Оправдаване при неправомерно завишен данъчен кредит без укрити данъчни задължения

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 255, ал. 3 НК * субективна страна на деяние * несъставомерно деяние * прекратяване на наказателно производство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 429

гр.София, 24 юли 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

при участието на секретаря Невена Пелова

и прокурора от ВП Атанас Гебрев

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 200/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационна жалба на адвокат Р. Г., защитник на подсъдимия М. Г. Г., против присъда № 15 от 05.10.2023 г. на Варненския апелативен съд, постановена по в.н.о.х.д. № 246/2023 г. по описа на съда.

С касационната жалба и допълнението към нея се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като се твърди, че направения от въззивния съд извод за виновността на подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 255, ал. 1 и ал. 3, вр. с чл. 18 НК, не кореспондира със събраните в хода на разследването доказателства, поради което закона е приложен неправилно. Според защитника, с новата осъдителна присъда на Апелативен съд –Варна, е нарушен материалният закон, тъй като е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия за несъставомерно от обективна страна деяние. Защитата излага следните съображения: 1. от началото на наказателното производство не е налице спор по фактите, а само по приложимото материално право; 2. липсва изобщо данъчно задължение, чието установяване чрез невярно деклариране да е избегнато, а оттам липсва и предмет на престъплението; 3. неправилно въззивният съд е приел идентичност между понятията данъчни задължения и недължими и надплатени данъци, което го е мотивирало да постанови осъдителна присъда по чл.255 от НК. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

За съдебното заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник редовно призовани, не се явяват и не вземат становище.

Представителят на Върховната прокуратура пледира за неоснователност на доводите в касационната жалба. Счита, че апелативният съд е установил пропуски и нарушения в дейността на първоинстанционния съд относно оценката и анализа на доказателствата, резултирали в незаконосъобразни правни изводи. Приема, че деянието е доказано по несъмнен начин и не са налице основанията по чл. 348, ал.1 НПК, които да налагат изменение или отмяна на присъдата. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата на Апелативен съд – Варна - в сила.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди релевираните в касационната жалба и в допълнението към нея оплаквания, становището на представителя на ВП от съдебното заседание и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

Настоящото производство пред ВКС е второ по ред.

При първото първоинстанционно разглеждане на делото по н.о.х.д. № 99/2021 г., Окръжен съд- гр. Добрич е постановил присъда № 9 от 16.09.2021 г., с която е признал подсъдимия М. Г. Г. за виновен в извършване на инкриминираното му престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, пр. 1 и пр. 2, т. 2, пр.1, т. 6, пр. 3, т. 7, вр. с чл. 18, ал. 1 НК, за което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложил наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил за срок от три години.

С присъдата е бил отхвърлен предявения от Министерството на правосъдието против подсъдимия Г. граждански иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 16 740 лева.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия е било образувано в.н.о.х.д. № 403/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд, по което на 04.04.2022 г. е било постановено решение № 51. С решението на основание чл. 334, т. 1 и чл. 335, ал. 2 НПК присъдата на първата инстанция е била отменена и делото върнато за ново разглеждане на ОС-гр.Добрич.

След връщане на делото е било образувано н.о.х.д. № 282/2022 г., по което ОС-гр. Добрич е постановил присъда № 15 от 09.12.2022 г., с която е оправдал подсъдимия М. Г. по възведеното му обвинение по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 18, ал. 1 НК.

По протест на прокурора с искане за осъждане на подсъдимия по обвинението, формулирано в обвинителния акт, е било образувано в.н.о.х.д. № 37/2023 г. на Варненския апелативен съд, който на 07.04. 2023 г. е постановил присъда № 4, с която на основание чл. 334, т. 2, вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК е отменил оправдателната присъда на първия съд и е признал подсъдимия Г. за виновен в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му наложил наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години, и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по първоначалното обвинение по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 18, ал. 1 НК.

По касационна жалба на защитника на подсъдимия е било образувано н.д. № 483/2023 г. С решение № 274 от 17.07.2023 г., ВКС, трето н.о. е отменил въззивният съдебен акт и е върнал делото за ново разглеждане на апелативния съд от стадия на съдебното заседание.

При третото по ред въззивно производство - в.н.о.х.д. № 246/2023 г. на Варненския апелативен съд, на основание чл. 334, т. 2, вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК е била постановена въззивна присъда № 15 от 05.10.2023 г., с която е била отменена присъдата на ОС-гр. Добрич по н.о.х.д. № 282/2022 г. и подсъдимият М. Г. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 18, ал. 1 НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 3 месеца, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от 3 години;

Подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдан за това да е направил опит да избегне плащането на данъчни задължения в големи размери по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 18, ал. 1 НК.

С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

Именно този трети по ред въззивен акт е предмет на настоящия касационен контрол.

Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Проследявайки хронологично развитието на съдебното производство пред различните инстанционни съдилища, ВКС констатира, че контролираният въззивен съд е допуснал особено съществено процесуално нарушение, осъждайки М. Г. по обвинение, по което е било невъзможно да го стори. Това е така, тъй като след постановяване на присъдата по в.н.о.х.д №37/2023 г. на Варненски апелативен съд, с която подсъдимият е бил признат за виновен и осъден по чл.212 ал.1 във вр. чл.18 ал.1 от НК и оправдан по първоначалното му обвинение по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 тт. 2,6 и 7 във вр.с чл.18 от НК, не е бил депозиран изобщо касационен протест, като първото по ред касационно производство е било образувано и разгледано единствено по жалба на защитника на подсъдимия. При това положение е очевидно, че прокуратурата не е изразила недоволство от оправдаването на М. Г. по първоначално възведеното му обвинение по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.18 ал.1 от НК и се е съгласила с изводите на съда, че престъплението, за което той следва да бъде осъден е по чл.212 ал.1 във вр.с чл.18 ал.1 от НК. При липса на касационен протест с искане за връщане на делото за ново разглеждане за осъждане на подсъдимия по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.18 ал.1 от НК, за контролираната инстанция, е било невъзможно да постанови осъдителна присъда за това престъпление. Съдебният състав, разгледал проверяваното дело, не е проследил внимателно неговото процесуално развитие, поради което е постановил недопустим от процесуална гледна точка акт. Този съд е бил в невъзможност без съответен протест срещу оправдаването на подсъдимия по чл.255 ал.3 от НК да постанови осъдителна присъда, както по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.18 ал.1 от НК, така и по чл.256 ал.1 от НК/дори и фактите по обвинението да са сочели на неговото извършване/, понеже последното престъпление е по-тежко наказуемо от това по чл.212 ал.1 от НК. Противното би довело до недопустимо влошаване на наказателно-правното положение на подсъдимия. Принципно посоченото нарушение би следвало да доведе до отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав. В конкретният случай обаче, доколкото настоящият касационен състав счита, че са налице основанията на чл.24 ал.1 т.1 от НК за оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.18 ал.1 от НК, прие, че е безпредметно да се връща делото за ново разглеждане. Това е така, тъй като чрез оправдаването на дееца, неговите права са най-ефективно и пълно защитени.

По-нататък е необходимо да се отбележи, че фактическите положения по обвинението не са били спорни в хода на цялото наказателно производство. В настоящата касационна жалба, липсват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд при оценката и проверката на доказателствата и при извеждане на релевантните за делото факти. Както в обвинителния акт, така и в своето решение контролираният съд е приел, че: подсъдимият М. Г. е имал качеството на земеделски производител към инкриминирания период и е бил е регистриран по ЗДДС; той е предоставил на свидетелката Т. шест броя фактури, с контрагенти /фирма/ и /фирма/, част от които са били с невярно съдържание, а друга- неистински; фактурите са били осчетоводени и включени от нея в подадена по електронен път справка- декларация по ЗДДС за периода 01-31 август 2014 г.; при извършена данъчна ревизия на подсъдимия за процесния данъчен период е бил издаден Ревизионен акт № Р-03000814001092-091-001/11.02.2015 г., с който на М. Г., в качеството му на задължено по ЗДДС лице, е било отказано право на приспадане на данъчен кредит по посочените шест броя фактури; в ревизионния акт не са установени данъчни задължения на земеделския производител.

При така очертаната на кратко фактология по делото не може да бъде направен правен извод за обективна съставомерност на инкриминираното на подсъдимия престъпление по чл.255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 18, ал. 1 НК. Предмет на данъчното престъпление по чл. 255, ал. 1 НК са данъчни задължения в големи размери, съответно по ал. 3 на същия текст – данъчни задължения в особено големи размери. Според фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, възприети от съда, подсъдимият не е имал данъчни задължения за процесния период /това обстоятелство е безспорно установено, както от ССчЕ-зи, така и от Ревизионния акт/. Съгласно заключението на ССчЕ-за, земеделският производител М. Г. е включил в подадена справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 01.08.2014 г.-31.08.2014 г. с вх. №08001286311 от 15.09.2014 г., както и в дневника за покупки шест броя фактури с издател /фирма/ и /фирма/, за които фактури е установено, че не е налице документална обосновка на доставката, съгласно чл.4 ал.3 от Закона за счетоводството, като с това е завишена стойността на ДДС за възстановяване, или казано по друг начин- земеделският производител М. Г. е завишил размера на следващия се данъчен кредит, който има право да приспада. Включването на фактурите в справката-декларация не е било насочено към осуетяване установяването или плащането на данъчни задължения, защото такива подсъдимият не е имал обективно за процесния период, като това обстоятелство не се твърди от данъчната администрация, а както беше посочено и от държавното обвинение. Всъщност, включването на процесните шест фактури в справката –декларация и в дневника за покупки, по които фактури не са налице доставки по смисъла на закона, е довело до неправомерно завишаване стойността на данък добавена стойност за възстановяване, с което се цели получаване на бъдеща облага. В този смисъл са и устните разяснения на вещото лице по ССчЕ-зи, дадени в съдебното заседание пред първия съд, че подсъдимият не е дължал данъци, вкл. и към инкриминираната дата 15.09.2014 г., като с включването на процесните фактури в справката- декларация, той е увеличил данъчния кредит по отношение на държавата и е целял бъдеща облага. В заключение, инкриминираната стойност от 16 740 лв. не представлява избегнат данък, както е приела прокуратурата, а бъдещо вземане от бюджета на държавата, осуетено от данъчната проверка. Размерът на данъчния кредит, който подсъдимият неоснователно се е опитал да установи, не е идентичен с дължим данък добавена стойност. Тъкмо поради липса на дължим данък за внасяне, в обвинителния акт е посочено като размер на данъчните задължения размера на данъчния кредит, който подсъдимият е начислил в повече за процесните фактури, а именно 16 740 лв. Размерът на данъчния кредит в повече, който подсъдимият евентуално би получил без правно основание, не представлява дължимия данък и ако вследствие на неправомерно приспаднат ДДС би бил налице ДДС за внасяне/ т.е. укрит дължим данък/, то именно този ДДС за внасяне би бил размерът на дължимите данъчни задължения по смисъла на чл.255 от НК, а не самият данъчен кредит /чл.68 ал.1 и 2 от ЗДДС/. Както е известно предметът на престъплението по чл.255 от НК са неустановени или неплатени данъчни задължения, като данъчното задължение към държавата е задължение за плащане, а не парични суми, които произтичат от държавния бюджет. В случая не е налице нито укрит/дължим/данък, нито неплатен такъв, нито опит за това, понеже подсъдимият не е имал задължение за внасяне на ДДС към инкриминираната дата 15.09.2014 г., включително и след изключване на неправомерно начисления от него данъчен кредит за възстановяване/съгласно заключението по допълнителната ССчЕ/, поради което деянието е несъставомерно по чл.255 от НК.

По-нататък, дали описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти могат да се субсумират под престъпния състав на чл.256 от НК, ВКС не намира за нужно да обсъжда, доколкото осъждане на подсъдимия за това престъпление е невъзможно, по изложените в решението по-горе аргументи. В допълнение следва да се отбележи, че: предметът на данъчното престъпление по чл.255 от НК са парични средства, дължими на бюджета като данъчни задължения в размер над 3000 лева, които не са установени или не са платени, а на данъчната измама- парични средства от държавния бюджет в размер на равностойността на над 70 минимални работни заплати за страната към инкриминирания момент. В обвинителния акт прокурорът е претендирал процесната сума от 16 740,00 лв. да представлява данъчно задължение по ЗДДС, чието установяване и плащане деецът е направил опит да избегне, а не да представлява парична сума, произтичаща от държавния бюджет. Освен това, за съставомерността на престъплението по чл.256 от НК е необходимо да бъде установено и, че получената неследваща се парична сума е в големи размери, докато инкриминираната по настоящето дело, не отговаря на този критерии.

Съобразно фактическите обстоятелства по обвинителния процесуален документ, подсъдимият не може да бъде осъден и за престъплението по чл.212 ал.1 от НК, независимо, че същото е по-леко наказуемо от това по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 от НК. Това е така, тъй като в обстоятелствената част липсват факти, които да обосноват елементи от обективната и субективна страна на престъплението по чл.212 от НК, а именно: досежно измамливи действия на подсъдимия за получаване на чуждо движимо имущество, без правно основание; относно естеството на чуждото имущество/както беше посочено и по-горе предметът на престъплението по чл.255 от НК по настоящото дело са задължения за плащане на ДДС, което задължение не е установено или не е платено, а по чл.212 от НК е чуждо движимо или недвижимо имущество/. Освен това престъплението по чл.212 ал.1 от НК се характеризира от субективна страна с пряк умисъл и користна цел- „намерение за присвояване“, като по отношение на последното също липсват фактически обстоятелства в обвинителния акт. Впрочем в предходното решение на ВКС се съдържат развити съображения относно невъзможността за преквалификация на дейността на подсъдимия по чл.212 от НК, без да е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Описаната фактология не предпоставя осъждане по чл.212 от НК, без намесата на прокурора по реда на чл.287 от НПК.

Съществува правна пречка и за обмисляне на възможната квалификация на фактите по обвинителния акт по чл. 313, ал. 1 НК. По този въпрос, в мотивите към присъдата си /л.71 от н.о.х.д.№282/2022 г./, ОС-Добрич е изложил убедителни аргументи, които се споделят изцяло от ВКС и поради тяхната изчерпателност, не следва да бъдат преповтаряни.

По изложените съображения, ВКС намира, че касационната жалба е основателна, поради което следва да бъде отменено атакуваното въззивно решение и подсъдимият М. Г. Г. признат за невиновен и оправдан по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 т.т.2,6 и 7 във вр.с чл.18 ал.1 от НК, тъй като инкриминираното на подсъдимия деяние не съставлява престъпление.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК , ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 15 от 05.10.2023 г., постановена по в.н.о.х.д. №246/2023 г. по описа на Варненския апелативен съд, НО, като на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК

ОПРАВДАВА подсъдимия М. Г. Г. по обвинението да е извършил престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 18, ал. 1 НК.

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/