Недопустимост на поправка на фактическа грешка в мотивите на съдебно решение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 69

гр.София, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

Като разгледа докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 2499 по описа за 2020 г., за да се произнесе, намира следното:

Производството e по чл. 247 и чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по постъпили молба с вх. № 69075/26.11.2021 г. и частна жалба с вх. № 69076/26.11.2021 г. от М. Д. П., [населено място], област Пловдив, чрез пълномощника адв. Е. М. Г..

С молба с вх. № 69075/26.11.2021 г. е направено искане по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на решение № 137/19.11.2021 г. по гр. д. № 2499/2020 г. на ВКС, IV г.о., а частна жалба вх. № 69076/26.11.2021 г. е насочена срещу частта на посоченото решение, с която ВКС е обезсилил като процесуално недопустимо решение № 2/13.01.2020 г. по в. гр. д. № 384/2019 г. на Апелативен съд - Пловдив в частта му относно предявения иск с правно основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 114 300 лв., както и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 288 769 лв., като в тази част е прекратено производството по делото.

Ответникът по молбата „Стоянстрой“ ЕООД, чрез адв. Д. Б., е изразил становище, в което оспорва подадените молба и частна жалба.

Молбата по чл. 247 от ГПК е допустима като подадена от надлежна страна, но същата е неоснователна.

Очевидна фактическа грешка е налице, когато има несъответствие между действителната воля на съда и външното й изразяване в писмения текст на решението. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК-т. 18. със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на присъдено нещо.Единствено диспозитивът на решението представлява източника на силата на присъдено нещо. Мотивите към решението не са част от него. Последователна е съдебната практика в разбирането си, че на поправка подлежи само диспозитивът, а не и мотивите на съдебен акт, и то само в случай, че има несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване, което в настоящия случай не се установява /в този смисъл - решение № 55/06.07.2009 г. по т. д. № 541/2009 г. на ВКС, I т.о.; решение № 35/07.02.2011 г. по гр. д. № 1720/2009 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 170/09.05.2014 г. по гр. д. № 4459/2013 г. на ВКС, I г. о. и др./. Тъй като в случая се иска поправка на ОФГ в мотивите на постановеното решение и не се твърди, че е допусната такава в неговия диспозитив, молбата следва да бъде оставена без уважение по съображенията, изложени по-горе.

Относно постъпилата частна жалба с вх. № 69074/26.11.2021 г., съдът намира следното:

Частната жалба е подадена срещу решение на Върховния касационен съд, с което е частично обезсилено въззивното решение и е прекратено производството по делото в тази му част поради наличие на процесуална пречка. В случая ВКС се е произнесъл по касационна жалба с решение по реда на чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3, изр. първо от ГПК . С касационното решение инстанционният контрол по ГПК е изчерпан. Ето защо решението на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване според чл. 296, т. 1 от ГПК -поради изчерпана функционална подсъдност. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС / определение № 727 от 18.12.2009 г. по ч. т. д. № 793/2009 г. на І ТО на ВКС, № 401 от 31.05.2011 г. по ч.т. д. № 270/2011 г. на І ТО на ВКС, определение № 544 от 17.07.2012 г. по ч. гр. д. № 471/2012 г. на ІV ГО на ВКС и др/. Решението по чл. 293, ал. 4 от ГПК не може да бъде отъждествено с прекратителното определение по чл. 274, ал. 2, изр. второ от ГПК , с което за пръв път ВКС се произнася по допустимостта само на касационното производство или прекратява развитието на цялото исково производство, но по причина, възникнала в касационното производство. В този случай, за да се осигури поне двуинстанционно производство за разглеждане на спора относно допустимостта на процеса, законодателят е предвидил обжалване пред друг състав на ВКС. С оглед на изложеното следва да се приеме, че възникналият в конкретния случай правен спор е разрешен окончателно с влязлото в сила съдебно решение на ВКС, ІV г.о. и с него е изчерпан редът за инстанционно обжалване, поради което подадената жалба подлежи на връщане като недопустима.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата за допускане на поправка на ОФГ в мотивите на решение № 137/19.11.2021 г. по гр. д. № 2499/2020 г. на ВКС, IV г.о.

ВРЪЩА частна жалба с вх. № 69074/26.11.2021 г., подадена от М. Д. П. срещу решение № 137/19.11.2021 г. по гр. д. № 2499/2020 г. на ВКС, IV г.о.

Решението в частта, имаща характер на определение, с която е върната подадената частна жалба, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.