Регресна отговорност на топлофикация за наводнен склад с техника

Текстът на акта

Ключови фрази

Встъпване в правата на застрахования * застрахователно обезщетение за имуществени вреди * имуществени вреди * добавъци * трето лице * оспорване на частен документ * тълкуване на договор

24

Р Е Ш Е Н И Е

№ 214

гр. София, 24.07.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1883 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, [населено място] чрез процесуален представител адвокат З. К. срещу решение № 543 от 03.08.2023 г. по в. т. дело № 388/2022 г. на Софийски апелативен съд, 13 състав.

С определение № 2419 от 18.09.2024 г. по т. дело № 1883/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решението на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ срещу „Топлофикация София“ ЕАД, [населено място] частични искове за заплащане на следните суми: на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ сумата 40 000 лв., представляваща част от сумата 159 676,74 лв. – изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане, сключен със застрахователна полица № 200160300000094/ 07.04.2016 г., по която застраховани лица са „Мост компютърс“ ООД, „СММ 97“ ООД и „Ем си Ай“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2018 г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2 000 лв., представляваща част от сумата 7 495 лв. - обезщетение за забава за периода 22.05.2018 г. - 06.11.2018 г.; на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ сумата 30 000 лв., представляваща част от сумата 305 587,68 лв. - изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане, сключен със застрахователна полица № 2200160300000204/04.08.2016 г., по която затраховано лице е „СММ 97“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2018 г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1 250 лв., представляваща част от сумата 14 345 лв. - обезщетение за забава за периода 22.05.2018 г. - 06.11.2018 г., като застрахователното обезщетение е изплатено за настъпили имуществени вреди на 04.02.2017 г. от авария на уличния топлопровод, намиращ се в [населено място], [улица], на компютърна техника, съхранявана в складово помещение, находящо се в [населено място], [улица], секция А; частта, с която ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ е осъдено да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 20 608,44 лв. – разноски за двете съдебни производства.

В останалата част въззивното решение е влязло в сила поради неговата необжалваемост и оставяне без разглеждане на касационната жалба в съответната част.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е приел, че застрахователят - ищец не е доказал датата на сключване на добавъците към застрахователните полици, които следва да имат достоверна дата спрямо ответника, както и че ответникът е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК, поради което е неправилен изводът, че застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение по изключен от застрахователно покритие риск. Излага доводи, че възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба и касаещи наличието на принос у застрахованите лица за настъпване на вредите, са неправилно квалифицирани от въззивния съд като такива по чл. 83, ал. 2 ЗЗД, вместо такива по чл. 395, ал. 6 КЗ. Поддържа също, че разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД е неприложима при деликтната отговорност и поради липсата на обусловеност между складирането на стоките и пробива в топлофикационната тръба. Излага съображения, че стоката е престояла във влажна среда не по субективна преценка на застрахованите лица, а с цел спазване на клаузите по сключените застрахователни договори и Общите условия към тях - до извършване на оглед/и от застрахователя. Касаторът прави оплакване за неправилно обсъждане на функционирането на сифоните в складовото помещение и възможността за оттичане на водата през тях, тъй като такова възражение не е направено в отговора на исковата молба, а е релевирано за първи път във въззивната жалба. Поддържа становище за неправилност на извода за недоказаност на имуществото, което е било предмет на застраховане по сключените застраховки, тъй като по делото не били представени декларации за средна стокова наличност. Счита, че този извод е в противоречие с разпоредбата на чл. 401 КЗ.

Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Д. Д. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на обжалваното решение по следните съображения: съдебният състав правилно е разпределил доказателствената тежест за установяване на датата на добавъците, а именно че същата се носи от ищеца /касатора/; липсва погрешно прилагане на чл. 181 ГПК; в мотивите на решението не се съдържат логически противоречия; правилно въззивният съд е преценил, че е налице заинтересованост на свидетеля по чл. 172 ГПК; правилен е изводът за основателност на възражението на ответника за неизпълнение на задълженията по чл. 395, ал. 6 КЗ, както и че не се дължи обезщетение поради наличие на изключен риск съгласно общите условия, предвид обстоятелството, че стоките са се намирали в директен контакт с подовата настилка; не са събрани доказателства какви вещи са погинали и каква е тяхната стойност /размера на обезщетението/.

Третото лице – помагач „Дженерали застраховане“ АД, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.

С определение № 2419 от 18.09.2024 г. по т. дело № 1883/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд в горепосочената част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни и материалноправен въпроси:

1. Представлява ли „трето лице“ по смисъла на чл. 181 ГПК регресно отговарящият ответник по иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ по отношение на допълнителните съглашения към застрахователната полица, наречени добавъци? /раздел II, т. 1 от изложението/.

2. Как се разпределя доказателствената тежест при оспорване на датата на частен диспозитивен документ, каквито са процесните добавъци, ако оспорващият не е „трето лице“ по смисъла на чл. 181 ГПК? Приложимо ли е правилото на чл. 154 ГПК, според което доказателствената тежест е за лицето, което оспорва датата на съставяне на документа? /раздел II, т. 2 от изложението/.

3. Въпросът, свързан с установяване на действителното съдържание на сключените застрахователни договори и по-конкретно относно тълкуването на клаузата, включена в добавъците и относима към предмета на застрахователните договори, съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД: Спазени ли са критериите, залегнали в чл. 20 ЗЗД при тълкуване на действителното съдържание на цитираната клауза във връзка с останалите клаузи и в смисъла, който произтича от целия договор за имуществено застраховане? /раздел III, т. 3.3 от изложението/.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

Въззивният съд е приел, че въз основа на застрахователна полица Имущества № 2200160300000094, сключена на 07.04.2016 г., валидна за периода 11.04.2016 г. - 10.04.2017 г., и застрахователна полица Имущества № 22001603000000204, сключена на 04.08.2016 г., валидна за периода 15.08.2016 г. - 14.08.2017 г., между ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” и „Мост компютърс“ ООД /по застрахователна полица № 2200160300000094/ и между ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” и „СММ 97“ ООД /по застрахователна полица № 22001603000000204/ са възникнали валидни застрахователни правоотношения, по силата на които застрахователят съгласно Клауза 001 „Пожар и други опасности“ - Допълнителни покрития е поел задължението да изплати застрахователно обезщетение за уговорените застрахователни рискове, между които е и измокряне в резултат на авария на водопроводна, канализационна, отоплителна и паропроводна инсталация и включените към тях уреди. Предмет на застраховките са материални дълготрайни активи - сгради, машини, съоръжения и оборудване, транспортни средства без ДКН, инвентар, разходи за придобиване на ДМА, както и материални запаси - материали, продукция, стоки и незавършено производство, както и чуждо имущество /ДМА и материални запаси, наети, приети за ремонт, обработка и съхранение/. Съдебният състав е посочил застрахователната сума по съответната застрахователна полица и предвиденото самоучастие по двете полици. В решението е констатирано, че към полиците са представени добавъци /два добавъка към полица № 2200160300000094/ и един добавък към полица № 22001603000000204, като страните са уговорили, че от Раздел VIII Общи изключения, т. 1 от Общите условия по застрахователна полица „Имущества – комбинирана“ отпада буква И/ материални запаси /материали, продукция, стоки, незавършено производство/, които се намират в директен контакт с подовата част на помещението или на разстояние от пода по-малко от 10 см, както и когато са положени върху поставки с висока степен на хигроскопичност, а към раздел „Покрити рискове“ се включват всички разходи по възстановяване на загуби от измокряне, навлажняване в резултат на авария на водопроводна, канализационна, отоплителна и паропроводна инсталация, настъпили извън застрахования обект.

С втория добавък към полица № 2200160300000094 страните са уговорили, че застраховани лица, собственици на застрахованите стоки са „Мост компютърс“ ООД, „СММ 97“ ООД и „Ем си Ай“ ООД, като застрахованите лица задължително ще представят ежемесечни писмени декларации за средната стокова наличност до 15-то число на месеца, следващ отчетния, като декларациите следва да съдържат информация за вида на стоките, съхранявани на склад, както и тяхната стойност, на база на които ще се преизчисли премия на края на периода на застрахователната полица.

След обсъждане на констативни протоколи от 07.02.2017 г. и 09.02.2017 г., подписани от представители на „Топлофикация София“ ЕАД, „Дженерали застраховане“ АД и „Мост компютърс“ ООД, заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице инж. Х. Д. Б., заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице инж. Д. Н. М. и показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели въззивният съд е установил следните факти: на 04.02.2017 г. е настъпила авария на топлопровод, намиращ се в непосредствена близост до входа на секция „А“ на блок 240 откъм [улица]; на място в склад, находящ се на [улица], [жилищен адрес] са намерени описаните в приложения към протокола от 09.02.2017 г. опис вещи, които са намокрени; конкретната техническа причина за процесната авария е възникването на хидравлични удари в мрежата, вследствие, на което са се разрушили /скъсали/ тръби от мрежата, като аварията на конкретния уличен водопровод е довела до теч на голямо количество топла вода и до проникване на топла вода в съседните сгради и в складовите помещения на процесната сграда; продължителното изтичане на голямо количество гореща вода е позволило същата да премине през сутеренните стени на блок 240 и да наводни сутеренните му помещения, разположени непосредствено до новоизградената пристройка, а оттам да навлезе вода и в самата пристройка. Съдебният състав е направил извод, че увреждането на намиращата се в складовите помещения на сградата IT техника е следствие на аварията на топлопровода.

В решението е прието, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие са образувани щети, като за установяване вида и размера на настъпилите вреди застрахователят е ангажирал авариен комисар „B.L.A“ Ltd, който след анализ на документацията е определил общия размер на причинената вреда /пълна загуба/ в размер на 535 722,19 лв. за всички дружества - застраховани собственици по всички полици, включително полиците, във връзка с които касационната жалба е недопустима. Въз основа на констатациите от аварийния протокол и събраните документи по щетите са определени и изплатени дължимите обезщетения, както следва: по застрахователна полица № 2200160300000094 от 07.04.2016 г., щета [ЕГН]/180-17 е одобрено изплащане на обезщетение в полза на „Мост компютърс“ ООД в размер 39 634,64 лв. и на „Ем си Ай“ ООД в размер 120 042,10 лв., като посочените суми са заплатени по сметка на посочените лица с платежни нареждания от 18.01.2018 г.; по застрахователна полица № 22001603000000204 от 04.08.2016 г., щета [ЕГН]/182-17 е одобрено изплащане на обезщетение в полза на „СММ 97“ ООД в размер 305 587,68 лв., като посочената сума е платена по сметка на посоченото лице с платежно нареждане от 18.01.2018 г.

Въз основа на установената фактическа обстановка въззивната инстанция е направила извод за наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по представените застрахователни полици и за неоснователност на възражението, че липсва законова възможност да се застрахова чуждо имущество, по съображения, че в чл. 398 КЗ е предвидена възможност за сключване на договор и в полза на трето ползващо се лице, което има правата, произтичащи от застрахователния договор, включително и правото да получи застрахователното обезщетение. За да приеме за неоснователно възражението за нищожност на изменението на договора - уговорката, че няма да се начислява допълнителна премия, съдебният състав се е аргументирал с принципа на свобода на договарянето и с наличието на престация - уговорена застрахователна премия.

За да направи извод за неоснователност на предявените искове, въззивният съд е изложил следните съображения:

1/ Към датата на застрахователното събитие между страните не е налице валидно застрахователно правоотношение с покрит риск „измокряне, навлажняване в резултат на авария на водопроводна, канализационна, отоплителна и паропроводна инсталация, настъпили извън застрахования обект“ предвид недоказване на достоверността на датата на добавъците към застрахователните полици. Съдебният състав е посочил, че изискването за достоверност на датата по смисъла на чл. 181 ГПК следва да се приложи по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД в качеството му на неучаствувало в съставянето на документа лице, което би могло да бъде увредено от антидатирането и чиито права се намират във връзка с правата на участвуващите в съставянето на документа лица, като доказателствената тежест е за страната по делото, която претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ т.е. ползва се по делото от документа – в случая ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“. Въззивният съд е изложил, че цени показанията на свидетеля К. при условията на чл. 172 ГПК, но същите са изолирани, не се подкрепят от останалите доказателства, свидетелят не е отразил преки впечатления за датите, на които са подписани добавъците, тъй като не е присъствал при подписването им, а свидетелства за практиката при подписване на полиците и че ги е носил в компанията за подпис и ги е връщал обратно при застрахователя. Поради това, че по делото не са представени други доказателства, установяващи наличието на добавъците преди датата на застрахователното събитие и няма данни за разменена между страните кореспонденция, въззивната инстанция е направила извод, че посочената в добавъците дата е непротивопоставима на ответника по иска.

2/ От една страна, съдебният състав е посочил предпоставките за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, предвидени в чл. 408 КЗ, визирал е конкретни примери в хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 4 КЗ и е изложил, че при всички случаи правото на отказ е обусловено от насрещното поведение на застрахования. Приел е, че стоките са се намирали в складово помещение, в което няма водопроводна и водоотоплителна инсталация /помещението е било бивш подземен паркинг, преустроен в складово помещение/; наводняването е станало чрез просмукване на водата от аварирал топлопровод поради липса на хидроизолация; стоката се е намирала в кашони, наредени вертикално, като същите са се намирали непосредствено на земята, без да са сложени на скари и без да бъде осигурено отстояние от земята; кашоните са били хигроскопични; водата не се е отводнила чрез сифоните; между датата на аварията и датата, на която е извършено отводняването е налице период от време.

От друга страна, въззивната инстанция е посочила, че в раздел VIII, т. 1, буква И/ от Общите условия по застрахователна полица „Имущества – комбинирана“ е предвиден изключен риск - „материални запаси /материали, продукция, стоки, незавършено производство/, които се намират в директен контакт с подовата част на помещението или на разстояние от пода по-малко от 10 см, както и когато са положени върху поставки с висока степен на хигроскопичност“, както и че добавъците, в които страните са уговорили, че този изключен риск се поема от застрахователя, са с дата, непротивопоставима на третото лице.

Въззивният съд е изложил и евентуални съображения, че дори да се приеме за достоверна датата на добавъците към застрахователните полици, това не може да обуслови възникване на отговорност за третото лице, тъй като същото се освобождава, ако не е положена грижата на добър стопанин. Приел е, че са налице условията на чл. 83, ал. 2 ЗЗД, тъй като стоката е била съхранявана в нарушение на изискванията, наводняването би могло да бъде избегнато при съхраняване на същата с отстояние от пода, както и вредите не биха настъпили в този размер, ако са били предприети веднага действия по изваждане на стоката от този участък. Поради това е направил извод, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между авариралия топлопровод и настъпилите вреди.

3/ Друг аргумент за отхвърляне на предявените искове е, че по делото не е установено имуществото, за което застрахователят е поел задължението да носи риск, тъй като, за да бъде изплатено застрахователно обезщетение, следва същото да е било предмет на застраховката. Няма данни намереното в склада към момента на аварията имущество, което поради намокрянето е станало негодно за употреба, да е било декларирано като стокова наличност от застрахования съгласно уговорките между страните застрахованият ежемесечно да представя писмени декларации за средната стокова наличност до 15-то число на месеца, следващ отчетния. Според съдебния състав тези декларации е трябвало да съдържат информация за вида на стоките, съхранявани на склад, т. е. стоките, които са предмет на застраховката. Въззивната инстанция е изложила съображения, че в тежест на застрахователя е да установи, че намерените в склада стоки към датата на инцидента са идентични с представената пред него декларация от застрахования, тъй като само тези стоки са предмет на застраховката, а такива доказателства не са представени.

По релевантните процесуалноправни въпроси:

По първия процесуалноправен въпрос:

Съобразно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора съдебни актове /решение № 235/04.06.2010 г. по гр. д. № 176/2010 г., ВКС, ГК, II г. о., решение № 177/13.06.2012 г. по гр. д. № 1672/2011 г., ВКС, ГК, III г. о., решение № 128/20.08.2018 г. по т. д. № 1744/2017 г., ВКС, ТК, II т. о., решение № 23/14.04.2020 г. по т. д. № 950/2019 г., ВКС, ТК II т. о./, както и в служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 176/08.12.2010 г. по гр. д. № 3960/2008 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 50117/08.08.2023 г. по т. д. № 113/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др. „трето лице“ по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшествува датата на документа. Следователно касае се до тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране, например при конкуренция на права. Другите неучастващи в документа лица не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи. Понятието „трето лице“ по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК е тълкувано по-тясно предвид целта на посочената разпоредба – да бъде предотвратено недобросъвестното използване на един документ за прехвърляне на едно право чрез антидатиране, така че да може да бъде противопоставен на лице, което е придобило по-рано същото право.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 и т. 2 КІЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение /т. 1/, или срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД /т. 2/. Ответникът по иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ няма качеството на „трето лице“ по смисъла на чл. 181 ГПК по отношение на сключените между застрахования и застрахователя допълнителни споразумения към застрахователната полица /добавъци/, тъй като не черпи права от тези споразумения /добавъци/.

По втория процесуалноправен въпрос:

При спор относно датата на съставянето на частния документ между лице, което е участвало в съставянето му и трето лице, съдът следва да прецени дали третото лице попада сред лицата по чл. 181 ГПК или не и с оглед на това да разпредели доказателствената тежест между страните. В практиката на ВКС е дадено разрешение, че страна в процеса, която не е участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК лице, може да оспорва датата на съставянето му, като последната подлежи на доказване по общите правила на ГПК. Частният документ не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. В посочения смисъл са цитираните от касатора решение № 50/21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г., ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 17/13.06.2019 г. по т. д. № 1104/2018 г., ВКС, ТК, I т. о., както и служебно известните на касационната инстанция решение № 167/03.07.2018 г. по гр. д. № 4020/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 229/29.01.2021 г. по гр. д. № 4529/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и други съдебни актове. Следователно при оспорване на датата на частен диспозитивен документ, каквито са процесните добавъци, от страна в исковото производство, която няма качеството „трето лице“ по смисъла на чл. 181 ГПК, е приложима разпоредбата на чл. 154 ГПК и преценката за датата на документа се извършва въз основа на всички събрани по делото доказателства.

По третия процесуалноправен въпрос:

Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в множество решения на ВКС /напр. цитираните от касатора решения, както и служебно известните на съдебния състав решение № 502/26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 38/27.02.2012 г. по гр. д. № 1227/2011 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 46/07.03.2018 г. по гр. д. № 2489/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 60169/28.01.2022 г. по т. д. № 2012/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др./ на тълкуване според критериите на чл. 20 ЗЗД подлежат неясните, непълни и неточни клаузи в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици. Тълкуването се извършва съобразно изискванията на чл. 20 ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата обща воля на страните. Прилагането на критериите на чл. 20 ЗЗД предполага отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на страните. За изясняване на действителната обща воля на страните може да се изследват обстоятелствата, при които договорът е сключен, поведението на страните преди и след сключването му, разменената кореспонденция във връзка с изпълнението на договора и други обстоятелства. Договорът не подлежи на тълкуване, когато съдържащите се в него клаузи са точни, ясни и разкриват недвусмислено действителната воля на страните да поемат определени права и задължения, за да постигнат желан от тях и позволен от закона правен резултат.

По правилността на въззивното решение:

Предвид дадения отговор на първия процесуалноправен въпрос, настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд неправилно и в противоречие с константната практика на ВКС е приел, че изискването за достоверност на датите на добавъците към горепосочените две застрахователни полици по смисъла на чл. 181 ГПК следва да се приложи по отношение на ответното дружество. Между ищцовото застрахователно дружество и „Топлофикация София“ ЕАД не е налице конкуренция на права, ответникът не черпи права от представените добавъци към застрахователните полици, поради което няма качеството „трето лице“ по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК.

Добавъците към застрахователни полици № № 2200160300000094 от 07.04.2016 г. и № 22001603000000204 от 04.08.2016 г. представляват частен диспозитивен документ и отразената в тях дата не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което по отношение на тях приложение намира разпоредбата на чл. 154 ГПК. В случая ищецът е длъжен да установи, че посочените в представените с исковата молба добавъци към застрахователни полици № № 2200160300000094 от 07.04.2016 г. и № 22001603000000204 от 04.08.2016 г. дати на сключване на добавъците са верни, тъй като той извлича изгодни за себе си правни последици от факта, че преди настъпване на застрахователното събитие са изменени Общите условия по отношение на раздел VIII „Общи изключения“, т. 1, б. „И“, раздел „Покрити рискове“ и са направени съответните допълнения. Посочената доказателствена тежест за ищеца произтича от твърдените от него факти и обстоятелства и се основава на разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, но не и на разпоредбата на чл. 181 ГПК.

Необосновано и в противоречие с чл. 172 ГПК въззивната инстанция е приела, че ищецът не е доказал датата на добавъците, в които е уговорено, че застрахователят ще носи риска при настъпване на измокряне, навлажняване в резултат на авария на водопроводна, канализационна, отоплителна и паропроводна инсталация, настъпили извън застрахования обект, поради това, че показанията на свидетеля И. К. били изолирани и неподкрепени от останалия по делото доказателствен материал. При обсъждането и кредитирането на свидетелските показания съдебният състав не е съобразил, че свидетелят И. А. К. не е заинтересован от изхода на делото поради това, че не е служител на ищеца, а работи в едно от търговските дружества, чиято IT техника е била застрахована при ищеца, от една страна, както и предвид обстоятелството, че преди предявяване на иска отношенията между застрахованите лица и ищцовото дружество са уредени с плащане на застрахователното обезщетение за вредите, настъпили от застрахователното събитие, като за свидетеля е без значение дали застрахователят ще се удовлетвори от „Топлофикация София“ ЕАД или не. Въззивният съд не е отчел, че показанията на свидетеля К. са непротиворечиви, изградени на базата на преки възприятия и са логични. Обстоятелството, че физически свидетелят е получил от застрахователното дружество полиците и добавъците към тях, че ги е занесъл в трите търговски дружества, че управителят на дружествата ги е подписал в присъствието на свидетеля, който е положил печатите върху документите и че свидетелят е върнал документите при застрахователя, за да бъдат отразени в системата и активирани, обосновава извод, че свидетелят има преки впечатления.

В резултат на неправилно обсъдените и възприети доказателства въззивният съд е стигнал до необоснован извод, че е налице изключен риск в раздел VIII, т. 1, б. И от Общите условия. Договорът, сключен със застрахователна полица № 2200160300000094/07.04.2016 г. между „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД като застраховател и „Мост компютърс“ ООД като застрахован, е изменен с постигнато между страните по него писмено съгласие, обективирано в добавъците, подписани на 07.04.2016 г. и на 11.04.2016 г., с които са разширени кръгът на застрахованите по тази застраховка лица, като е посочено, че такива са и дружествата „СММ 97“ ООД и „Ем си Ай“ ООД, както и кръгът на рискове, които застрахователят се е задължил да покрива, като е добавен и рискът измокряне и навлажняване в резултат на авария на водопроводна, канализационна, отоплителна и паропроводна инсталация, настъпили извън застрахования обект. Договорът, сключен със застрахователна полица № 2200160300000204/04.08.2016 г. между „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД като застраховател и „СММ 97“ ООД като застрахован, са изменени с постигнато между страните по него писмено съгласие, обективирано в подписания на 04.08.2016 г. добавък, с който е разширен кръгът на рискове, които застрахователят се е задължил да покрива, като към тях е добавен и рискът измокряне и навлажняване в резултат на авария на водопроводна, канализационна, отоплителна и паропроводна инсталация, настъпили извън застрахования обект. С посочените застрахователни договори и добавъци към тях застрахователят е поел задължение да обезщетява щетите по застрахованото имущество, представляващо материални дълготрайни активи, сгради, машини, съоръжения и оборудване, транспортни средства, инвентар, разходи за придобиване на ДМА, материални запаси, материали, продукция, стоки, незавършено производство, чужди имущества, които се намират в два склада на адреси [населено място], [улица], бл. 240 и [населено място], бул. „Ц. шосе - 7-ми километър“, бивша сграда на „ЗИТ“ АД, които щети са причинени от рискове, посочени в полиците и добавъците от 07.04.2016 г. и 04.08.2016 г. Следователно заплатеното от ищеца на застрахованите лица обезщетение е по застрахователен риск, включен в застрахователното покритие.

Неправилен е изводът във въззивното решение, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между авариралия топлопровод и настъпилите вреди, тъй като при правилно съхраняване на стоките /с отстояние от пода/ не би се стигнало до намокряне, а при правилно функциониране на сифоните в помещението водата би се оттекла. По отношение на съхраняването на стоките без отстояние от пода следва да се отбележи, че предприетият от застрахованите лица начин на съхраняване на застрахованите стоки не може да обуслови извод за недължимост на обезщетение за причинените вреди на основание чл. 83, ал. 2 ЗЗД и за неполагане на дължима грижа на добрия стопанин поради следните съображения: 1/ с представените с исковата молба добавъци към процесните две застрахователни полици страните по застрахователните договори са изменили Общите условия по застрахователна полица „Имущества – комбинирана“, като е отпаднал изключеният риск в раздел VIII, т. 1, б. И от Общите условия; 2/ водата е проникнала освен през строителната фуга, също и през стената на сутерена на вход А на блок 240, наводнявайки сутеренното помещение, граничещо с изградената пристройка, от където през преградната стена е навлязла в помещението на пристройката; 3/ увредени са не само стоките, поставени на пода, но и стоките, които са се намирали на стелажи до стените. Дори да се приеме, че поставянето на стоките на стелаж над пода би довело до известно ограничаване на вредите, това не обуславя извод за неоснователност на исковете изцяло и не изключва причинно-следствена връзка между авариралия топлопровод и настъпилите вреди.

По отношение на начина на функциониране на сифоните в помещението въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като възражение за недължимост на обезщетението поради неотводняване на помещението в резултат на нефункциониране на сифоните не е въведено в предмета на спора от ответника в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, поради което същото не подлежи на обсъждане.

Неправилен е изводът на въззивния съд за неоснователност на предявените искове поради неполагане на грижа на добрия стопанин, тъй като кашоните, в които се е съхранявала стоката, били хигроскопични. От една страна, няма изискване за съхраняване на техниката – предмет на застрахователните договори, в непромокаеми опаковки, а от друга страна, застрахованите лица не са били длъжни да предположат, че на [улица]в близост до сградата, в която се намира складовото помещение, ще има авария поради бездействието на „Топлофикация София“ ЕАД да поддържа съоръженията на топлопреносната мрежа на територията, на която извършва дейност, в съответствие с въведените изисквания за тяхната безопасна работа.

Неправилно, в противоречие със събраните доказателства въззивният съд е приел, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между авариралия топлопровод и настъпилите вреди, тъй като между датата на аварията и датата, на която е извършено отводняването, е изтекъл период от време и вредите не биха настъпили в този размер, ако са били предприети веднага действия по изваждане на стоката от съответния участък. Съгласно разпоредбата на чл. 395, ал. 6 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да положи максимални усилия да намали размера на вредите и да спази указанията на застрахователя, като при неизпълнение от страна на застрахования застрахователят има право да намали застрахователното обезщетение. Подобна клауза е предвидена в раздел X „Намаляване на загубите“ от Общите условия към застраховката, т. 1: При настъпило застрахователно събитие застрахованият е длъжен да вземе всички разумни и целесъобразни мерки за обезопасяване и запазване на застрахованото имущество или останалата част от него и да осигури правата си срещу трети лица. В раздел IX „Взаимоотношения при настъпване на застрахователно събитие“ от Общите условия към застраховката, т. 1, б. „А“ е предвидено задължение на застрахованото лице при настъпване на застрахователното събитие в 3-дневен срок от узнаването му да извести писмено застрахователя, както и да запази увреденото имущество за оглед от представители на застрахователя, като в противен случай застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение или да намали размера на същото. Съдебният състав не е отчел удостоверените с писмени доказателства и свидетелски показания факти, относими към посоченото възражение, а именно: застрахователното събитие е настъпило през нощта на 03.02.2017 г. /петък/ срещу 04.02.2017 г. /събота/ и е установено в началото на първия работен ден - 06.02.2017 г. /понеделник/; първите огледи с представители на ищеца, ответника, „Дженерали застраховане“ АД /застраховател на ответника по застрахователна полица № 1301170126000089/23.01.2017 г. по застраховка „Обща гражданска отговорност“/ и застрахованите лица са извършени същия ден – на 06.02.2017 г.; започнало е преместване на сухите кашони със стоки в друго помещение, както и отводняване и подсушаване на помещенията; на 07.02.2017 г. и 09.02.2017 г. са извършени нови огледи с представители на ответника, „Дженерали застраховане“ АД и застрахованите лица; констатациите и указанията в протокола от 07.02.2017 г., че част от намокрените стоки са в наводнените помещения и предстои да бъдат изнесени и описани; отразеното в протокола от 09.02.2017 г., че намокрените вещи са отделени и преместени в сухо и проветриво помещение и необходимостта от извършване на последващ оглед за установяване на причините за настъпилата авария в присъствието на техническо лице и на вещо лице, който е осъществен на 13.02.2017 г. Причината за престояване на стоките във влажна среда през периода от 03/04.02.2017 г. до 13.02.2017 г. /една част до 09.02.2017 г./ не е бездействието на застрахованите лица в нарушение на чл. 395, ал. 6 КЗ, а установяването на аварията два дни след нейното настъпване и изпълнението на клаузите на Общите условия за запазване на увреденото имущество до извършване на необходимите огледи от застрахователя. Видно от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза и поясненията на вещите лица в открито съдебно заседание на 20.10.2020 г., течът е продължил около 4 часа, през които са изтекли 400 куб. м. вода в процесния участък, т. е. 100 куб. м./час/ топла вода с температура около 40 градуса по Целзий, а налягането на мястото на изтичането е по-голямо от атмосферното. Съобразно поясненията на вещите лица по никакъв начин при това количество вода /дебит/ и тази температура водата не може да бъде спряна да проникне в сградата, като високата температура улеснява отмиването на елементи от хидроизолацията. В тежест на ответника е да установи, че при това количество вода щетите щяха да са в по-малък размер, ако стоките бяха преместени веднага след първия оглед. Посоченото възражение за съпричиняване на увреждането от страна на пострадалите лица не е доказано от ответната страна.

Предвид дадения отговор на третия процесуалноправен въпрос, касационната инстанция приема, че въззивният съд неправилно, при нарушение на чл. 20 ЗЗД и чл. 401 КЗ е приел, че по делото не е установено имуществото, за което застрахователят е поел задължението да носи риск, както и че няма данни намереното в склада към момента на аварията имущество, което поради намокрянето е станало негодно за употреба, да е било декларирано като стокова наличност от застрахования съгласно уговорките между страните застрахованият ежемесечно да представя писмени декларации за средната стокова наличност до 15-то число на месеца, следващ отчетния. С клаузата на т. 3 от добавък № 2200160300000094/1 от 11.04.2016 г. към застрахователна полица № 2200160300000094 страните по застрахователния договор са уговорили, че застрахованите лица задължително ще представят в ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ежемесечни писмени декларации за средната стокова наличност до 15-то число на месеца, следващ отчетния, както и че тези декларации трябва да съдържат информация за вида на стоките, съхранявани на склад, и тяхната стойност, на база на които застрахователното дружество ще преизчисли начислената премия на края на периода на застрахователната полица. Цитираната клауза следва да бъде тълкувана във връзка с клаузите в застрахователната полица, с уговорения в застрахователната полица предмет на застраховката, в смисъла, който произтича от застрахователния договор, като се изхожда от неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на страните. Прилагайки критериите на чл. 20 ЗЗД при тълкуване на волята на страните, изразена в посочения застрахователен договор и двата добавъка към него, се налага изводът, че застрахователят е поел задължение да обезщетява щетите по застрахованото имущество, представляващо материални дълготрайни активи, сгради, машини, съоръжения и оборудване, транспортни средства, инвентар, разходи за придобиване на ДМА, материални запаси, материали, продукция, стоки, незавършено производство, чужди имущества, които се намират в два склада на адреси [населено място], [улица], бл. 240 и [населено място], бул. „Ц. шосе - 7-ми километър“, бивша сграда на „ЗИТ“ АД, които щети са причинени от рискове, посочени в полицата и добавъка от 07.04.2016 г. Поради това, че декларациите трябва да включват средната стокова наличност, вида на стоките и тяхната стойност, а не пълен опис на стоките, нито пълна идентификация с марка, модел, номер и др., както и с оглед обстоятелството, че се касае за стоки в оборот, настоящият съдебен състав приема, че целта на представянето на предвидените в добавъка от 11.04.2016 г. ежемесечни писмени декларации е да се определи окончателният размер на застрахователната премия в края на периода на действие на застрахователния договор, но не и с тях да се доказва вида и количеството на стоките, намиращи се в склада към момента на настъпване на застрахователното събитие. Съгласно разпоредбата на чл. 401, ал. 1 КЗ застрахователен договор, сключен за съвкупност от вещи, се отнася за всяка отделна вещ от съвкупността. В конкретния случай застрахованите стоки /компютърна техника и периферия/ не са идентифицирани чрез описи, а индивидуализацията на наличните стоки в складовите помещения на адрес [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] е извършена към момента на настъпване на застрахователното събитие с подписания от представители на „Дженерали застраховане“ АД, „Топлофикация София“ ЕАД, „Мост компютърс“ ООД, „СММ 97“ ООД и „Ем си Ай“ ЕООД опис към констативен протокол от 09.02.2017 г. Предвид изложените съображения въззивната инстанция неправилно, в противоречие с чл. 20 ЗЗД и чл. 401 КЗ е приела, че намереното в склада към момента на аварията имущество съгласно подписаните констативни протоколи не е било обект на застраховката.

Предвид изложеното решението в допуснатата до касационно обжалване част е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което следва да бъде отменено и спорът да бъде разрешен от касационната инстанция, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия във въззивното производство съобразно чл. 294, ал. 1 ГПК.

По исковете с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ:

За да бъдат уважени предявените искове на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, е необходимо да са налице елементите на фактическия състав на суброгационното право: 1/ валиден договор за имуществена застраховка; 2/ застрахователно събитие, което е покрит от застрахователния договор риск и е причинено от трето лице; 3/ настъпили вреди за застрахования, които са в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие; 4/ възникване на отговорност за третото лице – в случая противоправно поведение на служители на „Топлофикация София“ ЕАД по неизпълнение на задълженията им по поддържане на топлопреносната мрежа и по осигуряване режима й на работа в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност; наличие на причинно-следствена връзка между това поведение и вредите; 5/ плащане на застрахователно обезщетение за настъпилите вреди от застрахователя на застрахования. В настоящия случай предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ са осъществени.

Между страните са възникнали правоотношения по валидни застрахователни договори, сключени с комбинирани застрахователни полици „Имущества“ № 2200160300000094 от 07.04.2016 г. и № 22001603000000204 от 04.08.2016 г., изменени и допълнени с добавъци от 07.04.2016 г., 11.04.2016 г. и 04.08.2016 г. Застрахователят е поел задължение да обезщетява щетите по застрахованото имущество, представляващо материални дълготрайни активи, сгради, машини, съоръжения и оборудване, транспортни средства, инвентар, разходи за придобиване на ДМА, материални запаси, материали, продукция, стоки, незавършено производство, чужди имущества, които се намират в два склада на адреси [населено място], [улица], бл. 240 и [населено място], бул. „Ц. шосе - 7-ми километър“, бивша сграда на „ЗИТ“ АД, които щети са причинени от рискове, посочени в полиците и добавъците от 07.04.2016 г. и 04.08.2016 г., един от които е измокряне и навлажняване в резултат на авария на водопроводна, канализационна, отоплителна и паропроводна инсталация, настъпили извън застрахования обект. Не е налице изключен риск от застрахователно покритие при съхраняване на стоки в директен контакт с подовата част на помещението, както и когато са положени върху поставки с висока степен на хигроскопичност, тъй като със сключените на 07.04.2016 г. и 04.08.2016 г. добавъци страните са постигнали взаимно съгласие за отпадане от раздел VIII „Общи изключения“ на т. 1, б. И. Следователно съхраняваните по този начин стоки също са предмет на застрахователно покритие, поради което застрахователното обезщетение не може да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД поради съпричиняване.

На 04.02.2017 г. е настъпило застрахователно събитие, предвидено в застрахователните договори – в резултат на авария /пробив/ на топлопровод в [населено място], [улица]поради корозирала тръба е изтекла топла вода, която е проникнала в складовото помещение на адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] собственост на „Мост компютърс“ ООД, и е намокрила застраховано имущество - компютърна техника и компоненти, намиращи се в посоченото складово помещение и които са собственост на застрахованите лица „Мост компютърс“ ООД, „СММ 97“ ООД и „Ем си Ай“ ЕООД.

Настъпилото застрахователно събитие и причинените вреди на застрахованите лица се установяват от множеството представени в първоинстанционното производство писмени доказателства /констативните протоколи от 06.02.2017 г., 09.02.2017 г. и 13.02.2017 г., подписани от представители на ответното дружество „Топлофикация София“ ЕАД, неговият застраховател „Дженерали застраховане“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“ и „Мост компютърс“ ООД, констативните протоколи от 06.02.2017 г. и 13.02.2017 г., подписани от представители на ищеца ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ и „Мост компютърс“ ООД, описа към констативен протокол от 09.02.2017 г. относно намокрените стоки на трите застраховани при ищеца търговски дружества, находящи се в наводненото складово помещение, подписан от представители на „Топлофикация София“ ЕАД, „Дженерали застраховане“ АД, „Мост компютърс“ ООД, „СММ 97“ ООД и „Ем си Ай“ ЕООД, представените от КЕВР акт № 003234/78 от 04.02.2017 г. за констатирани аварии, издаден от „Топлофикация София“ ЕАД – ТР „София Изток“, извадка от оперативен дневник на дежурните диспечери/, показанията на свидетелите М. Т. М., Д. П. Н. и И. К. И. и заключенията на съдебно-техническите експертизи. Констативните протоколи и описа на намокрените стоки имат характер на частни свидетелстващи документи, подписани са от ответника и поради това, че установяват неизгодни за ответната страна факти, същите се ползват с материална доказателствена сила по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД за настъпването на аварията и измокрянето на описаните стоки, намиращи се в складовото помещение в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. А. Увреждането на намокрените стоки се установява и от приемо-предавателните протоколи, съставени за предаване за унищожаване на електронно оборудване – IT техника, подписани от представители съответно на „Мост компютърс“ ООД, „СММ 97“ ООД, „Ем си Ай“ ЕООД, от една страна, и „Раалус“ ООД, от друга страна.

Размерът на дължимото от застрахователя обезщетение съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. При пълно увреждане на вещта за действителна стойност на претърпяната имуществена вреда се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, т. е. разходите, които трябва да бъдат направени, за да се придобие вещ от същия вид и със същите технически характеристики като увредената – чл. 400, ал. 1 КЗ. Поради това, че друго не е уговорено в застрахователните полици, се счита, че застрахователната сума по договорите е определена съгласно действителната стойност на имуществото. Видно от заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвено от вещо лице А. Б., размерът на разходите по средни пазарни цени за придобиване на вещи, като увредените, по четирите застрахователни договора са следните: на „Мост компютърс“ ООД - 73 317,70 лв. без ДДС за 401 бр. артикули; на „Ем си Ай“ ООД - 127 395, 49 лв. без ДДС за 120 броя артикули; на „СММ 97“ ООД - 371 660 лв. без ДДС за 447 бр. артикули. Предвид обстоятелството, че предмет на настоящото производство по чл. 290 ГПК са заплатените застрахователни обезщетения по щета № [ЕГН]/180-17 по застрахователна полица № 2200160300000094 от 07.04.2016 г. и щета № [ЕГН]/182-17 по застрахователна полица № 22001603000000204 от 04.08.2016 г., то размерът на дължимото застрахователно обезщетение по процесните два договора за имуществена застраховка възлиза на сумата общо 480 315,92 лв., от която на „Мост компютърс“ ООД - 33 642,04 лв. без ДДС за 184 бр. артикули и на „Ем си Ай“ ООД - 127 395, 49 лв. без ДДС за 120 броя артикули /по щета № [ЕГН]/180-17 по застрахователна полица № 2200160300000094 от 07.04.2016 г./ и на „СММ 97“ ООД – 319 278,39 лв. без ДДС за 384 бр. артикули /по щета № [ЕГН]/182-17 по застрахователна полица № 22001603000000204 от 04.08.2016 г./. Посоченият размер е по-нисък от застрахователната сума, която е уговорена във всеки един от отделните застрахователни договора, и по-висок от заплатеното от застрахователя на застрахованите лица застрахователно обезщетение.

В посочените два договора за имуществено застраховане няма клауза за самоучастие на застрахованите лица при обезщетяване на вредите от риска измокряне и навлажняване в резултат на авария на водопроводната, канализационната, отоплителна и паропроводна инсталация. Уговорка за самоучастие по тези сделки има само за обезщетяване на вреди, причинени от рисковете наводнение и земетресение, поради което възражението на третото лице – помагач за намаляване на дължимото застрахователно обезщетение по процесните договори с уговорен размер на самоучастие е неоснователно.

Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД носи отговорност за обезщетяване на вредите, които са репарирани от ищеца на увредените лица по процесните две застрахователни полици по горепосочените две щети, поради това, че са осъществени елементите на фактическия състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, а именно: 1/ извършване на деяние от лице, на което е възложена определена работа; 2/ деяние да е противоправно; 3/ вина на лицето, което е извършило деянието; 3/ настъпила вреда; 4/ вредата да е причинена при и по повод изпълнението на възложената му работа; 5/ наличие на причинна връзка между противоправното поведение на лицето, на което е възложена работа, и претърпените вреди.

Противоправното поведение, от което са възникнали вредите, се изразява в допуснато бездействие от служители на „Топлофикация София“ ЕАД да изпълнят задълженията, които са възложени в тежест на това дружество със законови и подзаконови норми по отношение на топлопреносната мрежа на територията на [населено място] и в частност тази, която е аварирала, находяща се в [населено място], [улица]. „Топлофикация София“ ЕАД има качеството на топлопреносно предприятие, което извършва дейност по експлоатация на топлопреносната мрежа в [населено място], която съгласно § 1, т. 65 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ представлява система от топлопроводи и технологични съоръжения, разположени между границите на собственост на топлопреносното предприятие с топлоизточника и/или клиентите, служещи за пренос на топлинна енергия от топлоизточника до клиентите. Съобразно чл. 129, ал. 1 ЗЕ експлоатацията на топлопреносната мрежа се осъществява от топлопреносно предприятие - за [населено място] от „Топлофикация София“ ЕАД. В чл. 130, т. 2 ЗЕ е предвидено едно от основните задължения на топлопреносното предприятие, а именно да поддържа обектите и съоръженията на топлопреносната мрежа в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, издадена от Министъра на икономиката и енергетиката /отм., но в сила към момента на възникване на застрахователното събитие/ топлопреносното предприятие поддържа обектите и съоръженията на топлопреносната мрежа в съответствие с техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия, определени с наредбите по чл. 83, ал. 1, т. 2 и чл. 125, ал. 4 ЗЕ. Следователно ответникът „Топлофикация София“ ЕАД в качеството си на топлопреносно предприятие е длъжен да поддържа съоръженията от топлопреносната мрежа, на територията на която извършва дейност, част от която са и топлопроводите, в съответствие с въведените изисквания за тяхната безопасна работа. Поддържането на съоръженията от топлопреносната мрежа включва и задължението да се извършва периодична проверка за състоянието на тези съоръжения и при констатиране на появил се дефект в тях, който може да доведе до нарушаване на изискванията за безопасна работа, да се извърши ремонт или подмяна на съответното съоръжение.

Видно от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, аварията /пробивът/, в резултат на която са причинени вредите на застрахованите лица по двата договора за имуществена застраховка, сключени с ищцовото застрахователно дружество, е настъпила в корозирал участък от топлопровод на топлопреносната мрежа на [населено място], [улица], което обстоятелство дава основание да се приеме, че ответникът „Топлофикация София“ ЕАД, респективно негови служители не са предприели своевременни действия за установяване състоянието на топлопровода. Ответникът не е изложил твърдения, нито е представил доказателства, че негови служители са извършвали периодични проверки на състоянието на топлопровода на мястото на аварията, нито че е извършен ремонт на износените тръби с грижата на добрия търговец. Предвид изложените съображения, се налага изводът, че ответникът „Топлофикация София“ ЕАД, респективно негови служители не са извършили действия в изпълнение на задълженията им по чл. 130, т. 2 ЗЕ и чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. /отм./, поради което бездействието им е противоправно. Презумпцията за вина на тези лица по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Налице е причинна връзка между настъпилите имуществени вреди за „Мост компютърс“ ООД, „СММ 97“ ООД и „Ем си Ай“ ООД и описаното противоправно поведение. С оглед наличието на предпоставките по чл. 49 ЗЗД ответникът отговаря за обезщетяване на вредите, причинени на увредените лица, в чиито права на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е встъпил платилия обезщетение за тези вреди застраховател ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“. Отговорността на причинителя на вредата за нейното обезщетяване е до размера на претърпяната вреда, който в случая възлиза на сумата 480 315,92 лв., от която 33 642,04 лв. без ДДС – за увредени 184 бр. артикули, собственост на „Мост компютърс“ ООД, 127 395, 49 лв. без ДДС - за увредени 120 броя артикули, собственост на „Ем си Ай“ ООД и 319 278,39 лв. без ДДС - за увредени 384 бр. артикули, собственост на „СММ 97“ ООД.

Възражението на ответника, направено с отговора на исковата молба, за липса на причинно-следствена връзка между наводнението в складовото помещение и дейността на ответника поради това, че проникването на вода е в резултат на некачествена изолация на външните стени на сутеренното помещение, е неоснователно. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице Д. Н. М., складът, в който са съхранявани застрахованите вещи, представлява пристройка към стара съществуваща сграда; при изграждане на тази пристройка по стените е положена хидроизолация, която с оглед вида й и нейните характеристики, описани в изготвените за строежа строителни документи, е с много добро качество. От поясненията, дадени от вещото лице в открито съдебно заседание на 17.11.2021 г., се установява, че пристройката е изградена към стара сграда на калкан, като е използвана старата стена за връзка между стария и новия строеж. Към момента на изграждане на съществуващата стара сграда в нормативната уредба не е съществувало изискване за поставяне на хидроизолация. С оглед на това съдът счита, че „Мост компютърс“ ООД е изградило хидроизолация единствено на новопостроената част от сутеренното помещение, което представлява пристройката, в която са били складирани застрахованите вещи към момента на настъпване на застрахователното събитие, но не е полагало хидроизолация на съществуващата стара част от сутерена на сградата, поради което и не носи отговорност за това дали такава е поставяна и ако е поставяна, какви са нейните свойства. Видно от посоченото заключение, изпълнената от „Мост компютърс“ ООД хидроизолация на изградената пристройка отговаря на действащите към момента на изграждането й строителни норми и е с много добро качество. По същите съображения не е налице основание за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД поради липса на съпричиняване на вредоносния резултат.

Видно от представените в първоинстанционното производство седем броя преводни нареждания за кредитен превод от 18.01.2018 г. и заключението на съдебно-оценителната експертиза, ищцовото застрахователно дружество е изплатило на застрахованите лица застрахователни обезщетения по образуваните четири щети общо в размер 535 722,19 лв., от които 67 900,38 лв. – на „Мост компютърс“ ООД, 120 042,10 лв. – на „Ем си Ай“ ЕООД, и 347 779,71 лв. – на „СММ 97“ ООД. От посочените суми по щета № [ЕГН]/180-17 на „Мост компютърс“ ООД е платено обезщетение в размер 39 634,64 лв. и на „Ем си Ай“ ЕООД – обезщетение в размер 120 042,10 лв., а по щета № [ЕГН]/182-17 – на „СММ 97“ ООД обезщетение в размер 305 587,68 лв. С плащането на застрахователното обезщетение ищецът ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ е встъпил в правата на застрахованите лица „Мост компютърс“ ООД, „СММ 97“ ООД и „Ем си Ай“ ЕООД до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу „Топлофикация София“ АД като възложител за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вредите по чл. 49 ЗЗД, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.

Исковете по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ са предявени като частични, поради което са основателни за пълните предявени размери, съответно 40 000 лв. и 30 000 лв., като следва да се присъди и законната лихва върху посочените главници, считано от датата на предявяване на исковата молба – 08.11.2018 г. до окончателното плащане.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Регресното задължение, което възниква за прекия причинител на вредата спрямо платилия застраховател, е парично, поради което ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. Предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

С регресна покана изх. № 02107/18.04.2018 г., изпратена от ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ и получена от „Топлофикация София“ ЕАД на 20.04.2018 г., ищецът е поканил ответника да изпълни задължението си за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение, да разгледа предявените регресни претенции и да се произнесе в срока, предвиден в Кодекса за застраховането. Предвиденият в чл. 412, ал. 3 КЗ срок за плащане или произнасяне при предявена регресна претенция на платилия застраховател е 30 дни от уведомяването. Независимо, че този срок се отнася за изпълнението на предявената регресна претенция от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, а не от прекия причинител на вредата, настоящият съдебен състав счита, че ищецът е препратил към срока по чл. 412, ал. 3 КЗ, тъй като регресната покана е адресирана, както до „Топлофикация София“ ЕАД, така и до застрахователя на ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Следователно предоставеният с поканата срок за доброволно изпълнение е започнал да тече за „Топлофикация София“ ЕАД на 20.04.2018 г. и е изтекъл на 21.05.2018 г. /понеделник/, тъй като 20.05.2018 г. е неработен ден. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК, размерът на лихвата за забава върху 119 676,74 лв. /39 634,64 лв. + 120 042,10 лв./ за периода от 22.05.2018 г. до 06.11.2018 г., възлиза на 5 618,16 лв., а върху сумата 305 587,68 лв. за същия период – в размер 14 345,65 лв. Акцесорните искове са предявени като частични, поради което са основателни съответно за 2 000 лв. и 1 250 лв.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер 40 269,15 лв. - направени разноски за всички съдебни производства, изчислени съразмерно на основателната част на предявените искове, от която сума 11 481,82 лв. – разноски за първоинстанционното производство, 10 701,91 лв. – разноски за въззивното производство, 18 085,42 лв. – разноски за касационното производство. Разноски на ответника за производството по чл. 290 ГПК не се дължат.

Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 543 от 03.08.2023 г. по в. т. дело № 388/2022 г. на Софийски апелативен съд, 13 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ срещу „Топлофикация София“ ЕАД частични искове за заплащане на следните суми: на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ сумата 40 000 лв., представляваща част от изплатеното застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане, сключен със застрахователна полица № 200160300000094/ 07.04.2016 г., по която застраховани лица са „Мост компютърс“ ООД, „СММ 97“ ООД и „Ем си Ай“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2018 г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2 000 лв., представляваща част от обезщетението за забава за периода 22.05.2018 г. - 06.11.2018 г.; на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ сумата 30 000 лв., представляваща част от изплатеното застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане, сключен със застрахователна полица № 2200160300000204/04.08.2016 г., по която застраховано лице е „СММ 97“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2018 г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1 250 лв., представляваща част от обезщетение за забава за периода 22.05.2018 г. - 06.11.2018 г., като застрахователното обезщетение е изплатено за настъпили имуществени вреди на 04.02.2017 г. от авария на уличния топлопровод, намиращ се в [населено място], [улица], на компютърна техника, съхранявана в складово помещение, находящо се в [населено място], [улица], секция А; частта, с която ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ е осъдено да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 20 608,44 лв. – разноски за двете съдебни производства, и вместо това постановява:

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп““ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „Позитано“ № 5 следните суми: на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ сумата 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, представляваща част от изплатеното застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане, сключен със застрахователна полица № 200160300000094/ 07.04.2016 г., по която застраховани лица са „Мост компютърс“ ООД, „СММ 97“ ООД и „Ем си Ай“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2018 г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща част от обезщетението за забава за периода 22.05.2018 г. - 06.11.2018 г.; на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ сумата 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща част от изплатеното застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане, сключен със застрахователна полица № 2200160300000204/04.08.2016 г., по която застраховано лице е „СММ 97“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2018 г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, представляваща част от обезщетение за забава за периода 22.05.2018 г. - 06.11.2018 г., като застрахователното обезщетение е изплатено за настъпили имуществени вреди на 04.02.2017 г. от авария на уличния топлопровод, намиращ се в [населено място], [улица], на компютърна техника, съхранявана в складово помещение, находящо се в [населено място], [улица], секция А; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 40 269,15 лв. /четиридесет хиляди двеста шестдесет и девет лева и петнадесет стотинки/, представляваща направени разноски за всички съдебни производства.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.