Придобиване по давност на съсобствен имот между сънаследници

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50107

София, 13.10.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 27 септември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Анета Иванова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 4224 /2021 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 155/07.04.2022г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по касационна жалба, подадена от В. Т. Б. на въззивно решение № 21085 от 14.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 27/2021 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е отменено изцяло решение № 260123 от 02.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 63/2020 г. на Кърджалийски РС и вместо това е признато за установено по отношение на касаторката, че ищците Г. Р. Б. и С. Т. Б. са собственици на основание придобивна давност и наследство на 64/82 ид.ч. от еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 41 кв.м., построена 1948 г., състояща се от сутерен и етаж с идентификатор .....и по давност на цялата сграда с идентификатор ....., със застроена площ 45 кв.м., построена 1970 г. и двете находящи се в поземлен имот с идентификатор ...., в [населено място], [улица]. Като последица е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК н.а. № ....г. на нотариус К. Д., с който В. Т. Б. е призната за собственик на сграда с идентификатор ....., за разликата от 18/84 ид.ч. и в частта, с която е призната за изключителен собственик на сграда с идентификатор ...... Със същото решение, касаторката е осъдена да плати деловодни разноски в размер на 4197.05 лв.

В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението поради това, че съдът се е произнесъл и за притежание правото на собственост по наследяване, без да е предявено такова основание от ищците, за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – нормите, уреждащи владението и придобивната давност, допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на доказателствата в съвкупност, обсъждане и позоваване на неприето доказателство, формиране на противоречиви изводи и необоснованост на решението.

Ответниците по касация оспорват касационната жалба, считат, че решението е съобразено с доказателствата и правилно, и молят да се остави в сила.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По основанието за допускане до касация:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с ТР №1/06.08.2012г. по тълк.д.№1/12г. на ОСГК на ВКС по въпроса за предпоставките за придобиване по давност на изцяло съсобствен имот от съсобственик. В този тълкувателен акт е направено разграничение между двете хипотези - кога съсобственикът владее общата вещ изцяло за себе си и кога владее само своята идеална част и държи частите на останалите съсобственици. Разграничителният критерий е начинът, по който е установена фактическата власт върху вещта. Ако фактическата власт е установена на основание, което предполага владение и на другите съсобственици, тогава владеещият съсобственик е само държател на идеалните части на останалите съсобственици и за да придобие техните идеални части по давност следва да демонстрира пред тях явно и с недвусмислени действия, че е променил намерението си, т.е. че е започнал да владее за себе си и е отблъснал тяхното владение. Ако фактическата власт е установена на основание, което изключва владението на другите съсобственици, намерението на владеещия съсобственик по отношение на цялата вещ се предполага. Не е изключена възможността, държателят да промени намерението си и да превърне държането на идеалните части на съсобствениците си във владение за себе си, за да започне да тече придобивна давност за него, но тази промяна на намерението трябва да намери външна изява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на останалите съсобственици или владелци, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин /В този смисъл са и решение № 12/19.02.2014 г. по гр.д. № 1840/2013 г., ВКС, І г.о., решение № 115/28.10.2016 г. по гр.д. № 977/2016 г., II г.о./. Не могат да бъдат посочени или изброени тези конкретни фактически действия, но те следва да са недвусмислени, т.е. да не могат да се преценят като действия, реализиращи права на съсобственик по чл. 31 и чл. 32 ЗС, каквито са ползването и извършването на текущи ремонти при нужда, а следва да са такива, които преценени в съвкупност, представляват по съдържание действия на изключителен собственик и да отричат правата на останалите съсобственици . Действията, изразяващи промяна на намерението следва и да са възприети от другите невладеещи съсобственици като такива, когато последните са известни и това е възможно. /В този смисъл - т.1 от ПП-6-74 и решение № 381/25.10.2010г. гр.д.№ 37/2010г. ІІ гр.о., решение № 381/25.10.2010г. гр.д.№ 37/2010г. ІІ гр.о./

По касационната жалба:

По делото е установено следното:

Ищците са предявили установителни искове за собственост против ответницата на основание придобивна давност и наследство на 64/82 ид.ч. от еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 41 кв.м., построена 1948 г., състояща се от сутерен и етаж с идентификатор ..... и по давност на цялата сграда с идентификатор ..... , със застроена площ 45 кв.м., построена 1970 г. и двете находящи се в поземлен имот с идентификатор ...., в [населено място], [улица]. В този смисъл е исковата молба и молбата от 24.09.2020 г Съдът се е произнесъл по тези искове и решението не е недопустимо на това основание.

С н.а. № ..... г. Т. Б. К. е признат за собственик на основание покупко-продажба и давност на 480 кв.м. дворно място, съставляващо част от имот ....., за която е отреден п..... от кв..... по плана на [населено място], ведно с жилищна сграда на един етаж. Тази сграда е строена 1948 г., със застроена площ 41 кв.м. е и сега е заснета като сграда 2. Същият ден, с н.а. № .....г. Т. К. отстъпва на дъщеря си В. Т. правото на строеж за 1/2 ид.ч. да построи съвместно двуетажна жилищна сграда. Тази двуетажна сграда сега е с № 1. С н.а. № ..... г. В. Т. е призната за собственик на първия етаж от тази сграда и гараж на 24 кв.м. на основание строеж и доброволна делба. Тези сгради /1, 4 и 5/ не са предмет на спора. С н.а. № ..... г. Т. К. дарява на дъщеря си С. Б. втория етаж от същата двуетажната жилищна сграда /сега с номер 1/ и 1/2 ид.ч. от парцел ...., кв......с площ 480 кв.м. От писмените доказателства се установява, че през 1970 г. е построена в имота сграда 3 на площ 45 кв.м. югозападно от сграда 2, на калкан с нея, съставлява търпим строеж сега. Двете сгради имат общ покрив сега, според СТЕ. Т. Б. К. умира на 16.01.1989 г. и оставя за свои наследници преживяла съпруга П. и три деца: ищцата С., ответницата В. и син Б., разпитан по делото като свидетел. От неговите показания, а и от показанията на свидетелката П. Г. се установява, че В. живее със семейството си на първия етаж от двуетажната страда 1, а С. – на втория етаж. Безспорно е, че в процесните две сгради са живели родителите от 1974 г. до смъртта на всеки от тях. В периода 1972-1973 г. в една от процесните сгради живял и сина Б.. От заключението на СТЕ се установява, че двете процесни сгради са свързани така, че част от сграда 2 се ползва от С. заедно със сграда 3, а останалата част от сграда 2 с входа от към двуетажната сграда се ползва от В.. Между частите, които полза всяка от двете няма връзка и за всяка част се влиза отвън. Идеалните части, за които е предявен иска за сграда 2 е съобразен с площта на помещенията, които се ползват от ищцата, съгласно молба от тях на л.188 от делото на РС – ползвали стая от 23 кв.м. и цялото мазе от 41 кв.м., при общо разгърната застроена площ на етажа и сутерена – 82 кв.м. Според св. Б. К. /брат на страните/, старата сграда била построена от родителите, а по-новата едноетажна – от С. и Г.. Последните живеели в сградата, строена 1970 г. „почти заедно с родителите“. След построяване на двуетажната сграда, /което е станало преди 1974 г./ С. се преместила на втория етаж, а в тая сграда се преместили родителите им. След смъртта на бащата Т., съпругата П. и двете му деца С. и Б. направили отказ от наследство, за да се снабди В. с нот. акт за 1/2 ид.. от дворното място. В. си сложила неин багаж в една стая от старата едноетажна сграда, но не ползвала едноетажната сграда, строена 1970 г. Не е дадена вяра на показанията на св. С. и частично на показанията на свидетеля М., според които С. и Г. не са живели в старата къща, а от всички входове до 2019 г. в двете къщи влизала В.. По делото е представено удостоверение, от което е видно, че П., С. и Б. са се отказали от наследството, останало от Т. К.. Така негов единствен наследник е ответницата В. Б.. С н.а. № .... г. тя е призната за собственик на 1/2 ид.ч. от дворното място на основание наследство и отказ от наследство. Процесните сгради не са вписани в този нот. акт, но към този момент майката е била жива и е живяла в тях. След смъртта на П. К., нейни наследници са трите й деца С., В. и Б., които не са заявили отказ от оставеното от нея наследство. След влошаване на отношенията между страните, през 2019 г., с н.а. № .... г. по описа на нотариус К. Д., В. Б. е призната за изключителен собственик на двете процесни сгради – сграда 2, строена 1948 г. и сграда 3, строена 1970 г. на основание наследство и отказ от наследство. Установява се, че през 2019 г. ищците са направили ремонт на покрива на двете сгради и боядисали дограмата. Според св. Г., до този момент не са правили някакъв друг ремонт, а според показанията на св. К., правили и текущи ремонти, в които В. не участвала.

Ищцата твърди, че отказът от наследство е бил привиден, за да се снабди В. с документ за собственост на 1/2 ид.ч. от дворното място, но в подкрепа на това твърдение са само показанията на св. Б. К.. Ищците твърдят, че те са строили сграда 3 през 1970 г.

РС е оставил без разглеждане иска за 64/82 ид.ч. от сграда 2 и цялата сграда 3, предявен от Г. Б., защото не е установено, че е в граждански брак със С. Б. и откога. Поради това, че не се установява да е владял тези две сгради, е прието, че той няма правен интерес и от предявения като евентуален отрицателен установителен иск за собственост за тях. Искът на С. Б. за 64/82 ид.ч. от сграда 2 и за цялата сграда 3 са отхвърлени, защото не се установява след смъртта на майката на ищцата и ответницата през 2008 г., ищцата да е владяла части от сграда 2 и цялата сграда 3, а това на кого са партидите на вода и ел.енергия е без значение. Евентуалният отрицателен установителен иск на С. Б. да се установи, че В. Б. не е собственик на сгради 2 и 3 е отхвърлен, защото на основание наследство и отказ от наследство В. се легитимира като собственик на частта, останала в наследство от баща й, не е доказана симулативност на едностранното изявление за отказ от наследство на останалите наследници и защото от смъртта на майката П., от която не е заявен отказ от наследство през 2008 г. до 2019 г. не е прекъснато владението на В.

По подадена от двамата ищци въззивна жалба против цялото решение, въззивната инстанция е отменила изцяло решението на РС Позовавайки се на събраните по делото доказателства и най-вече на показанията на св. П. Г. и Б. К., съдът е приел, че са доказани елементите на владението за реалната част от сграда 2 и за цялата сграда 3, която била ползвана и стопанисвана явно и необезпокоявано само от ищците. Ответницата не е установявала, че е завладяла сградите, като наследствен и, че е обективирала намерението си за своене по отношение на останалите сънаследници да владее изцяло за себе си и дали след преобръщане държането идеалните части на останалите във владение за себе си, то е продължило десет години. От ищците била установена фактическа власт върху процесната част от сграда 2 и сграда 3 и във всеки момент имали обективна възможност да реализират и упражнят владение, а ответницата не смутила владението им. Изводът се подкрепял от това, че била декларирана само сграда 2 със собственик С. Б., която не направила отказ от наследството на майка си и. ищцата и ответницата имат по 1/6 ид.ч. Съдът не се произнасял за отказа от наследство, тъй като нямало такъв иск предявен. В диспозитива на решението, идеалната част, за която е уважен иска е определена съобразно реално ползваната площ от сграда 2 от етажа и целия сутерен според заключението на вещото лице, но е посочено като придобивно основание и за двамата ищци давност и наследство.

В исковата молба Г. Б. и С. Б. твърдят, че сграда 2, строена 1948 г. има наследствен характер. Безспорно е установено, че тя е строена от родителите на ищцата и ответницата през 1948 г. и е станала съпружеска имуществена общност за тях на осн. чл. 103 от Семейният кодекс от 1968 г. и пар.4 СК/от 1985 г., отм./ При така установеното и предвид отговора на правният въпрос, въззивният съд неправилно е приложил правилата за придобивната давност и цитираното ТР № 1/2012 г. на ОСГК. След смъртта на наследодателя Т. Б. К. на 16.01.1989 г., с която е прекратен брака между родителите на ищцата и ответницата и предвид направеният и вписан отказ от наследството му от преживялата го съпруга П. и децата му С. и Б., сграда 2 е останала съсобствена между преживялата съпруга и ответницата В. Б.. Симулативност на едностранното изявление за отказ от наследство не е доказана. За наследниците са допустими свидетелски показания за това, но показанията на заявилият отказ К. сега в хода на процеса, че направили отказа с други намерения, не е достатъчен за доказване симулация на отказа. Съдът приема това твърдение за недоказано. Не е установено и че преди отказа е имало приемане от наследството от отказалите се, т.е. не е налице и нищожен отказ поради приемане на наследството преди това. Преживялата съпруга П., като съсобственик е живяла до смъртта си на 19.05.2008 г., в тази и другата процесна сграда. Нейната 1/2 ид. част на основание прекратена СИО се наследява от трите й деца. Следователно ищцата и ответницата притежават по 1/6 ид.ч. от сграда 2. Тъй като основанието, на което е установено фактическа власт е наследяване от майката, то ищцата е била само владелец на своята наследствена част и държател /ползвател/ на разликата, която е ползвала над тази част. Ищецът Г. Б. изобщо не е наследник на П. К.. Той и ищцата не са доказали, че са установили владение за себе си върху реалната част от тази сграда – целия сутерен и помещение от етажа. Установеното сочи на разпределение на ползването между съсобствениците и ползване на реални части от сградата, а не на придобиване на идеална част, съответстваща на реална такава. Липсват действия, които да установяват завладяване на идеална част на другата съсобственица и отблъсквайки владението й. Ремонтът на покрива и дограмата са от 2019 г., а иска е предявен 2020 г. Текущите ремонти, дори да са извършвани такива от ищците, съсътавляват ремонт на съсобствен имот – чл. 30 ЗС. До този момент сградата била в лошо състояние според свидетелските показания.

Сграда 3 е построена 1970 г. в дворно място, което до 1974 г. било собственост на родителите Т. К. и П. К. в режим на СИО. Едва с н.а. № ..... г. /след построяване на тази сграда/ Т. К. дарява на дъщеря си С. Б. 1/2 от местото, ведно с втория жилищен етаж и родителите се местят да живеят в сграда 3 и сграда 2, където всеки от тях живее до смъртта си Т. К. умира на 16.01.1989 г., а съпругата му П. К. – на 19.05.2008 г. За този период ищците не са упражнявали фактическа власт върху тази сграда и не са могли да я придобият по давност дори те да са я изградили /което не е доказано по делото/, защото не е бил налице обективният елемент на владението. След смъртта на съпругата П., нейната 1/2 ид.ч. от прекратената СИО остава наследствена. По отношение на тази сграда ищците навеждат само основанието придобивна давност . От този момент никоя от страните не доказва реализиране на юридически факт, който да изключва владението на другата страна. Ищците не установяват да са завладели тази сграда, отблъсквайки владението на ответницата. Както вече се посочи извършеният ремонт на дограмата и покрива на сградата през 2019 г. поради лошото и състояние до този момент, дори да се приеме, че са проява завладяване, не водят до придобиване по давност, защото от този момент до предявяване на иска през 2020 г. не е изтекъл изискуемият десет годишен срок.

Въззивната инстанция неправилно е квалифицирала действията на ищците като владение за себе си върху реална част от съсобствена по наследство сграда и е приела, че ответницата трябва да докаже, че е завладяла сградата и е прекъснала владението на ищците. Основанието за получаване на фактическа власт и за двете сгради е наследяване, което предполага съсобственост. Предвид наследствения характер на сградите и това, че не е установено завладяване частта на ответницата, като наследник, а е разпределено ползването на тези сградаи, което не води до вещно правни трансформации, постановеното решение е неправилно и следва да се отмени, като по същество следва да се уважи иска на С. Б. само за 1/6 ид.ч., придобита по наследство от нея. Г. Б. не е наследник на П. и по отношение на него иска и за двете сграда следва да се отхвърли.

Предвид отхвърляне на иска за разликата над 1/6 ид.ч. до претендираните 62/84 ид.ч. за сграда 2 и за цялата сграда 3, съдът се произнася и по отрицателният установителен иск.

Относно отрицателният установителен иск за сграда 2, с оглед изложеното следва да се отбележи, че и В. Б. не е придобила по давност наследствените части на другите двама сънаследника след смъртта на майката П. К. по същите съображения. Така тя на основание наследство, отказ от наследство от баща си и наследство от майка си притежава общо 4/6 ид.ч. /3/6 ид.ч. по наследство и отказ от наследство от баща си и 1/6 по наследство от майка си/. За тази част иска следва да се отхвърли, като се уважи само за 2/6 ид.ч. и от двете сгради. Дворното място не е предмет на спора нито по главния иск, нито по евентуалния, поради което съдът не коментира н.а. № .... г., с който В. Т. е призната за собственик на 1/2 ид.ч. само от дворното място на основание наследство и отказ от наследство. С н.а. № ....г. на нотариус К. Д., с В. Т. Б. е призната за собственик на сграда с идентификатор .....и сграда с идентификатор ...... Предвид уважаване на иска на основание давност и наследство за сграда 2 за 1/6 ид.ч., отхвърляне на главният иск за сграда 3 на основание давност, и уважаване на евентуалния иск за 2/6 ид.ч. като последица ще се отмени този нот. акт за разликата над 4/6 ид.ч. за двете сгради.

Всяка от страните претендира разноски за трите инстанции и са представили списъци. Касаторката е доказала разноски на обща стойност 2225 лв., а ответниците по касация / ищци в производството пред РС/ са доказали разноски в общ размер 5996 лв. Касаторката В. Т. Б. е заявила възражение за прекомерност на уговорения адвокатски хонорар. Г. Р. Б. и С. Т. Б. са представили договори за правна помощ пред касационна инстанция с всеки от тях с уговорен хонорар по всеки от двата договора по 900 лв., т.е. общо 1800 лв. Същият хонорар е уговорен и за всяка от двете предходни инстанции. Данъчната оценка на сграда 2 е 5938 лв., а на сграда 3 – 11046 лв., т.е. това е материалния интерес по главния и евентуалния иск по НМРАВ. Като се съобразява, че уговореният хонорар по всеки от договорите не е значително над минималния размер и че се касае за две сгради, по главен и евентуален иск, с различни факти за всяка от тях, съдът счита, че няма основание за намаляване на адвокатското възнаграждение. При съобразяване на резултата по спора - това, че главният иск се уважава за сграда 2 до размер на 1/6 и евентуалния за 2/6 от двете сгради /приблизително за 1/3 от общата цена на иска за двете сгради/ и се отхвърля по главният иск за сграда 3 / формираща 2/3 от цената на иска/, това, че иска на Г. Б. е отхвърлен изцяло и за двете сгради и е уважен частично евентуалният иск, съдът присъжда на касаторката В. Т. Б. 2/3 от сторените от нея разноски, т.е. 1483 лв., а на С. Т. Б. – общо 1/3 от сторените от нея разноски след приспадане на 600 лв., които е платил Г. Б., чийто иск и за двете сгради се отхвърля т.е. присъждат се общо 1398 лв. Съдът служебно не може да извършва прихващане.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 21085 от 14.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 27/2021 г. на Окръжен съд-Кърджали и вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Т. Б. ЕГН-[ЕГН], че С. Т. Б. ЕГН-[ЕГН] е собственик на основание наследство на 1/6 ид.ч. от еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 41 кв.м., построена 1948 г., състояща се от сутерен и етаж с идентификатор ....., построена 1948 г. в поземлен имот с идентификатор ....., находящ се в [населено място], [улица]. като ОТХВЪРЛЯ същия иск за разликата до цялата претендирана идеална част 64/82 ид.ч. и изцяло от ищца Г. Р. Б. ЕГН-[ЕГН] на основание давност и наследство.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Г. Р. Б. и С. Т. Б. да се признае за установено по отношение на В. Т. Б., че ищците са собственици на основание давност на цялата сграда с идентификатор ....., със застроена площ 45 кв.м., построена 1970 г. в поземлен имот с идентификатор ....., в [населено място], [улица].

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Т. Б., че В. Т. Б. не е собственик на 2/6 ид.ч. от еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 41 кв.м., построена 1948 г., състояща се от сутерен и етаж с идентификатор ....и сграда с идентификатор ...., със застроена площ 45 кв.м., построена 1970 г. и двете находящи се в поземлен имот с идентификатор ...., в [населено място], [улица], като ОТХВРЪЛЯ иска за разликата от 4/6 ид.ч. до пълния предявен размер.

ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2 ГПК н.а. № ....г. на нотариус К. Д., с който В. Т. Б. е призната за собственик на сграда с идентификатор .....и сграда с идентификатор ....., за разликата над 4/6 ид.ч.

Осъжда В. Т. Б. да плати на С. Т. Б. деловодни разноски за всички инстанции съобразно уважената част от иска в размер на 1483 лв.

Осъжда Г. Р. Б. и С. Т. Б. да платят на В. Т. Б. деловодни разноски за всички инстанции съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1398 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: