Грешка в кадастъра не дава право за отказ от предварителен договор и връщане на капаро

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 579

гр.София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

БИСЕРА МАКСИМОВА

при секретаря Росица Иванова, като изслуша докладвано от съдията Бисера Максимова гр. дело № 1698 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Т. И., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], действащ чрез адвокат М. И. К., член на Бургаска адвокатска колегия, с адрес на упражняване на дейността: [населено място], [улица], вх. , ет. , против решение № 5 от 10.01.2023 година, постановено по в. гр. д. № 413/2022 по описа на Бургаския апелативен съд, с което след отмяна на решение № 827 от 03.08.2022 г., постановено по гр. д. №1826/2021 г. на Бургаския окръжен съд, въззивният съд е осъдил жалбоподателя, на основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД, да заплати на Р. Д. К. и Г. К. Д., двамата от [населено място], сумата от 37 160.77 лв., представляваща задатък по сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.02.2021 г. Присъдени са разноски в производството.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно във фактическите и правните си изводи, несъобразено с материалния и процесуалния закон, установената фактическа обстановка и събрания по делото доказателствен материал. Излагат се подробни съображения, че касаторът, в качеството му на продавач, е бил изправна страна по сключения с ответната страна предварителен договор; той се е задължил да прехвърли на купувача собствеността върху собствения си недвижим имот, а именно: имот в [населено място], ..............., [улица], представляващ дворно място УПИ XVII-96 в кв.13, целият с площ от 515 кв.м., ведно с изградената в имота едноетажна масивна жилищна сграда, за който имот касаторът твърди, че разполага с изрядни документи за собственост. Неизправната страна, според него, се явяват купувачите в лицето на Р. Д. К. и Г. К. Д., които са се отказали от прехвърлянето на имота по нотариален ред, поради което нямат право да претендират за връщане на дадения задатък в размер на 37 160.77 лева. Като аргумент се сочи, че посоченото в кадастралната карта се ползва само с декларативно действие, но няма значение за действително притежаваните вещни права, поради което намира за неправилни аргументите на въззивната инстанция, че с прехвърлянето на погрешно отразен в кадастъра имот се стига до прехвърляне на идеални части от чужди имоти. Смята, че правна възможност е за всеки един собственик да заяви административна услуга пред АГКК/СГКК за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралните карти. Предвид тези основни съображения се моли за отмяна на обжалваното въззивно решение и за разглеждане на спора по същество с постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

По така подадената касационна жалба е постъпил отговор от Р. Д. К. и Г. К. Д. чрез адвокат А. П. Т., член на Бургаска адвокатска колегия, с който отговор касационната жалба се оспорва като неоснователна. Акцентира се на това, че според тях продавачът се явява неизправна страна по предварителния договор, тъй като част от двора попада върху улицата по улично-регулационния план и по този начин имотът се явява с неизяснен правен статут. Предвид този основен аргумент се твърди, че отказът на касатора в качеството му на продавач да обезпечи валидното нотариално прехвърляне на собствеността върху договорения за продажба УПИ /земя и сграда/ съставлява съществено неизпълнение на договорните задължения на продавача и на практика осуетява сключването на окончателен договор. По тези и други подробно изложени в отговора съображения ответната по жалбата страна моли обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С Определение № 2250 от 09.05.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 5 от 10.01.2023 година, постановено по в. гр. д. № 413/2022 по описа на Бургаския апелативен съд. Съставът на ВКС по реда на чл. 288 ГПК е намерил наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпрос, който е уточнен от състава с оглед конкретиката на настоящото дело и съобразно приетото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС така: Разминаването между регулационните линии на един имот според плана за регулация и границите му по кадастралната карта дава ли основание за разваляне на предварителен договор за продажба на имота поради неизпълнение от страна на продавача, когато извън обещания за продажба УПИ остава част от имота, попадаща в улична регулация.

По така поставения въпрос настоящият състав приема следното:

Разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ЗЗД регламентира възможността на страните при даден задатък да се откажат от договора. Правото на отказ от договора е субективно материално потестативно право, с чието упражняване договорните отношения между страните се прекратяват. Ако страните не са уговорили друго, неизправната страна следва да понесе неблагоприятните последици при реализиране на гражданската й отговорност, ако изправната страна е упражнила правото си на отказ. Правото на отказ от договора съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗЗД се упражнява чрез едностранно волеизявление, адресирано от изправната до неизправната страна. Институтът на правото на отказ от договора е сходен с института на разваляне на договора и в съдебната практика често се разглеждат едновременно или правото на отказ от договора съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗЗД се възприема като един по-опростен от предвидения в чл. 87, ал. 1 ЗЗД способ за извънсъдебно, едностранно прекратяване на договора или като специфичната хипотеза на разваляне по чл. 93, ал. 2 ЗЗД (решение № 60131 от 29.06.2021 г. по гр.д. № 3082 по описа за 2020 г. на ВКС, IV г.о .; решение № 110 от 29.06. 2017 г. по гр. д. 3868 по описа за 2016 г. на ВКС, III г.о.; решение № 474 от 13.07.2010 г. по гр.д. № 457 по описа за 2009 година на ВКС, IV г.о.; решение № 198 от 17.01.2020 година по гр. дело № 661/2019 на ВКС, III г.о.) Основните предпоставки и при двата института са едни и същи: виновно неизпълнение на договор и едностранно адресирано писмено изявление от страна на изправния кредитор.

Неизправността на страните по един предварителен договор може да е от различно естество и в зависимост от съдържанието на самия договор и поетите в него от страните задължения. В каузалната практика на ВКС са разгледани различни хипотези. В настоящото производство се поставя въпросът дали разминаването между регулационните линии и кадастралната основа по отношение на даден урегулиран поземлен имот, предмет на предварителен договор, се явява такова обстоятелство, което води до неизправност на продавача по предварителния договор и до право на купувача да се откаже/развали този договор, когато извън обещания за продажба УПИ остава част от имота, попадаща в улична регулация.

Недвижимите имоти се индивидуализират със землището, в което се намират, местността, сигнатурата по регулационния план или ПУП - ако се намират в урбанизирана територия, идентификаторът - ако за съответната територия има изработена кадастрална карта, границите и площта. Постоянна е практиката на ВКС, че площта на имота не е негов решаващ индивидуализиращ белег – в този смисъл са например решение № 202 от 04.07.2003 г. по гр. д. № 592/2002 г. на ВКС, I ГО; решение № 1171 от 22.12.2008 г. по гр. д. № 4521/2008 г. на ВКС, I ГО; решение № 389 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 364/2009 г. на ВКС, I ГО; решение № 1459 16.12.2008 г. по гр. д. № 5090/2007 г. на ВКС, IV ГО. Границите на имота определят и площта, заключена между тях. Понякога действителната площ на имота, определена от неговите граници, се разминава с площта, отразена в документа за собственост. Това разминаване може да се дължи на грешка при нанасяне на границите или на грешно изчислена площ, когато границите не са били точно установени при съставяне на документа за собственост.

Основното изискване към кадастралната карта е да отразява поземлените имоти съобразно правото на собственост, т.е. да отразява пространствените предели на правото на собственост и тези данни да са актуални във всеки момент. Според трайно установената практика на ВКС, кадастралните карти и кадастралните регистри имат декларативно значение и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Заснемането на имотите в кадастралната карта не според границите на правото на собственост няма за последица промени в правото на собственост. Такова действие нямат и плановете, одобрени при действието на ЗУТ, при възприетия от този закон принцип за ненамеса на администрацията в правото на собственост върху поземлените имоти. Урегулирането на имотите е свързано само с устройствения им режим, като вътрешните регулационни линии следват имотните граници - чл. 17, ал. 1 ЗУТ (в този смисъл решение № 60141 от 30.11.2021 г. по гр. д. № 553/2021 г. на I г.о. на ВКС и посочените в него ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС; решение № 99 от 26.06.2014 г. по гр.д.№ 4583/2013 г. на I г.о. на ВКС; решение № 145 от 30.10.2018 г. по гр.д.№779/2018 г. на I г.о. на ВКС). Поземлените имоти се урегулират чрез подробните устройствени планове с регулационни линии - улични регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица (лице на имота); и с вътрешни регулационни линии, които определят границите със съседните имоти (странични и към дъното на имота). Възможна е хипотеза, какъвто е настоящия случай, в която да е налице разминаване между регулационните линии и кадастралната основа по отношение на даден урегулиран поземлен имот, така че да е налице грешка в кадастралната основа, изразяваща се в неправилно заснемане на уличната регулация.

Допуснатата грешката в кадастралната карта по отношение на даден урегулиран поземлен имот няма отношение към обема на право на собственост спрямо този имот. Както е посочено в мотивите към т. 5 от посоченото по-горе ТР № 8/2014 от 23.02.2016 г., грешното заснемане в кадастралната карта на границите на един недвижим имот не води до промяна на правото на собственост върху грешно заснетата част от имота, защото кадастралната карта няма вещно-прехвърлително действие. Правото на собственост се извежда от документите за собственост. Когато в предварителния договор имотът, обещан за продажба, е конкретизиран съобразно титула за принадлежността на правото на собственост в патримониума на продавача, последният се явява изправна страна по договора. Той е обещал да продаде имота съобразно правата си на собственик и възможната грешка в кадастъра не се явява основание за купувача да се откаже/да развали предварителния договор.

Отделно от изложеното, следва още да се има предвид, че ЗЗД предвижда специални правила и текстове в случаи на грешки или несъответствия в размера на имота. Ако действителното пространство на закупения недвижим имот се окаже по-малко, за купувача се пораждат права, регламентирани в чл. 210 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. При разлика в посочената в договора площ и действителната площ на имота, за купувача възниква правото да се откаже от договора на основание чл. 210, ал. 1 ЗЗД и да иска връщането на даденото капаро /задатък/ по предварителния договор, само ако пространството на имота се окаже с повече от 1/10 по-малко от действителното. /Решение № 100 от 24.03.2014 год. по гр.д.№ 6207 по описа за 2013 год. на ВКС, IV г.о./.

В обобщение може да се направи правният извод, че грешката в кадастралната карта по отношение на недвижим имот, спрямо който е сключен предварителен договор за неговата продажба, не е основание за отказ от договора по реда на чл. 93, ал. 2 от ЗЗД. Допуснатата грешка относно границите на имота подлежи на отстраняване по предвидения в закона ред от титуляра на правото на собственост към момента на подаване на заявление към съответните органи за отстраняване на грешката по административен ред или към момента на предявяване на иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.

По основателността на касационната жалба съдът намира следното:

По делото не е било спорно, че на 16.02.2021 г. между Д. И., действащ чрез пълномощника си С. В., като продавач и Р. К. и Г. Д. като купувачи, бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на следния имот: дворно място, представляващо УПИ XVII-96 в кв. 13 по плана на [населено място], община Бургас, целият с площ от 515 кв.м., ведно с изградената в него едноетажна масивна жилищна сграда - къща, с РЗП от 100 кв.м., състояща се от кухня с трапезария и хол, санитарен възел, две бани, три спални и килер, при продажна цена от 95 000 евро, или левовата им равностойност от 185 803.85 лв. Въззивният съд е констатирал, че бил уговорен срок за сключването на окончателен договор до 30.04.2021 г., който впоследствие бил удължен до 30.06.2021 г., като продавачът се задължил в деня на подписване на окончателния договор да представи всички документи, доказващи правото му на собственост, като декларирал, че е единствен собственик. Нямало спор, че сумата от 37 160,77 лв. била предплатена от купувачите по банков път като задатък. Съдът приел за спорен въпроса дали било налице възникнало в полза на ищците право на отказ от процесния договор поради неизпълнение от страна на получилия задатъка касатор. В тази връзка било констатирано, че с нотариална покана от 23.06.2021 г., получена от ответника на 24.06.2021 г., ищците са уведомили ответника, че от скица на имота № 15-176524/19.02.2021 г. на СГКК-гр.Бургас са разбрали, че имот с идентификатор ................... по КККР, съответстващ на УПИ XVII-96 в кв. 13 по плана на [населено място], е с площ от 543 кв.м., като за разликата от 41 кв.м. вповече продавачът не можел да докаже собственост върху договорения имот, което било неизпълнение на декларираното в договора, че е единствен собственик. Направено било изявление, че ако до 07.07.2021 г. продавачът не е в състояние да им прехвърли целия имот по действащата кадастрална карта, те се отказват/развалят договора по негова вина и го поканват незабавно след посочената дата да върне полученото капаро/задатък. Констатирано е още, че на 07.07.2021 г. бил съставен констативен протокол № 148/07.07.2021 г. по описа на нотариус В.Д., рег. № ..... на НК, от който се установило, че на посочената дата страните са се явили лично в нотариалната кантора и направили следните изявления: Д. И. - че е представил всички необходими документи за сключване на окончателен договор в нотариална форма; Р. К. и Г. Д. - че към момента не може да се изпълни предмета на предварителния договор и да се прехвърли целия имот по предварителния договор, а само идеални части, тъй като съгласно скица от 19.02.2021 г. е налице съсобственост между продавача и община Бургас, поради което се възползват от правото си на отказ от сделката, като поканват продавача да възстанови в двоен размер платеното от 37 160.77 лв.

От извършената по делото съдебно-техническа експертиза било установено, че за процесния поземлен имот е отреден УПИ ХХ-137, кв.13, идентичен с УПИ XVII-96 в кв.13 по отменения ПР на селото с площ от 514 кв.м. От направените измервания експертът констатирал, че границите на УПИ ХХ-137 по действащия ПР и границите на ПИ ......................... по КК се различават, като е посочено, че по кадастрална карта 35,81 кв.м. от ПИ са извън УПИ и попадат в улица, а 13,5 кв.м. попадат в южния имот. На място имало изградена към уличната регулация масивна ограда, която е отразена в кадастралната карта и навлиза с 2,15 м в уличната регулация. Експертът посочил, че отклоненията, по-големи от допустимите, се дължат на неправилно отразената граница на уличната регулация в кадастралната карта, което налагало провеждането на процедура за изменение на КККР, поради непълноти или грешки, в която ако се установяло че непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, същата се отстранявала след провеждане на спор по съдебен ред.

Въз основа на изложеното съдът приел, че е налице неизпълнение от страна на продавача, който съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от договора е бил задължен в деня на подписване на сделката да представи документите, доказващи по безспорен начин правото му на собственост върху продавания имот. Счетено било, че при установената впоследствие от ищците вероятност от пораждане на спор за собствеността във връзка с непълноти и грешни в КККР, очевидно жалбоподателят не е установил по категоричен начин безспорността на правния статут на продавания имот, както при подписване на договора, така и в периода от 5 месеца до предвидената дата за сключване на окончателния договор и при отправеното с нотариална покана от 23.06.2021 г. искане на купувачите за предприемане на действия за отстраняване на разликите в площта на имота, които биха могли да доведат до спор за собственост на частите, в които по делото е констатирана непълнота или грешка по КККР. Отговорността да приведе в съответствие описания в титула за собственост УПИ с отразяването му в кадастралната карта и регистри била на собственика-продавач, който е имал всички права като заинтересована страна в процеса по изготвяне на КККР през 2016 г. Нямало пречки това да бъде извършено и от последващия приобретател, но при негово съгласие да поеме тази тежест, свързана с допълнителни средства и усилия. Съдът е приел, че в случая ищците не са били уведомени от ответника за необходимостта от налагащо се изменение на КККР на продавания имот, поради което и нямат задължение по предварителния договор да поемат тази допълнителна тежест и да сключат окончателен договор при установените след подписването на процесната сделка обстоятелства.

С оглед отговора на така поставения правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, съдът намира, че същото е валидно, допустимо, но като краен резултат се явява неправилно и следва да се касира. Тъй като не е необходимо да се извършват нови съдопроизводствени действия, спорът следва се разреши от състава на ВКС по същество.

Безспорно е, че на 16.02.2021 година между страните е сключен процесния предварителен договор за покупко-продажба недвижим имот, по силата на който продавачът - ответник по делото е следвало да прехвърли на купувачите - ищците по делото следния недвижим имот: дворно място, находящо се в [населено място], .........., [улица] и представляващо УПИ XVII-96, в кв. 13 с площ от 515 кв. м., а по кадастралната скица и регистри за [населено място] - поземлен имот с идентификатор ................., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда-къща с РЗП от 100 кв. м., представляваща сграда с идентификатор ................................. по кадастралната скица и регистри за [населено място]. Ищците са заплатили на ответника задатък по договора в размер на 37 160.77 лева. От представените по делото нотариални актове (НА за покупко-продажба № ......., том IV, рег. № ..............., дело № .............. от ................ година на нотариус Надежда М., рег. № 409 в регистъра на НК и НА за покупко-продажба № ................, том I, рег. №.............., дело №................. на нотариус Надежда М., рег. № ......................... в регистъра на НК) се установява, че ответникът-продавач Д. Т. И. е собственик на имота, който е предмет на предварителния договор. От съдържанието на предварителния договор е видно, че описанието на имота възпроизвежда буквално съдържанието на нотариалните актове, легитимиращи продавача като собственик. Ищците са отказали сключването на окончателен договор за имота по нотариален ред поради съображения, че е налице разминаване в площта на имота; че продавачът не може да се удостовери като пълноправен и единствен собственик на описания в предварителния договор и предмет на продажбата недвижим имот, тъй като според тях, разликата от 41 кв.м. вповече (отразена на актуалната кадастрална скица в сравнение със старите регулационни граници), не се явявала собственост на продавача, а на трето неустановено лице.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която установява, че УПИ XX, кв.13 по действащия ПР на [населено място] и УПИ XVII в кв.13 по отменен ПР на [населено място], област Бургас, са идентични и с площ от 514 кв.м. През различни години са издавани скици на УПИ XVII в кв.13 по отменен ПР на [населено място], [населено място], на които е изписана площ от 515 кв.м и 525 кв.м, като тази площ е записана и в документите за собственост. Според вещото лице разликата от 1 кв.м и 11 кв.м се дължи на точността на плановете и различните методи и начини на изчисляване на площите, както и че границите на имот ........................., отразен в КК, и УПИ ХХ-137 в кв.13 по действащия ПР, се различават повече от допустимите стойности по чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри като причината за това е неправилно отразената граница на уличната регулация в кадастралната карта. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че най-голямото несъответствие в квадратурата на имота и отразеното в кадастралната карта идва от уличната регулация като 35.81 кв.м. от ПИ са извън УПИ и попадат в улицата, а 13.59 кв.м. попадат в южния имот и в тази връзка кадастралната карта ще следва да бъде променена съобразно правилната регулация. Вещото лице посочва, че реалната площ на поземления имот е 543 кв.м.

С оглед така установените факти по делото настоящият състав приема следното:

Ответникът Д. Т. И. е поел задължение да прехвърли на ищците дворно място, представляващо УПИ XVII-96 с площ от 515 кв.м., ведно с изградената в имота едноетажна масивна жилищна сграда. Налице е съответствие в описанието на имота в предварителния договор с притежаваното от него вещно право съгласно неговия титул за собственост, посредством който той се легитимира като единствен и пълноправен собственик на дворното място, предмет на сделката. Неточното кадастрално отразяване или неправилно отразената улична регулация не създават съсобственост по смисъла на ЗС между ответника и трето лице, както твърдят ищците. В тази връзка следва да се отбележи, че така посоченото от вещото лице обстоятелство, че границите на имот ........................, отразен в КК, и УПИ ХХ-137 в кв.13 по действащия ПР, се различават повече от допустимите стойности по чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, няма значение с оглед предмета на спора. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от цитираната наредба този въпрос касае отговорността на АГКК, а именно, че същата не носи отговорност за отклоненията при нанасяне на границите на поземлените имоти в кадастралната карта, по-малки от допустимите стойности на грешките по чл. 18, респ. – носи отговорност в случаите на по-големи отклонения. Посочените от вещото лице отклонения единствено сочат, че е налице грешка в кадастъра, която може да бъде поправена по съответния ред. От гледна точка на ЗЗД отклоненията в квадратурата на недвижимия имот, предмет на обсъждания предварителен договор, не представляват основание за отказ от договора или за неговото разваляне, тъй като при реална площ от 543 кв.м. /според изчисленията на вещото лице/ продавачът е обещал да прехвърли в собственост на купувачите-ищци 515 кв.м. – т.е. разликата между действителната площ и тази, която продавачът се е задължил да прехвърли по нотариален ред, е по-малка от една десета и не дава основание на ищците да се откажат от договора и да претендират връщане на задатъка.

Съображенията на ищците, развити в съдебното производство, че продавачът е неизправна страна и с оглед обстоятелството, че съществува бъдеща вероятност да се наложи преместването на изградената към улицата масивна ограда, което те определят като тежест, са правноирелевантни. Такъв е и техният довод, че им е било отказано получаването на кредит за закупуване на имота от банки. Това са въпроси, стоящи извън предмета на спора. Последният е съсредоточен до въпроса дали продавачът е неизправна страна по предварителния договор, поради което те имат право на отказ от него и връщане на дадения задатък. Настоящият съдебен състав приема, че ответникът, касатор в настоящото производство, не е нарушил клаузи на предварителния договор и не е отказал сключването на окончателна продажба. Същият е изправна страна по предварителния договор; обещал е да прехвърли собствеността върху притежаван от него имот съобразно правото си на собственост. В полза на ищците, действащи като купувачи, не е възникнало потестативното право да се откажат от сключения предварителен договор поради неизправност на продавача и да претендират връщането на дадения задатък. Предявеният иск се явява неоснователен.

Въззивното решение следва да се отмени изцяло като вместо това се постанови отхвърляне на така предявения от Р. Д. К. и Г. К. Д., двамата от [населено място], против Д. Т. И. от [населено място], иск с правно основание в разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗЗД за връщане на сумата от 37 160.77 лева, представляваща заплатен от тях задатък по сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.02.2021 г., като неоснователен.

По разноските: С оглед крайния резултат от спора на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски за всички инстанции, а именно: 2 000 лева за направените по делото съдебно-деловодни разноски за първа инстанция; 3 500 лева, заплатено от него адвокатско възнаграждение за втора инстанция, 4 243.22 лева разноски в касационната инстанция, от които 743.22 лева държавна такса и 3 500 лева адвокатско възнаграждение. Общият размер на разноските, които ищците Р. Д. К. и Г. К. Д., следва да поемат с оглед крайния изход по спора, възлиза на сумата от 9 743.22 лева.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на III гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 5 от 10.01.2023 година, постановено по в. гр. д. № 413/2022 по описа на Бургаския апелативен съд, като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Д. К., ЕГН [ЕГН], и Г. К. Д., ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес: [населено място], ж. к. ................, [жилищен адрес] срещу Д. Т. И., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ..................... [жилищен адрес] иск за сумата от 37 160.77 /тридесет и седем хиляди сто и шестдесет лева и 77 ст./ лева, представляваща заплатен от тях задатък по сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.02.2021 г., на основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, като неоснователен.

ОСЪЖДА Р. Д. К., ЕГН [ЕГН], и Г. К. Д., ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес: [населено място], ж. к. .................., [жилищен адрес] да заплатят по равно на Д. Т. И., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ................................., [жилищен адрес] направените по делото разноски за всички съдебни инстанции в общ размер на 9 743.22 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.