Възобновяване на дело при осъдени за лъжесвидетелстване свидетели

Текстът на акта

Ключови фрази

Клевета и квалифицирана клевета * Искане за възобновяване на наказателно дело от окръжен прокурор * неистински доказателства * неоснователност на искане за възобновяване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 217

гр. София, 28 април 2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Калин Софиянски

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 247 по описа за 2026 г

Настоящото производство е образувано по искане на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура, Велико Търново, депозирано на 9.02.2026 г, за възобновяване на НЧХД № 7/24 по описа на Районен съд, Свищов, по което е постановена оправдателна присъда № 14 от 2.07.2024 г, потвърдена с решение на Окръжен съд, Велико Търново, № 54 от 28.03.2025 г, по ВНЧХД № 433/24.

С първоинстанционната присъда подсъдимият М. Ш. М. е признат за невиновен в това, че на датите 6.04.2022 г и 8.04.2022 г, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, публично е разгласил неистински позорни обстоятелства за тъжителя Е. Д. М., с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 147, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК, а гражданският иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от тъжителя срещу подсъдимия, възлизащ на 5 000 лв, е отхвърлен.

Искането за възобновяване е на основание чл. 422, ал. 1 , т. 1 НПК. Сочи се, че след влизане на присъдата в сила, двама от свидетелите по делото: С. М. Ф. и Е. Д. М., са осъдени за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. Изтъква се, че при тази хипотеза, някои от доказателствата, на които се основава присъдата, са се оказали неистински, а именно: двама от свидетелите са признати за виновни за лъжесвидетелстване, което обуславя приложението на чл. 422, ал. 1, т. 1 НПК.

Иска се постановените съдебни актове на първата инстанция и на въззивната такава да бъдат отменени, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Свищовски районен съд.

В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП поддържа искането и пледира за неговото уважаване.

Защитата на оправдания М. пледира за оставяне на искането за възобновяване без уважение.

Оправданият М. не участва лично в производството пред настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

В чл. 422, ал. 1, т. 1 НПК е предвидена възможност за възобновяване на наказателното производство, когато някои от доказателствата, върху които се основава влезлия в сила съдебен акт, се окажат неистински. Когато съдът е ползвал определена съвкупност от доказателства, за да изведе своите изводи по фактите, а оттам, и правните си изводи, основанието по чл. 422, ал. 1, т. 1 НПК би възникнало, когато някои от доказателствата се окажат неистински. Критерият за възобновяване обаче не е формален, а се разглежда в контекста на това дали неистинските доказателства имат значение за изхода на делото. Следователно, за да се прецени налице ли е основанието по чл. 422, ал. 1, т. 1 НПК, следва да е направен положителен извод, че в съдържателен план, неистинските доказателства биха могли да повлияят на крайните доказателствени изводи, а оттам, и на изхода на делото. На следващо място, за да е налице хипотезата на чл. 422 ал. 1, т. 1 НПК, следва да бъде установено, че обстоятелствата, за които свидетелите са давали показания по съответното дело, съвпадат с тези, за които са признати за виновни и осъдени по чл. 290, ал. 1 НК. Необходима предпоставка за възобновяване в посочената хипотеза е да се изясни кои обстоятелства влизат в предмета на доказване по приключилото наказателно производство, какви доказателства са ползвани от съда, за да реши какъв да бъде изхода на делото, респективно, за какви обстоятелства лицата, разпитани като свидетели, впоследствие са осъдени по чл. 290, ал. 1 НК. Ето защо, когато определени лица са признати за виновни и осъдени по чл. 290, ал. 1 НК, за това да са заявили неистина относно обстоятелства, които нямат отношение към предмета на доказване по приключилото наказателно дело, влязлата в сила присъда за лъжесвидетелстване не би могла безусловно и неотменимо да обуслови необходимост от възобновяване на наказателно дело, приключило с влязла в сила присъда, на основание чл. 422, ал. 1, т. 1 НПК.

По настоящото дело, обвинението е за квалифицирана клевета, извършена при условията на продължавано престъпление, като в предмета на доказване е залегнало изясняване дали неистинските позорни обстоятелства са разгласени. Съгласно конструкцията на обвинението, изводимо от частната тъжба, инкриминираната клеветническа реплика е заявена от подсъдимия на 6.04.2022 г, а по повод на тази реплика, на 8.04.2022 г, е възникнал инцидент между подсъдимия М. и св. А. С., приключил с нанасяне на лека телесна повреда спрямо св. С., за което е водено самостоятелно наказателно производство, по което е постановено решение, с което е приложен чл. 78 а НК. По делото за клевета е изяснено, че на 6.04.2022 г, когато се твърди, че е произнесена инкриминираната реплика, на мястото на събитията са присъствали само две лица: подсъдимия М. и св. А. С.. Установено е, че по време на развилия се два дена по-късно конфликт, при който М. е нанесъл леката телесна повреда на А. С., инкриминираната реплика не е била изречена отново. Съдът, който се е произнасял по делото за клевета, е направил прецизен и обстоен анализ на събраните по делото доказателства, при което е извел верния извод, че подсъдимият е произнесъл само част от инкриминираната фраза, която по съдържанието си не е позоряща, а другата част, която има клеветнически характер, е казана от св. А. С., който я е „допълнил“, по предположение, че подсъдимият е имал предвид да й придаде такова съдържание. Единственият очевидец на събитията е св. А. С., чиито показания са оценени в контекста на заявеното от другите свидетели / св. К., св. М., св. А. /, извън тези, осъдени по чл. 290, ал. 1 НК. От приложените данни за влязлата в сила присъда за лъжесвидетелстване на С. Ф. и Е. М. / споразумение от 9.10.2025 г по НОХД № 106/25 по описа на Районен съд, Свищов /, може са се направи извод, че обстоятелствата, предмет на осъдителната присъда, имат отношение към обвинението за лека телесна повреда от 8.04.2022 г, предмет на наказателното производство по чл. 130 НК. Следователно, тези обстоятелства са извън предмета на доказване по делото за квалифицирана клевета. По отношение на деянието от 6.04.2022 г, когато се твърди, че е изречена клеветническата фраза, с оглед изясненото кои лица са присъствали на мястото на събитията, сред които не фигурират св. Ф. и св. М., това влияе отрицателно на възможността им да са възприели същата фраза, за да могат техните показания да повлияят на изхода на делото.

С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че не е налице хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 1 НПК, а искането за възобновяване следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура, Велико Търново, за възобновяване на НЧХД № 7/24 по описа на Свищовски районен съд, по което е постановена присъда № 14 от 2.07.2024 г, влязла в сила на 28.03.2025 г.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: