Определяне на обезщетение от застраховател и съпричиняване при катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

9
Р Е Ш Е Н И Е

№ 183

гр. София, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 1701 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество „Бул Инс“АД [населено място], с ЕИК[ЕИК], чрез пълномощник адв. М. Г. от САК и насрещна касационна жалба на А. Й. Б., чрез пълномощник адв. П. К. от САК, срещу въззивно решение № 436/19.10.2022 г. постановено по възз.т.д. № 293/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което частично е отменено и частично е потвърдено решение № 260057/21.02.2022 г. по т.д. № 1137/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив в обжалваната му част, и като краен резултат Застрахователно дружество „Бул Инс“АД е осъдено да заплати на А. Й. Б. сумата 100 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му телесни повреди в резултат на ПТП, станало на 25.06.2019 г., виновно причинено от З. Г. А. – водач на застрахован при ответника лек автомобил БМВ 320 с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 07.08.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до размера от 150 000 лв. /първоинстанционното решение в частите, в които искът на Б. е бил уважен до размера от 25 000 лв., респ. е бил отхвърлен в разликата над 150 000 лв. до пълния предявен размер от 220 000 лв., като необжалвано, е влязло в сила/.

Ответникът по делото Застрахователно дружество „Бул Инс“АД обжалва въззивното решение в частта, в която искът е уважен в разликата над 50 000 лв. до размера от 100 000 лв. Наведени са доводи и за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част, иска се отмяната му в тази част и отхвърляне на иска за разликата над 50 000 лв.

Ответникът по жалбата и ищец по делото А. Й. Б. е депозирал отговор в законоустановения срок, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Подал е насрещна касационна жалба, срещу въззивното решение в частта, в която искът е отхвърлен в разликата над 100 000 до размера от 150 000 лв.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд, съобразявайки факта, че същото е влязло в сила по отношение уважаването на предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ до размер на сумата 25 000 лв., е приел за безспорно установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответния застраховател за причинените на ищеца вреди в резултат от процесното пътно-транспортно произшествие, настъпило на 25.06.2019 г. Поради това, като спорни и подлежащи на обсъждане са преценени само въпросът за размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди и въпросът свързан с наличието на основанието по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди поради съпричиняване и евентуално с процента съпричиняване.

След анализ на събраните по делото доказателства, в т. ч. съдебно-медицинската експертиза, комплексната съдебна психиатрична и психологична експертиза и на събраните гласни доказателства /св. Й. Ч. и св. Й. Б./, и отчитайки установените по делото обстоятелства, релевантни за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди- характера на уврежданията на ищеца, продължителността и интензивността на претърпените от него болки и страдания, търпените неудобства, въззивният съд е приел, че паричният еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди, е в размер на 100 000 лв.

С оглед указанията в ППВС № 4/1968 г., като релевантни за определяне на обезщетението в случая са взети предвид следните обстоятелства: видът, броят и характерът на причинените телесни увреждания- политравматизация, закрито, раздробено счупване на тялото на лявата бедрена кост, контузия на главата, разкъсно - контузна рана по гръбната страна на дясна длан и показалец и скъсване на разгъвача на показалеца на дясна ръка; видът и продължителността на проведеното лечение – след ПТП ищецът бил в болница, като е проведено оперативно лечение на счупването на лявото бедро с поставяне на метална остеосинтеза със заключващ пирон, с последващо отново оперативно отключване на пирона – отстраняване на част от металните тела. Лечението на скъсания разгъвач на показалеца на дясната ръка също било проведено оперативно с ревизия на раната, пластика и шев на сухожилието и гипсова шина и свързаните с това ограничения и неудобства за пострадалия /според СМЕ, счупването на бедрото води до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период от 5-6 месеца при нормално протичане на оздравителните процеси, а за разгъвача на показалеца на дясната ръка възстановителният период е 60 дни, но изправянето и прохождането при ищеца било забавено поради наличието на травма и на ръката, която била пречка той да започне да се раздвижва с помощта на патерици през първите два месеца/ и невъзможността да се обслужва сам; интензитетът на търпените болки и страдания. Въззивният съд е съобразил и извода на вещото лице по СМЕ, че лявата бедрена кост на ищеца е зараснала и няма причина, свързана с физическото му здраве, и че основната причина ищецът да не е проходил /към месец януари 2021 г. ищецът се е придвижвал с помощта на две подлакътни патерици, с нестабилност в походката и продължаваща хипотрофия на мускулатурата на ляв долен крайник/, е преживеният уплах и страхът, който изпитва и който му пречи да се отпусне и да участва активно в рехабилитацията, за да се възстанови. Съобразено е и заключението на комплексната съдебна психиатрична и психологична експертиза, според което преживяното ПТП е довело до остра стресова реакция при ищеца, последвана от разстройство на адаптацията с тревожно депресивна симптоматика, и че в резултат на персистиращите /продължителни, неотшумяващи/ емоционални и поведенчески промени при ищеца, той е развил посттравматично стресово разстройство, съпроводено със ситуативно обусловена тревожно депресивна и астено вегетативна симптоматика, без да има качествено нарушени психични функции или хронично заболяване, което да възпрепятства пълното му физическо възстановяване, както и че невъзможността на ищеца да ходи и да е физически стабилен и сигурен била свързана с характеристиките на личността му, с липсата на достатъчна емоционална и социална компетентност. Взета е предвид също възрастта на ищеца към датата на ПТП – 17 години и че в резултат на ПТП животът му се променил коренно за продължителен период от време от около три години- не посещавал училище, не излизал, изпитвал страх от пътуване с автомобил, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, социално-икономическите условия в страната към 25.06.2019 г. и лимита на застрахователните покрития към същата дата.

По спорния между страните въпрос свързан с наличието на основанието по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди поради съпричиняване е прието, че с отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване поради това, че: пострадалият Б. е бил без поставен предпазен колан към момента на ПТП в нарушение на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП, и че е пътувал при водач, който е употребил алкохол, като по този начин е допринесъл за настъпването на вредните последици. Приел е, че първото възражение не се поддържа пред въззивната инстанция, а освен това е неоснователно, с оглед заключението на приетата по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, според което, с оглед механизма на ПТП, довел до цялостна деформация и разкъсване на купето, предпазният колан не би могъл да ограничи зоните на травмите на ищеца, причинени от удари в интериорните части от салона на автомобила. Второто възражение също е прието за неоснователно. Посочено е, че не са установени конкретни обстоятелства, свързани със знанието на ищеца за факта на употреба на алкохол от страна на водача на лекия автомобил. Не се твърдяло последният да е бил заедно с ищеца и ищецът да е видял употребата на алкохол. Не било установено да е имало промяна в поведението на водача, налагаща извод за употреба на алкохол, която ищецът да е имал възможност да възприеме. От гласните доказателства било установено само, че пострадалият ищец се е качил на задната седалка на управлявания от лицето З. А. автомобил. По отношение на приетото от първоинстанционния съд съпричиняване заради неупражнен родителски контрол от страна на родителите на непълнолетния към момента на ПТП ищец, въззивният състав е приел, че такова възражение не е било правено от ответника в преклузивния срок. Посочено, че дори и да е било в срок, то същото е неоснователно - до ПТП се е стигнало в резултат на поведението на водача З. А., който загубил контрол върху управлението на автомобила, напуснал пътното платно и се ударил последователно в дървета и бетонни стени извън на пътя. Според съда при този механизъм, неупражненият контрол от страна на родителите на непълнолетния към онзи момент ищец, макар и да било в нарушение на техните задължения по Семейния кодекс, не е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Направен извод, че не са налице предвидените в чл. 51, ал. 2 от ЗЗД предпоставки за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди заради съпричиняване от страна на пострадалия.

С определение № 3791/29.11.2023 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса как се прилага критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД и за обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя.

По материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е налице задължителна за съдилищата в Република България практика – т.II от ППВС № 4/1968 г., доразвита в постановени от ВКС решения, по реда на чл.290 ГПК: по т.д. 157/2011 г., І т.о.; по т.д. № 619/2011 г., ІІ т.о.; по т.д. № 2143/2014 г., І т.о.; т.д. № 2908/2015 г., І т.о.; по т.д. № 2202/2020 г., ІІ т.о. и др., според която понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи справедлив размер на обезщетението за причинени телесни увреждания, в резултат на деликт, и на свързаните с тях физически и психически страдания, е необходимо да се съобразят следните общи критерии: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, получени физически и психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като част от тях - нивата на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на увреждането. За надлежно обосноваване на размера на обезщетението е необходимо съдът да извърши цялостен анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на законоустановения принцип за справедливост, като не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба на Застрахователно дружество „Бул Инс“АД е основателна, а насрещната касационна жалба на А. Й. Б. е неоснователна, по следните съображения.

В случая, както се посочи по-горе в мотивите, въззивният съд е посочил всички обстоятелства, имащи значение при определяне обема на неимуществените вреди, произтичащи от причинените телесни увреждания – възрастта на пострадалия; броят, характерът и тежестта на уврежданията; видът и продължителността на проведеното лечение; интензитетът и продължителността на болките; търпените физически неудобства и притеснения в ежедневния бит през лечебния и възстановителен период; последиците от уврежданията за здравето на пострадалия към настоящия момент и прогнозата за бъдещето; социално-икономическите условия и лимитите на застрахователни покрития към датата на произшествието.

В отклонение от съдебната практиката, обаче, решаващият състав не е оценил в достатъчна степен тези обстоятелства. Не е отчел, че следоперативният период е преминал, без усложнения и в обичайните времеви рамки. Не е придал необходимото значение и на обстоятелствата, установени: от вещото лице по съдебно –медицинската експертиза, че понастоящем при ищеца лявата бедрена кост е зараснала и че няма причина, свързана с физическото му здраве, за да проходи самостоятелно без помощни средства, а страхът, който изпитва е факторът който му пречи да се отпусне и да участва активно в рехабилитацията, за да се възстанови, както и от вещите лица по комплексната съдебна психиатрична и психологична експертиза, че при ищеца не се установява тежка житейска дезадаптация или психическо разстройство с качествено нарушени психични функции, като следствие на преживения инцидент, които да възпрепятстват пълното му физическо възстановяване . Макар да е посочил, че съобразява социално-икономическите условия в страната, в действителност въззивният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди в размер, който не съответства на конкретната икономическа конюнктура към момента на увреждането – м. юни 2019 г. С оглед размера на работната заплата в страната, като ориентир за жизнения стандарт, която към посочената дата е съответно: 560 лв. – минимална работна заплата и 1260 лв. – средна работна заплата, определеното обезщетение за неимуществени вреди 100 000 лв. се явява прекомерно завишено и не отговарящо на общественото разбиране за справедливост.

С оглед изложените съображения и при съобразяване на изброените обстоятелства, както и на нивата на застрахователно покритие по риска „Гражданска отговорност“ към релевантния момент, настоящият състав намира, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е сумата 50 000 лв.

Обоснован е извода на въззивния съд, че не са налице предвидените в чл. 51, ал. 2 от ЗЗД предпоставки за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди заради съпричиняване от страна на пострадалия. Доводи за наличие на съпричиняване, поради неупражнен родителски контрол от страна на родителите на непълнолетния към момента на ПТП ищец, не следва да бъдат обсъждани. За да е налице съпричиняване, приносът на пострадалия следва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива, като конкретният принос следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя, чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и навеждане на конкретни обстоятелства, на които се основава възражението и то в срока за отговор на исковата молба, респективно и след изтичане на този срок, ако не е могъл да узнае конкретните обстоятелства своевременно /решение № 92/24.07.2013 г. по т.д. № 540/2012 г. на ВКС, I т.о. и решение № 98/29.06.2016 г. по т.д. № 1499/2015 г. на ВКС, I т.о./. В случая и в отговора на исковата молба, и в хода на производството пред първоинстанционния, възражението за съпричиняване на застрахователя е основано само на твърдения, че пострадалият Б. е бил без поставен предпазен колан към момента на ПТП, и че е пътувал при водач, който е употребил алкохол. По отношение на твърденията за непоставения предпазен колан: с оглед заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, че в конкретния случай, с оглед механизма на ПТП, причинил цялостна деформация и разкъсване на купето, предпазният колан не би могъл да ограничи зоните на травмите на ищеца, причинени от удари в интериорните части от салона на автомобила, възражението за съпричиняване се явява неоснователно. По отношение на твърденията, че ищецът е пътувал при водач, който е употребил алкохол: пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа, представлява поведение изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране, и такова поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно – транспортно произшествие. Тежестта за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса /в случая застраховател/, тъй като единствено констатацията, че водачът на моторното превозно средство, в което пострадалият е пътник, е употребил алкохол, не обуславя автоматично намаляване на обезщетението за причинените вреди, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД / т. 7 от ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС/. В случая макар и безспорно по делото да е установено, че водачът на катастрофиралия лек автомобил З. Г. А. е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 1,33 промила, не е установено от събраните доказателства, знание на този факт от страна на пострадалия. Посочено е вещото лице д-р М., че написаното в заключението за промени в психомоториката на лице със средна степен на алкохолно опиване може да се изразява в промени в поведението като дискоординация и еуфория, включително засягане на говора, е теоретична възможност, а не касае конкретният водач. От една страна по делото липсват данни и доказателства как точно е повлияло посоченото количество алкохол на водача на катастрофиралия лек автомобил – била ли е налице видима промяна в поведението и говора му или не, а от друга не са установени конкретни обстоятелства, свързани със знание от страна на ищеца за факта на употреба на алкохол от страна на водача на лекия автомобил. От показанията на разпитания свидетел А. Б. се установява само, че ищецът се е качил на задната седалка на управлявания от З. А. автомобил. Липсват данни дали те да са били заедно преди това, и дали ищецът е видял употребата на алкохол. Предвид изложеното въззивния съд обосновано е приел, че при пътуване на задната седалка в лек автомобил и при липса на данни за някаква промяна в поведението на водача заради употребата на алкохол, не може да се приеме, че пострадалият е знаел този факт, респ. че е налице съпричиняване от негова страна.

Предвид изложеното, за разликата над 50 000 лв. до присъдения размер 100 000 лв. въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото, съобразно отхвърлената част от иска, А. Й. Б. следва да заплати на дружеството- касатор направените за производството във всички инстанции разноски за държавни такси, вещи лица и адвокатско възнаграждение. За първоинстанционното производство ответника е направил разноски от 1560 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, както и разноски от 410 лв. за възнаграждения на вещи лица и свидетели, от които с оглед изхода на спора пред първата инстанция е имал право на разноски в размер на 1522,27 лв. Пред въззивната инстанция ЗД „Бул Инс“ АД е претендирал разноски в размер на 5500 лв. -заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е основателно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение при обжалваем интерес от 125 000 лв., с включен 20% ДДС, е 4836 лв., до който следва да се намали адвокатското възнаграждение на ответника за въззивната инстанция с оглед липсата на фактическа и правна сложност. Съобразно изхода на спора, на ответното дружество се дължат разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 3868,80 лв. Пред касационната инстанция ЗД „Бул Инс“ АД е направило разноски в размер на 4750 лв., от които: 1030 лв. за държавни такси и 3720 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на спора, следва да му бъдат присъдени в пълен размер. Т.е. общо дължимите на ответника по делото разноски за всички инстанции са в размер на сумата 10141,07 лв.

По искането на процесуалния представител на касатора адв. К. за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. Ответното дружество дължи на адвокат К. адвокатско възнаграждение ведно с ДДС на основание чл. 38, ал. 2 т.2 от Закона за адвокатурата, за осъществената безплатна правна помощ на ищеца А. Й. Б.. За първоинстанционното производство при иск с цена 220000 лв., основателен до размера на 50 000 лв., дължимото адвокатско възнаграждение съобразно изхода на спора и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й след измененията, обн. в ДВ, бр. 68/31.07.2020 г. и преди измененията, обн. в ДВ, бр. 88/04.11.2022 г./, с включен 20% ДДС, е 1617,28 лв., или допълнително за първоинстанционното производство наред с присъдените с решението 1536 лв. на адвокат К., следва да се присъдят още 81,27 лв. Обжалваемият интерес във въззивното производство е 125 000 лв. /разликата между присъдените 25 000 лв. и претендираните 150 000 лв./, като жалбата е основателна за 25 000 лв. Дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат К., определено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й след измененията, обн. в ДВ, бр. 68/31.07.2020 г. и преди измененията, обн. в ДВ, бр. 88/04.11.2022 г./, с включен 20% ДДС е 967,20 лв. С оглед изхода на делото, адвокат К. няма право на адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавни такси за водене на настоящото производство на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъде осъден да заплати и дължимите държавни такси и направени от бюджета на съда разноски за експертизи по делото, съразмерно с уважената част от исковете, а именно: по сметка на Окръжен съд – Пловдив допълнителна държавна такса в размер на 1000 лв. за първоинстанционното производство наред с присъдените с решението на ОС 1000 лв./ и сумата от 167,09 лв. – разноски за експертизи, заплатени от бюджета на съда /от общо 735,20 лв./, както и по сметка на Апелативен съд – Пловдив сумата от 500 лв.- държавна такса за въззивното производство /с оглед уважената част от жалбата/.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 436/19.10.2022 г. постановено по възз.т.д. № 293/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, в частта в която, след частична отмяна решение № 260057/21.02.2022 г. по т.д. № 1137/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, е уважен предявения от А. Й. Б. против Застрахователно дружество „Бул Инс“АД [населено място], с ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му телесни повреди в резултат на ПТП, станало на 25.06.2019 г., в разликата над 50 000 лв. до размера от 100 000 лв., както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Й. Б. против Застрахователно дружество „Бул Инс“АД [населено място], с ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му телесни повреди в резултат на ПТП, станало на 25.06.2019 г., в разликата над 50 000 лв. до размера от 100 000 лв., като неоснователен.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 436/19.10.2022 г. постановено по възз.т.д. № 293/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА А. Й. Б., с ЕГН [ЕГН], да заплати на Застрахователно дружество „Бул Инс“АД [населено място], с ЕИК[ЕИК], разноски за всички инстанции в общ размер на сумата 10141,07 лв.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“АД [населено място], с ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат П. К. от САК, както следва: допълнително възнаграждение с ДДС за безплатна правна помощ, оказана в първоинстанционното производство в размер на 81,27 лв. и сумата 967,20 лв. - адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ, оказана във въззивното производство.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“АД [населено място], с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив допълнителна държавна такса в размер на 1000 лв. за първоинстанционното производство /наред с присъдените с решението на ОС 1000 лв./ и сумата от 167,09 лв. – разноски за експертизи, като и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Пловдив сумата от 500 лв.- държавна такса за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.