.02 евро, с ДДС.

За въззивното производство следващото се на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 ЗА, след съобразяване размера на уважената част спрямо обжалваемия интерес, възлиза на 1500 лв., или 766.94 евро, с ДДС. Въззивникът – ответник е претендирал разноски в размер на 5 795 лв., ведно със заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС. Като съобрази променения с настоящото решение правен резултат чрез присъждане в полза на ищцата на допълнително обезщетение от 20 000 лв., при обжалваем интерес от 50 000 лв., ответникът следва да бъде възмезден със сумата от 2 318лв., представляващи 1185.07 евро.

За касационното производство по реда на чл.38 ЗА следва да се присъди на процесуалния представител на касаторката адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв., или 766.94 евро, с ДДС след съобразяване с уважената част на жалбата. Ответникът по касация претендира разноски в размер на 4 645.77 лв., заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС. Представени са фактура и банково извлечение за заплащане на договорената сума. Основателно е заявеното в съдебно заседания възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК. С оглед фактическата и правна сложност на спора в настоящата инстанция, която не е съд по фактите, и при разглеждане на спора в едно съдебно заседание, по допуснат до касация въпрос само досежно размера на обезщетението, като съобрази действителното съдържание и обем на осъществената защита, без да е обвързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004г., съгласно Решение на СЕС по дело № 438/2022г., настоящият състав намира за справедливо възнаграждение в размер на 3 000 лв. с ДДС. С оглед уважената част от касационната жалба за 20 000 лв., при обжалваем интерес от 40 000 лв., същото възлиза на 1500 лв., или 766.94 евро, с ДДС.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 600 лв., представляващи 818.07 евро.

Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1215 от 27.11.2024 г. по в. гр. д. № 409/2024 г. на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдена отхвърлителната част на Решение № 4840 от 19.09.2023 г. по гр. д. № 11611/2022 г. на Софийски градски съд за разликата над 40 000 лв. до 60 000лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 23.03.2022г., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата, по предявен от М. И. А. срещу ЗАД “Алианц България“АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, както и в частта, с която е потвърдено Решение № 262793 от 23.08.2022 г. по гр. д. № 14315/2018 г. на Софийски градски съд в частта за разноските, с която М. И. А. е осъдена да заплати на ЗАД “Алианц България“АД разноски над сумата от 1 125 лв., представляващи 575.20 евро, вместо което постанови:

ОСЪЖДА ЗАД “Алианц България“АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на М. И. А., ЕГН: [ЕГН], на основание чл. 432, ал. 1 КЗ допълнително сумата от 10 225.84 евро, равностойни на 20 000 лв., представляващи разликата над 40 000лв. до 60 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, получени в резултат на ПТП от 23.03.2022г., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ЗАД “Алианц България“АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на М. И. А., ЕГН: [ЕГН], разноски за първоинстанционното производство в размер на 153.39 евро.

ОСЪЖДА ЗАД “Алианц България“АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. Я. В. С. – САК по чл.38 ЗА адвокатско въззнаграждение в размер на 2582.02 евро с ДДС за първоинстанционното производство; и по 766.94 евро за въззивното и касационното производство.

ОСЪЖДА М. И. А., ЕГН: [ЕГН] да заплати на ЗАД “Алианц България“АД, ЕИК[ЕИК] разноски за въззивното производство в размер на 1185.17 евро с ДДС и за касационното производство в размер на 766.94 евро с ДДС.

ОСЪЖДА ЗАД “Алианц България“АД, ЕИК[ЕИК] на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 818.07 евро.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1215 от 27.11.2024 г. по в. гр. д. № 409/2024 г. на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдена отхвърлителната част на Решение № 4840 от 19.09.2023 г. по гр. д. № 11611/2022 г. на Софийски градски съд за разликата над 60 000 лв. до 80 000лв.

Решението не подлежи на обжалване.

П РЕДСЕДАТЕЛ : Ч ЛЕНОВЕ : 1. 2.