Отхвърляне на иск за връщане на капаро след прехвърляне на вземането чрез цесия

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * цесия * очевидна неправилност * спогодба

Р Е Ш Е Н И Е

№ 298

гр. София, 27.10.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2178 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е касационна жалба от ответника „Кет“ АД, чрез адв.Т.Б. срещу решение №245/12.04.2024г., постановено по в.т.д. №823/2023г. по описа на Апелативен съд- София, в частта, с която след частична отмяна на решение №847 от 03.07.2023г., постановено по т.д. №1984/2022г. по описа на Софийски градски съд, е осъдено „Кет“ АД, [населено място] да заплати на „Джи Ай Билдинг“ ЕООД, [населено място], на основание чл.365, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата 29 337.45 лева- левовата равностойност на 15 000 евро, дължима по договор за спогодба от 25.01.2010г. като остатък от авансово платена част от цената на недвижим имот- предмет на предварителен договор за продажба от 03.04.2008г., прекратен с договор за спогодба от 25.01.2010г., ведно със законната лихва от 31.10.2022г. до окончателното й плащане. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в останалата част, с която е отхвърлен искът за сумата 508 515.68 лева /левовата равностойност на 260 000 евро/, представляваща разликата над 29 337.45 лева- левовата равностойност на 15 000 евро до 537 853.13 лева - левовата равностойност на 275 000 евро., въззивното решение е влязло в сила.

Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради явна необоснованост. Поддържа се, че съдът е установил правилно релевантните факти /плащане на сумата 300 000 евро- капаро от ищеца на ответника; подписване на спогодба на 25.01.2010г. и частично погасяване на задължението на ответника за връщане на капарото чрез плащане на 20 000 евро; подписване на спогодба на 17.02.2010г. и частично погасяване на сумата 5 000 евро; сключване на споразумение на 10.05.2010г. и частично погасяване на още 15 000 евро или погасени общо 40 000 евро и оставащо вземане в размер на 260 000 евро; сключване на договор за цесия, по силата на който цялото вземане 275 000 евро е прехвърлено от ищеца на трето лице, т.е. с 15 000 евро повече от съществуващото в патримониума на цедента вземане/, но е достигнал до явно необоснован извод, че след сключването на споразуменията между страните и договора за цесия през 2014г. в патримониума на ответника е останала сумата 15 000 евро, която следва да бъде платена на ищеца. Счита, че в резултат от объркване, съдът вместо да приеме, че реално е цедирано вземане за сумата 260 000 евро, тъй като толкова е размерът на останалия дълг след частичните погасявания, т.е. 15 000 евро от посочените 275 000 евро са били вече погасени, поради което не могат да се прехвърлят, е приел, че тези 15 000 евро не са прехвърлени, но са останали дължими от ищеца на ответника. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде отхвърлен иска. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата „Макс Контрол Ауто“ ЕООД /правоприемник на „Джи Ай Билдинг“ ЕООД, [населено място]/ оспорва касационната жалба. Излага доводи за правилността на въззивното решение, като счита, че следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за сумата 508 515.68 лева - дължима по договор за спогодба от 25.01.2010г. като остатък от авансово платена част от цената на недвижим имот- предмет на предварителен договор за продажба от 03.04.2008г., прекратен с договор за спогодба от 25.01.2010г., ведно със законната лихва от 31.10.2022г. до окончателното й плащане, въззивният съд приема за установено по категоричен начин сключването на 03.04.2008г. на предварителен договор за продажба на недвижим имот, по силата на който „Кет“ АД се задължава да продаде на „Джи Ай Билдинг“ ЕООД подробно описания недвижим имот срещу продажна цена от 3 000 000 евро, от която 300 000 евро се плащат при подписването на договора, като сумата се счита за задатък по смисъла на чл.93 ЗЗД; 2 700 000 евро - в деня на нотариалното изповядване на договора, което трябва да се осъществи от 30.07.2008г. Приема също така, че със спогодба от 25.01.2010г. страните се съгласяват да прекратят предварителния договор по взаимно съгласие, като продавачът се задължава да върне на купувача платеното капаро от 300 000 евро - 20 000 евро при подписването на спогодбата, а останалата част от сумата - незабавно след изповядване на сделката за продажба на имота на трето лице; че със спогодба №2 от 17.02.2010г. страните приемат, че с оглед вече прекратения предварителен договор и предходната спогодба продавачът е заплатил на купувача сумата 20 000 евро, като при подписването на настоящата спогодба плаща допълнителна сума в размер на 5 000 евро, а останалата част от сумата, описана в т.2 от спогодбата от 25.01.2010г. следва да плати след нотариално изповядване на сделка за покупко-продажба на трето лице. Приема също така, че със споразумение от 10.05.2010г. страните договарят, че продавачът заплаща на купувача 15 000 евро - част от сумата 300 000 евро, платена от купувача при подписването на предварителния договор, с плащането на която и с оглед вече платените от продавача суми в общ размер 25 000 евро се споразумяват, че купувачът има право да получи сума в размер на до 10% от реалната продажна цена на имота - предмет на предварителния договор, като от тази сума ще се приспаднат вече платените суми в общ размер 40 000 евро. Тази сума следва да бъде платена незабавно след изповядването на сделката за продажба на имота и заплащането на цената от третото лице – купувач. Въззивният съд приема, че с договор за цесия, сключен на 26.06.2014г. „Джи Ай Билдинг“ ЕООД прехвърля на трето лице /В. К./ вземането си към „Кет“ АД за сумата 275 000 евро, придобито на основание спогодба от 25.01.2010г., заедно с принадлежностите му, както и че процесният недвижим имот е прехвърлен с договор за продажба, обективиран в нотариален акт №6, том XVII, рег, № 32832, дело № 2757 от 18.11.2021г. на нотариус Д., за сумата 626 000 евро, без включен ДДС.

За да потвърди частично отхвърлянето на иска с правно основание чл.365, ал.1, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, решаващият състав стига до извод, че процесното вземане е прехвърлено от ищеца на трето за спора лице с валиден договор за цесия. Намира за неоснователно възражението за нищожност на договора за цесия от 26.06.2014г. на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД- липса на предмет на сделката. Приема, че предмет на цесията е вземането на ищеца към ответника, придобито на основание спогодба от 25.01.2010г. в размер от 275 000 евро, като не е съществувала непреодолима правна пречка предметът да възникне. Сочи, че със спогодбата страните са постигнали съгласие да прекратят процесния предварителен договор по взаимно съгласие, без да си дължат обезщетение, като продавачът се е задължил да върне на купувача платеното капаро от 300 000 евро, т.е. в деня на сключването на спогодбата в полза на ищеца /цедент по договора за цесия/ е възникнало вземане в размер на 280 000 евро /сумата 20 000 евро е била платена при сключването на спогодбата/. Последващите две съглашения имат значението на анекси към спогодбата, в които страните са признали плащането на суми за погасяване на остатъка от задължението- сумата 5 000 евро в спогодба №2 от 17.02.2010г. и сумата 15 000 евро в споразумението от 10.05.2010г.

Въззивният състав излага подробни доводи, че уговорката в чл.3 от последното споразумение променя предмета на дължимата престация, но престацията е формулирана по начин, непозволяващ да бъде определена, т.е. нито е определена, нито е определяема, което обуславя нищожността на клаузата на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД. Като се позовава на разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД и съобразява, че в спогодбата от 25.01.2010г. страните са определили недвусмислено и ясно предмета на дължимата престация - сумата 300 000 евро и падежа й - деня на извършването на продажбата на описания в предварителния договор недвижим имот, стига до краен извод, че и след деня на сключването на споразумението от 10.05.2010г. продавачът е бил обвързан със задължението да плати на купувача по прекратения предварителен договор остатъка /след извършените три плащания/ от сумата 300 000 евро след продажбата на недвижимия имот в предвидената в чл.19 ЗЗД форма. Като приема за доказано, че към деня на подписването на споразумението от 10.05.2010г. са били извършени плащания в общ размер 40 000 евро апелативният състав намира, че ответникът е останал задължен за сумата 260 000 евро.

Решаващият състав намира за неоснователни възраженията за нищожност на договора за цесия поради накърняване на добрите нрави, обосновани с твърдяна значителна нееквивалентност на престациите и договаряне от законния представител във вреда на дружеството- цедент, както и възражението на ищеца, че договорът за цесия не е породил действие по отношение на длъжника, като приема, че прехвърлянето на вземанията му е било надлежно съобщено. Стига до краен извод, че договорът за цесия е валидно сключен и е породил желаното от страните действие - вземането на ищеца срещу ответника, произтичащо от спогодбата от 25.01.2010г., е било прехвърлено на цесионера - физическо лице в обема, в който е съществувало в деня на сделката - 260 000 евро, поради което до този размер исковата претенция е неоснователна.

За да отмени първоинстанционното решение и да уважи частично иска за сумата 15 000 евро, представляваща разликата над сумата 260 000 евро до пълния размер на иска - 275 000 евро, съдът приема, че същата е останала дължима от ответника на ищеца, като изискуемостта е настъпила след изповядване на сделката за продажба на имота на трето лице съгласно спогодбата от 25.01.2010г. След анализ на доказателствата, вкл. заключението на СТЕ, намира възражението на ответника за ненастъпила изискуемост на вземането, основано на твърдение за пълна липса на идентичност на имотите, предмет на предварителния договор от 2008г. и нотариалния акт от 2021г. за неоснователно. Приема, че произтичащото от договора за спогодба задължение на ответника да плати остатъка от сумата, платена от ищеца по прекратения предварителен договор, е станало изискуемо в деня на продажбата на имота - 18.11.2021г., поради което и исковата претенция е основателна за сумата 15 000 евро, която е останала в патримониума на ищеца след прехвърлянето на вземането с договора от 26.06.2014г., по силата на правилото nemo dat quod non habet. Съдът отхвърля като неоснователно възражението за изтекла погасителна давност, като сочи, че началото на давностния срок по чл.110 ЗЗД е 18.11.2021г. и към деня на подаването на исковата молба - 31.10.2022 г. не е бил изтекъл.

С определение №1760/06.06.2025г. по настоящото дело въззивното решение в частта , с която е отменено решение №847 от 03.07.2023г., постановено по т.д. №1984/2022г. по описа на Софийски градски съд и е осъдено „Кет“ АД, [населено място] да заплати на „Джи Ай Билдинг“ ЕООД, [населено място], на основание чл.365, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата 29 337.45 лева- левовата равностойност на 15 000 евро, дължима по договор за спогодба от 25.01.2010г. като остатък от авансово платена част от цената на недвижим имот- предмет на предварителен договор за продажба от 03.04.2008г., прекратен с договор за спогодба от 25.01.2010г., ведно със законната лихва от 31.10.2022г. до окончателното й плащане , е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като очевидно неправилно.

По основателността на касационната жалба:

С въззивното решение в частта, която не е допусната до касационно обжалване и е влязла в сила, е отхвърлен искът с правно основание чл.365, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 260 000 евро, като е прието, че договорът за цесия от 26.06.2014г. между ищеца и В. К. е валидно сключен и е породил желаното от страните действие - вземането на ищеца срещу ответното дружество, произтичащо от спогодбата от 25.01.2010г., е било прехвърлено на цесионера - физическо лице в обема, в който е съществувало в деня на сделката - 260 000 евро, поради което до този размер исковата претенция е неоснователна. За да стигне до този извод, въззивният съд приема, че със спогодбата от 25.01.2010г. страните са постигнали съгласие да прекратят процесния предварителен договор по взаимно съгласие, като продавачът „Кет“ АД се е задължил да върне на купувача „Джи Ай Билдинг“ ЕООД платеното капаро от 300 000 евро. Обосновани са констатациите на решаващия състав, че в деня на сключването на спогодбата в полза на ищеца /цедент по договора за цесия от 26.06.2014г./ е останало вземане в размер на 280 000 евро, тъй като сумата 20 000 евро е била платена от ответника при сключването й, както и, че с последващи две съглашения, имащи характера на анекси към спогодбата, страните са признали плащането на още две суми за погасяване на остатъка от задължението- сумата 5 000 евро със спогодба №2 от 17.02.2010г. и сумата 15 000 евро със споразумението от 10.05.2010г. Обоснован е изводът на съда, че след сключването на споразумението от 10.05.2010г. продавачът „Кет“ АД е бил обвързан със задължение след продажбата на недвижимия имот в предвидената в чл.19 ЗЗД форма да плати на купувача по прекратения предварителен договор „Джи Ай Билдинг“ ЕООД остатъка от сумата 300 000 евро /след извършените три плащания в общ размер от 40 000 евро/, т.е. сумата 260 000 евро.

Въпреки правилните изводи, че по силата на договора за цесия от 26.06.2014г. ищецът е прехвърлил процесното вземане на трето лице и че независимо от посочения в договора за цесия размер на вземането от 275 000 евро, всъщност е прехвърлил вземане в размер от 260 000 евро /колкото е притежавал в своя патримониум след извършените три частични плащания в общ размер от 40 000 евро/, въззивният съд в противоречие с формалната и правна логика приема, че ответникът продължава да дължи на ищеца сумата 15 000 евро- разлика между претендираните 275 000 евро и цедираните от ищеца на третото лице 260 000 евро. Настоящият съдебен състав намира, че по безспорен и категоричен начин се установява, че след частичното погасяване чрез плащане на суми в общ размер от 40 000 евро в партимониума на ищеца е останало вземане срещу ответника за сума в размер от 260 000 евро. Това вземане на ищеца в размер на сумата 260 000 евро е прехвърлено с валиден договор за цесия на трето лице, поради което ответното дружество няма задължение към ищцовото дружество, а към цесионера.

С оглед изложеното, искът е изцяло неоснователен, а въззивното решение, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е осъден ответника Кет“ АД, [населено място] да заплати на „Джи Ай Билдинг“ ЕООД, [населено място], на основание чл.365, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата 29 337.45 лева- левовата равностойност на 15 000 евро, дължима по договор за спогодба от 25.01.2010г. като остатък от авансово платена част от цената на недвижим имот- предмет на предварителен договор за продажба от 03.04.2008г., прекратен с договор за спогодба от 25.01.2010г., ведно със законната лихва от 31.10.2022г. до окончателното й плащане, както и в частта, с която е осъдено „Кет“ АД да плати на „Джи Ай Билдинг“ ЕООД, сумата 1 375.31 лева разноски за първата инстанция и сумата 2 223.11 лева разноски за въззивното производство, е неправилно и следва да бъде отменено, а искът да бъде отхвърлен.

По разноските:

На основание чл.78, ал.3 ГПК на касатора /ответник по иска/ следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 14 266.75 лева/ държавна такса и договорено и платено адв.възнаграждение/, както и допълнително сумата 545.46 лева- разноски за първоинстанционното дело и сумата 272.73 лева – разноски за въззивното производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №245/12.04.2024г., постановено по в.т.д. №823/2023г. по описа на Апелативен съд- София, в частта, с която след частична отмяна на решение №847 от 03.07.2023г., постановено по т.д. №1984/2022г. по описа на Софийски градски съд, е осъдено „Кет“ АД, [населено място] да заплати на „Джи Ай Билдинг“ ЕООД, [населено място], на основание чл.365, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата 29 337.45 лева- левовата равностойност на 15 000 евро, дължима по договор за спогодба от 25.01.2010г. като остатък от авансово платена част от цената на недвижим имот- предмет на предварителен договор за продажба от 03.04.2008г., прекратен с договор за спогодба от 25.01.2010г., ведно със законната лихва от 31.10.2022г. до окончателното й плащане, както и в частта, с която е осъдено „Кет“ АД да плати на „Джи Ай Билдинг“ ЕООД сумата 1 375.31 лева разноски за първата инстанция и сумата 2 223.11 лева разноски за въззивното производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Макс Контрол Ауто“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] /правоприемник на „Джи Ай Билдинг“ ЕООД, [населено място]/ срещу „Кет“ АД, [населено място] иск на основание чл.365, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 29 337.45 лева- левовата равностойност на 15 000 евро, дължима по договор за спогодба от 25.01.2010г. като остатък от авансово платена част от цената на недвижим имот- предмет на предварителен договор за продажба от 03.04.2008г., прекратен с договор за спогодба от 25.01.2010г., ведно със законната лихва от 31.10.2022г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА „Макс Контрол Ауто“ ЕООД , ЕИК[ЕИК] /правоприемник на „Джи Ай Билдинг“ ЕООД, [населено място]/ да плати на „Кет“ АД, [населено място] сумата 14 266.75 лева- разноски за касационното производство, както и допълнително сумата 545.46 лева- разноски за първоинстанционното производство и сумата 272.73 лева – разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.