Отказ за възобновяване на наказателно дело след задочно осъждане

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 355, ал. 2 НК * искане за възобновяване на две основания * неоснователност на искане за възобновяване * задочно осъждане

Р Е Ш Е Н И Е

№ 57

Гр. София, 24 януари 2024 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора И. Симов разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 1122/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения С. Б. Ц. за възобновяване на н. о. х. д. № 251/2021 год. на Районен съд – Исперих.

В искането, основаващо се на чл. 423, ал. 1 от НПК, се поддържа, че осъденият е бил лишен от правото си да участва лично в наказателния процес, тъй като не е бил уведомен от органите на досъдебното производство и от съда за делото и за характера и естеството на повдигнатото му обвинение. Наред с това са изложени и доводи, отнасящи се до основанието за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Направено е искане наказателното производство да бъде възобновено, постановените по него актове да бъдат отменени и делото да бъде върнато за ново разглеждане.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа искането по изложените в него съображения като акцентира върху тези, свързани с приложението на материалния закон и несправедливостта на наказанието.

Осъденият С. Ц. настоява искането му да бъде уважено, тъй като не е бил уведомен за повдигнатото му обвинение и за наказателното производство.

Представителят на Върховна касационна прокуратура намира, че искането по чл. 423 от НПК е неоснователно, тъй на досъдебното производство осъденият е бил привлечен като обвиняем присъствено и е дал обяснения по обвинението, след което е напуснал страната без да уведоми разследващия орган, че ще пребивана и ще работи извън България.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е допустимо, защото има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК и е направено от процесуално легитимирана страна. Спазени са сроковете по чл. 423, ал. 1 от НПК , тъй като сезиращият документ е депозиран на 11. 11. 2023 год., а осъденият е узнал за постановената присъда на 26. 10. 2023 год. – при липсата на други обективни данни за дата на узнаване следва да се приеме датата на привеждането ѝ в изпълнение съобразно посоченото в съобщението до Районен съд – Исперих.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

С присъда № 6/04. 05. 2022 год., постановена по н. о. х. д. № 251/2021 год., Районен съд – Исперих е признал подс. С. Б. Цонев за виновен в това, че на 06. 09. 2021 год. в [населено място] е нарушил мерки, издадени против разпространението или появяването на заразна болест по хората – т. 2 от Заповед № РД-01-610/22. 10. 2020 год. на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл. 61, ал. 2, чл. 63, ал. 4, ал. 5 и ал. 11 от Закона за здравето, чл. 73 АПК и във връзка с предложение на Главния държавен здравен инспектор за въвеждане на мерки на територията на страната – като лице по т. 2 от Заповедта, поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина № ЗП-02-4669 от 30.08.2021 г. на РЗИ – [населено място], като потвърден случай, не изпълнил задължението да не напуска в 14-дневен срок дома си на адрес [населено място], [улица] за срок от 27. 08. 2021 год. до 09. 09. 2021 год., като деянието е извършено по време на извънредна епидемична обстановка, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, обявена с Решение № 547/28. 07. 2020 год. на МС за територията на Република България, считано от 01. 09. 2021 год. до 30. 11. 2021 год., поради което и на основание чл. 355, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1 от НК го е осъдил на десет месеца лишаване при първоначален общ режим на изтърпяване и на глоба в размер на 10 000 лева.

Първоинстанционният съдебен акт е проверен по жалба на упълномощения защитник на С. Ц. и с решение № 82/25. 10. 2022 год., постановено по в. н. о. х. д. № 195/2022 год. на Окръжен съд – Разград, е потвърден.

На досъдебното производство осъденият е бил привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 18. 10. 2021 год., предявено лично на Ц. на 26. 10. 2021 год. (л. 7 от ДП). На същата дата осъденият е бил разпитан, депозирал е обяснения по обвинението, заявил е, че на досъдебното производство няма да ползва адвокатска защита и ще упълномощи защитник в съдебната фаза. В протокола за разпит на л. 9 от ДП е отразено и изявление на осъдения, че му е разяснена същността на взетата мярка за неотклонение подписка. Като адрес за призоваване е посочен [населено място], [улица]. Разследващият орган не е бил уведомен за намерението на Ц. да напусне страната, за да работи в /държава/.

След внасяне на обвинителен акт срещу осъдения в Районен съд –

Исперих е образувано н. о. х. д. № 251/2021 год., като на л. 8 от делото е приложено пълномощно, подписано лично от осъдения, за адв. Р. П.. Призовката за разпоредителното заседание на 20. 01. 2022 год., макар и изпратена на известния по делото адрес, е получена от защитника. Поради заболяване на последния делото е било отложено за 18. 02. 2022 год., за която дата призовката до Ц. е върната в цялост със забележка, че по сведения на майка му той е в /държава/ и няма възможност да присъства. Това обстоятелство е потвърдено и от приложената на л. 22 от първоинстанционното производство справка, съгласно която осъденият е напуснал страната на 22. 11. 2022 год. през Аерогара – Варна. Съдът е дал ход на разпоредителното заседание след изявление на адв. П., че подзащитният му „…знае за делото и няма да се яви, защото работи“. Призовките за следващите две заседания по съществото на делото, проведени съответно на 02. 03. 2022 год. и 04. 05. 2022 год., отново са били върнати в цялост с отбелязване, че осъденият е в чужбина и майка му не желае да ги получи. Съгласно докладна записка от 22. 03. 2022 год. на л. 43 от н. о. х. д. № 251/2021 год. на ОД на МВР – Разград Цонев е напуснал страната на 22. 11. 2021 год. и е получена информация, че няма да се връща в България. Същите данни за отпътуването му зад граница се съдържат и в справките на л. 37 и л. 44 от делото. След като се е убедил в нежеланието на осъдения да участва в съдебната фаза на процеса първостепенният съд е дал ход на делото и на 04. 05. 2022 год. е постановил присъдата си. Във всички заседания С. Ц. е бил представляван от упълномощения си защитник адв. Р. П..

За съдебното заседание във въззивната инстанция, проведено на 26. 09. 2022 год., осъденият е бил двукратно редовно уведомен, като е получил призовките лично. На 02. 09. 2022 год. Ц. е депозирал молба, с която потвърждава знанието си за датата на заседанието и моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие. В производството пред Разградския окръжен съд осъденият отново е бил представляван от избрания от него защитник.

При така приетата фактическа обстановка касационната инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство.

За основателността на искането не е достатъчно делото да е било разгледано в отсъствие на осъденото лице. Необходимо е освен това да се установи, че то не е било запознато с характера и естеството на повдигнатото му обвинение, т. е. изобщо не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство, както и че неучастието му е последица от неизпълнение на служебните задължения за уведомяването му от страна на органите на досъдебното производство или съда, респ., от отсъствието на дължимата процесуална активност за установяване на местонахождението му, а не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение.

В настоящия случай не е изпълнено нито едно от посочените условия.

Осъденият С. Ц. е бил информиран за наказателното преследване срещу него, тъй като обвинението е било предявено в негово присъствие. Съпоставката на постановлението за привличане в качеството на обвиняем от 26. 10. 2021 год. с обвинителния акт показва, че фактическите и правните параметри на обвинението не са претърпели промяна в различните фази на наказателния процес, т. е. осъденият е бил уведомен за характера и естеството му и е могъл да направи информиран избор дали да участва лично в производството по делото или да се откаже от това свое право.

В разпоредителното заседание, проведено на 18. 02. 2022 год., упълномощеният защитник е декларирал, че Ц. знае за делото. Действително изявлението на адв. П. се изчерпва само с уведомяването на подзащитния му, поради което не позволява да се направи категоричен извод дали е изпълнено изискването на закона деецът да е информиран за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие. В същото време обаче още в рамките на досъдебното производство, независимо от поетите задължения, осъденият е напуснал не само заявения адрес, но и страната без да уведоми органите на правосъдието. До приключване на първоинстанционното производство не е съобщил нито лично, нито чрез своя защитник за новото си местопребиваване по начин, позволяващ призоваването му и изпълнението на процедурата по чл. 247б от НПК. По този начин Ц. е демонстрирал ясно и недвусмислено отказа си от правото си на лично участие и лична защита в наказателния процес. Ето защо поведението му следва да бъде квалифицирано като укриване по смисъла на чл. 423, ал. 1 от НПК , а това от своя страна представлява процесуална пречка за възобновяване на наказателното производство на посоченото основание.

Предвид изложеното искането за възобновяване, основаващо се на чл. 423, ал. 1 от НПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Останалите аргументи в сезиращия документ касаят аналитичната дейност на съда, съставомерността на деянието и вида и размера на наложеното наказание, поради което намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Настоящият състав на касационната инстанция не е компетентен да се произнесе по тях, тъй като съгласно чл. 424, ал. 1 от НПК обсъждането на тези доводи и постановяването на решение е в кръга на правомощията на Варненския апелативен съд, на който следва да бъде изпратено делото.

Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Б. Ц. с правно основание чл. 423 от НПК за възобновяване на н. о. х. д. № 251/2021 г. на Районен съд – Исперих и в. н. о. х. д. № 195/2022 год. на Окръжен съд – Разград и за отмяна на постановените по тях съдебни актове.

ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд – Варна за произнасяне по искането с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.