Осъждане на лекар за смърт по непредпазливост при грешка в разчитане на ЕКГ

Текстът на акта

Ключови фрази

Лишаване от живот при професионална непредпазливост * индивидуализация на наказание * предели на касационната проверка * непредпазливо причинена смърт * непредпазливост * противоречиви доказателства * противоречиви показания * противоречие в доказателствена съвкупност * справедливост на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 341

гр. София, 11 юни 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Спас Иванчев

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев

Светла Букова

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и прокурора Атанас Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №61 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия М. В. К. и касационна жалба на частните обвинители Ю. Г., А. Г., В. Г. и И. Г., подадена чрез повереника им срещу решение №374 от 06.11.2023 г., постановено по ВНОХД №895/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд.

С присъда №7, постановена на 03.04.2023 г. по НОХД №184/2022 г. по описа на Окръжен съд - Перник, подсъдимият К. е признат за виновен в това, че на 24.08.2017 г. в Спешно приемно отделение на МБАЛ „Р. А.“- гр. Перник като лекар - одинатор поради незнание нарушил глава 3, раздел 2, т.5.2, т.5.3 и глава 5, раздел 4, т.1.2.4.6 от Наредба №12/15 за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ (Наредба 12/15), и чл.81, т.1 от Закона за здравето (ЗЗ) и при немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност нарушил глава 2, раздел 4, т.5.1, т.5.2 и глава 2, раздел 5 т.2.1.4.3, т.2.1.5.2, т.2.1.5.29 от Наредба 12/15, чл.81, т.1 ЗЗ, чл.35 и чл.45, т.1 Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Р. А.“ - Перник и при упражняване на лекарска професия, представляваща източник на повишена опасност, причинил смъртта на А. И. Г., като на основание чл.123, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание една година и три месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата подсъдимият К. е осъден да заплати на И. К. Г. и на Е. Г. Г. сумата от по 60 000 лева- обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законните лихви върху тези суми от 24.08.2017 г. до окончателното изпълнение на задължението.

С присъдата подсъдимият К. е осъден да заплати на И. и Е. Г. сумата от 7 000 лева- разноски по водене на делото, на Ю. и В. Г.- сумата от по 5 000 лева- разноски по водене на делото и на И. Г.- сумата от 4 000 лева- разноски по водене на делото, на Окръжна прокуратура - Перник сумата от 2112, 33 лева- разноски по водене на делото и на Окръжен съд - Перник сумата от 1463, 72 лева- разноски по водене на делото, както и сумата от 4 800 лева- държавна такса върху уважените граждански искове.

Предявените от И. К. Г. и Е. Г. Г. граждански искове са отхвърлени за разликата до пълния им размер.

С въззивно решение №374 от 03.11.2023 г., постановено по НОХД №895/2023 г. от Софийски апелативен съд първоинстанционната присъда е изменена, като подсъдимият К. е оправдан по обвинението да е осъществил престъплението поради „незнание“ при упражняване на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност.

Атакуваната присъда е потвърдена в останалата й част.

В касационната жалба на защитника на подсъдимия са посочени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, но се съдържат оплаквания единствено за касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК.

Оспорва се доказателствения анализ направен от въззивния съд, като се твърди, че съдът е постановил решението си при липса на мотиви защото не е посочил въз основа на кои доказателства приема, че е установеното авторството на подсъдимия К.. Защитата поддържа, че неправилно са кредитирани показанията на свидетелката Ю. Г., като не е отчетено, че те не се подкрепят от други доказателствени източници, а и принадлежат на съпругата на починалия Г., която е конституирана като частен обвинител и затова неминуемо е заинтересована от изхода на делото. Моли да бъде отчетено, че показанията на тази свидетелка са вътрешнопротиворечиви, като в различни свои разпити тя дава различна информация относно присъствалите на прегледа на съпруга й лица и самоличността на участвалия в прегледа доктор. Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи и това, че в хода на производството не е установено кой е вписал името на прегледания пациент в амбулаторната книга, както и важния за изхода на производството въпрос кой е назначил изследването с ЕКГ.

В жалбата се поддържа и оплакване за неправилно интерпретиране на показанията на свидетеля А. за това дали той е имал уговорка да бъде заменен от подсъдимия преди края на дежурството му и дали това действително се е случило.

На тези основания се твърди, че обвинението е недоказано и постановяването на осъдителен съдебен акт от предходните две инстанции представлява съществено нарушение на процесуални правила. Моли се да бъде констатирано неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен и да бъде постановен нов, с който подсъдимият К. да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл.123, ал.1 НК.

В жалбата на частните обвинители Г. се сочат всички касационни основания, но в съдържанието й са отразени единствено оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК.

Поддържа се, че наложеното на подсъдимия наказание не съответства на обществената опасност на извършеното престъпление и неговата лична обществена опасност. Твърди се, че неправилно е даден превес на смекчаващите отговорността на К. обстоятелства и не са отчетени причинените от него вреди, които многократно ги надхвърлят по тежест. Предлага се при преценка за справедливостта на наказанието да се отчете това, че пострадал от престъплението е млад човек, в трудоспособна възраст, който е съпруг и полага грижи за три деца. Моли се при индивидуализация на наказанието да бъдат отчетени и липсата на съчувствие и разкаяние за стореното както и в негативен план държанието на К. в хода на воденото наказателно производство.

На тези основания се предлага наложеното на подсъдимия наказание да бъде преценено като явно несправедливо, а отлагането му по реда на чл.66, ал.1 НК като неправилно. Иска се въззивното решение да бъде изменено, като наложеното наказание бъде увеличено и изтърпяно ефективно.

В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия К. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и моли тя да бъде уважена. Твърди, че подсъдимият е бил лишен от правото на справедлив процес, като първата и въззивната инстанция не са обсъдили основни моменти, от съществено значение за правилното решаване на делото.

Поддържа искането за постановяване на изцяло оправдателна присъда и алтернативно пледира за отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане с дадени конкретни указания.

По отношение на жалбата на частните обвинители поддържа, че те са водени единствено от материални подбуди и са заинтересовани от изхода на делото лица.

Повереникът на касационните жалбоподатели Г. поддържа подадената касационна жалба и твърди, че постановената присъда е крайно снизходителна. Моли наложеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно.

Частният обвинител Ю. Г. поддържа тезата на повереника.

Представителят на държавното обвинение предлага касационните жалби да бъдат преценена като неоснователни. Поддържа, че въззивният съд е отстранил допуснатите от първостепения съд пропуски и с частичното оправдаване на подсъдимия по обвинението да е извършил престъплението поради незнание е постановил акт, който не трябва да бъде отменен или изменен.

Повереникът на частните обвинители И. и Е. Г. моли жалбата на защитника на подсъдимия да бъде отхвърлена, а постановената от първоинстанционния съд присъда да бъде потвърдена.

Подсъдимият К. заявява, че се чувства невинен и моли да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационните жалби са неоснователни.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Основното оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е за погрешен доказателствен анализ. Преди да се отговори на това възражение следва да се посочи това, че касационната инстанция (с изключение на хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. В рамките на оплакване, свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източни са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в производството доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е допуснал съществени фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти.

Основните оплаквания, отразени в касационната жалба са за липса на достатъчно доказателства, които да установяват авторството на подсъдимия К.. Сочат се противоречия в показанията на разпитаните свидетели, като се твърди, че те не установяват най- важното обстоятелство в това производство кой е осъществил прегледа и е назначил лечението на пострадалия А. Г..

Касационната инстанция изцяло се солидаризира с изводите на въззивния съд, че анализа на доказателствата дава основание да се приеме, че авторството на подсъдимия е установено по несъмнен и категоричен начин. Прегледа на всички събрани гласни доказателства дава основание да се приеме, че относно важните за изхода на делото факти те са еднопосочни и напълно непротиворечиви. От показанията на свидетелите В. Д., Т. Ф. и А. А. се установява че на процесната дата подсъдимият е поел дежурството на предходния дежурен лекар А., като това е станало по предварителна уговорка с последния във връзка с необходимост той да посети рехабилитация. Към момента на пристигането на подсъдимия пострадалият вече е чакал за преглед и изготвеното му ЕКГ изследване е разчетено от К.. Именно той е назначил и лечението му, като това обстоятелство се установява не само от показанията на посочените по- горе свидетели, но и от показанията на свидетелката Ю. Г. (възприела лично подсъдимия като лекаря прегледал пострадалия й съпруг), В. Д. (който знаел, че подсъдимият е сменил А.) и от заключенията на приетите по делото почеркови експертизи, които установяват, че именно К. се е подписал в амбулаторната книга като лекарят прегледал пострадалия Г.. Посочените по- горе обстоятелства се установяват и от изричното вписване в амбулаторната книга, в която е отразено, че пострадалия Г. е пристигнал преди застъпването на подсъдимия- в рамките на дежурството на свидетеля А., но прегледа е останал да бъде осъществен от подсъдимия К..

Всички тези гласни и писмени доказателства и доказателствени средства правилно са били ценени и вярно предходните състави са приели, че авторството на подсъдимия е установено по несъмнен и категоричен начин. В тази връзка именно анализа на тези доказателствени източници е дал и основание да се приеме, че обясненията на К., в които той отрича да е осъществявал преглед на този пациент, правилно не са били кредитирани и вярно са ценени като средство за защита, с което той е направил опит за отклони насочената срещу него наказателна отговорност.

Касационният съд прецени, че действително в показанията на посочените по- горе свидетели има известни неточности и противоречия, което е естествено с оглед това, че те са разпитвани в хода на досъдебното производство и двукратно в хода на проведените съдебни следствия, но същите коректно са били обсъдени на базата на правилно приобщените по реда на чл.281 НПК показания. Тези противоречия обаче не се отнасят до основните факти по делото, а именно кой е разчел ЕКГ изследването на пострадалия Г., кой е извършил прегледа му, кой е назначил лечението и какви действия е осъществил и пропуснал да осъществи подсъдимия К.. Тези въпроси са изяснени в пълнота, като възприетите от въззивния съд факти съответстват на действителното съдържание на доказателствените източници.

Ето защо касационният съд прецени, че в хода на воденото наказателно производство в аналитичната дейност на решаващите съдилища и в развитието на процеса не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и няма основания за отмяна на атакуваното въззивно решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон:

В касационната жалба липсват оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. В касационното производство не е предвидено служебно начало и при липса на конкретни оплаквания, свързани с приложението на материалния закон съдът не дължи подробен и цялостен преглед на атакуваното решение по отношение на приложението на закона. Ето защо следва да бъде отбелязано единствено, че въззивният съд правилно е приел, че подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.123, ал.1 НК. Вярно съдът е преценил, че престъплението е осъществено чрез бездействие, като К. не е предприел задължителните действия, които той е следвало да извърши съобразно Медицинските стандарти по спешна медицина, правилника за организация и дейността на медицинското заведение, където е работил и добрата медицинска практика. Законосъобразно съдът е кредитирал приетите по делото съдебно- медицински експертизи и е установил, че подсъдимият е нарушил глава 2, раздел 4, т.5.1, т.5.2 и глава 2, раздел 5 т.2.1.4.3, т.2.1.5.2, т.2.1.5.29 от Наредба 12/15, чл.81, т.1 ЗЗ, чл.35 и чл.45, т.1 Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Р. А.“ - Перник.

Касационният съд напълно споделя изводите на въззивната инстанция, че законосъобразната правна квалификация изисква подсъдимият да бъде признат за виновен единствено за осъществяването на изпълнителното деяние „немарливо изпълнение“ на правно регламентирана дейност, но не и по предявеното му обвинение за причиняване на съставомерния резултат поради осъществяване на другото изпълнително деяние „незнание“. В случая престъплението е осъществено чрез бездействие, като същото се е дължало не на непознаване необходимостта от извършване на конкретни действия, а от допуснатия пропуск при прегледа на изготвеното ЕКГ изследване, това, че не е регистрирана липсата на едно от отвежданията, което е довело до поставяне на неправилна диагноза и неправилно лечение.

Заканосъобразно съдът е преценил, че престъплението е осъществено от субективна страна при форма на вината „небрежност“, като подсъдимият не е целял настъпването на общественоопасния резултат, но е могъл и е бил длъжен да осъществи действия, с които да го предотврати.

Правилно съдът е приел, че дейността на подсъдимия К., като лекар в спешен кабинет, следва да бъде преценена като правнорегламентирана дейност източник на повишена опасност.

Предвид изложеното касационният съд прецени, че изводите на въззивната инстанция, че подсъдимият е осъществил посоченото по- горе изпълнително деяние на чл.123, ал.1 НК, респективно, че не е осъществил изпълнителното деяние, свързано с незнание е вярна, като законосъобразно атакуваната първоинстанционна присъда е била изменена по посоченото обвинение, като подсъдимият е оправдан по него и е била потвърдена в останалата й част. По този начин въззивният съд не само не е допуснал нарушение на материалния закон, а напротив приложил го е правилно.

По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:

Единствено в касационната жалба на частните обвинители Г. са отразени оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Те са относими към обществената опасност на осъщественото от подсъдимия К. престъпление и данните за личността на пострадалия А. Г..

Касационният съд констатира, че в жалбата на защитника на подсъдимия липсват конкретни оплаквания относими към наложеното му наказание, но прецени, че следва да обсъди неговата справедливост, независимо, че тя не е оспорена доколкото с жалбата е направено искане за пълно оправдаване. В този случай е възможно да бъде обсъдено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК тъй като евентуалното намаляване на наказанието се съдържа в претенцията за пълно оправдаване.

Настоящият съдебен състав прецени ,че вярно въззивната инстанция е ценила като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства добрите му характеристични данни, дългия период, през който е упражнявал лекарска професия без да е допускал нарушения и механизма на извършване на престъплението, включващ изготвянето на ЕКГ изследването от друго лице- преди пристигането му в спешния лекарски кабинет.

Като отегчаващо отговорността на К. обстоятелство е ценена високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление. Касационният съд не споделя разбирането, че конкретното престъпление, с оглед механизма на извършването му и настъпилия общественоопасен резултат разкрива висока степен на обществена опасност, която трябва да бъде ценена като отегчаващо отговорността обстоятелство. Такава би била налице ако бе съществувала видима разлика между извършеното от подсъдимия и останалите престъпления с идентична правна квалификация. Настъпването на смъртта на пострадалия А. Г. е обстоятелството, което обосновава носенето на наказателната отговорност, предвидена за извършеното престъпление по чл.123, ал.1 НК, но не е и обстоятелство, което разкрива завишена степен на обществена опасност на непредпазливото убийство.

Съдът не възприе оплакването, отразено в касационната жалба на частните обвинители за това, че подсъдимият следва да носи завишена наказателна отговорност предвид това, че е причинил смърт на сравнително млад човек, който е съпруг и полага грижи за трите си деца. Няма съмнение, че престъплението по чл.123, ал.1 НК е непредпазливо и доколкото е осъществено при тази форма на вината при индивидуализация на наказанието не следва да се отчитат качествата на пострадалото лице. В случая няма значение дали починалия е млад или не, дали е полагал грижи за семейството и най- вече за децата си, както и не следва да бъдат отчитани други особености на конкретното инкриминирано деяние, свързано с пострадалия. Това е така, тъй като естеството на осъщественото непредпазливо престъпление изключва представата на дееца за възможното настъпване на предвидените общественоопасни съставомерни последици и настъпването им, при липса на представа за това (при небрежност) или против волята на извършителя (при престъпна самонадеяност), дава основание да се приеме, че тези обстоятелства не следва да бъдат отчитани при отмерване на наказанието защото не са целени или допускани от подсъдимия. В тази връзка е и константната практика на ВКС (Р 17/2022 г. по НД 1104/2021 г., ІІІ НО, Р №445/1979 г. по НД№311/1979 г. ІІІ НО, Р 193/2021 г. по НД 848/2020 г., І НО, Р 97/2019 г. по НД 280/2019 г., І НО), която макар и да е отнася до различни по вид престъпления следва да намери приложение предвид това, че същите са осъществени при идентична форма на вината.

Предвид изложеното касационният съд прецени, че правилно наказанието на подсъдимия е определено при значителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства към минималния размер посочен в чл.123, ал. НК.

Вярно въззивният съд е преценил, че не са налице предпоставките за приложение на нормата на чл.55, ал.1, т.1 НК, тъй като по делото липсват както многобройни, така и значителни отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а и определеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца не е явно несправедливо и е съответно на обществената опасност на извършеното престъпление.

Правилно изпълнението на това наказание е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за минималния предвиден в закона срок, тъй като от една страна са налице всички предпоставки за приложение на института на условното осъждане, а от друга за постигане на целите на чл.36 НК не се налага ефективното му изтърпяване.

Предвид изложеното касационният съд прецени, че определеното на подсъдимия К. наказание е съответно на обществената опасност на извършеното престъпление и достатъчно за постигане на целите на специалната и генералната превенция. Това наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК и то не следва да бъде коригирано.

Касационният съд не намира за необходимо да излага подробни мотиви по отношение на уважените граждански искове, тъй като за тях в касационните жалби няма оплаквания. Единствено трябва да бъде посочено това, че за са били налице всички предпоставки да бъде реализирана деликтната отговорност на подсъдимия за извършеното от него престъпление и отмерените обезщетения са съответни на претърпените неимуществени вреди.

С оглед пълнота на изложеното и по отношение на направените с касационните жалби изрични искания за оправдаване на подсъдимия (в жалбата на защитника му) и за увеличаване на наказанието и отмяна на чл.66, ал.1 НК (в жалбата на частните обвинители Г.) следва да бъде посочено това, че дори тези жалби да бяха основателни тези искания не можеха да бъдат удовлетворени.

Трябва да бъде отбелязано, че касационният съд може да оправдае подсъдимия, но само когато фактите, възприети от въззивната инстанция не се променят. Този съд е съд единствено по правото и за него възприетото от въззивния съд е задължително. В случаите, когато установи логически или фактически неточности при анализа на доказателствата или е необходимо да бъдат установени нови обстоятелства, свързани с основния факт на доказване съдът има задължение да констатира тези нередовности, да отмени атакувания въззивен акт ди върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Това е така, тъй като с изключение на хипотезата на чл.354, ал.5 НПК въззивният съд е последен съд по фактите и единствено той може да ги установява. Ето защо касационна жалба, в която се оспорват възприетите от предходните съдилища факти и едновременно с това се прави искане за оправдаване на подсъдимия е вътрешно противоречива и няма как да бъде удовлетворена.

По отношение на касационната жалба на частните обвинители Г. следна единствено да бъдат посочени разпоредбите на чл.354, ал.2 и ал.3 НПК където законодателят по ясен и недвусмислен начин е предвидил, че когато се налага увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание или отмяна на чл.66, ал.1 НК касационният съд е длъжен да отмени въззивния съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ето защо и отправеното с тази касационна жалба искане е невъзможно да се удовлетвори защото е процесуално недопустимо.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №374 от 06.11.2023 г., постановено по ВНОХД №895/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.