Приспадане на положен труд в чужбина при трансфер на осъдено лице

Текстът на акта

Ключови фрази

Производство по ЗПИИСАННЛСМВЛС * неоснователност на искане за възобновяване * Искане за възобновяване на наказателно дело от осъден

Р Е Ш Е Н И Е

№ 215

София, 08 април 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА
БОНКА ЯНКОВА

при секретаря Илияна Петкова и с участието на прокурора от ВП Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия Янкова н.д № 104/2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК по повод саморъчно изготвено искане, озаглавено молба, на осъдения П. М. И. за възобновяване на ЧНД № 405/2023 г. на Окръжен съд – Плевен и изискване от съдебните власти в Кралство Нидерландия на конкретни данни за положените работни дни, след което същите се приспаднат от времето на трансферираното наказание лишаване от свобода. Твърди се, че отправеното в същата насока искане до съда и прокуратурата в [населено място] е било отклонено по съображения за липсващи, в изпратеното от Кралство Нидерландия удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ ПВР на Съвета от 27.11.2008 г., данни за положен от осъдения труд. Искането съдържа също така позоваване на нормите на чл.41, ал. 3 от НК, чл. 78 от ЗИНЗС и на ТР № 3 от 12.11.2013г. на ВКС и въз основа на тяхната относимост и приложимост се настоява приспадане на положения от осъдения труд, като е посочена и информация за съответните времеви периоди, в които осъденият е пребивавал в три затвора в Кралство Нидерландия.
Представителят на Върховна прокуратура взема становище за допустимост и основателност на искането, като счита, че в случай, че производството по признаване и изпълнение на нидерландската присъда се възобнови, ще се удовлетвори и искането на осъдения ОС Плевен да се изясни дали е допустимо, по нидерландските закони, редуциране на наказанието въз основа на положен труд.
Служебно назначеният защитник на осъдения – адвокат М. М. от САК моли за уважаване на искането за възобновяване. Счита, че след като по делото не е събирана информация за придобити от осъдения умения, дипломи и т.н., включително и положен труд по време на задържането му в Кралство Нидерландия, е необходимо възобновяване на производството, с оглед възможността осъденият да упражни правото си на лично участие и правото да иска събиране на доказателства и да представя такива.
Осъденият И. в лична защита изразява съгласие с доводите на защитника си, а в упражнено право на последна дума моли за уважаване на искането.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, намери следното:
Искането е процесуално допустимо.
Направено е от легитимирана страна, в установения от закона шестмесечен срок и има за предмет решение, постановено в производство по глава втора от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС), което въпреки, че не е изрично посочено, попада в обхвата на актовете по чл.419, ал.1 от НПК. Основание за този извод е идентичността в обсъжданите въпроси, предмет на производството по чл.12 и сл. от ЗПИИСАННЛСМВЛС и на производството по чл.457, ал.2 от НПК, а , на основание чл.341, ал.1 от НПК, е включен в подлежащите на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК „Възобновяване на наказателните дела“ съдебни актове. ВКС вече е имал повод да вземе отношение в посочения смисъл ( Р № 60170/ 1.11.2021 г. по н. д. № 239/2021 г., ВКС, III н. о., Р № 60122 / 1.07.2021 г. по н. д. № 346/2021 г., III н. о., Р № 5/ 7.12.2022 г. по н. д. № 1059/2021 г., ВКС, II н.о.)
С оглед коректното очертаване пределите на инициираната процедура по възобновяване на наказателното производство е наложително да се уточни предварително следното:
Съгласно чл. 426 във вр. с чл.347, ал.1 от НПК, в производството по възобновяване на наказателни дела, ВКС не действа служебно, а е ограничен в рамките на заявените в искането основания и посочените в тяхна подкрепа данни. В случая, те са редуцирани до оплакването за нарушение на закона (чл.348, ал.1, т.1 от НПК), обосновано с подкрепящите наличието му данни, а именно отказа на окръжния съд да приложи чл. 41, ал.3 от НК и приспадне изработените от осъдения дни в нидерландските затвори. В искането, доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с проведеното пред ОС Плевен производство не са релевирани. Съгласно чл.351, ал.4 от НПК до даване ход на делото, а и устно в касационното заседание, няма пречка заявените касационни основания да бъдат подкрепени с допълнителни съображения, но предназначението на тези допълнения не дава възможност с тях да се релевират други касационни основания, извън вече заявените в иницииращия документ.
Ето защо, рамките на настоящата процедура за извънреден контрол са предопределени от заявения касационен повод по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. При извършената проверка за неговото наличие, настоящият състав на ВКС не установи основание за възобновяване на производството, по следните съображения:
От материалите по делото се установява, че с решение № 123/ 05.05.2023 г. постановено по ЧНД № 405 / 2023 г. на Окръжен съд Плевен е била призната и приета за изпълнение присъда № 02 / 810601 - 17, постановена на 15.11.2018 г. от тричленен състав на наказателна колегия на съд Зееланд – Вест Брабант , влязла в сила на 05.03.2021 г., с която българският гражданин П. М. И., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], с последни известни адреси[жк], [жилищен адрес] и [жк], [улица] бил осъден на лишаване от свобода за срок от 17 години (6205 дни) за извършените на територията на издаващата държава престъпления по чл.287 и чл.288 от Нидерландски наказателен кодекс – съответстващо на престъпление по чл.116, ал.1, т. 6 и т. 8 от НК на Република България.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС е бил определен първоначален строг режим за изтърпяване на това наказание.
На основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е било приспаднато времето на предварителното задържане и изтърпяната част от наказанието, считано от 26.09.2017 г. до фактическото му предаване на българската държава.
Съдебният акт не е бил атакуван от страните и е влязъл в сила с изтичане срокът на обжалване / протестиране – на 19.05.2023 г .
На основание чл.18 от ЗПИИСАННЛСМВЛС препис от влязлото в сила решение е изпратено на Окръжната прокуратура Плевен и били предприети действия по привеждането му в изпълнение. На 11.07. 2023 г. осъденият е предаден на българските власти, а на 12.07.2023 г. бил приведен в Затвора град Плевен, където започнал да изтърпява наказанието лишаване от свобода, считано с приспаднатия период на задържане, от 26.09.2017 г.
С молба, вх. № 10969 от 22.11.2023 г. осъденият отправил искане до председателя на ОС Плевен за образуване на съдебно производство, в което да бъдат признати работните дни в /държава/, посочвайки, че разполага с всички нужни документи за „доказване на работата ми“ (л.113, ЧНД). Молбата е резолирана и поставена на вниманието на съдията - докладчик по делото, който очевидно е приел, че не е компетентен да се произнесе по нея, което следва от приложеното по делото писмо с дата 27.11.2023 г. ( л.114, ЧНД). Със същото, подадената от П. М. И. молба в оригинал е изпратена на Окръжна прокуратура Плевен „по компетентност“, а писмото е изготвено, както е посочено в него „Съгласно резолюция от 23.11.2023г на съдията –докладчик по ЧНД № 405 / 2023 г. по описа на Плевенски окръжен съд“.
Проследяването на процесуалното движение на делото и на отправеното искане от осъдения за приспадане на положения труд в издаващата държава от времето на наказанието 17 години лишаване, прието и признато по реда на чл.12, ал.8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС не е самоцелно. То е наложително, защото илюстрира допуснатото от съда, разгледал и решил делото по същество, дистанциране от изпълнението на действия, които по силата на чл.18, ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, не само са в негова компетентност, но са изцяло в негово задължение. Съгласно посочената норма българският съд зачита и приспада от срока на наказанието лишаване от свобода работните дни, положени на територията на издаващата държава, ако чуждото законодателство предвижда това и срокът не е посочен в удостоверението по чл. 3 от същия закон. Установяването на посочените обстоятелства предполага провеждането на консултации с издаващия орган, относно приложимостта на чуждото законодателство на съответната издаваща държава и относно отработените от осъденото лице дни.
Следователно, когато в удостоверението по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС не се съдържа информация за положения в издаващата държава труд от осъденото лице, съгласно предвидената в чл.18, ал.2 от същият закон възможност, решаването на този въпрос се осъществява в производство, проведено именно от съда, постановил решението по същество. Това следва и от указанията на т.3.2 от приложимото в случая, с оглед пълното сходство на изследваните въпроси ТР 3 от 12.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., ОСНК и на което с основание се е позовал искателя И..
Съобразно гореизложеното, като не се е произнесъл по зачитането на положения от осъдения труд в нидерландските затвори, в които последният е пребивал, съдът е допуснал нарушение на закона, но за преодоляването му не е наложително проведеното и приключило производство да бъде възобновено. И това следва от самостоятелния характер на регламентираната в чл.18, ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС процедура, в каквато посока е преобладаващата съдебна практика. Както е посочено в Р № 5 от 7.12.2022 г. по н.д.№ 1059/2021 г., II н.о: „Това е отделно производство, което следва признаването на чуждия съдебен акт и налага провеждането на допълнителни консултации с издаващия орган“. В същия смисъл са Р № 474 от 11.12.2023 г. по н.д. № 1016 / 2023 г., ВКС, II н. о., Р № 51 от 22.01.2024 г. по н. д. № 1015/2023 г. , ВКС, ІІІ н.о.
Ето защо, искането на осъдения И. за възобновяване на производството по ЧНД№ 405/2023 г. с оглед установяване на отработените от него дни в нидерландските затвори и за тяхното приспадане, в случай, че условията за това са налице, касационният състав намира за неоснователно. Изясняване на посочените въпроси и тяхното разрешаване, противно на изразеното от съдията - докладчик мнение, е изцяло в неговата компетентност и следва да бъде осъществено по реда на чл.18, ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Водим от горното и на основание чл.424, ал.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. М. И. за възобновяване на ЧНД № 405/ 2023г. по описа на Окръжен съд Плевен.
ИЗПРАЩА по компетентност делото на Окръжен съд Плевен за произнасяне по реда на чл. 18, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.