Обезщетение при трудова злополука и изключване на груба небрежност

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 187

гр.София, 29.10.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

при секретаря Райна Пенкова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4559/ 2019 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 248/ 21.04.2020 г. по настоящето дело по жалба на П. С. Н. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № І-97 от 07.08.2019 г. по гр.д.№ 556/ 2019 г., с което е отхвърлен за разликата над уважения размер от 8 000 лв до размер от 42 000 лв предявения от касатора против „Брод – Да” ООД, [населено място], иск, квалифициран по чл.200 КТ, за обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука от 14.02.2018 г., като е разпределена и отговорността за разноските по делото. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника „Булстрад живот Виена иншурънс груп“ ЕАД.

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за задължението на съда да отчете, при поставен въпрос за съпричиняване на вредите от пострадал от трудова злополука работник, допуснати ли са от работодателя нарушения на правилата за безопасност на труда и кога тези нарушения изключват грубата небрежност на работника.

По този въпрос следва да бъде съобразена установената съдебна практика, която приема, че грубата небрежност е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. При трудовата злополука, за да има съпричиняване следва да е установено, че работникът е извършвал работата си при липса на елементарно старание и внимание, в нарушение и пренебрегване на основни технологични правила и изисквания за безопасност (решение № 202/ 12.12.2014 г. по гр.д.№ 1298/ 2014 г., ІІІ г.о., ВКС и цитираните в него). Груба небрежност не може да има, ако работодателят допуска постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа и довела до настъпване на трудова злополука. Тогава работниците и служителите действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не подлежи на намаляване (решение № 157/ 24.06.2014 г. по гр.д.№ 6210/ 2013 г., ІІІ г.о.). Превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е негово задължение и включва система от мерки, само част от които се свеждат до правила за безопасност, пряко вменени на изложените на риска негови работници и служители (решение № 178/ 02.01.2019 г. по гр.д.№ 4579/ 2017 г., ІІІ г.о.). Съдът не дължи служебно произнасяне при липса на изрично възражение за допусната груба небрежност от работника или служителя, но при заявено искане за намаляване на обезщетението на това основание съдът следва да изложи мотиви относно механизма на увреждането, за да отговори на въпроса за наличието или липсата на груба небрежност (решение № 18/ 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 434/2011 г., III г.о.). В обобщение на тази практика, на поставения в настоящето производство следва да бъде отговорено, че при поставен въпрос за съпричиняване на вредите от пострадал от трудова злополука работник съдът е длъжен да изложи съображения по твърденията за допуснати от работодателя нарушения на правилата за безопасност на труда и ако отговорът е положителен - изключват ли те грубата небрежност на работника.

Обжалваното въззивно решение противоречи на така установената практика, поради което по отношение на него са налице касационните основания по чл.281 т.3 пр.1 и 2 ГПК. В обжалваната част то подлежи на отмяна. Доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция.

По делото е установено, че страните са били обвързани по трудово правоотношение въз основа на трудов договор от 19.04.2017 г., по силата на който ищецът приел да изпълнява длъжността „банцигар“ в предприятието на ответника в [населено място]. По длъжностна характеристика същият имал задължения за правилно и безопасно използване на дървообработващите машини, както и за ползване на дадените му лични предпазни средства и специално работно облекло. Той бил запознат и с Правилника за вътрешния трудов ред, който също предвиждал задължения за работниците да използват правилно машините, дадените им лични предпазни средства и работно облекло, да информират незабавно работодателя за всяка възникнала обстановка при работа, която може да представлява непосредствена опасност за тяхното здраве и за всички неизправности в средствата за колективна защита. На ищеца били предоставени яке и полугащеризон, а начален инструктаж по безопасност и здраве при работа му бил проведен на 11.04.2017 г. Периодично са провеждани инструктажи през месец юли 2017 г., октомври 2017 г. и януари 2018 г. Освен това работникът издържал изпит за проверка на знанията му за безопасни и здравословни условия на труд и преминал курс на обучение по правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на 17.09.2017 г. Преминал и специализиран курс на обучение за правилната и безопасна експлоатация, ремонт и обслужване на всички машини за дървообработване на територията на производствената площадка, като успешно положил изпит. На 14.02.2018 г. ищецът съвместно с други работници разбичвали греди на многолистов циркуляр, като в процеса на работата парчета от подавания към машината дървен материал били изхвърлени обратно и се забили в лявата ръка (в горната част между лакътя и рамото) и гръдния кош на ищеца. Към този момент ищецът, както и останалите работници в същия цех, не носели работно облекло, защото било топло. Пострадалият бил откаран в болница, където бил хоспитализиран. Той можел да се движи сам, отказал носилка и не се оплаквал от силни болки, но бил уплашен. Машината, при обслужването на която настъпила злополуката, била доставена в предприятието на работодателя през 2012 г. Към момента на злополуката тя била технически изправна, но непочистена. Пластините на машината, които препятствали обратното връщане на част от материала, трябвало да се почистват от натрупвалия се талаш и смола, като такова задължение имали всички работещи на машината (6 човека към момента на инцидента). Натрупаният талаш и смола върху пластините ги направили неподвижни и това позволило връщане на част от обработвания материал. Известно време преди злополуката имало сходен инцидент при работа на същата машина, но за това не били уведомени работодателят и прекият ръководител на работниците. Свидетелят И. С., който заемал длъжността „Началник склад и ръководител на производствения процес“ при същия работодател, знаел, че въпреки съществуващите за работниците задължения, те рядко почистват правилно машината. Знаел също, че работниците не носили работно облекло, а само фланелки, им правел устни забележки за това, но не е предприемал някакви други действия за тези нарушения. Работодателят декларирал пред съответния орган злополуката още в деня на настъпването й, а с разпореждане от 27.02.2018 г. тя била призната за трудова от компетентния административен орган. Пострадалият бил диагностициран при приемането му в лечебно заведение с открита рана на предна стена на гръдния кош и открита рана на мишницата. При изписването му от болница след четиридневно лечение стенел от болка и вървял бавно като се нуждаел от придържане, оплаквал се. За периода от 18.02.2018 г. до 12.08.2018 г. ищецът бил в отпуск по болест заради злополуката при режим на лечение домашен - амбулаторен. В резултат на злополуката при него било налице пробиване на ръката в долната трета на мишницата и непроникващо нараняване в областта на предната стена на гръдния кош, без нарушени вътрешни органи и кости. При злополуката били увредени кръвоносни съдове (но не и такива от магистрален калибър) и лакетния нерв, а след проведеното лечение при него е налице нетежка малфункция на ръката. При добри възстановителни процедури състоянието му можело да се подобри съществено, възможно било и пълното му възстановяване. Освен това при ищеца било налице посттравматично стресово разстройство, което преминало в дистрес.

При тези фактически установявания правилно въззивният съд е приел, че събитието, при което е пострадал ищеца съставлява трудова злополука. По този въпрос няма и спор между страните, в осъдителната част първоинстанционното решение не е било обжалвано от ответника, поради което по доказаността на основанието на иска не е необходимо да се излагат допълнително съображения. Спорът между страните е за размера на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди и доколко то подлежи на намаляване поради съпричиняването от страна на работника при груба небрежност.

Досежно размера на обезщетението правилно въззивният съд е отчел обстоятелството, че при ищеца липсва проникване през стената на гръдния кош и не са нарушени вътрешни органи и кости. Също правилно е отхвърлил доводите на ищеца, че част от дърво е преминало през ръката му и след това се е забило в гръдния му кош, защото съдебномедицинската експертиза, която не е опровергана от други доказателства, установява две самостоятелни наранявания, които не са били живото застрашаващи. При определяне на размера на обезщетението следва да бъде отчетено, че събитието е довело до значителна болка на ищеца, свързана с необходимата оперативна интервенция, ограниченията на движенията на ръката му и необходимостта от помощ, за да се придвижва. Следва да бъде съобразено установеното със съдебномедицинската експертиза обстоятелство, че ищецът е имал нетежка малфункция на ръката, че състоянието му е съществено подобрено и че при адекватно лечение той може да се възстанови напълно. От значение е и обстоятелството, че злополуката е причинила на ищеца посттравматично стресово разстройство, което не е преодоляно и е прераснало в дистрес. С оглед така установените факти и предвид размера на обезщетенията, присъждани в сходни случаи, сумата от 15 000 лв съставлява адекватно обезщетение за търпените от ищеца вреди.

Така определеното обезщетение не следва да бъде намалявано поради съпричиняване от страна на ищеца, тъй като неговите действия не съставляват груба небрежност. По делото е установено, че в нарушение на правилата за безопасни условия на труд по време на инцидента ищецът не е бил с работно облекло. Няма обаче никакви данни това нарушение да е в причинна връзка с настъпването на вредите, защото не са събрани доказателства, че ако работникът е бил с работно облекло уврежданията не биха настъпили или не биха били със същия интензитет. Установено е също така, че причина за инцидента е нередовното почистване на машината, което са били длъжни да извършват всички работещи с нея, включително ищецът. Работодателят обаче е знаел за това, видно от показанията на свидетеля И. С. - „Началник склад и ръководител на производствения процес“. Същият съобщава, че работниците рядко почиствали правилно машината и че не носили работно облекло, за което им правел устни забележки. Ако работодателят (съответно – лицето, което е натоварил да ръководи производствения процес) знае за системно извършване от страна на работниците на нарушения на правилата за безопасност, той е длъжен да вземе мерки за преустановяването им. Именно затова законът му дава работодателска власт, включително възможността да наказва дисциплинарно неизпълняващите задълженията по безопасност на труда работници. Такива дисциплиниращи мерки работодателят нито доказа, нито твърди да е взел. Не представляват такива мерки устните забележки от ръководителя на производствения процес, които нямат никакви правни последствия. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, в тази хипотеза груба небрежност у пострадалия работник няма, тъй като работодателят е допуснал постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа и довела до настъпването на трудовата злополука. Той не е взел необходимите мерки за превенция на риска от трудова злополука при работа с машината, поради което дължимото обезщетение за вредите от настъпилата злополука не подлежи на намаляване.

Предвид изложеното обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 8 000 лв до 15 000 лв и да бъде потвърдено в останалата част, като съответно бъде разпределена и отговорността за разноските по делото. Ищецът има право на 207 лв от 578,40 лв разноски в обезпечителното производство, а процесуалният му представител има право на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в трите инстанции по чл.38 ал.2 ЗАдв в размер 2 210 лв (извън присъдените от първата инстанция 930 лв). От 7 648 лв общо направени разходи в производството пред трите инстанции (при правилно уваженото от въззивния съд възражение по чл.78 ал.5 ГПК) ответникът има право на 4 818 лв. В първата инстанция на ищеца са присъдени 103 лв, а на ответника – 3 534 лв. Разликата до окончателно дължимото в трите инстанции следва да бъде възложена с настоящето решение. Ответникът следва да бъде осъден да плати и дължимите такси върху уважения размер на иска за трите инстанции.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение на Бургаски окръжен съд № І-97 от 07.08.2019 г. по гр.д.№ 556/ 2019 г. в частта, в която е отхвърлен за разликата над уважения размер от 8 000 лв до 15 000 лв предявения от П. С. Н. против „Брод – Да” ООД, [населено място], иск за обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука от 14.02.2018 г. и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Брод – Да” ООД, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], на основание чл.200 ал.1 КТ да заплати на П. С. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], сумата 7 000 лв (седем хиляди лева) - обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 14.02.2018 г. със законната лихва от 14.02.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 104 лв (сто и четири лева) разноски по делото.

ОСЪЖДА П. С. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на „Брод – Да” ООД, [населено място], [улица] , ЕИК[ЕИК], сумата 1 284 лв (хиляда двеста осемдесет и четири лева) разноски по делото.

ОСЪЖДА „Брод – Да” ООД, [населено място], [улица] , ЕИК[ЕИК], да заплати на адвокат П. Й. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], сумата 2 210 лв (две хиляди двеста и десет лева) – адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗАдв.

ОСЪЖДА „Брод – Да” ООД, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд 560 лв (петстотин и шестдесет лева) държавни такси.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника „Брод – Да” ООД - „Булстрад живот Виена иншурънс груп“ ЕАД, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК].

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: